> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # „Като писател аз не изживявам табута.“ Разговор с Марийке Лукас Райнефелд - URL: https://www.toest.bg/marieke-lucas-rijneveld-interview/ - Published: 2021-04-16T21:32:59.000Z - Updated: 2023-01-10T10:31:31.000Z - Author: Севда Семер - Tags: култура, интервю, книги, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/04/-D0-9D-D0-B5-D1-83-D0-B4-D0-BE-D0-B1-D1-81-D1-82-D0-B2-D0-BE-D1-82-D0-BE--D0-BD-D0-B0--D0-B2-D0-B5-D1-87-D0-B5-D1-80-D1-82-D0-B0--D0-BA-D0-BE-D1-80-D0-B8-D1-86-D0-B0.jpg)](https://icu-bg.com/produkt/neudobstvoto-na-vecherta/) *„Нежно и дълбоко описание на едно детство, белязано от чувството за срам и мисълта за спасение. Книгата истински заслужава Международната награда „Букър“ за 2020 г.“ С тези думи миналата година журито награди романа на Марийке Лукас Райнефелд, сега [издаден на български](https://icu-bg.com/produkt/neudobstvoto-na-vecherta/) от ICU, в превод от нидерландски на Мария Енчева.* *В „Неудобството на вечерта“ наративът се води от десетгодишната Яс, която е от набожно семейство. Още в началото на книгата по-големият брат на Яс загива в инцидент и за семейството се оказва напълно невъзможно да функционира заедно с болката. За смъртта нито се говори, нито успешно се мълчи. Книгата потъва във все по-голям мрак, но тук не става дума толкова за меланхолия, колкото за потиснати залежи на срам и гняв, които ще избият в болезнени посоки – психически, емоционални, физически. Дори за читателя понякога е трудно да продължи. Езикът на Яс е повече езикът на автора – силно поетизиран, пълен с метафори.* *Севда Семер разговаря с небинарния по пол нидерландски автор (на английски Райнефелд предпочита местоименията they/them – „те/тях“, тъй като не се идентифицира с нито един от двата пола) за табутата в текста, за една от шегите в книгата и защо я няма в английския превод, както и за последния случай, в който чухме името Марийке Лукас Райнефелд.* --- **Откъде ни отговаряте в момента?** Намирам се в Утрехт, в новия ми дом. Живея тук вече четири седмици. Все още свиквам с мястото. Нямам никакви мебели, нито пердета. Затова разпънах една палатка и сега къмпингувам в собствения си дом. **Части от книгата Ви са автобиографични\*. Напоследък виждаме все повече автобиографични романи – защо е така според Вас?** Мисля, че като писател търсиш това, което е най-близо до теб, това, което те докосва най-много – и често са нещата, които сам си изживял. Дори в романи, които не са наречени автобиографични (като моя), все пак има такива елементи. Често това е просто рамката на книгата. Струва ми се, че един артист страда по-малко, когато превърне страданието в изкуство. Вероятно заради това има все повече и повече автобиографични книги. **Романът Ви засяга сериозни табута: има насилие върху деца и животни, самонараняване – и кресчендото на финала. Защо според Вас е важно да се пише по директен начин за тези неща?** В работата си търся границите, а също и откритостта, която като човек показвам по-малко. Като писател аз не изживявам табута, а само като човек. Никога не ми е минавала тази мисъл предварително: „О, сега ще разруша няколко табута!“ – не, аз трябваше да пиша за това. Историята нямаше как да се получи без тези теми. Исках да покажа суровостта на провинцията със светлите и с тъмните ѝ страни. Не би трябвало да се смущаваме от нещо подобно или да го избягваме. **Казвали сте, че написването на „Неудобството на вечерта“ е отнело шест години. Как процесът беше различен в края в сравнение с началото на книгата? Знаехте ли от самото начало, че ще се превърне в роман?** Първоначално приличаше повече на дневник, пишех го за себе си. През тези шест години имаше много версии. Търсех как да представя историята, какво мога и какво не мога да разкажа. Едва в последната година от писането – след като приятел ми каза, че трябва да пиша безмилостно – посмях да вляза изцяло в процеса и да приключа книгата. Но чак при написването на последната страница си помислих: „Сякаш написах роман.“ **Бихте ли казали нещо за решението си да се оттеглите от превода на стихосбирката на Аманда Горман\*\*?** Всичко, което искам да кажа, го има в стихотворението ми [*Everything inhabitable*](https://www.theguardian.com/books/2021/mar/06/everything-inhabitable-a-poem-by-marieke-lucas-rijneveld). **Според Вас възможно ли е един преводач да бъде напълно точен с оригинала – или виждате превода повече като вид съвместна работа с автора? Известен е случаят с шегата за Хитлер във Вашата книга, която е била пропусната в английския превод, тъй като е сметната за твърде обидна.** Да, понякога съжалявам, че се съгласих да махнат шегата за Хитлер, защото беше много смешна. Определено го виждам като вид съвместна дейност, но в крайна сметка решенията са на автора, а не на преводача. **Какво четете напоследък?** Тъкмо започнах „Шъги Бейн“\*\*\* на Дъглас Стюарт. Не мога да кажа много за нея, понеже съм още в началото, но засега наистина ми въздейства. **За кого е Вашата книга?** За всички, но виждам, че книгата се харесва предимно на хора, които се чувстват по подобен на Яс начин. Това ми допада. Как те се разпознават в нея и вече не се чувстват толкова сами. По този начин имам усещането, че Яс е прегърната от хората. --- \* Семейството на Райнефелд живее във ферма в провинцията и също губи дете при инцидент. \*\* Младата Аманда Гордън става известна, след като на церемонията по встъпване в длъжност на президента Джо Байдън прочита стихотворението си [„Хълмът, който изкачваме“](https://www.youtube.com/watch?v=7Hbb8VRpUXk). Впоследствие Гордън одобрява избора на Райнефелд за преводач на нидерландски на своята дебютна стихосбирка, но статия критикува решението заради това, че Горман е тъмнокожа, а Райнефелд – не. \*\*\* [Дебютен роман](https://litvestnik.wordpress.com/2021/01/20/%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D1%8A%D1%80-%D0%B4%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81-%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82/) на шотландско-американския писател, с който той спечели британския „Букър“ за 2020 г.