> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Между редовете, между листата в Лайпциг
- URL: https://www.toest.bg/mezhdu-redovete-mezhdu-listata-v-laiptsig/
- Published: 2023-05-18T06:32:13.000Z
- Updated: 2025-09-26T22:53:03.000Z
- Description: В най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова разлиства речниците под липите в Лайпциг, за да проследи началата на думата „книга“. А до нас достига уханието на дървесна кора, прясно напечатана страница и свобода.
- Author: Екатерина Петрова
- Tags: От дума на дума, етимология

В края на април, благодарение на пилотна програма на Гьоте-институт и мрежата „Традуки“, имах възможността да посетя тазгодишното издание на отменяния три поредни години Лайпцигски панаир на книгата заедно с още девет литературни професионалисти от останалите страни на Балканите.

Гостуването ни се проведе в рамките на традиционния фокус на панаира върху литературите от Централна, Източна и Югоизточна Европа, а тазгодишната програма на „Традуки“ под мотото „Между редовете – между времената“ включваше литературни четения и дискусии с над 40 автори от Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Хърватия, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения.

Освен специално обособената сцена *Traduki-Kafana* на територията на панаира, където ежедневно се провеждаха представяния, всяка държава имаше и свой собствен изложбен щанд (за България това ставаше за първи път от 1999 г., когато страната е била почетен гост). А едно от най-популярните събития в съпътстващата програма на литературния фестивал *Leipzig liest* беше т.нар. *Balkannacht*, или Балканска нощ, която включваше музика и четения на автори от региона.

Може би точно заради това толкова осезаемо, почти вездесъщо присъствие на литератури (а съoтветно и на езици) от Югоизточна Европа на панаира, на мен 

#### започнаха да ми се привиждат балкански връзки и да ми се причуват славянски думи дори и там, където реално ги нямаше. 

Името на гореспоменатия фестивал например, макар много добре да знам, че всъщност означава „Лайпциг чете“, постоянно ми създаваше допълнителни книжни и дървесни асоциации с листове и листа.

Тези асоциации вероятно бяха подсилени и от факта, че навсякъде из града беше пълно с разлистени и разцъфнали дървета.

Докато си въобразявах фалшиви етимологични връзки между несродни езици и се захласвах по цъфтящите в розово японски вишни, белите цветчета на черешите и лилавите люлякови храсти, даже и не подозирах, че славянското наименование на друго дърво съвсем наистина стои в корена на името на германския град.

#### Наименованието Лайпциг, оказва се, произлиза от славянската дума „липа“.

Първоначално наречен *Lipsk* („място при липите“) на лужишките езици, градът и до днес е запазил това (или сходни на него) наименование на някои славянски езици, където връзката с „липа“ е доста по-видима: на полски той е известен като *Lipsk*, а на чешки и словашки – като *Lipsko*.

Според неправителствената организация за опазване на околната среда и природата [*BUND*](https://www.bund-leipzig.de/fileadmin/leipzig/PDF/Steckbrief/Baumsteckbriefe.pdf) 34% от дърветата по улиците на Лайпциг са липови**¹**. Това ме кара да подозирам, че етимологичната връзка между името на града и дървото може би щеше да бъде малко по-осезаема, ако бях посетила Лайпциг не в края на април, а през лятото, когато липите цъфтят и ухаят. (Липовият цъфтеж е отразен по един особено очарователен начин в наименованията на летните месеци на някои славянски езици: на хърватски *lipanj* означава „юни“, докато на украински месец юли се нарича „липень“, а на полски – *lipiec* **²**.)

Но да се върнем към книжно-дървесните връзки, които, за радост, не спират дотук.

Друго дърво, което според *BUND* също се среща в Лайпциг, е дъбът, принадлежащ към семейство Букови, а техен член, разбира се, е и самият бук. Не е нужно човек да е експерт лингвист, за да забележи 

#### връзката между немското название на дървото *(Buche)* и немската дума за „книга“ *(Buch)*, която – както и английската *book* – му дължи произхода си: 

според водещата етимологична теория немските и английските „книги“ получават наименованието си от бука, чиято дървесина била използвана за таблети и дъсчици, върху които били дълбани древни руни**³**.

Въпреки че българската дума „книга“ не споделя тази етимология, букът все пак се е промъкнал в друга ключова за писането и четенето дума, която Българският етимологичен речник определя като „стара германска заемка“, а именно думата „буква“. (Букът се е промъкнал също и в нейните производни, като „буквар“, „буквален“ и чудесната дума „буквоед“, за чийто автор се смята Ботев**⁴**.)

#### Доста по-сложна, объркваща и оспорвана обаче е ситуацията с произхода на думата „книга“. 

В сравнение с десетината реда, отделени на „буква“, Българският етимологичен речник се занимава с думата „книга“ в продължение на цели две и половина страници, изпълнени с повече или по-малко вероятни, главозамайващи, трудни за разшифроване предположения за произхода ѝ, като например „стара културна източна заемка може би от хуни, авари и първобългари“.

Проследени са възможните връзки на думата с различни, знайни и незнайни, древни и съвременни езици и езикови групи, вариращи от унгарски и полски, през асирийски, алтайски, китайски, латински, до староруски и старонорвежки, като в списъка с нейни производни на други славянски езици с обезпокояваща честота се появява дефиницията „трети стомах на преживен бозайник“.

Доста интересна, особено в контекста на книжно-дървесните връзки, описани в настоящия текст, ми се стори включената в речника теория на цяла група езиковеди, които „се застъпват за домашно потекло и свързват с праслав. *\*kьнь*, *\*kьneja*, срв. пол. *kien* ’дънер; дебел клон; кърпел’, *kniejа* ’гъсталак, дебри’, пол, остар. *knowie* ’трескà; парче дърво’, рус. диал. *кнея* ’храсталак, горичка’, струс. кнѣсъ ’греда на покрив’, като приемат прв. знач. ’дървени дъсчици, върху които са дълбани разни мнемотехнически знаци’ и виждат смислова успоредица в лат. *соех* (< *caudex*) ’дънер, пън’ > ’дъсчици за писане’ > ’ръкопис, свезка, бележник, книга’, нем. *Buch* \= *Buchenholz*“.

Точно когато книжните и дървесните връзки започват удобно да се навързват обаче, речникът отбелязва: 

> но това обяснение се натъква на културноисторически и словотворни мъчнотии.

Друга теория за произхода на думата „книга“, която доста добре би сe вързала с немската нишка, преминаваща през този текст, е, че праславянският ѝ корен *kъňiga* представлява заемка от старогерманската дума *kenning* („символ, знак“) или от друг германски източник, като готическата *𐌺𐌿𐌽𐌽𐌰𐌽 (kunnan)* и старонорвежката *kunna* („да знам“). Тази теория обаче също остава недоказана. В края на краищата 

#### категоричен отговор за произхода на думата „книга“ така и не откривам.

След като превъзмогвам първоначалното си разочарование и недоволство, успявам все пак да открия някаква закономерност, а даже и правота във факта, че точно етимологията на „книга“ се оказва толкова оплетена и неясна. Та нали сама по себе си книгата, или поне добрата книга, по дефиниция е нещо сложно, съдържащо множество – понякога противоречиви – възможности, пътища, нишки и идеи, с други думи – „мъчнотии“. Същевременно нашата задача като читатели е ако не задължително да ги разнищим, то със сигурност да позволим на тези противоречивости да влязат в съзнанието ни и – дума по дума, ред по ред, лист по лист – да променят начина, по който виждаме, осмисляме и общуваме със света.

**1** Немското наименование на липите – *Linden*, автоматично предизвиква асоциации с друг германски град заради култовия булевард *Unter den Linden* в Берлин. Но все пак и из Лайпциг има множество локации, чиито наименования произлизат от немската дума, сред които присъединеното към града някогашно село *Lindenthal*, кварталът *Lindenau*, раздeлен на нова и стара част (*Neulindenau* и *Altlindenau*), който е бил старото индустриално сърце на Лайпциг, улиците *Lindenauer Markt*, *An den Linden*, *Lindenpark* и т.н.  
  
**2** За разлика от прозаичния латински произход на имената на месеците на български (и на много други близки и далечни езици), в някои от славянските езици те носят доста поетични и изпълнени със смисъл названия, отразяващи метеорологичните условия, природните събития и/или човешките дейности през различни периоди на годината. На хърватски например, освен че *lipanj* означава „юни“, „януари“ е *siječanj* (от „сеч“), „февруари“ е *veljača* (от „валяне“, „търкаляне“ – заради нестабилното време), „март“ е *ožujak* (от „лъжа“ – заради лъжливото време), „април“ е *travanj* (от „трева“), „май“ е *svibanj* (от *svib*, наименованието на дряна, чието латинско име е *Cornus sanguinea*), „юли“ е *srpanj* (от „сърп“, заради жътвата), „август“ е *kolovoz*  (заради извозването на житото), „септември“ е *rujan* (от „руен“), „октомври“ е *listopad*, „ноември“ е *studeni*, а „декември“ е *prosinac* (според някои източници като месец на молитвата, от *pròsiti*, „да се моля“, или пък от *prosínuti*, „да просветвам“ – заради зимното слънцестоене).  
  
**3** Макар да няма етимологична връзка с германските *Buch* и *book*, френската дума за „книга“ – *livre*, също има „дървесен произход“, поне според една от етимологичните теории, която сочи като първоизточник латинското *liber* – „слой от дървесната кора“, върху който се е пишело. Другата теория за произхода на френската „книга“ е от праиндоевропейския корен *\*h₁lewdʰ-*, или „хора“, откъдето произлизат немските *Leute*, руските „люди“, староанглийските *leod*, както и старогръцкото *ἐλεύθερος (eleutheros)*, което означава „свободен“, откъдето е и връзката с *liberty, liberté* („свобода“).  
  
**4** Противно на очакванията, думата „азбука“ произлиза не от „буква“, а от имената на първите две старобългарски букви от глаголицата *азъ* и *боукꙑ*, като калка от старогръцката *ἀλφάβητος (alphábētos)*, от *ἄλφα (álpha)* и *βῆτα (bêta)*. От своя страна думата *alphabet*, разбира се, преминава и в много други езици, включително английски, френски и немски, в руски („алфавит“), а даже и в турски *(alfabe)* и баски *(alfabetoa)*. Подобен принцип за образуване на думата, макар и с малко по-различен краен резултат, е приложен и на унгарски *(ábécé)*, босненски *(abeceda)* и литовски *(abėcėlė)*.

*В рубриката* [*„От дума на дума“*](https://www.toest.bg/tag/ot-duma-na-duma/) *Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.*