> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# „Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
- URL: https://www.toest.bg/maynata-vi-tuk-sme-detsata-na-gastarbayterite-i-striytkulturata/
- Published: 2024-02-16T07:46:53.000Z
- Updated: 2025-12-13T15:29:51.000Z
- Description: Във втората част от поредицата си за гастарбайтерската песен Емине Садкъ ни връща в 90-те, когато децата на гастарбайтерите градят идентичността си през субкултурни общности и с музиката си дават отпор на неонацистките движения.
- Author: Емине Садкъ
- Tags: гастарбайтери, Германия, трудова емиграция, музика, субкултури, идентичност

#### [*<< Към първа част*](https://www.toest.bg/gastarbayterskata-pesen-kato-dom-dobre-doshli-v-almanya/)

> Tъмна любов, тъжна любов.  
> Така наречените марки са фалшива любов.  
> Тъкмо вързах двата края  
> и насреща ми се появи смъртта.   
>  
> Ideal – [Aşk, Mark ve Ölüm](https://www.youtube.com/watch?v=vlQNhBjGbk8&t=2s) („Любов, дойчемарки и смърт“), превод Емине Садкъ

В своята книга „В клинч. Историята на моите филми“ Фатих Акин разказва за роднините и родителите си, пристигнали през 60-те години, които раждат и отглеждат децата си в Западна Германия с илюзията, че „още малко и ще се върнем в Турция“.

Част от роднините му наистина се завръщат в Турция по време на Световната петролна криза, която разклаща силно икономиката на ФРГ през 80-те. За да се справи с безработицата, правителството на Западна Германия насърчава парично емигрантите да се приберат по родните си места. Родителите на Акин така и не тръгват. Нещо повече, баща му и брат му са актьори в повечето му филми.

Акин е роден през 1973 г. в Хамбург и е един от силните гласове на турските артисти, творящи в Германия. За себе си той казва: 

> Докато мисля, ще мисля на немски. 

Също и: 

> Моята родина е киното.

Във филма „Срещу стената“ (2004) свободата да избереш езика, на който да мислиш, и да принадлежиш не на територия или култура, а на изкуството (или на идеята за свободата), е представена с очарователна своенравност.

Главният герой Джахит, немски турчин и суициден пънкар, е на гости на консервативното семейството на Сибел, която среща в клиника за самоубийци. Сибел иска да сключи фиктивен брак с Джахит, защото само ако тя стане притежание на друг мъж (турчин), може да се освободи от тираничния брат и семейството си. Тук ставаме свидетели на титаничен сблъсък между две различни идеи за съществуване, а забранените плодове на свободата се достигат по логиката на същите правила, с които биват забранявани.

В същата сцена братът на Сибел говори на турски с „кандидат-зетя“ Джахит. Джахит отговаря на немски:

> – Защо не говориш турски? – пита го братът на Сибел, леко ядосан.   
> Какъв зет ще им става тоя, ако не говори турски? Може ли да се има вяра на подобен човек?  
> – Забравил съм го! – отговаря Джахит. 

> В Турция ни наричат немци, в Германия – чужденци.  
> Аз съм дете на гурбетчии.  
> Немци ни наричат, но сме непознати за всички.  
> Нашият път продължава зад кулисите.   
>  
> Islamic Force – [Gurbetçi Çocukları](https://www.youtube.com/watch?v=sgQ6Nf4rCks) (1997), превод Емине Садкъ

Продължителната безработица през 80-те, довела до масово гетоизиране на гастарбайтерите, както и 90-те години на обединена, но нестабилна Германия, водят до разклащане на ценностната система и традициите. Левите убеждения стават все по-леви, а десните – все по-десни.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/02/-----------------------------...--------Der-Speigel-2.png)

Кадър от филма [„Любов, дойчемарки и смърт“](https://www.cinefish.bg/LYuBOV-DOYChE-MARKI-I-SMART-id46661.html)

Както нацистката партия (НСДАП) през 1921-ва и 1922-ра нараства значително заради безработицата, предизвикана от Голямата депресия, така и неонацизмът укрепва през последните две десетилетия на ХХ век и се превръща във все по-сериозна заплаха за чужденците.

#### В Източна Германия неонацизмът се появява като естествена опозиция на комунизма. 

Парадоксално, младежите, борещи се срещу властта на комунистите, връщат забранените от режима нацистки символи и ги превръщат във флагове на възможната свободна и обединена Германия. ([Тук](https://www.refworld.org/docid/469f388ec.html) може да се запознаете с хронология на терористичните и ксенофобските атаки срещу турците на територията на Германия през 90-те.)

Изолирани, заседнали между две култури, много от децата на турските гастарбайтери буквално порастват по улиците на една неприветлива Германия, която вече не желае нито тях, нито родителите им. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/02/----------------------------------------.png)

Кадър от филма [„Любов, дойчемарки и смърт“](https://www.cinefish.bg/LYuBOV-DOYChE-MARKI-I-SMART-id46661.html)

#### Улицата се превръща в сцена както за криминални прояви, така и за изкуство и създаване на субкултурни течения.

Брейкът, графитите, хип-хопът, или уличната култура е представена за първи път в Германия [от американските войници](https://aposto.com/s/kreuzberg-hip-hop-culture-your-weapon-is-the-mic-your-drug-is-spray-paint-1). Уличната култура сред турските младежи създава и обособява пространство, към което можеш да принадлежиш и в което можеш да отстояваш свободите си, следователно – да се чувстваш защитен.

През 90-те години т.нар. ориенталски хип-хоп в Германия, или както някои музикални критици го наричат – „гласът на изгубеното поколение“, е един от най-слушаните стилове. Хип-хоп бандите, като [*Cartel*](https://en.wikipedia.org/wiki/Cartel%5F%28rap%5Fgroup%29) и [*Microphone Mafia*](https://de.wikipedia.org/wiki/Microphone%5FMafia), се превръщат в суперзвезди. Изнасят концерти в Швейцария, Австрия, Нидерландия, а в Турция препълват стадиони.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/02/------------------------------------_---1.png)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/02/-----------------------------------3.png)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/02/----------Cartel-.png)

Кадри от филма [„Любов, дойчемарки и смърт“](https://www.cinefish.bg/LYuBOV-DOYChE-MARKI-I-SMART-id46661.html)

Освен че оказва съпротива срещу неонацизма, стрийткултурата противодейства на вътрешната агресия в турските общности и е алтернатива на криминални групи като *Fighters*, *Аraba Boys* и други „лоши момчета“, които използват принадлежността към онеправданите групи като извинение за извършване на престъпления и за създаване на още по-голямо напрежение между неонацизма и турските общности.

Фатих Акин признава, че за кратко участва в една от тези групи, но когато агресията стига буквално до нож, разбира, че това не е мястото, което може да представлява неговата идентичност. 

> Нямаше много варианти да бъдеш себе си. И трябваше да избереш – хип-хопа или криминалните групи, 

казва представител на същото поколение във филма [„Любов, дойчемарки и смърт“](https://www.youtube.com/watch?v=AkbGt1Vbums) (2022).

> *First we had a wall and now we have a war* 
> *Between the skinheads and all the blackheads* 
> *the real reason why the politicians are that fat*  
>  
> Отначало имахме стена, а сега сме във война  
> между скинари и гастарбайтери  
> ето защо политиците са се ояли  
>  
> Islamic Force – [Black hair](https://www.youtube.com/watch?v=BNKF2HseMdA&t=36s) в албума *The Whole World Is Your Home* (1993), превод от английски Емине Садкъ

„36 момчета“ е емблематичната берлинска банда, базирана в квартала Кройцберг, или т.нар. „столица на турците в Германия“, споменат в [предишната статия](https://www.toest.bg/gastarbayterskata-pesen-kato-dom-dobre-doshli-v-almanya/). В началото на 90-те тя наброява 500 турски деца, които не искат „да продават наркотици и да използват оръжие“, а „да променят света. С какво? С изкуство!“, споделя в [интервю Тамер Йеит](https://www.youtube.com/watch?v=emEhuIy4EMU), който става член на бандата на единайсет години, защото 

> онази любов, която не можехме да намерим вкъщи, я намирахме на улицата.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/02/----------36-boys--1.png)

Кадър от филма [„Любов, дойчемарки и смърт“](https://www.cinefish.bg/LYuBOV-DOYChE-MARKI-I-SMART-id46661.html)

Важно е да отбележим, че по време на петролната криза и нарастването на безработицата Кройцберг е средище на немски пънкари и хипари, които [скуотват](https://www.youtube.com/watch?v=63repcPLRWw&t=19s)**\*** стари жилищни сгради или наемат големи апартаменти на много ниски цени. Там заживяват и записват албумите си звезди като Иги Поп и Дейвид Боуи, които често посещават популярния пънкарски клуб [*SO36*](https://en.wikipedia.org/wiki/SO36).

Истински уникален е Кройцберг – през 80-те и 90-те по улиците му можеш да видиш да се разхождат както жени с фереджета и мъже с мустаци, така и млади хора с гребени, боядисани във всякакви цветове, с кубинки, кожени якета и обеци по лицето. Място, събиращо онези *misfits*, които не пасват на общата картина и не могат да бъдат интегрирани в системата.

Красотата на този квартал създава предпоставка за много различна и силна (суб)културна съпротива срещу насилието, в която децата на гурбетчиите успяват да потърсят и намерят идентичността си.

> Рап музиката в Америка е различна, защото в ДНК-то на американците са закодирани джазът и фънкът. Това е най-силното наследство между поколенията – музиката, която слушаме. Ние, от друга страна, не пораснахме с джаз и фънк. Пораснахме, слушайки турска музика или анадолски поп. И вярвахме, че всяка култура трябва да намери собствената си рап философия. Което значи, че трябва да оставим ДНК-то ни да говори и това да бъде началната точка на нашето изкуство. По този начин ще запазим идентичността си и ще избегнем повторение на други стилове.  
>  
> [*Killa Hakkan*](https://en.wikipedia.org/wiki/Killa%5FHakan), рапър, член на бандата *Islamic Force*

Смятам, че субкултурните течения са в основата на изграждането на здравословна и устойчива културна среда в нашето съвремие. Няма нищо по-смислено от това младите хора да се самоорганизират около изкуството, да бъдат ангажирани със социалните проблеми и осъзнато да се борят срещу несправедливостта. Вярвам също, че субкултурите създават приемственост между поколенията на „различните“ и арена за оказване на съпротива срещу агресията и институциите. Именно затова децата на турските гастарбайтери, отраснали по улиците на обединена Германия, възпяват проблемите и несгодите на своето поколение и отстояват идентичността и свободите си. 

> Майната ви, тук сме и сме такива, каквито сме! – 

казват те. И с тази спечелена битка създават благоприятна среда за следващото поколение, чиято идентичност и музика са в завидна симбиоза и с достойнство присъстват на европейската и световната сцена. 

---

**\*** От англ. *squatting* – култура на окупиране на безстопанствени сгради, много популярно за субкултурните общества в края на 80-те и началото на 90-те; около Кройцберг съществуват още подобни места.

#### *[Към трета част >>](https://www.toest.bg/suvremennata-turska-muzika-i-evropeyskata-scena/)*