> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # На трапезата на европейското разширяване – домакини, гости и нежелани посетители - URL: https://www.toest.bg/na-trapezata-na-evropeyskoto-razshiryavane-domakini-gosti-i-nezhelani-posetiteli/ - Published: 2026-07-07T09:42:08.000Z - Updated: 2026-07-17T10:27:20.000Z - Description: Ако си представим ЕС като трапеза, а държавите – като домакини, гости или натрапници, процесът на разширяването ще заприлича на комедиен филм. Такава картина описва Анахит Хачикян, без да забравя обаче, че реалността всъщност не е смешна, а залозите са големи. - Author: Анахит Хачикян - Tags: външна политика, геополитика, Европейски съюз, политика Двайсет и седем високопоставени лица са седнали на една голяма кръгла маса и вечерят. Всеки има различни ястия пред себе си и е платил различна цена за куверта, но всички имат право на мнение за основното ястие, както и дали да бъдат поканени други участници. Един е напуснал през 2020 г. по невнимание и сега горчиво съжалява и обмисля да се върне. Още десетина чакат да влязат, някои вече стоят непосредствено пред вратата на трапезарията. Други са в самото начало на дългия коридор, а един от 1987 г. звъни на входната врата, но за пореден път е оставен „замръзнал“ навън заради непристойно поведение. Двама пък са желани гости, но техните собствени трапези са по-богати от тази, на която са поканени. Един се двоуми от 2009 г. и през август пак ще решава иска ли да вечеря с останалите, или не. Мнозина от самите вечерящи периодично се оплакват и негодуват, но знаят, че общата трапеза ще ги засити повече, отколкото ако решат да се хранят сами. Приблизително така може да се изобрази разширяването на Европейския съюз, обявено за един от [приоритетите](https://commission.europa.eu/priorities-2024-2029/global-europe%5Fbg) на новия мандат на Европейската комисия. Войната в Украйна превърна обещанието за членство в ЕС в съвсем обозрима и конкретна перспектива не само за нападнатата държава, но и за страните от Западните Балкани, които отдавна чакаха в коридора, и сега изведнъж стана неудобно да се правим, че не ги забелязваме. А принципът „Съединението прави силата“ изглежда все по-утешителен в съвременния непредвидим свят. ### Западните Балкани на много скорости Черна гора, най-напреднала за момента в преговорния процес, води усилена имиджова кампания под лозунга [„28 до 28“](https://28by28.eu/) – идентифицирайки се като „епицентър на еврооптимизма“ и надявайки се да стане 28-мата страна членка на ЕС до 2028 г. Гърция, която по време на председателството си на ЕС през 2003 г. игра ключова роля в подготвянето на предишното голямо присъединяване на десет страни през 2004 г., вече [заяви готовност](https://www.euractiv.com/news/athens-seeks-montenegros-eu-accession-during-2027-council-presidency/) да направи необходимото за Черна гора в края на следващата година, когато пак ще е начело на ЕС. Европейският парламент също потвърди в [годишния си доклад](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2026-0216%5FBG.pdf), приет на 17 юни на пленарната сесия в Страсбург, че Подгорица продължава да бъде най-напредналата от всички кандидат-членки, следователно вероятно ще бъде първата, която ще се присъедини. По време на същата пленарна сесия Европейският парламент констатира, че [Албания изостава](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2026-0217%5FBG.pdf) заради корупция и вътрешнополитически проблеми, Босна и Херцеговина – заради [недостатъчни реформи](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2026-0219%5FBG.pdf). А Северна Македония [беше призована](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2026-0218%5FBG.pdf) да направи необходимите конституционни промени, за да реши проблемните въпроси, включително тези, които са свързани с [отношенията ѝ с България](https://www.toest.bg/kakvo-stava-sus-severna-makedoniya/). Косово, кандидатствала за членство през 2022 г., все още няма статус на страна кандидатка и не води преговори не само защото не е достатъчно подготвена, както се казва в [последния доклад](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2026-0220%5FBG.pdf). По-сериозната причина е, че независимостта ѝ не е призната от 5 страни членки на ЕС (Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър), което блокира Съвета да придвижи процеса напред. Сърбия, за която [докладът](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-10-2026-0163%5FEN.html) ще бъде гласуван отделно през юли, се очаква да бъде силно разкритикувана заради флиртовете си с Русия и Китай, подобно на [критиките към Грузия](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2026-0222%5FBG.pdf) – също страна кандидатка от края на 2023 г. Пътят към членството на Грузия е замразен заради отявлените антидемократични закони, приети след изборите през 2024 г., включително закона за чуждестранните агенти, любим и на българското „Възраждане“. Турция също е със замразена кандидатура още от 2018 г. по сходни причини, свързани с върховенството на закона и демокрацията – критики, които се повтарят ежегодно в [докладите на Европейския парламент](https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-10-2026-0215%5FBG.pdf) и които като че ли се приемат с все по-голямо пренебрежение на Босфора. ### Украйна и Молдова по бързата процедура, но колко бързо? Докато положението със Западните Балкани и Турция е относително ясно, защото тези страни отдавна са в чакалнята на ЕС, Украйна и Молдова кандидатстваха през 2022 г. и присъединяването им все по-често се споменава като неотложно. Особено след като Виктор Орбан, основният отявлен опонент на украинското членството, слезе от унгарската политическа сцена. Сред най-големите привърженици на идеята са скандинавските и балтийските държави, които в същото време се чувстват най-застрашени от Русия. За да ускорят преговорите между Украйна и ЕС, те дори сформираха [специална група от съветници](https://www.government.se/press-releases/2024/04/unique-nordic-baltic-cooperation-to-support-ukraines-closer-ties-to-the-eu/) с опит в европейските дела и дипломацията – привилегия, с която балканските страни не разполагаха. Въпреки привидния ентусиазъм обаче подходът на ЕС е предпазлив не само защото преговорите с Украйна и Молдова все още са в самото начало. Приемането на Черна гора ще означава присъединяване на малко над 600 000 души към населението на ЕС, а населението на Украйна е около 40 милиона… Това означава, че [Украйна ще се нареди на пето място](https://www.euronews.com/2023/03/21/what-would-actually-happen-if-ukraine-joined-the-eu) в Съюза по брой на населението и на първо по територия. Тя ще има приблизително същия брой евродепутати като Испания и Полша – между 53 и 60, и ще разполага със същата тежест като тях при гласувания в Съвета на ЕС. От друга страна, ще се нуждае от много средства, за да се възстанови и развие икономически. Но и ще може да подпомогне ЕС в амбициите му за самостоятелна отбрана, тъй като напредна значително в тази област в сравнение с всички други страни от ЕС. #### Освен че новите гости трябва да спазят определени изисквания, за да седнат на общата трапеза, и домакините трябва да са готови да ги посрещнат. Така нареченият капацитет на усвояване на ЕС *(*[*absorption capacity*](https://carnegieendowment.org/research/2023/09/a-reluctant-magnet-navigating-the-eus-absorption-capacity)*)* се отнася до политическото, финансовото и институционалното приспособяване на Съюза към по-голям брой страни членки. Това включва както големи и сериозни въпроси, като бюджета и оперативните програми, така и логистични детайли, отнасящи се до необходимостта от нови офиси и сгради, които да приютят бъдещите евродепутати, комисари, дипломати и служители. За да забави ритъма, без да разочарова Украйна, Германия вече предложи като междинна стъпка асоциирано членство на Украйна, което да даде достъп до определени политики, но без право на глас. [Идеята бе отхвърлена](https://www.reuters.com/world/europe/ukraines-zelenskiy-says-proposal-associate-eu-membership-unfair-2026-05-23/) от украинския президент Володимир Зеленски като „несправедлива“. Новият унгарски лидер Петер Мадяр подкрепи отварянето на първите преговорни глави между Киев и Брюксел, но [настоя да не се избързва](https://www.politico.eu/article/hungary-peter-magyar-minority-rights-deal-ukraine-breakthrough-eu-entry-talks/). Той обеща референдум в Унгария след 10–15 години, ако всички глави са затворени от Украйна за това време. Молдова, от друга страна, доскоро беше неформално обвързана с Украйна, тъй като Европейската комисия разглеждаше в един пакет присъединителния процес с двете страни, но [„със започването на преговорите всяка страна е отговорна за себе си“](https://www.euronews.com/my-europe/2026/06/22/eu-sets-stage-for-decoupling-moldovas-accession-bid-from-ukraines), както каза Урсула фон дер Лайен. Присъединяването и на двете държави ще затвърди евроатлантическата им ориентация и ще ги спаси от руското влияние, но предстои да разберем дали това може да стане еднакво бързо и за мирна Молдова, и за Украйна, в която войната продължава. Ако се стигне до блокаж, Кишинев разполага с резервен вариант: да се присъедини към Румъния и така автоматично да влезе в ЕС. Според [молдовския вицепремиер](https://www.euractiv.com/news/moldovas-plan-b-for-eu-accession-is-to-join-romania-says-deputy-pm/), ако присъединяването не приключи до 2028 г., може да се пристъпи към това алтернативно решение. ### На север от Брюксел: стъпка напред, две назад Бившите източни и балкански социалистически страни напират да влязат в ЕС не само по икономически и политически причини, а и за да затвърдят принадлежността си към европейските ценности и да запълнят пукнатините, оставени от пропастта на Студената война. Различна е обаче мотивацията на други европейски държави, които периодично се колебаят да се присъединят към ЕС или да се върнат, след като доброволно са го напуснали. Два референдума на норвежците (1972 и 1994 г.) и един на швейцарците (1992 г.) оставиха двете държави извън Съюза, макар че и двете имат достъп до общия пазар на ЕС, част са от Шенген и се възползват от много общи програми на основата на двустранни споразумения. Същото разширено партньорство ЕС е изградил и с Лихтенщайн и Исландия. Рейкявик обаче подаде кандидатура за членство през 2009 г., оттегли я малко по-късно, но отново се активизира, след като Русия нападна Украйна. И ще организира референдум за членство през август 2026 г. Несъмнено най-големият прецедент в историята на отношенията между ЕС и европейските държави беше създаден от Великобритания, която напусна през 2020 г., след проведен референдум. Резултатите от него учудиха дори тези, които инициираха провеждането му. В новия документален филм на *BBC*, посветен на десетгодишнината от злополучния референдум – [„Брекзит: много британска гражданска война“](https://www.bbc.co.uk/programmes/m002xhvj), са включени главни действащи лица от тогавашната политическа сцена. Сред тях са консервативният премиер Дейвид Камерън, организирал референдума, и Борис Джонсън, също консерватор и защитник на Брекзит. Те споделят изненадата си от крайния резултат и неподготвеността си за него: докато предварителните социологически проучвания сочат, че повече от половината англичани искат да останат в ЕС, гласуващите решават точно обратното. #### Десетгодишнината от референдума беше повод за много равносметки и анализи, в които се анализират загубите на Острова от оттеглянето му от европейската трапеза и се разобличават [лъжите зад кампанията преди референдума](https://www.theguardian.com/uk-news/2026/jun/23/from-bendy-bananas-to-350m-for-the-nhs-how-many-brexit-promises-actually-came-true?utm%5Fsource=chatgpt.com). Отчитат се намалени търговски и икономически показатели, Лондон е загубил привлекателността си на световна финансова столица, а проблемите с нелегалната имиграция още по-трудно могат да се решат сега, когато Великобритания трябва да се справя сама. През последните месеци лейбъристкото правителство на Киър Стармър [зачести изявленията си](https://x.com/Keir%5FStarmer/status/2066873607398006847) в полза на нови преговори с ЕС и евентуален ход назад: *Breturn*. Обществената подкрепа за завръщането [прогресивно расте](https://www.whatukthinks.org/eu/questions/should-the-united-kingdom-remain-a-member-of-the-european-union-or-leave-the-european-union-asked-after-the-referendum/) през последните десет години, а от страна на Брюксел и на европейските граждани винаги е имало [интерес и готовност](https://www.theguardian.com/politics/2026/jun/21/two-thirds-eu-citizens-back-uk-rejoining-bloc-brexit-survey) англичаните пак да седнат на общата трапеза. Но планираната среща между ЕС и Великобритания на 22 юли в Брюксел, на която трябваше да бъде обсъдено новото засилено сътрудничество в редица области, беше отложена, след като Стармър подаде оставка, а вероятният следващ британски премиер Анди Бърнам [заяви](https://www.theguardian.com/politics/2026/may/18/andy-burnham-says-he-will-not-try-to-return-uk-to-eu) още преди да бъде назначен, че връщането в ЕС няма да е приоритет. Засега въпросът остава открит, но не е изключено една или няколко други държави да влязат в ЕС, преди британците да решат какво искат да правят. ### България: какво мислим ние за разширяването? Дори след като приключи преговорния процес по всички глави, дадена държава не може да се присъедини, преди всички държави членки да са одобрили и ратифицирали това присъединяване. [Проучване на Евробарометър](https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/3413) от септември 2025 г. сочи, че 56% от европейците подкрепят бъдещи разширявания, като Украйна се радва на най-голяма подкрепа сред страните кандидатки (най-висока в Швеция – 91% и Финландия – 81%), а Турция е най-непопулярна (най-ниска сред кипърците – 13% и австрийците – 19%). Българските резултати обаче са различни: 63% от анкетираните подкрепят Сърбия, после идват Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова, Грузия и Турция, Албания и Косово с подкрепа между 50 и 40%. На последно място сред българските анкетирани се нареждат Украйна (31%) и Северна Македония (32%). Само в Унгария и Чехия подкрепата за Украйна е толкова ниска, колкото и у нас. ### Подкрепа в България за присъединяването на страните кандидатки към ЕС Сърбия 63% Босна и Херцеговина 53% Черна гора 52% Република Молдова 51% Грузия 47% Турция 46% Албания 43% Косово 40% Северна Македония 32% Украйна 31% Източник: Проучване на Евробарометър, септември 2025 г. (делът на отговорите „Общо подкрепям“) Логично е да се запитаме защо в България сме по-склонни да приемем в ЕС една голяма държава като Турция, която коренно се различава от останалите в географско, политическо, културно и религиозно отношение и за момента е много далеч от демократичните стандарти, отколкото да подкрепим други две държави, с които споделяме общо славянско наследство? Докато липсата на подкрепа за Северна Македония е пряко свързана с проблемите в двустранните отношения между София и Скопие, зад отрицателното отношение към Украйна ясно прозират българските симпатии към Русия. Тук фразата „Врагът на моя враг е мой приятел“ е преобърната на „Врагът на моя приятел е мой враг“. Ето защо не искаме да седим на една трапеза с този враг, да не би това да постави в риск много „по-важните“ ни приятелства. --- *Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.*