> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Литературата като резонанс – разговор с Мартин К. Илиев
- URL: https://www.toest.bg/literaturata-kato-rezonans-martin-k-iliev/
- Published: 2018-11-17T07:00:06.000Z
- Updated: 2018-11-17T07:29:28.000Z
- Author: Марин Бодаков
- Tags: култура, общество, България, интервю, книги, поезия, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

*Заедно с Мария Донева и Иво Рафаилов бях в журито на [35-тия Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“](https://www.hanchev.rodina-bg.org) в Стара Загора. Нямахме никакъв проблем да изберем победителя – колкото и да се различаваме помежду си като поетики и позиции, единодушно посочихме за носител на „Златното яйце“ Мартин К. Илиев от Русе, студент по българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.*

*За мен конкурсът „Веселин Ханчев“ е важен, може би най-важният, защото се явява младежки вход в литературата – за разлика от други, „възрастни“, далеч по-шумни конкурси, които все по-често приемам направо като изход от литературата.*

*За трети пореден път бях в журито на „Веселин Ханчев“: през 2016 г. изобщо не връчихме голямата награда (и това беше здравословен прецедент в историята на конкурса), а сега за пръв път носител на първата награда стана автор, който никога досега не е участвал в този конкурс. Не знаех почти нищо за него…*

---

**Марин Бодаков:** *Догодина, когато станете на 25, ще имате първа публикувана поетична книга – такъв е материалният израз на първата награда от конкурса „Веселин Ханчев“. В каква българска литература встъпвате? Докъде назад във времето виждате автори и творби, които са отправна точка за Вас; опорна точка?*

**Мартин К. Илиев:** Не мисля за други автори, когато пиша, и ми е трудно да се поставям в някаква традиция. Мога да изброявам автори, които ти отварят очите как може да се пише, но след това сам трябва да гледаш, сам да си играеш с езика. Както Мария Донева спомена в работилницата след конкурса – в литературата всеки трябва да бяга по своята писта.

Български поети, които ценя, са например Блага Димитрова, Константин Павлов, Стефан Цанев, Георги Господинов, Мария Калинова. Всяка епоха е сложна за осмисляне, особено когато я гледаш от перспективата на сегашното. Ти си обграден от нея, а тя не се кротва. Все нещо изскача. Не знаеш накъде се запътва, какво я движи. Има различни гласове, поетики, визии за света и човека. Намирам това за ценно.

**МБ:** *Какви предимства и какви недостатъци има фактът един поет да е филолог по образование?*

**МКИ:** За тези четири години в университета системното изучаване на език и литератури те обогатява немалко. Виждаш различни теми, мотиви, стилове, цели епохи се разиграват пред очите ти. Заниманията с литература обогатяват изказа и огъват речта. Лингвистичните дисциплини, като синтаксис и морфология, са също от полза, когато пишеш – познаването на нормата в езика е и ключ към познаването на отклонението.

С времето натрупвам малко по малко някакви оръжия, които ми помагат да се боря със страха от един език, който все не си намира мястото, който не застива; който все ще извади нещо от ръкава си.

И обратната страна на въпроса е интересна – понякога се шегуваме, че ни е застигнало *проклятието на филологията*. Наблюдавам, че сме започнали да четем по-бавно, по-вглъбено. Подбираме си книгите. Четем все повече с молив в ръка и може би все по-рядко се учудваме. Понякога аналитичното четене надделява над четенето заради самото преживяване. Но пък то ти отваря очите за неща, които иначе подминаваш. Окръгля някакви усещания и в крайна сметка се привързваш към произведението повече.

**МБ:** *Ако трябва да напишете лошо според Вас стихотворение, какво ще съдържа то?*

**МКИ:** Зависи какъв критерий ще определим за това едно стихотворение да е добро, а това почива на лични вкусове и наблюдения. Избягвам да мисля поезията през готови истини и дефиниции – лесно е, но е пагубно за самата нея. В повечето случаи маниерността, ефектът заради самия ефект звучат фалшиво. Дори нещо толкова наглед относително като това къде да отсечеш стиха или строфата, е способно да преобърне целия текст. Стихотворенията се пишат по-бързо от разказите и романите, но те са по-особена материя – в тях думата тежи повече от обикновено, думата *повече се вижда.*

**МБ:** *Ако Ваши връстници Ви обвинят, че пишете без рими, как ще реагирате? Докъде сте готов да експериментирате?*

**МКИ:** Не бих се засегнал. Някои от първите ми стихотворения бяха в рима, но аз не успях да развия този стил, не се припознах в него. Но и не съм противник на римата. Добрата рима има способността да направи едно стихотворение да звучи изящно. Тя може да заклещи думите дотолкова, че текстът да изглежда неприкосновен. Фиксира структурата му сякаш в някаква сакрална цялост. При такива стихотворения, ако махнеш една дума, в стиха зейва дупка, която не може да се търпи. В това си личи много ясно нейната организираща сила.

Но римата е просто един от стилистичните езикови похвати. За жалост, все още цари някакъв учебникарски възглед, според който поезията е задължително нещо римувано. Римата се установява късно в европейската литература. Сафо не е писала в рими, нито пък Вергилий. Те са ползвали ритъма и метриката. Стефан Цанев беше писал, че когато човек чете римувано стихотворение, той има чувството, че пътува във влак, и така се увлича от повторителното тракане на железата, че пропуска гарата си. Може би и съвременният читател е отвикнал да чете текстове в рима.

**МБ:** *Литературна ценност ли е искреността?*

**МКИ:** Искреността не е много точна дума, щом се говори за литература. Тя засяга по-скоро личността, характера, поведението в дадена ситуация. Под *искреност* се подразбира обикновено автобиографизъм, а това е отделен въпрос. Авторът пази всичките си права – да пише за когото и каквото си поиска. Да реди думите, да илюстрира идеите си както сметне за най-добре. Литературата като изкуство си дава голяма свобода, в което е нейната сила и нейният чар. Предпочитам да мисля искреността в литературата като някакъв вид резонанс – между думи и човек, между думи и общество, между думи и свят. Между думи и други думи. Но не като равенство.

**МБ:** *Кои според Вас са най-обещаващите гласове във Вашето собствено литературно поколение?*

**МКИ:** Докато пътувах на връщане от Стара Загора, успях да прочета [„Лентата е почти изснимана“](https://books.janet45.com/books/1383) – книгата на миналогодишната носителка на наградата Надежда Тричкова, и останах приятно изненадан. Очаквам с нетърпение и стихосбирката на Лилия Трифонова – победителката от конкурса „Боян Пенев“ в Шумен.

Обещаващи имена са поетите около [Хралупата](https://www.facebook.com/Hralupata/), но и още много други автори – Валентин Славеев, Франческа Земярска, Йоанна Нейкова. Има и търновчани, които активно пишат и публикуват – Александър Христов, Александър Николов, Емине Садкъ. Не мога да изредя всички, но с една дума – талантливи хора не липсват.

**МБ:** *За мнозина поезията е дискретна засилка към прозата и нейната медийна и пазарна видимост. Как възприемате това явление?*

**МКИ:** Поезията не бива да се мисли като средство. Тя сама по себе си е достатъчно поле за експерименти. Поезията може да развие стила, но я усещам повече да вреди, когато се опитвам да пиша нещо в проза. Имам предвид мисленето в истории, в по-дълги последователности.

Ако пък литературата се използва като средство за медийна слава, то качеството на текстовете ще тръгне надолу. Има други поприща за тази цел.

**МБ:** *По какво предусещате литературната конюнктура и мода?*

**МКИ:** По това, че се изчерпва бързо – и като идеи, и като език. Загубваш интерес да четеш.

**МБ:** *Защо младите автори у нас, ако изявяват гражданска позиция, я изразяват само в социалните мрежи?*

**МКИ:** Проблемът не засяга само авторите, а струва ми се, цялото общество. Въобще не е лесно да се говори за политика и обществени въпроси, както впрочем не е лесно да се пише и литература на социална тематика. Общественият коментар изисква говорене, което следва анализа на фактите, критичното наблюдение, съмнението. В ситуация на нездрав медиен климат е ясно, че това е усложнено.

Фейсбукарското възмущение е прекрасно, но то стига дотам, рядко излиза в живия разговор. Там е важно да се покажем, да вземем микрофона. Радичков с голяма ирония пише за тези неща в „Мюре“.

А историята ще си тече – със или без нас. Ясно е, че не можем постоянно да стоим и да бистрим политиката, имаме си други задължения. Но понякога си даваме толкова дълъг отпуск от това да сме граждани, че съвсем ни няма.

---

**Като човек от равнината**

*Като човек от равнината живея с разбирането, че където и да съм,*  
*слънцето трябва да лумва в три и половина, снегът винаги да се трупа,*  
*мъглата да те сплаши, а по улиците на града –*  
*да чуваш как някой раздига вечерята.*

*Когато градът ми цъфти, той наново разказва пролетта,*  
*водите стават на люляци и никой никога*  
*не е виждал нещо подобно.*

*Само големите реки са пълни с истории, сомове и удавници.*  
*Само по тях плават и по тях някой може да пристигне и да си замине.*  
*Само те дават утешения, несравними с планината.*

*Климатът, който, напичал плочите на тялото в детството,*  
*останал в недрата, търси своите отражения.*  
*Това е убеденост, че слънцето не е било създавано, за да щади,*  
*нито реката само за да бъде гледана.*

*\**

**Светът спря да расте**

*Откакто научи всичките му*  
*улици, табели и обущари, светът спря да расте.*  
*Сковал си ги едни със други –*  
*например – като свърши тази пряка,*  
*свий наляво,*  
*давай все напред,*  
*докато не стигнеш голата глава на обущаря – и си там.*

*Така, както за няколко века свършиха*  
*всички континенти за откриване,*  
*за няколко години свършиха всички тайни мостове,*  
*скрити розариуми,*  
*кина*  
*и пусти читални.*

*Свърши всичко, което можеш да видиш първи,*  
*всичко, на което да се наречеш баща.*  
*Търся начините да разглобя цялото,*  
*да го пренеса, за да го сглобявам наново –*  
*по необходимост същото, но на някое друго място.*

*\**

**Движението**

*Не можеш да усетиш движението,*  
*което напредва в гърдите на бавно вземащия решения –*  
*от покълването на възможностите до тяхното узряване в действия.*  
*Решението се множи и девалвира стойността си,*  
*надробява се и се смалява до размерите на семка.*

*Малкото вятър по улиците е достатъчен,*  
*да бутне тялото и то да му се поддаде.*

*\*\*\**

*Плашещи са границите на тялото*  
*дори в границите на самото тяло –*  
*преходът от меко в твърдо, и обратно:*  
*зъбът навлиза във венеца,*  
*кожата на клепача загрубява до брадата,*  
*възглавничката на показалеца – до плочката на нокътя.*

*Толкова много повърхности,*  
*създавани сякаш единствено за удоволствието*  
*на галещия и утешението*  
*на галения.*

---

*Заглавна снимка: © Личен архив на Мартин К. Илиев*