> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Моята голяма странна гръцка дума - URL: https://www.toest.bg/moyata-golyama-stranna-grutska-duma/ - Published: 2024-07-18T15:25:13.000Z - Updated: 2025-09-26T22:51:32.000Z - Description: Според известен литературен герой птичките чуруликат на старогръцки. Всъщност всеки език о-чуднява „чуруликането" на чуждото. И ако за някои езици гръцкият е пределът на чуждост, за българския по-чужд от патагонския няма. Който всъщност е испански. Но и в известен смисъл гръцки. - Author: Екатерина Петрова - Tags: От дума на дума, етимология, гръцки След [сезона на липите](https://www.toest.bg/mezhdu-redovete-mezhdu-listata-v-laiptsig/) настъпва сезонът за ходене на море в Гърция, а заедно с него, поне за мен, и сезонът на „хармолипи“. Макар и самото усещане да ми е познато отдавна, точното му наименование научих наскоро, разглеждайки пореден списък с „непреводими“ думи за иначе познати емоции на различни езици. В него редом с португалското *saudade*, турското *hüzün,* немското *Lebensmüde* и други понятия без директен еквивалент фигурираше и #### гръцкото *χαρμολύπη*, което означава усещането едновременно на радост и тъга. Думата добре описва противоречивите чувства, които вече от доста години изпитвам при всяко посещение на южната ни съседка. От една стана, това е радостта от всички удоволствия, които Гърция щедро предлага. От друга обаче, е растящата с всяка година тегоба, че въпреки иначе добрите ми намерения така и не успявам да науча дори и елементарен гръцки и си оставам с едни голи „ясас“ и „ямас“, „калимера“ и „калиспера“, „паракало“ и „евхаристо“. Всичко останало – с малки (и не особено полезни) изключения от рода на *χαρμολύπη* – продължава да ми бъде напълно чуждо и непонятно. С други думи, или както се казва на английски, #### *it’s all Greek to me*. Усещането за непонятна чуждост се заражда още при вида на гръцката азбука – въпреки редовния ми допир с нея и очевидните ѝ сходства с добре познатите ми кирилица и латиница, разчитането на *ελληνικό αλφάβητο* за мен се състои в едно безкрайно, често неуспешно налучкване, а изписването даже на елементарни думи (като гореизброените) ми е немислимо. Дори и азбуката да не представляваше предизвикателство, гръцкият устоява на лесно разшифроване и на лексикално ниво, тъй като изобилства от неразбираеми или подвеждащи думи – особено за понятия, които иначе имат универсални и разбираеми наименования дори и на иначе непознати ми езици. Надписът *ΜΕΤΑΦΟΡΆ* например не спира да ме стъписва всеки път, щом го видя на автобуси, тирове и всякакъв вид *транспортни* средства по гръцките пътища – макар добре да знам, че оригиналното значение на термина си е съвсем пряко, а не преносно. Или пък думата „хотел“, която в точно тази или сходни форми срещаме на английски, чешки, полски, сръбски, нидерландски, немски, френски, естонски, даже и на японски като *ホテル (hoteru)*. На гръцки „хотел“ обаче е *ξενοδοχεíο*, което дори да можех да разчета и произнеса, щеше да ми бъде точно толкова разбираемо, колкото ако беше на патагонски. Всъщност, ако беше „на патагонски“ – като имаме предвид, че в Патагония се говори главно на испански, – думата щеше да ми е значително по-понятна. (И без да разчитам на трите семестъра испански, който съм учила в университета, а просто защото на испански „хотел“ си е *hotel*.) #### Така или иначе, изразът „все едно е на патагонски“ се е установил и продължава да се използва на български, като определение за (говорим или писмен) език, който е непознат, неясен или неразбираем. Сайтът [*bgjargon.com*](https://www.bgjargon.com/word/search?word=%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8) предлага следното обяснение: > Вероятно асоциацията идва от това, че областта Патагония, която се намира в най-южния край на континента Южна Америка, е и най-отдалечената южно от екватора суша \[…\], поради което се е наложила в хорските представи (поне в България) като еквивалент на „края на света“. Според моята лична представа обаче, поради гореизброените причини, оприличаването на неразбираем език с гръцки – макар и той да се говори не на края на света, а току от другата страна на южната граница на България – ми се струва много по-намясто, така да се каже. Историческите корени на идеята за гръцкия като неразбираем език могат да бъдат проследени до Средновековието. През този период, когато писарите в Западна Европа превеждали ръкописи от латински, те изписвали фразата *Graecum est, non legitur* („Гръцки е, \[следователно\] нечетимо“) като бележка в полетата до непонятни за тях пасажи и цитати**¹**. Както много други идиоми, които се използват и до днес, изразът *It’s (all) Greek to me* също навлиза в английския благодарение на Шекспир, които през 1599 г. го използва в трагедията „Юлий Цезар“, в диалог между две от ключовите фигури в заговора срещу великия римлянин. В българския превод на Валери Петров от 1973 г. споменаването на гръцкия е съхранено, но изразът така и не придобива популярност, нито влиза в употреба във всекидневната ни реч. > **КАСИЙ** > А Цицерон? Не каза ли той нещо? > > **КАСКА** > Да, на гръцки. > > **КАСИЙ** > В какъв смисъл? > > **КАСКА** > Ако мога да го кажа, слънце да не видя! Тези, дето го разбраха, се захилиха помежду си и заклатиха глави, но за мене беше гръцки език. Освен в езика на Шекспир (и латинския), гръцкият служи като определение за нечленоразделна реч или писменост и в няколко други езика – нидерландски, африканс, шведски, норвежки, португалски и испански. Самият испански – макар и не като език, а като част от фразата „испанско село“ – пък се използва като определение за объркващ или неразбираем изказ, и то не на някакви екзотични езици, а на близките на българския славянски езици – македонски, сръбски, хърватски, словенски, чешки и словашки. Фразата всъщност произлиза от немски – и то не от друг, а от Гьоте, който първи я използва в „Страданията на младия Вертер“ (1774 г.). В пълния си вид тя гласи: > *Das waren dem Gehirne *spanische Dörfer*, und ich empfahl mich, um nicht über ein weiteres Deraisonnement noch mehr Galle zu schlucken*.**²** Когато Бранко Мушицки превежда романа на сръбски през 1905 г., той предава въпросната фраза буквално („To су била за послаников мозак **шпанска села**, и ја се препоручим да се не бих морао још више мучити због даљег неразумног говора“), а впоследствие изразът „шпанска села“ навлиза в разговорния сръбски и добива популярност и на другите славянски езици. В българския си превод от 1929 г. Асен Разцветников обаче решава да предаде фразата с по-малко маркиран израз, като > Това бяха **странни неща** за тоя мозък и аз се оттеглих, за да не бъда принуден при по-нататъшни брътвежи да погълна още повече. В резултат идеята за „испанските села“ така и не навлиза в българския. На сръбски като синонимен израз на „шпaнска села“ се използва и фразата „К’о да кинески причаш“. Всъщност китайският, вероятно благодарение на „благодатната“ комбинация от нечленоразделни (особено за западното ухо и око) говор и писменост се използва като определение на непонятна реч на най-много езици, и то далеч не само западни. Любопитно е, че освен албански, арабски, естонски, филипински, френски, немски**³**, унгарски, италиански, сред тях е и японският**⁴**, та дори и гръцкият – както древният, така и съвременният. Китайският на свой ред определя нечетими и непонятни езици като „призрачно писмо“, „книга от небесата“, „птичи език“, или „пилешки черва“. По този начин той се оказва един от малкото езици, които в опита си да обозначат неразбираемост, не проявяват ксенофобия към реално съществуващи чужди езици, народи или места. И като стана дума за „ксенофобия“... въпреки първоначалната паника, която чуждостта на гръцкия поражда у мен, все по-често откривам, че множество понякога съвсем неочаквани думи на езиците, които знам, всъщност произлизат от гръцки. Само някои, особено забавни примери за това включват: „динозавър“, от *δεινός* (*deinós* ‘ужасен, страховит’) + *σαῦρος* (*saûros* ‘гущер, влечуго’); „гинеколог“, от *γυνή* (*gunḗ* ‘жена’), „планета“, от *πλανήτης* (*planḗtēs* ‘скитник’, съкращение на *πλάνητες ἀστέρες* (*plánētes* *astéres* ‘скитащи звезди’); шизофрения, от *σχίζω* (*skhízō* ‘разцепване, разделение’) +‎ *φρήν* (*phrḗn* ‘ум, сърце’); „маратон“, от древеногръцкия град *Μαραθών*; „акробат“, от *ἄκρον* (*ákron* ‘най-високата или най-отдалечената точка, планински връх, връх’) + *βαίνω* (*baínō* ‘ходя, стъпвам’), и т.н., и т.н. А, разбира се, и „ксенофобия“, която произлиза от старогръцките *ξένος* (*xénos* ‘чужд’) + *φοβία* (*phobía* ‘страх’). Първата ѝ част също така е корен и на споменатата в началото на този текст на пръв поглед непонятна дума *ξενοδοχεíο*, съставенa от *ξένος* \+ *δοχεῖον* (*dokheîon*, тоест ‘съд’ или ‘контейнер’). Та какво друго е хотелът, ако не контейнер за чужденци? В заключение, с риск да прозвуча като г-н Портокалос, бащата от „Моята голяма луда гръцка сватба“, няма как да не отбележа, че е доста вероятно дори и наименованието Патагония да идва от гръцкия. Според аржентинския изследовател Мигел Дура топонимът Патагония вероятно произлиза от древногръцкия регион в днешна Турция, наречен *Paphlagonia* и смятан за родното място на рицарския персонаж *Patagón*, на когото според една от теориите Магелан кръщава южната част на Южна Америка през 1520 г. И ето как по неведоми етимологични пътища може да се окаже, че „говори ми на патагонски“ всъщност е просто друг начин да се каже *it’s Greek to me*. **1** Особено забавно ми се струва, че широко разпространената практика сред дизайнери и страньори да наливат макетен текст, преди истинският текст да е готов, за да покажат как биха изглеждали шрифтът и цялостната подредба на страницата, се нарича *Greeking*. Въпреки че наименованието на практиката идва от израза *Greek to me*, много често пълнежният текст всъщност е нарочно грешна версия на латинския текст *De finibus bonorum et malorum* на Цицерон, чиито първи две думи *dolorem ipsum* („самата болка“) са скъсени на *Lorem ipsum*. **2** Смята се, че измислената от Гьоте фраза *spanische Dörfer* е комбинация от два отделни израза. Първият – *böhmische Dörfer*, или „бохемски села“, се появява по време на Трийсетгодишната война (1618–1648) в резултат на неспособността на немските войници, минаващи през територията на Бохемското кралство, да разберат речта и писмеността на местните жители. Вторият израз – *das kommt mir spanisch vor*, или „това ми се струва на испански“, се появява, след като испанският възпитаник Карл V, става император на Свещената Римска империя на германската нация и въвежда непознати и неразбираеми за Германия традиции и обичаи. По-късно в немския се появява още един синонимен израз с близко значение, но с коренно различно съдържание, а именно *Ich verstehe nur Bahnhof* („Разбирам само *гара*“). За него се смята, че се е зародил в края на Първата световна война, когато думата „гара“ е била единственото нещо, което войниците – в желанието си да се приберат у дома – са искали или можели да разберат. **3** Названията „немски“ и „немец“ също се появяват като резултат от езикова неразбираемост, а именно от това, че за славянските народи говорът на германското население е бил непонятен, поради което представителите на това население стават известни като „немци“ – от праславянската дума *\*němьcь* ‘чужденец’, която е морфологично свързана с думата „ням“. Още по-ранен пример за това, разбира се, е [думата „варварин“](https://www.toest.bg/svetut-e-golyam-i-atlas-debne-otvsyakude/), зародила се от имитацията на неразбираемия за древните гърци говор на чужденци (нещо като „бъра-бъра“). **4** Изразът за непонятен език на японски е *珍紛漢紛* (*Chinpunkanpun*), което имитира звученето на непознати китайски думи. Любопитно е, че когато фразата се сложи в *Google Translate*, преводът ѝ на български гласи „рядко объркване между китайски и китайски“, а на английски се превежда просто като *strange confusion*. *Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните* [*нашата анкета*](https://forms.gle/WqRmWFRXo3BWFcmU8?ref=toest.bg)*.* --- *В рубриката* [*„От дума на дума“*](https://www.toest.bg/tag/ot-duma-na-duma/) *Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.*