> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # На второ четене: „Празнината“ от Катерина Върмет - URL: https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-prazninata/ - Published: 2021-07-16T23:01:56.000Z - Updated: 2023-01-19T10:46:06.000Z - Author: Стефан Иванов - Tags: На второ четене, книги, #wp, #wp-post, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? [„На второ четене“](https://www.toest.bg/culture/na-vtoro-chetene/) е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма [Читателски клуб „Тоест“](https://www.toest.bg/club/). Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.* --- ### [„Празнината“ от Катерина Върмет](http://www.zharpress.com/index.php?route=product/product&product%5Fid=115&tag=%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0) *превод от английски Мария Стоева, изд. „ЖАР – Жанет Аргирова“, 2018* Катерина Върмет е млада канадска писателка и поетеса, а „Празнината“ е впечатляващият ѝ дебютен роман. Освен че се занимава с писане, Върмет е и активистка в борбата за равенство на коренното население в Канада. Тя е от метиски произход и е от Уинипег – такива са и героите в книгата, там се развива и действието. Израснала е в квартала, където е т.нар. празнина: > Празнината е къс земя на запад от Макфилипс Стрийт. Представлява тясна ивица от около четири парцела, която прекъсва стройните редици плътно прилепени къщи от двете ѝ страни, а после пресича всички преки от „Селкърк“ до „Лейла“, тоест целия Северен квартал на града. Хората така и не даваха име на това място, а и най-вероятно изобщо не му обръщаха внимание. Върмет е живяла в същия този квартал, където поне една четвърт от жителите са метиси и канадски индианци. Нивата на престъпност в града и квартала са високи и това води до допълнителна стигматизация и ежедневни трудности. [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/-D0-9F-D1-80-D0-B0-D0-B7-D0-BD-D0-B8-D0-BD-D0-B0-D1-82-D0-B0--D0-BE-D1-82--D0-9A-D0-B0-D1-82-D0-B5-D1-80-D0-B8-D0-BD-D0-B0--D0-92-D1-8A-D1-80-D0-BC-D0-B5-D1-82--D0-BA-D0-BE-D1-80-D0-B8-D1-86-D0-B0.jpg)](http://www.zharpress.com/index.php?route=product/product&product%5Fid=115&tag=%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0) Писателката не е имала привилегията да преживее спокойно или идилично детство. Била е свидетелка и потърпевша на насилие и език на омразата от малка. 18-годишният ѝ брат е бил обявен за изчезнал в продължение на шест месеца, преди да бъде открит мъртъв. Върмет е била едва на 14\. Според нея поради това, че е изчезнал след вечер с приятели и че е от малцинствена група, медиите са били апатични и не са отделили внимание на липсата му. За тях той е бил просто поредният запилял се алкохолик или наркоман, при това от „онези“, от „тях“, „другите“. Толкова непоносимо лесно се приема, че животът на някои хора сякаш просто има по-малко значение. Именно тогава Върмет е разбрала по брутален начин какво значи дискриминация. В този момент се е породило и желанието ѝ да се опита да промени ситуацията. Затова „празнината“, естествено, е метафора – за неглижирането, предразсъдъците и пренебрегването на маргиналните и рискови групи от медии, институции и общество. Метафора е и за тежката травма, която жителите на квартала носят. Рана, която не кърви, но боли – и се предава през поколенията. Освен метафора обаче, „празнината“ е и съвсем конкретно местопрестъпление. Една майка вижда от прозореца си нещо, което ѝ прилича на побой и изнасилване в снега. Обажда се на полицията и оттук нататък започва разследването за това какво е станало. Макар да използва жанрова криминална рамка, писането на Върмет е висока проба литература, изпълнена с човещина, плавност и детайли, които я сближават с Алис Мънро и Майкъл Кънингам. Но налице е и една безкомпромисност: жестоката реалност не е омекотена, предадена е без остатък, без многозначителна недоизказаност и без сантиментализиране. Не е спестено нищо от описанието на това да израснеш в краен квартал и да имаш неподходящ произход и цвят на кожата. В главите на романа се разказва за станалото престъпление от десет различни гледни точки. Деликатното оркестриране на подобна полифония от дебютен романист е впечатляваща и всичките [награди](https://en.wikipedia.org/wiki/Katherena%5FVermette#The%5FBreak) за романа са напълно заслужени. Но освен майсторство, в тази книга има две по-важни неща – грижа и дълбочина. Между посвещението и началните епиграфи е поместено семейното дърво на род от четири поколения. Романът рови във връзките и историите на това малко общество във всичките им нюанси. Никога, даже и от хубав документален филм, не бих могъл да разбера живота на тази общност и положението, в което е поставена от твърде дълго време. Тя е изтъкана от болка, фрустрация и комплекси, но и от голяма и заразителна сила и надежда. Всекидневието ѝ е описано подробно и в него може да се потъне плавно и спокойно. Четейки, се сетих за сериал от миналата година, който гледах – невероятния [„Може и да те съсипя“](https://www.imdb.com/title/tt11204260/). В него основната история е също за изнасилване. От един момент нататък се сетих и за [„Майките“](https://ciela.com/majkite.html) на Теодора Димова. Замислих се и че Габор Мате, в момента наистина популярен в България покрай филма [„Мъдростта на травмата“](https://www.imdb.com/title/tt13863968/), е унгарски канадец, учил във Ванкувър и работил там като лекар в продължение на десетилетия. А десетте различни разказвачи на книгата разкриват обширна панорама именно на мъдростта на травмата, но и на самата травма – има алкохолни и наркотични зависимости, има и много агресия, младежки гангстерски банди и дилъри на наркотици, и безсилие и лъжи. Централно място заема насилието над жени, но и страхът от насилието над жени и отзвукът от насилието над жени у самата жена и близките ѝ. Натъртвам и потретвам, защото българският контекст и публичен дебат, със своята консервативност, цинизъм и тесногръдие, заслужават непрекъснато припомняне за необходимостта от приемането на специални закони срещу домашното насилие и насилието над жени и деца. Един от двата епиграфа на книгата гласи следното: > Най-често срещаният начин хората да се откажат от силата си е като си помислят, че не притежават такава. Думите са на Алис Уокър, авторката на романа [„Пурпур“](https://www.orangecenter.bg/purpur-3023899.html) (1982), издаден на български едва преди три години. В [екранизацията](https://www.imdb.com/title/tt0088939/) на Спилбърг от 1985 г. участват Опра Уинфри и Упи Голдбърг. Ако „Празнината“ има своя филмова версия, се надявам в нея да участват такива големи имена, за да привлекат по-голямо внимание към проблемите в книгата. Но имам една по-голяма надежда. Мечтая хората да не се отказват от силата си. И в близко бъдеще да мога да прочета роман със сходен в сърцевината си човешки заряд и той да е написан от човек, роден, живял и израснал в българска ромска махала. Или в дом за деца. Такъв роман от някого от кърджалийския регион. Или от българската ЛГБТИ общност. Такъв роман от… Списъкът може да бъде продължен. Такива книги може и да са написани, но да не са издадени. Или да са издадени, но да са останали невидими и забутани в ъглите на живота и книжарниците. Българската литература, телевизия и кино са разкачени от реалността от прекалено много време и при това по един (в по-голямата си част) надменен, лъжлив, печалбарски, циничен и повърхностен начин… Много се надявам скоро подобни български романи да стигнат до читателите, защото са така нужни. Много се надявам по тях да бъдат направени филми и сериали. И лека-полека това агресивно, нецивилизовано и нечовешко отношение да се промени, защото и без това е ужасно късно – толкова отдавна живеем в нормализирана мизерия и празнина. Но разбира се, по-добре късно, отколкото никога. --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Жар – Жанет Аргирова“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма **Читателски клуб „Тоест“**. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://www.toest.bg/club/).