> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # По буквите: Копланд, Москова, Надаш - URL: https://www.toest.bg/kopland-moskova-nadas/ - Published: 2021-01-15T22:01:48.000Z - Updated: 2023-01-19T10:45:56.000Z - Author: Марин Бодаков - Tags: По буквите, книги, обзор, #wp, #wp-post, култура, #Import 2023-02-06 13:46 *От човек до човек, с нова книга в ръка – ходенето по буквите продължава. Всеки месец Марин Бодаков представя по три нови литературни заглавия. И пита с какво точно тези книги ни променят.* --- ### „Каквото казах, нека“ от Рутхер Копланд *подбор, превод от нидерландски и послеслов Боряна Кацарска, София: Издателство за поезия ДА, 2020* > като дете сънувах че искат да ме вземат със себе си > сега знам че някъде са щели да ме изоставят ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/-D0-9A-D0-B0-D0-BA-D0-B2-D0-BE-D1-82-D0-BE--D0-BA-D0-B0-D0-B7-D0-B0-D1-85--D0-BD-D0-B5-D0-BA-D0-B0--D0-BE-D1-82--D0-A0-D1-83-D1-82-D1-85-D0-B5-D1-80--D0-9A-D0-BE-D0-BF-D0-BB-D0-B0-D0-BD-D0-B4.jpg) Така Рутхер Копланд пише за едни гъски. Да, точно за гъски в стихотворение, което се занимава с усещането за дълбочина. И температурата на това стихотворение сякаш е точно нула градуса, но знаем, че в нас тя ще продължи да пада – и да се появят кристалните структури на психиката. Блясъкът на приемането и покоя. Нищо учудващо: Копланд е и прочут професор по психиатрия. Защо има опасност лириката на колоса Копланд да мине под актуалните читателски радари, да остане незабелязана? Защото тя наистина е настроена на много, много фина честота. И ни хваща по бели гащи. Много по-лесно е да се опише какво не е тя: ни най-малко не е зрелищна, в нея няма едри думи и жестове, прилагателните имена почти липсват. И същевременно няма никакъв флирт с неяснотата и загадъчността. Липсата и пълнотата взаимно се неутрализират. Човек има усещането, че пред него, в точно този момент, Рутхер Копланд се свързва с най-дълбоките си, с най-живите си извори. Пред нас е необичайно себеразкриване. В това число – необичайно тихо. Големият поет не е свръхлаконичен автор, но думите му са премерени, успокоени, умиротворени. Тревогата е освободила от мястото си за тях. > и, ах, как простота намира своята загадка Нобеловият лауреат Дж. М. Кутси пише: „Копланд не въздиша носталгично по изчезналото минало – той е твърде стоически настроен за това, – а изразява просто печал, че светът трябва да е, както е, печал, която е неизбежна част от това да живееш в света и да го обичаш, и да знаеш, че трябва да го оставиш.“ Превъзходен превод от нидерландски на Боряна Кацарска. С много нови и редактирани преводи, защото това е второто издание на Рутхер Копланд на български – след „Човек в градината“ (София: изд. „Стигмати“, 2012). Тогава съм [казал](http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20158): „Клиничната практика на проф. Копланд личи под думите – неразбираемото и самопонятното ту се припокриват, ту се раздалечават неотвратимо, истините са безсмислени, но няма по-добри…“ Остарял съм – и от тогавашния си отзив ще повторя май-май само това. ### „Минава – заминава…“ от Рада Москова *София: Фондация за българска литература, 2020* ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/-D0-9C-D0-B8-D0-BD-D0-B0-D0-B2-D0-B0--D0-B7-D0-B0-D0-BC-D0-B8-D0-BD-D0-B0-D0-B2-D0-B0--D0-BE-D1-82--D0-A0-D0-B0-D0-B4-D0-B0--D0-9C-D0-BE-D1-81-D0-BA-D0-BE-D0-B2-D0-B0.jpg) Поезията на Рада Москова е в съгласие с преходността. Преходността облекчава. Мимолетността е интимна. И Рада го знае: и това ще мине. И ние с него. Някога един психотерапевт ми обясни, че никой не може да спре хода на времето. И действително е така. А Рада винаги се е интересувала от времето – заглавията на книгите ѝ го потвърждават: „Между минутите“, „Парчета време“. Дали това не е така и защото по образование тя всъщност е хуманен лекар? Стихотворенията на Рада са звено между все по-шумната и пъстра природа и все по-тихия и просветен стар човек. Откъм протяжната житейска история те се отнасят с уважение и разбиране към настоящия миг – и заради това отбелязват трогателни детайли от живота на естеството. Светлата умора и светлата тъга придават тежест и самоирония на преживените десетилетия. Неизбежността е приемана с достойнство. Тя не е вайкане, а констатация: > **Падането на Икар** > > На М. > > Земята го посреща както подобава – > с крила на птици, > ласкав вятър, > зелено кимване на клони > и блясъци от погледи на хора. > > И после всичко се превръща в удар. Така пише сценаристката на прочути филми като „Горе на черешата“ и „Куче в чекмедже“. Една благородна градска жена, вече на 87 години, която имаше много неприятни отношения със социалистическия режим, но запази непокътнати и до днес откровеността, скромността и неподкупността си. Човещината си. И в поезията на Рада Москова това си личи. ### „Солта на живота“ от Петер Надаш *превод от унгарски Светла Кьосева, София: изд. СОНМ, 2020* ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/-D0-A1-D0-BE-D0-BB-D1-82-D0-B0--D0-BD-D0-B0--D0-B6-D0-B8-D0-B2-D0-BE-D1-82-D0-B0--D0-BE-D1-82--D0-9F-D0-B5-D1-82-D0-B5-D1-80--D0-9D-D0-B0-D0-B4-D0-B0-D1-88.jpg) Мъдрата книга на [големия унгарски писател](https://www.toest.bg/peter-nadas-interview/) е посветена на 500-годишнината от Реформацията – и на един твърде особен случай. Известно е, че в храмовете на лутераните има само разпятие над олтара. Калвинистите се отказват дори от разпятието. В едно прочуто със солта си градче писателят Петер Надаш се озовава в протестантска катедрала, която прелива от изящни произведения на изкуството. В стремежа си към простота и чистота богомолците, за разлика от много други места, не са унищожили нито един артефакт. Как така? Защо? „Виновник“ е протестантският проповедник Йохан Бренц (1499–1570), който при пристигането си на служба в катедралата е на 23 години. Как той променя склонността към варварство на своите съграждани? Неговата идеология според eсето на Надаш гласи следното: „… в новата вяра цялостно се побира и старата вяра заедно с църковната [утвар](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80). Нямало е как да нападат, да грабят или да изгарят, без да осквернят и собствената си вяра. Всичко в катедралата е на мястото си до ден днешен.“ Как Бренц и следовниците му са се справили с човешкото несъвършенство? Чрез учене през целия живот. Чрез безплатно училище за всички, независимо от материалното им състояние. Чрез учене на латински, но и на родния им алемански език. Училище, в което естествено място имат и момичетата. Както и чрез освобождаване на осъдените „вещици“, защото вещици на практика няма. Чрез подпомагане на бедни и самотни болни, на вдовици и сираци. Чрез грижа за словото, чрез свързаност през словото. Както пише Надаш, точно така била озаптена собствената жажда за насилие и низост у новопокръстените. Съкровената за мен „Солта на живота“ на Петер Надаш ме препрати към друга, много важна за мен книга от 2020 г. – [„Една среща“](https://www.colibri.bg/knigi/1895/milan-kundera-edna-sreshta), сборник есета на Милан Кундера. И особено есето „Вражди и приятелства“. В него Кундера изследва разногласието между тези, за които политическата борба е по-важна от конкретния живот, от изкуството, от мисълта, и тези, за които смисълът на политиката е да обслужва конкретния живот, изкуството, мисълта… Ясно е чия страна избирам. (Тези дни приятел ме попита кои са важните за мен текстове напоследък – посочих му есетата на Надаш и на Кундера. Ето какво ми отговори той: > „Вражди и приятелства“ ми се струва продължение на темата от текста на Надаш – неспособността за съчетаване на неща, които не си противоречат (възгледи и приятелство, човещина). И произтичащата от това омраза. „Прав си. Не бях се замислял за връзката. Може би това е нуждата от цялост, от включване“, отговорих аз. „Да, може би – отговори той. – Колко добре би било да имаме повече доверие в тази естествена потребност.“)