> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Любов в ада - URL: https://www.toest.bg/lyubov-v-ada/ - Published: 2026-10-21T05:41:13.000Z - Updated: 2026-10-21T05:41:13.000Z - Description: Какво ни причинява излъчването на тв шоу като „Ергенът“ в национален ефир? И каква е дозата насилие, мизогиния и ксенофобия, след която има привикване и репродуциране на още от същото? Вера Краузе за границите, „които телевизията прекрачва пред очите ни“. - Author: Вера Краузе - Tags: общество, етика, телевизия, ксенофобия, мизогиния, Ергенът „Ергенът“ идва всяка година точно като сезонните алергии и с приблизително същия ефект върху организма. Напролет сервират рози и романтични сълзи по поръчка, наесен пък скандали, за които човек се срамува, че изобщо ги знае. После социалните мрежи избухват с гневни коментари: „Ужас, това повече няма да го гледам.“ До следващия епизод. С годините зрителите са приели неписан договор с продукцията: едните ще прекрачват грубо границите, а другите ще сядат пред екрана. Това е най-странното постижение на формата. #### Погазването на етични норми се е превърнало в зрителско очакване, което от своя страна служи на продуцентите за алиби. Само че тазгодишният „есенен Ерген“ поставя въпроса докъде може да стигне това алиби. Има основателни причини да не го подминаваме с умора. Защото в ефир участничка говори за самоубийство, друга преживява криза, наложила лекарска намеса, а заплахите за физическа саморазправа стават все по-брутални. ### Когато психическата криза стане телевизионен сюжет В епизодите от 29 и 30 септември 2026 г. една участничка е отчаяна, защото е принудена да спи в стая с петима мъже без нейно съгласие. Тя има порив да напусне предаването, а след това изрича желание за самоубийство. Участничката споменава и начина. По време на сцената не се появява информация къде зрителите, които преживяват суицидна криза, могат да потърсят помощ. Действителното психическо състояние на участничката не може да се установи от телевизионните кадри. Остава неясно дали е просто фраза, или наистина симптом на крайно отчаяние. Но само по себе си изказването е достатъчно тревожно, за да постави въпроса за отговорността на продукцията. Световната здравна организация има ясни професионални препоръки за медийното представяне на суицидни мисли и поведение. Сред тях са избягването на сензацията, ненужното повторение и конкретизирането на метода за самоубийство, както и предоставянето на информация за достъпна помощ. Изследвания показват, че начинът на медийно представяне може да увеличи рисковете за уязвими хора или обратно – да има предпазващо въздействие. Тези препоръки сами по себе си не представляват законова забрана. Те съществуват именно за ситуации, в които редакционното решение може да има последствия отвъд непосредствения зрителски интерес. Защо информацията за помощ не е намерила място в монтажното решение? Няколко дни по-късно друга участничка преживява тежка криза пред камерите. Състоянието ѝ се влошава, тя крещи неистово, че умира. Впоследствие има лекарски екип на терен. Медицинска помощ очевидно е потърсена. Това е важно и трябва да бъде отбелязано. Но остава другият въпрос: #### защо момент на тежка криза се превръща в публично зрелище? В една телевизионна продукция камерите могат да бъдат изключени. Кадрите могат да останат неизлъчени. И в двата случая отговорността не може да бъде прехвърлена върху участниците. ### „Ще ти разбия главата“, или речникът на последния сезон Психическите кризи далеч не са единствената тревожна особеност. Вербалната агресия между участниците твърде често придобива характер на открита заплаха за физическа саморазправа. Особено тревожна е конкретността на заплахите, които се отправят в ефир. Това не са абстрактни обиди, а подробно описани сценарии на насилие: разбити глави, влачене по пода, насилствено подстригване, затваряне в багажници. Няма нужда да гадаем дали заплахите биха били изпълнени. Достатъчно е, че са произнесени и излъчени. Разбира се, в риалити телевизията има жанрово очакване хората да се карат и напрежението да ексалира. Заплахата за физическа саморазправа обаче е нещо друго: тя е насочена към тялото на конкретен човек и законът я третира като престъпление, когато може да събуди основателен страх. Още по-показателно е, че регулаторът вече е изразявал опасения за съдържанието на формата. През септември 2025 г. Съветът за електронни медии (СЕМ) установява нарушения на Закона за радиото и телевизията в „Ергенът: Любов в рая“. В по-късни документи на СЕМ се разглеждат проблемни сцени, включително вербална агресия и расистки коментари. Въпросът за границите на допустимото следователно е поставян и преди. Сходни прояви обаче продължават да намират място в ефир. #### Особено показателни са конфликтите, в които личните нападки прерастват в ксенофобия. Няколко от участничките многократно приписват на украинката в предаването негативни качества, които обясняват с произхода ѝ. Звучат и обобщения, че молдовките и украинките са „ескорти в Дубай“, а „наглите“ украинки трябва да знаят мястото си и да „бъдат по-ниски от тревата“. Зад обидните стереотипи прозира една по-дълбока претенция за мнима власт: правото да определяш мястото на другия. На един човек се внушава, че *произходът* и съдбата на бежанец задължава да бъдеш по-тих, смирен, благодарен за мястото, което е „позволено“ да заемеш. Сякаш равноправието е жест на благоволение, който едни могат да окажат, а други трябва да заслужат. Случайността на месторождението става основание за морална присъда, а географията получава правото да определя характера. Европа познава добре тази логика от миналото, когато нацизмът я превърна в идеология. В телевизионния рай тя се появява в умален, привидно безобиден вид, като поредна реплика с коктейл в ръка край басейна. При това стереотипът за „ескортите“ не е никак невинен, защото омаловажава реалната експлоатация, на която жени от всички страни от бившия Източен блок (вкл. България) нерядко стават жертва. ### От персонаж към карикатура *Hurt people hurt people*, гласи една популярна формула: наранените хора нараняват. Не знаем какво стои зад нечии крясъци, нито какви лични истории или ескалации, предизвикани от изолирания живот в имението, остават извън кадър. Но когато сезон след сезон се моделират все по-трайни и еднотипни фигури, трудно можем да говорим за непреднамереност на продуцентите. Парите например отново заемат централно място в представите за любов и партньорство. Една от участничките се самоопределя като „жена трофей“ и почти във всеки епизод подробно излага финансовите си очаквания. Друга, с театрално преувеличен руски акцент, предлага семинари, учудващо дублиращи вече позната „търговска марка“ за такива обучения. В това саморазбиране има елемент на еманципация. Жените открито заявяват желанията си, определят условията на партньорството и не се извиняват за материалните си претенции. В крайна сметка свободата предполага и правото на личен избор, който не всекиму се харесва или се вписва в дадени очаквания. Странно е обаче, когато независимостта изисква зависимост от платежоспособността на партньора. Към тази галерия се прибавя и друг добре разпознаваем телевизионен образ: жената, която крещи и обижда вулгарно. Така между „жената трофей“ и „агресивната, вечно готова за конфликт жена“ (а.к.а. „женска злоба“, както се нарича във форуми и синхрони) се наслага все по-траен **образ на** **жената като карикатура**. Тук се проявява и един от най-парадоксалните ефекти на икономиката на вниманието. Публиката може да осъжда видяното и едновременно с това да допринася за разпространението му. Всеки скандален откъс получава нов живот като повод за спор в социалните мрежи. „Ергенът“ продава карикатури. Социалните мрежи ги превръщат в доказателство, че карикатурата е реалност. Голяма част от заплахите от една участничка към друга са наречени „заслужено наказание“. #### Обществото получава тревожен речник за отношенията между хората и интернализираната мизогиния. Няма основание да приписваме на телевизионно предаване отговорност за насилието в обществото ни. Дългосрочно погледнато обаче, екранът може да притъпи ухото към него. Първата агресия смущава, втората звучи познато, а десетата вече е повод за забава. В един момент зрителите не се питат защо някой унижава друг човек пред милиони зрители, защо някой има тежка криза в екранно време, а изпитват тръпка какво ще се случи в следващия епизод. Най-лесният отговор на тази критика е, че никой не е принуден да гледа. Публиката има избор. Участниците са пълнолетни и доброволно са се съгласили да бъдат снимани. Всичко това е вярно. И нищо от него не отменя редакционната отговорност. Съгласието за участие в телевизионен формат не прави всяко последващо решение на продукцията етично. Телевизионният оператор има власт върху кастинга, условията на снимане, монтажа и разпространението. Тази власт предполага и отговорност. И тук никой не очаква от риалити предаване да преподава уроци по здравословни отношения. Но #### от една национална телевизия можем да очакваме поне да различава човешкото страдание от телевизионната атракция. Защото това, с което сме свикнали, невинаги е това, което трябва да приемаме. И защото най-опасната граница не е тази, която телевизията прекрачва пред очите ни. А тази, която постепенно преставаме да забелязваме. --- *Темата за психичното здраве е важна за нас. Ако вие или ваш близък минава през трудности и има нужда от психологическа подкрепа в криза, може да се свържете със спешните служби на номер 112 или да намерите специализирани линии за подкрепа за България в сайта* [*Find A Helpline*](https://findahelpline.com/countries/bg)*.*