> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# На север: Снежни лета в една исландска хижа (първа част)
- URL: https://www.toest.bg/na-sever-snezhni-leta-v-edna-islandska-hizha-purva-chast/
- Published: 2024-11-21T06:00:28.000Z
- Updated: 2024-12-03T08:43:15.000Z
- Description: Магически разказ на Светла Стоянова за досега ѝ с една далечна и чужда красота – лед и вулканичен прах, мъх, риолит и обсидиан, горещи извори и блещукаща лава. Добре дошли в земята, която кипи и диша, добре дошли в Исландия!
- Author: Светла Стоянова
- Tags: На север, общество, пътепис, пътешествия

Ето че плаването на север ни отвежда и до Исландия. Тя е все по-приканваща и загадъчна, но същевременно и все по-посещавана и разгадавана. С население от едва 395 000 души (2024 г.) и поток от туристи от над 2 млн. годишно, Исландия е своеобразен феномен. За територия, малко по-малка от тази на България, разнообразието от природни забележителности е впечатляващо. Този остров по средата на Северния Атлантически океан е създаден от хиляди вулканични изригвания между постоянно раздалечаващите се Евразийска и Северноамериканска тектонска плоча, така че 

#### страната практически се уголемява с по 2 см годишно.

През последните години Исландия попада в новините у нас заради зачестилите вулканични изригвания. Но този остров не е само бълбукаща или изстинала лава, а много повече. В това се уверих през няколкото години, в които живях там, като учих, работих, къмпингувах и правих разнообразни преходи с близките ми хора. Тук ще ви разкажа за едно особено място далеч в исландските планини, което беше мой дом в продължение на две снежни лета. Но най-напред нека си го представим...

*Живея и работя в зелена хижа с червен покрив, построена насред блещукаща лава отпреди няколко хилядолетия. Земята тук е съчетание от ситен пясък и едри парчета лъскаво черно стъкло – вълшебния многоъгълен обсидиан. Хижата се намира в средата на огромна калдера с диаметър около 1*2 *км – преди милиони години на това място е имало планина, която след освобождаването на магмата изпод основите ѝ постепенно се вдлъбва в котловина.*

*Близо до хижата бушуват горещи извори, които я затоплят чрез специална система. Водата от чешмата се носи от ручей топящ се сняг, който препуска по многоцветните камъни. Потокът се слива със себеподобните си в пълноводна река, която все по-стремително си проправя път сред тесни отвесни каньони и вае страните им, докато не се разлее нашироко по заоблените скали в равнината.*

*В далечината се белеят няколко ледници столетници, отразяват слънчевите лъчи и ослепително искрят. От краищата им зеят ледени пещери и приканват в тъмните си коридори, проблясващи загадъчно от пукнатините. Ледът на входовете обаче непрестанно се топи и капе заплашително. В следващия миг се срутва на огромни късове и се предава пред горещите извори наблизо. Нажежена в земните недра, водата извира и клокочи в яркочервено и сивкавосиньо, оцветява в контрастни багри заобикалящите я камъни и чертае абстрактни окръжности. Земята кипи от живот, изпуска топлина, диша и издиша, докато водата и вятърът дълбаят формите ѝ с нестихваща сила.*

*Водопади се спускат шумно един подир друг, смесват ледените и жарките извори и вият меандри измежду оранжевите скали. Стръмни чукари се издигат в причудливи форми и отдалеч напомнят същества, застинали във времето. Яркозелени мъхове омекотяват като възглавнички нащърбения релеф на лавата, разстилат се навред и уютно приканват за почивка. Тук-там сред вулканичната пустиня зеленеят оскъдни поляни, на които си почиват овце. Необезпокоявани, те опоскват малкото жълти цветя наоколо, докато черно-бели снежни овесарки любопитстват, чуруликат и отлитат.*

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/-----------.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------------2.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------------1.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------1.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/----------------------------.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/------------------------------------------.JPG)

Горещ извор / Исландски мъх / Ледена пещера / Меандри / Слоеве лед и вулканичен прах / Релеф от риолитни скали © Светла Стоянова 

Такъв спектакъл представяше природата, но често гъстата мъгла спускаше завесите и скриваше всичко от погледите ни. Подобно време е типично за исландските *планински земи* (исл. *Hálendið*, англ. *Highlands*): ненаселени и труднопроходими райони във вътрешната част на острова, с достъп чрез неравни планински пътища, отворени само през лятото. Населените райони на страната са основно по крайбрежието, защото океанът поддържа сравнително устойчива температура през годината. Затова и големите градове, като столицата Рейкявик и Акурейри, са разположени до морския бряг.

Всичко останало отвъд заселената част са яркозелени планини без гори, безкрайни черни пустини без камили и пълноводни ледникови реки без мостове. Неведнъж 

#### тези почти извънземни места са използвани от НАСА за трениране на космонавти за стъпването на Луната през 60-те години, а само преди няколко години беше изпробван и прототип на марсоход за бъдещи мисии на Марс.

Именно там устояват на времето няколко скромни хижи на [Исландския туристически съюз](https://www.fi.is/en), достъпни само от юни до септември. В една от тях работих заедно с приятеля ми в продължение на два сезона. Нашата хижа е част от най-популярния няколкодневен планински преход в Исландия – [Лойгавегюр](https://www.fi.is/en/hiking-trails/trails/view/laugavegur) (исл. *Laugavegur –* словосъчетание от *laug* ‘горещ извор’ и *vegur* ‘път’, или в превод „Пътят на горещите извори“).

Подобно на преходите Ел Камино де Сантяго в Испания или Ком – Емине у нас, се върви от хижа на хижа или се нощува в палатка на определените за целта места. Преходът от местността Ландманалойгар до Тоурсмьорк е 55 км, но може да бъде удължен с още 25 км, преминаващи между ледниците Мирдалсьокутъл и Ейяфятлайокутъл**¹** до популярния водопад Скоугафос. Макар да не впечатлява с надморската си височина (400–1100 м), теренът се води планински. В по-голямата си част земната маса се състои от различни видове вулканични скали – риолит, обсидиан, базалт и др. Растителността е оскъдна, срещат се предимно мъхове, но и някои видове ниски растения. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/-------------------.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/-------------------------------------.jpg)

Рядко срещани растения / Пейзажът във „Фятлабак“ – Реми Мартинаш © Светла Стоянова

Единствените диви животни са арктическите лисици, с черна козина през лятото и бяла през зимата, както и няколко вида птици, като снежните овесарки, тундровите яребици и гарваните. Други животни, на които човек може да попадне в изобилие, са овцете – те принадлежат на местните фермери, които лете ги пускат да пасат на воля по дивите места, докато не ги приберат отново наесен. Тази практика е типична за исландците, но и за други северни народи, като [фарьорците](https://www.toest.bg/na-sever-ostrovi-ot-vulna-sred-vulnitie-na-atlantika-purva-chast/), където по-големи хищници на практика няма.

Околността е природен парк, наречен „Фятлабак“ (исл. *Fjallabak*, в превод „Зад гърба на планините“) – геотермално активен, богат на горещи извори и често разтърсван от безобидни земетресения. Едно нещо обаче няма – дървета – и така гледката се простира на десетки километри във всички посоки. Освен това през юни и юли дните са дълги и нощем не се стъмва напълно, тъй като Исландия е досами Полярния кръг. Същинските бели нощи, когато слънцето не се скрива зад хоризонта, започват от 66-тия паралел нататък. Нощите са бели не само заради светлината навън.

*Макар да е краят на юни, вали сняг на парцали хоризонтално – типично за Исландия. Едрите снежинки се наслояват по прозореца, докато не затулят изцяло „зрелището“ към пристигащите в хижата. Малкото звънче на вратата зазвънява и туристите влизат грохнали и с жвакащи обувки. Въздъхват, съвземат се от топлината и изстискват подгизналите си ръкавици. Били планирали да палаткуват тази вечер, но на бърза ръка решават да платят четворната цена за място в хижата. Приемам ги и си мисля как предния ден семейство с деца на по 4 и 6 години спаха на палатка в снега и бяха дори въодушевени от това приключение. Същевременно обаче си спомням ясно как при първото ми идване тук преди няколко години и аз бях една от тях – брулена от вятъра, капнала от газенето в кишата, мокра до кости и в отчаяна нужда да се приютя някъде на сухо и топло.*

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/------------1.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/----------------------.JPG)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/-----------------------------1.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/-------------------------------------------------------------------------1.JPG)

На разходка / Снеговалеж през август / Табела на прехода Лойгавегюр / Еднокилометров риолитен ръб, по който вървят туристи, а понякога и овце © Светла Стоянова

Когато предприехме прехода Лойгавегюр през 2020 г., имаше метри сняг. В продължение на шест дни вървяхме по няколко часа и преминавахме от един пейзаж в друг, като от картичка. Бяхме избрали да палаткуваме, така че на гръб носехме раници с всичко нужно: палатка, постелки, спални чували за ниски температури, тенджерка, котлон и газова бутилка, суха храна и сухи дрехи. Това беше първият ми преход, през който пренасях къщичката си на гръб. От ден на ден срещите с всеки хижар ни вълнуваха все повече. Да посрещаш и изпращаш туристите и да оставаш в онези прекрасни места изглеждаше като мечта. И ето че няколко години по-късно тя се сбъдна.

**1** Ейяфятлайокутъл е име на ледник в Южна Исландия, но и на вулкана под него, който изригна през 2010 г. и предизвика отмяната на хиляди полети в Европа. 

#### *[Към втора част >>](https://www.toest.bg/na-sever-snezhni-leta-v-edna-islandska-hizha-vtora-chast/)*