> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Поезия в застой. Разговор с художника Константин Костов - URL: https://www.toest.bg/konstantin-kostov-interview/ - Published: 2020-09-25T21:22:39.000Z - Updated: 2022-11-02T12:27:05.000Z - Author: Марин Бодаков - Tags: култура, визуални изкуства, изложби, интервю, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 *Роденият през 1988 г. в Пловдив Константин Костов завършва магистърската си степен в класа на проф. Андрей Даниел, а в момента е главен асистент в катедра „Живопис“ в Националната художествена академия. Има зад гърба си три самостоятелни изложби и множество участия в групови проекти, в т.ч. заедно с група [Answer 51](https://www.facebook.com/answer51), на която е основател и член.* *Марин Бодаков разговаря с художника по повод настоящата му живописна изложба [„Моменти с друго значение“](https://www.facebook.com/events/2681091975478361/), която може да бъде видяна до 2 октомври 2020 г. в софийската галерия „Стубел“.* --- **Ще започна с цитат от стихотворение, което познаваш: „нощните обаждания не са разговори / набираш и мълчиш“. Някои твои картини обсебват с изобразената празнота. В тях няма никакви хора. Изисканите публични и интимни интериори са напуснати. Въртележките са напуснати. Напуснати много преди карантината. Къде днес е човекът, Константине? Къде са твоите хора?** Наскоро в отворена покана към художници да споделят какво за тях е изолацията и какво ще се случи след нея, представих гледната си точка на „художника като предзнаменовател“. През 2014 г. участвах със серия картини във форума „Национални есенни изложби – Пловдив“ с куратор проф. Галина Лардева. Тогава името, поставено на ежегодните изложби, беше „Отстранени системи“. Серията картини, които представих в изложбата си, бяха посветени на Париж, но един Париж, изпразнен от присъствието на хората. Тогава не бях се усещал като художник, който отстранява човешкото присъствие, а го внушава само чрез остатъка на следите от това присъствие: самотна въртележка, затворена телефонна кабина, графити по стените, обекти, състояния… За тази серия картини Лардева написа: „Субектът в живописта на Константин Костов поема ролята на детектив. Поставя си задачата да наблюдава по какъв начин изборът на тази роля променя възприятията му, как тя го прави друг и отнема от неговата субективност. Така той търси местата на потенциално човешко присъствие и ги въвежда като пространства, от които човешкото се е оттеглило.“ ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2022/11/------------------II---------------2020------------------.jpg) „Приказка без край II: Възможен край“ (2020), Константин Костов, м.б., пл., 100/120 По време на изолацията в онлайн форуми и официални новини успях да видя фотографии и кадри на големите мегаполиси по света, [изцяло изоставени от човешкото присъствие](https://www.toest.bg/pustiyat-grad-novata-distopiya-2020/). Попаднах на такива кадри и от пустия Париж – и останах потресен… признавам си, припознах своите картини, но вече като реалност. Останах потресен, че реалността е страшна. Тогава и сега човешкото присъствие напуска картините ми, за да остави следа в тях. **Една бензиностанция гори. Тя ме подсети за картина на твоя учител Андрей Даниел, посветена на Хопър и Шел. С кои художници гледаш в една и съща посока?** О, да, „Хопър и Шел“ на Андрей Даниел е великолепна картина! Когато ми я показа в ателието си, му казах: „И аз рисувам бензиностанция, ама моята гори!“ Той само се усмихна. Завърших тази картина чак сега, през 2020 г., той не успя да я види. Името на моята горяща бензиностанция е „Случка по невнимание“. С тази картина си напомням, че невниманието при силни вълнения и възпламенявания води до верижна реакция. Опитах се да предам на зрителя момента, в който само едната бензинова колонка гори, но застрашава всички други в една още по-голяма експлозия. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/09/-D0-A1-D0-BB-D1-83-D1-87-D0-BA-D0-B0--D0-BF-D0-BE--D0-BD-D0-B5-D0-B2-D0-BD-D0-B8-D0-BC-D0-B0-D0-BD-D0-B8-D0-B5-2020--D0-9A-D0-BE-D0-BD-D1-81-D1-82-D0-B0-D0-BD-D1-82-D0-B8-D0-BD--D0-9A-D0-BE-D1-81-D1-82-D0-BE-D0-B2.jpg) „Случка по невнимание“ (2020), Константин Костов, м.б., пл., 100/120 Смятам за невероятно удоволствие, когато един художник си общува с друг художник чрез картините. До момента съм общувал по този начин с художници като Франсис Бейкън, Дейвид Хокни, Лусиан Фройд, Каспар Д. Фридрих, Джаксън Полък и много други. Андрей казваше: „Това е възможност за преживяване на чужди животи. Чужди състояния, на които и не подозираш, че си способен. Това е да погледнеш през очите на други хора, на друго време. Въобще, да се превъплътиш.“ **Така смятаме един за друг и писателите**… **Рисуваш много книги и албуми. Днес цивилизацията очевидно от логоцентрична отново става фоноцентрична, ако се доверим на Дерида. Какво съхраняваш чрез албумите и неразтворените книги, чрез буквите? Чрез тишината на писмеността?** През 2013 г. защитих дипломната си теза като магистър в Националната художествена академия на тема „Всичко, от което имам нужда“ – серия от картини с елементи на важните за мен обекти, места, личности. Беше труден за мен период и две картини загатваха за това: „Инструменти за оцеляване“ – натюрморт на консервните кутии от храна, които ме спасяваха тогава, и „Инструменти за устойчивост“, изобразяваща своеобразно хаотично пространство, в което е разположена купчината от важни за мен албуми и книги. Съвсем спонтанно се намести значението на затворените корици и съдържанието между тях – като инструменти за съпротива на заобикалящото ме. Когато „портретувам“ книгите, осъзнавам за себе си, че това е откъсване на времето – запечатване на вълненията и мислите ми от даден период, които са ознаменувани от тези албуми или книги. Така образите им се превръщат в структури на напомнянето, че значенията са повече от едно – че понякога може да се открие повече от едно дъно в картините ми. Така ги разбирам аз, макар те да не са винаги на същото мнение. Зрителят може би е този, сам за себе си, който ще разреши конфликта или взаимното разбирателство във всяка картина. Това, мисля си, се получава в тишината, защото тогава си и по-внимателен. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/09/-D0-92--D0-BE-D1-87-D0-B0-D0-BA-D0-B2-D0-B0-D0-BD-D0-B5--D0-BD-D0-B0--D0-BC-D0-BE-D0-BC-D0-B5-D0-BD-D1-82-D0-B0-2020--D0-9A-D0-BE-D0-BD-D1-81-D1-82-D0-B0-D0-BD-D1-82-D0-B8-D0-BD--D0-9A-D0-BE-D1-81-D1-82-D0-BE-D0-B2.jpg) „В очакване на момента“ (2020) Константин Костов, м.б., пл., 60/80 **В текста към изложбата насочваш моето внимание към мига и протяжността. Как продължава историята на живописта днес за теб, мъж на 32 години. Докъде стига тази история? Живописта не е ли демоде за мнозина от връстниците ти? Както пишещата машина – за писателите…** Неведнъж се е случвало, докато създавам своята картина, да осъзная, че вглъбявайки се в работата си по нея, изведнъж са изчезнали няколко часа и аз самият не помня какво се е случило в това време. Мнозина знаят за това преживяване пред платното. Когато се отдалечиш и видиш резултата, разбираш, че това си бил ти – художникът, но в своето измерение на невреме. Любопитно ми е, че една картина се сътворява за дълго време, а запечатва в себе си един миг. Тези съотношения за мен правят живописта безкрайна в своите намерения и открития, като във всяка картина те се откриват наново и отново. Това ни доказват и мнозина съвременни автори, които тенденциозно се завръщат към картината. В изложбата си представям работата „30 000 години изкуство“ – с нея може би си намигам, като си казвам всеки път: „Това е приказка без край“. Това ми помага и да забравя прочетеното от Артър Данто и неговите есета „Краят на изкуството“ и „Три десетилетия след края на изкуството“, и да се изправя пред поредното платно, оставяйки въпросите на онези, които не искат да се занимават с изкуство, да ги изясняват. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/09/30-000--D0-B3-D0-BE-D0-B4-D0-B8-D0-BD-D0-B8--D0-B8-D0-B7-D0-BA-D1-83-D1-81-D1-82-D0-B2-D0-BE-2020--D0-9A-D0-BE-D0-BD-D1-81-D1-82-D0-B0-D0-BD-D1-82-D0-B8-D0-BD--D0-9A-D0-BE-D1-81-D1-82-D0-BE-D0-B2.jpg) „30 000 години изкуство“ (2020), Константин Костов, м.б., пл., 50/70 > **има едно състояние на лицето** > **в което очите не блестят** > **научил си се да се справяш** > **без радост** **Това стихотворение изглежда, като да е написано от един от персонажите в някои от твоите картини. С какво искаш да се справят твоите студенти?** Смея да твърдя, че те вече се справят достойно с много неща – едно от които наскоро е и загубата на любимия ни професор Андрей Даниел. Припознавам в тях една емоционална интелигентност и зрялост, която им помага да се справят с предизвикателствата на живота, както и на творческия ни живот като цяло. Дори и в затруднените сега времена и наложилите се дистанционни форми на обучение всички те продължиха да творят именно припомняйки си уроците, предадени в [Ателие 51](https://kultura.bg/web/%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-51/) – ателието по живопис в НХА. Всички ние ще съхраним прекрасния спомен от така истинските ни преживявания в ателието с професора и ще развиваме търсенията си в традицията на картината, на живописта – една наша си лична еволюция в предстоящите ни открития, оплодени от уроците на учителя. В разговорите с Андрей Даниел в ателието той е споделял, перифразирам, че за него невинаги революцията прави промяната към по-добро, а като че ли множеството индивидуални еволюции. ##### *Заглавно изображение: „Поезия в застой“ (2020), Константин Костов, м.б., пл., 60/80* ##### *Репродукциите са предоставени от автора © Всички права запазени*