> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Медийната грамотност като задължителен елемент на образованието
- URL: https://www.toest.bg/mediynata-gramotnost-kato-zadulzhitelen-element-na-obrazovanieto/
- Published: 2025-01-13T06:00:39.000Z
- Updated: 2025-01-13T06:00:38.000Z
- Description: Някои размисли за пробойните в образователните системи в САЩ и в България, както и за спешната нужда от въвеждането на предмета медийна грамотност. Коментарът е на Яна Хашъмова, която е преподавателка в държавен щатски университет повече от 30 години.
- Author: Яна Хашъмова
- Tags: общество, образование, медийна грамотност

За никого не е тайна, че нивото на образование на обществото е пряко свързано със здравето, икономическия растеж и стандарта на живот на хората в същото това общество. Образованието до известна степен е свързано и с политическата реалност в една държава. 

В САЩ например училищното образование изостава от изискванията на обществото. Нивата на знания по математика и четене се задържат стабилни в последните двайсетина години, но в азиатските страни растат и [САЩ изостава в сравнителен аспект](https://www.thebalancemoney.com/the-u-s-is-losing-its-competitive-advantage-3306225#citation-6). Висшето образование също изисква промени. Но по-тревожна е тенденцията за негативна обществена нагласа към висшето образование, която се забелязва в САЩ. Въпреки че страната продължава да бъде водещата световна икономика, много политици и икономисти се страхуват, че скоро ще отстъпи от тази позиция. Eдин от индикаторите за това е фактът, че през последното десетилетие [качеството на живот в САЩ спада](https://www.usnews.com/news/best-countries/articles/2020-09-11/a-global-anomaly-the-us-declines-in-annual-quality-of-life-report).

В България, за щастие, на висшето образование все още се гледа положително, като условие за по-добър стандарт на живот. Националният статистически институт публикува данни за 2,5% спад на студентите в българските вузове през 2023 г. в сравнение с 2022-ра, но без да се отчитат младежите, които следват в чужбина, както и негативната демография. Несъмнено обаче училищната система се нуждае от спешни промени. Нивото на образование на българското население е под средното за [Европейския съюз](https://www.euronews.com/next/2024/08/17/which-countries-are-home-to-the-most-educated-people-in-europe). От 89 държави в изследване на *U.S. News* [качеството на живот](https://www.usnews.com/news/best-countries/rankings/quality-of-life) в България е на 43-то място – след Индия, Бразилия и Филипините, преди Румъния и Русия и на едно от последните места в Европейския съюз. 

Въпреки че прякото сравнение на образователните системи в САЩ и България е трудно, дори невъзможно – по много причини, – ще си позволя някои мисли за нужните промени в образователните политики и реалности и в двете държави.

### Заварчици или философи?

Над 30 години съм преподавателка в държавен университет в САЩ и през това време образованието се промени. Интернет като че ли управлява знанията ни (да не споменавам изкуствения интелект) и с всеки следващ випуск гимназисти, които се записват в курсовете ми, забелязвам промяна не само в нивото на знанията им, но и в начина, по който възприемат образованието и се отнасят към него. 

Липсват им основни понятия за обществото и света, в областта на географията, историята, познания за другия извън прякото обкръжение. Може би са чували за комунизма, но нямат никаква представа какво е това. А изучаването на чужд език се счита за напълно излишно, въпреки че много [изследвания](https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/flan.12424) доказват ползата му за когнитивното развитие на младите хора, за комуникативността, мултикултурната грамотност и др. Имам и преки наблюдения върху училищното образование покрай сина ми, който тази година завършва гимназия в САЩ.

Администрацията на Роналд Рейгън започна системен [деструктивен подход към образователната система](https://files.eric.ed.gov/fulltext/EJ684842.pdf), който като че ли става все по-вреден през годините. 

Рейгън всяка година настояваше за 20% намаление на бюджета за образование, режеше от фондовете за строителство в държавните университети и твърдеше, че държавата трябва да престане да субсидира *интелектуалното любопитство*. Тази политика не само продължава, но и се превръща в обществена нагласа. През ноември 2015 г., по време на предизборен дебат, републиканският сенатор от Флорида Марко Рубио [заявява](https://www.facebook.com/watch/?v=10153151865101680): 

> Заварчиците получават повече от философите. На нас ни трябват заварчици, а не философи. 

Залата избухва в аплодисменти. 

За тези, които биха повярвали на това твърдение, [*Forbes*](https://www.forbes.com/sites/katiesola/2015/11/11/rubio-welders-philosophers/) съобщава, че хората с философско образование заработват 78% повече от заварчиците. Но извън пряката материална полза, мащабно вълнуваща младите хора в САЩ, пък и в България, философията като предмет, наред с много други познания, гради и критично мислене и знания за индивида и обществото.

По-тревожни са аплодисментите, разкриващи негативното отношение на мнозина към висшето образование. Същото отношение се забелязва и към училищата. Съкращаването на средствата, лошата материална база, ниското заплащане и недостигът на учители водят до гимназисти, които са слабо подготвени за включване в трудовия сектор или за продължаване на образованието си в университет. [Националният институт по грамотност](https://www.thenationalliteracyinstitute.com/literacy-statistics) на САЩ публикува данните за грамотността на американското население през учебната 2024–2025 година. Като цяло възрастното население е грамотно – 79%, 21% са неграмотни. Но грамотността на 54% от тези близо 80% грамотни хора е под нивото на шестокласник. Част от резултатите се дължат на факта, че грамотността се измерва с познанията по английски език, а доста имигранти го владеят слабо или не го владеят изобщо. 

### По-различни знания и подходи

Както споменах по-горе, интернет също преобръща нагласите към образованието, което налага и спешни промени в образователните системи. Мрежата предлага всякаква информация, достъпна от екрана на мобилния ни телефон, и въпреки това човек трябва да притежава основни знания за света и за обществото, за да може да има адекватно отношение към себе си и към страната си. (Подчертавам това за адекватността, защото, за съжаление, често потъването в дигиталното и в интернет не води до такова отношение.) 

Училището трябва да свърже споменатите основни знания с действителността извън класната стая, с производството, с бизнеса, с неправителствения сектор и т.н. Но също така то трябва да култивира качества, умения и нагласи като критично мислене, успешна комуникация, работа в екип, ефективно сътрудничество, медийна грамотност и обществена ангажираност. 

Един от методите за постигане на такива резултати е т.нар. активно учене, или активно усвояване на материала. Ученикът трябва да вземе *активно* участие и да е в центъра на учебния процес. Това става с повече проекти – индивидуални и групови, с повече възможности учениците да се научат от грешките си след контролни и изпити, да им се разреши да поправят оценките си, след като анализират пропуските си и дадат правилни примери, и т.н. 

Важно е също така учебният процес да излиза колкото може по-често извън класната стая и да се осигурят възможности за практика. 

И може би най-ценното: да се култивират доброволен труд и ангажираност в обществото за създаването на гражданско съзнание. В България примерите за млади хора без всякакъв морал и гражданска съвест са доста. И това, макар и тревожно, не е учудващо предвид факта колко много са примерите за зрели и утвърдени хора без всякакъв морал и гражданска съвест, които даже са част от политическия живот и държавното управление. 

Училището има възможността да култивира друго поведение и отношение към живота. В гимназията на сина ми учениците завършват със 120 часа практика в XII клас и 80 часа доброволен труд в IX, X и XI клас. Не твърдя, че това е идеалното училище. Такова няма. Но то използва ефективна методика за по-добро образование за XXI век. Повечето държавни училища в САЩ и в България са далеч от постигането на такъв баланс – на обучение, което предлага знания и изгражда качества. 

### Предметът медийна грамотност

Освен различна структура и подходи в обучението, спешно се налага въвеждането на медийна грамотност като предмет и в САЩ, и в България. И в двете страни, пък и в много други, гражданите стават обект на масивни и системни дезинформационни кампании и подклаждане на страхове. По [медийна грамотност](https://osis.bg/wp-content/uploads/2023/06/MLI-report-in-English-22.06.pdf) България заема 33-то място през 2022 г. от 41 европейски страни според изследване на „Отворено общество“. През 2023 г. вече е на 35-то място, като непосредствено преди нас са Сърбия, Молдова, Черна гора и Румъния. 

Същото изследване има и разширен вариант, в който към европейските страни са добавени още 6 държави – Канада, Австралия, САЩ, Израел, Южна Корея и Япония. [САЩ е на 18-то място](https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/06/25/4499965%5Fbulgariia%5Fostava%5Fsred%5Fnai-uiazvimite%5Fkum/?ref=home%5FNaiNovoto) от 47-те изследвани държави, а България – на 41-во. Въпреки че преподаватели и изследователи вярват в необходимостта младите хора да бъдат грамотни консуматори на дигитална информация, [в САЩ само два щата](https://news-decoder.com/building-media-literacy-into-school-curriculums-worldwide/) – Ню Джърси и Делауеър – законово въвеждат изучването на медийна грамотност от I до XII клас. 

В първата група на грамотност в изследването, цитирано по-горе, влизат Финландия, Дания, Норвегия, Естония, Швеция, Ирландия и Швейцария. Много добър пример е Естония. Масивно подлагана на дезинформация от Русия с години, през 2010-та страната въвежда [медийната грамотност като предмет](https://www.bbc.com/future/article/20220128-the-country-inoculating-against-disinformation) в училищата от I клас до края на средното образование. 

### Как се култивира медийна грамотност? 

- създават се условия учениците да задават въпроси, а не само да отговарят;
- представят се различни гледни точки, които предизвикват комплексни дебати;
- изисква се учениците да проверяват информацията и да намират различни източници за проверка и сравнение;
- очаква се да могат да обосноват разбиранията и интерпретациите си с документирани факти и доказателства.

Култивирането на умения с подобни подходи възпитава не консуматори на информация, а изследователи и помага за създаването на гражданско съзнание и отговорност. Такова образование определено е отговор на масовия и доста ефикасен популизъм в политиката на САЩ, България и доста други европейски държави. 

Не само че е крайно време, но вече е задължително българската образователна система да включи медийната грамотност в програмата. Проекти като [„Медийна грамотност в класната стая“](https://aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2020/01/Медийна-грамотност-в-класната-стая-2019.pdf) предлагат добър пример за повишаването на грамотността сред учениците, но това е крайно недостатъчно и ще продължи да бъде недостатъчно, докато медийната грамотност не се превърне в държавна политика.