> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Мирослава Кацарова: В музиката се откриваш като свободен човек - URL: https://www.toest.bg/miroslava-katsarova-v-muzikata-se-otkrivash-kato-svoboden-chovek/ - Published: 2026-10-21T06:18:09.000Z - Updated: 2026-10-21T06:18:09.000Z - Description: В навечерието на „Пловдив Джаз Фест“ Ина Иванова разговаря с Мирослава Кацарова за стила, вкуса и класата в пеенето на джаз, карането на ски, общуването с колеги и приятели, радостта от живота и... избора да си свободен. - Author: Ина Иванова Мирослава Кацарова е сред най-запомнящите се гласове в българския джаз през последните две десетилетия. Умно, елегантно и с безупречна дикция тя пее на няколко езика, сред които български, френски и португалски, а предаванията ѝ по [Радио Jazz FM](https://jazzfm.bg/nova-muzika/) *Singin’n’swingin* и *Desafinado* информират и са предизвикателство за истински претенциозните меломани. Мира Кацарова и нейната компания „Блу Ем“ са лицето на [„Пловдив Джаз Фест“](https://www.plovdivjazzfest.com/), на чиято сцена ежегодно музицират световни артисти – икони в импровизационната музика. Да формира вкус и да създава жива, дишаща общност е сред талантите ѝ; това обяснява защо за концертите на „Пловдив Джаз Фест“ се стича публика от цялата страна. И макар че невинаги е живяла в Пловдив, за Мирослава Кацарова градът е един от важните топоси в личната ѝ география. > Преживявам този град като отражение на моите спомени от детските години. Днешното пренаселване на градовете е враждебно, губи се очарованието на тази романтична провинция, в която аз съм израснала. Къщите в Пловдив бяха с дворове, бяха естествена градина със смокинови и нарови дръвчета, с асми, които проектираха дантели върху камъните. Моята баба гледаше рози и хортензии. Помня ароматите им, както и мириса на камък и дърво. А Старият град тогава беше фокус, хората отиваха там, за да се разхождат. Нейният дядо е футболната легенда Никола Щерев – Старика, един от най-важните играчи във футболния клуб „Ботев“ Пловдив през 20-те и 30-те години на миналия век. Той създава първата детско-юношеска футболна школа в България, внасяйки от Виена модел за изграждането на младите спортисти в екип. Съвместявал е тази мисия с кариерата си на активен футболист и капитан на отбора. Никола Щерев се е интересувал от олимпийски спортове и е водил кореспонденция с бащата на съвременните олимпийски игри Пиер дьо Кубертен. Притежавал работилница, произвеждаща ски, а там, където днес са Пеещите фонтани, е имало естествено езеро. През зимата, когато замръзвало, то се превръщало в пързалка, неотменна част от градската култура. Никола Щерев откривал сезона – на кънки и с грамофона, който донесъл на съпругата си Мария от Париж. > Имали са много красива любов с баба, която е била с 13 години по-млада от него. Никола е бил и планинар, запален турист, който през зимата е търсил възможност със специални ски да проправя пътеки извън пистите, стигал е по този начин от Пловдив до Пампорово. Дъщеря му Снежанка, майката на Мира Кацарова, от пет-шестгодишна се е спускала красиво и стремглаво по известната днес писта „Стената“. Семейната легенда твърди, че заради близкото познанство на Никола Щерев с влиятелни генерали връх Снежанка е кръстен на „най-малката скиорка“. А разбира се, и заради факта, че по онова време е бил вечно бял. > Майка ми до много късни години караше ски в този елегантен стил, който вече не се вижда. Аз също бях научена на него – той е фин, без агресия, но по пистите вече има съвсем други отношения. Говорим за отминалите кодове на старата градска култура, но нейните производни са свързани със съвременността. Тази чувствителност към вкусовете, ароматите, утопичното е силно осезаема в текстовете, които Мира Кацарова сама пише за авторските си песни. > Песните, които се опитвам да изпълнявам, са свързани с пределите между световете. И аз внимателно навлизам в тази реалност, опитвам се да я проучвам издълбоко. Не искам да изляза и да пея като шампион, не харесвам този вид отношение към музиката. Когато пея, искам това да е една човешка история – с цялата ми уязвимост, съмнения, несигурност и страхове. В музиката ти се откриваш като свободен човек, без предразсъдъци и съображения с дребното. С музиката можеш да кажеш неща, които са неназовими, затова аз възприемам тези песни като сънища, които не си спомняш докрай. Философските търсения на Мирослава Кацарова са в диалог с идеите, стабилизирани от богословското ѝ образование. Преди това в Езиковата гимназия тя учи френски език и е пленена от символистите, от декадентския чар на Рембо и Бодлер, а и от екзистенциалистите – чете Сартр, Камю, търсейки себе си. > Бях истински Боготърсач. Борих се с идеите на екзистенциализма, че смисъл няма, че сме като Сизиф. И когато прочетох *Ортодокса* на Павел Евдокимов, осъзнах, че много дълбоко споделям философията на православното християнство, но не по начина, по който е профанизирана тази дълбока идея. Разбрах, че съм религиозен човек и че откривам човешкото във всичките му проявления като сила, тъй като православното християнство ни спасява от онзи плашещ, непристъпен Бог. Така стигнах и до изкуството като смисъл на човешките отношения. За мен това са музиката, литературата, живописта, киното, театърът – те са моят смисъл. Те са начинът тихо, ненатрапливо да пренареждаме този свят. Успоредно с всичко, което преживява и търси, Мирослава Кацарова пее. > Открих джаза в гимназията през песните на Били Холидей, макар че вкъщи майка и татко слушаха инструментален джаз. После Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, после Чик Кърия, Хърби Хенкок, Кийт Джарет, Йелоу Джакетс, Ян Гарбарек – този свят ме завладя лавинообразно. Благодарение на тях усетих абстракцията. Много ходех по джаз срещи и поисках да пея, но нямаше кой да те научи тогава как да импровизираш с гласа си. Единствената голяма джаз певица по онова време беше Йълдъз Ибрахимова; Камелия Тодорова не беше в България през 80-те. И аз се пуснах на един джемсешън, знаех няколко джаз стандарта от слушане, знаех блус схемата пак от слушане, без да съм наясно, че това е блус схема. Импровизирах. Аналитична съм и това много ми помогна, но цялата работа беше един огромен късмет, попаднах точно на хората. Чуха ме Рупето, Веселин Веселинов – Еко, Васил Петров, по-късно Христо Йоцов. Аз не наричах себе си джаз певица, казвах, че пея джаз, без да ползвам дефиниции. В изкуството обаче късметът на начинаещия е само първата стъпка за възможната реализация. Професионалистите в една сфера виждат таланта, но оценяват вътрешната подготвеност на артиста да продължи личните си търсения. Постепенно Мирослава Кацарова намира своята сцена, канена е да прави гигове, следва концертиране, създаване на албуми, джазът се превръща в път. Работата ѝ с публики и желанието ѝ да променя средата естествено я отвеждат до идеята за истински форум, свързан с импровизационната музика. През 2015 г. стартира „Пловдив Джаз Фест“ – Мира в щастлива колаборация със съпруга си Танко Кацаров използва всичките си лични контакти за да осигури допълнителни спонсорства. > Тогава чух новия албум на Кърт Елинг, в който има една песен по текст на Джеймс Джойс – *Where love is*, *–* и си рекох: хайде да доведем тук артисти, които ни вълнуват до сълзи. И понеже имам луд мъж, той се обади на агентката на Кърт Елинг. Оказа се, че има свободна дата на 2 ноември. Така започна всичко. Оттогава тя програмира фестивала, а българските меломани имат шанса да чуят на живо иконични артисти, като в последните години е добавено и лятно издание под открито небе. По време на „Пловдив Джаз Фест“ като съпътстваща програма млади изпълнители получават възможност за творчески работилници и джемсешъни, както и за близък, неформален контакт със знаменитостите. Ежегодно в един от фестивалните дни тематично е подбрана и литературна среща. Как обаче става селекцията? Още повече когато се налага програмата да бъде синхронизирана с тежкия график на световен артист, обичайно запълнен за няколко години напред. Влиятелните имена в музиката, както и във всяко изкуство внимателно подбират сцените си и тук негласно, но императивно важи репутацията. Изграждането на доверие между екипите на изпълнителя и фестивала е многогодишен процес, в който няма място за грешки. > Сложно е на много нива, но аз тръгвам винаги от мечтата. Слушам страшно много музика и мога да кажа, че интуицията на един професионалист се отглежда. Ако не залагаш на суетна показност, а на реален интерес – а при мен е така, аз не мога да живея без тази музика, – виждаш, че сетивата ти се изострят за тенденциите. После започва другото: дали можем да си ги разрешим финансово. Ако е на ръба, ние го правим. Рисково. За световните имена се налага да съобразим и дали артистът е на турне в Европа – обратното е убийствено за бюджета на един фестивал. За да се случи магията на сцената, договорите имат технически и *хоспиталити* изисквания, които – заедно с обезпечаване на финансирането – изискват целогодишен труд. Тази година на 6, 7 и 8 ноември в Пловдив ще концертират Арън Паркс, Шай Маестро, Елина Дуни, Ема Смит, Дженк Ердоган, а първият ден е отделен за специален проект, посветен на 100-годишнината на Майлс Дейвис по идея на Росен Захариев – Роко – ще участват Стив Хамилтън (пиано), Васил Хаджигрудев (контрабас), Борислав Петров (барабани) и двамата гост-музиканти Петър Момчев (тенор саксофон) и бийтбоксърът Александър Деянов – Скилър. Какво според Мирослава Кацарова е важно на сцената? Самоконтрол, концентрация, за да следиш всеки тон на колегите си, и борба с егото. > Имам свободата да избирам с кого да работя, и съм благодарна, че това са музиканти, които са много талантливи, можещи и освен че имат любопитство към света, те са откриватели и приключенци. Всичко това ги отличава от занаятчиите. Обменяме идеи и по този начин растем. --- *Хората, които тихо и кротко променят средата, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са* [*„Тези хора“*](https://www.toest.bg/tag/tezi-hora/)*.*