> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # На второ четене: „Неспокойните“ от Лин Улман - URL: https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-nespokoynite/ - Published: 2021-11-19T23:01:52.000Z - Updated: 2023-01-19T10:46:04.000Z - Author: Стефан Иванов - Tags: На второ четене, книги, #wp, #wp-post, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? [„На второ четене“](https://www.toest.bg/tag/na-vtoro-chetene/) е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма [Читателски клуб „Тоест“](https://www.toest.bg/club/). Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.* --- ### [„Неспокойните“ от Лин Улман](https://www.colibri.bg/knigi/1941/lin-ulman-nespokojnite) *превод от норвежки Радослав Папазов, изд. „Колибри“, 2020* [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/11/-D0-9D-D0-B5-D1-81-D0-BF-D0-BE-D0-BA-D0-BE-D0-B9-D0-BD-D0-B8-D1-82-D0-B5--D0-BE-D1-82--D0-9B-D0-B8-D0-BD--D0-A3-D0-BB-D0-BC-D0-B0-D0-BD.jpg)](https://www.colibri.bg/knigi/1941/lin-ulman-nespokojnite) Лин Улман е дъщерята на актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Родителите ѝ никога не се женят и връзката им приключва, когато Лин е на три години. Книгата ѝ – смесица от автобиографични фрагменти, фикция и документални записи от разговори с баща ѝ седмици преди да почине, е наречена от нея роман. И с право. Единствено романът е такава многообразна художествена форма, която би могла правдиво и с достатъчно високо ниво на свобода да ѝ даде възможност да представи своята гледна точка. Гледната точка на майка ѝ може да бъде прочетена в автобиографичната ѝ книга [„Промяна“](https://www.colibri.bg/knigi/79/liv-ulman-promqna). Тази на баща ѝ присъства във всичките му филми, но и в книгите му, някои от тях – като невероятния мемоар [„Латерна магика“](https://www.colibri.bg/knigi/1588/ingmar-bergman-laterna-magika), са [преведени на български](https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/search?q=бергман+ингмар&db=cobib&mat=books&laf=bul). В „Неспокойните“ няма сензации или скандали. По лаконичен, ясен и чист начин са разказани едни необикновени етапи от живота – детство, съзряване, остаряване и смърт на родител. Лин Улман се вглежда директно в себе си и в миналото си. Голямото човешко и писателско постижение на книгата е ясното ориентиране в този сложен лабиринт от самота и нужда, както и достигането до разбиране и прошка. Очевиден е отказът от лесни обвинения – няма и помен от отмъщение. Очевидно е и нежеланието ѝ да представя себе си като жертва на амбициозни и егоистични нарцисисти. Усилията в разказването на истории в книгата са насочени в посока на приемане на сложността в живота. И в утвърждаване на дълбочината (понякога със здравословна доза добронамерен хумор), даже и понякога тя да не дава най-леките отговори. А това, което е повече от всичко и с лекота се открива на дъното на кладенеца от думи и спомени, е любов. Книгата би могла да доставя читателско удоволствие, но може и да е в помощ на всички онези пораснали деца, преживели раздели и разводи на родителите си, познали липсата на доброта, разговори и внимание. „Неспокойните“ нашепва грижовно: „И аз се чувствах така“, „Беше тежко, но вече не е“. От романа лъха утеха и близост. Бреме е да растеш в сянката на популярни родители. Особено е да имаш още осем братя и сестри от четирите брака на баща си. Може да е наистина тежко месеци наред да не виждаш майка си и да си в неприятната компания на детегледачки. Досадно е да живееш в света на правилата и законите на баща си. Трудно е да пишеш и говориш за травмите и пътя към себе си, но е и огромно облекчение. Хубавото на тази лековита свобода е, че е заразителна и дава сили за живот. Откровените размишления за времето, тленността и паметта дават усещане за уединена красота и улесняват приемането на крайните истини в човешкия живот. Една иначе банална случка – Бергман за първи път закъснява за обичайното семейно гледане на филм – се оказва първи признак на остаряването. И слага точка на доскорошния му маниакално подреден, последователен и отдаден на работата начин на живот. Един етап вече е отминал. Дошъл е ред на епилога, в който силите и времето за игрите на въображението са прекалено малко. Други два великолепни момента, посветени на баща ѝ: как ѝ чете Астрид Линдгрен, Мария Грипе и Туве Янсон и как, вече пораснала, прекарва една самотна Коледа с него в Стокхолм и докато вървят към църквата, където дядо ѝ е бил свещеник в продължение на 30 години, вали сняг, той се спира и я докосва по бузата. Докато четях, си представях как Антъни Хопкинс или Жан-Луи Трентинян играят Бергман. По също такъв спонтанен начин в главата ми книгата се свърза с [„Дневник на скръбта“](https://www.agata-a.com/index.php?page=catalogue&sid=10&bid=61) на Ролан Барт, [„Няма нищо страшно“](https://obsidian.bg/knigi/няма-нищо-страшно/) на Джулиан Барнс, [„Годината на магическото мислене“](https://listbooks.bg/book/joan%5Fdidion-2/) на Джоун Дидиън и антологията [„Бащите не си отиват“](https://icu-bg.com/produkt/bashtite-ne-si-otivat/). Но сякаш най-близка до Улман е Маргьорит Дюрас – с грижливостта към детайла, сливането на реално и въображаемо и безпощадността при назоваването на нещата, без увъртане и протакане. От своя страна, миговете, които преминават по страниците, имат малко общо с филмите на Бергман. По-близки са до новия сериал [„Сцени от един семеен живот“](https://www.imdb.com/title/tt12682218/), в който има истинско всекидневие, автентичен диалог и среща между хора, а не вакуум, в който звучат отчуждени монолози на все по-отдалечаващи се един от друг човеци. В „Неспокойните“, за разлика от филмите на Бергман, има надежда и близост. Има щастливи безкрайни лета в безвремието на острова, където баща ѝ е намерил своето убежище и където работи, страхува се от настинка, плува гол в басейна и слуша Бетовен и Бах. Има римуване и повторения в живота на майка и дъщеря. Има деликатност. Има самота в хотели и в домове в Осло и САЩ. Има чести смени на училища и неспособност за вписване. Има детски тросвания и пакости. Има смели и утвърждаващи прояви пред лицето на скръбта, срама и страха. Има отказ от митологизация и е предпочетена искреността. Има и възможност малко да закъснее, по нелепи причини, за погребението на баща си. Кратък откъс от записите, които Улман прави с Бергман буквално дни преди той да си отиде, е показателен за обезоръжаващата откровеност на книгата: > ТОЙ: Да, казвам: Беше игра и играех… и онова, което си мислех, че е важно, изчезна. > > ТЯ: Искаш да кажеш, че всичко, свързано с театъра и киното, е било игра? > > ТОЙ: Не. Това не, но писането. Работата. Много съм точен… както вероятно си чула от колегите ми. > > ТЯ: Да, но на първо място съм го чувала от теб. > > ТОЙ: Да. > > ТЯ: Винаги си обичал да импровизираш. > > ТОЙ: А, не. > > Смее се. Представям си как родителите на Улман четат „Неспокойните“ и си отдъхват. Спокойни са, че момичето е пораснало и е себе си. Има собствени важни неща и хора в живота си. И даже импровизира. И се смее. --- Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на изд. „Колибри“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма **Читателски клуб „Тоест“**. За повече информация прочетете на [toest.bg/club](https://www.toest.bg/club/).