> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Колко важна е главната буква
- URL: https://www.toest.bg/kolko-vazhna-e-glavnata-bukva/
- Published: 2025-10-06T12:43:50.000Z
- Updated: 2025-11-20T06:05:52.000Z
- Description: Артистичната употреба на главни букви в текста е позволена само на поетите (вж. например Емили Дикинсън). За всички останали си има строги правила и те са различни в различните езици. Павлина Върбанова ни ги припомня с помощта на запомнящи се примери.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, лингвистика, език, общество, Как се пише?

Главната буква откроява думата от останалите в текста. Но не само. Тя може да открои например значението на [държавата](https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/slovesen-sblasak-mezhdu-deljan-peevski-i-asen-vasilev-pred-vhoda-na-parlamenta-video.html) в политически контекст, както видяхме съвсем скоро. С главните букви обаче трябва да внимаваме, защото те могат да изведат наяве не само прекомерни амбиции, но и нещо далеч по-тривиално – неумението на обикновените граждани да ги поставят на правилните места.

### На английски ли пишем, или на български?

В основите на българския правопис е залегнало правилото, че съществителните собствени имена се означават с главна буква, а нарицателните – с малка. Още от първи клас започваме да правим това разграничение, макар че учителите, естествено, го обясняват по-елементарно.

С течение на времето и напредването в класовете разбираме, че има много и най-разнообразни собствени имена, а се включва и изучаването на чужди езици – в тях правилата са различни и нерядко с главна буква се пишат думи, които в българския трябва да пишем с малка (английски: *August – август*; немски: *Wald – гора*).

Как да се справим с това многообразие от правила? Като си даваме сметка за различните принципи и логика на правописа в отделните езици и като внимаваме най-вече в случаите, които предразполагат към грешки. Започваме с

#### названията на месеците, които в английския език са богове или императори, но в българския са простосмъртни.

Може би не сте се замисляли досега, но де факто е така: зад *January* стои двуликият Янус, зад *March* – войнственият Марс, зад *June* – Юнона, зад *August* – император Октавиан Август и т.н. Половината от названията на месеците – *February, April, September, October, November, December* – не представляват имена на богове, нито на императори и само [*February*](https://en.wikipedia.org/wiki/February#:~:text=via%20the%20purification%20ritual%20Februa) произхожда от собствено име. Необходимостта от системност обаче и тук си казва думата: няма как месеците да се пишат по различен начин, затова и „незаслужилите“ се окичват с главна буква.

В българския език връзката между *януари* и Янус, *март* и Марс съвсем се е загубила. Поради тази причина названията на месеците имат статус на съществителни нарицателни имена, които се пишат с малка буква.

#### Отново богове, но и небесни тела стоят зад [английските названия на дните от седмицата](https://en.wikipedia.org/wiki/Names%5Fof%5Fthe%5Fdays%5Fof%5Fthe%5Fweek#:~:text=jeudi%2C%20vendredi.-,Germanic%20tradition,-%5Bedit%5D)

и отново има основания тези думи да са собствени имена. *Sunday* и *Monday* са дните на Слънцето и Луната, а повечето богове, прозиращи под другите названия, са от скандинавската митология – Тир, Один, Тор, Фриг, Сатурн.

За разлика от месеците, нашите думи за дните от седмицата са славянски по произход и в тяхното значение няма нищо божествено, нито пък небесно: *вторник, четвъртък* и *петък* са наречени така заради мястото им в поредицата, *сряда* е в средата на седмицата, в *неделята* не правим нищо, а *понеделникът* е просто денят след неделята**¹**. Само *събота* е с чужд произход**²**.

След тази кратка етимологична разходка се връщаме рязко към нашето съвремие, в което битието ни зависи не от волята на боговете, а от работата или бездействието на институциите. Няма как, налага се да пишем техните имена, и то правилно, без да ги величаем излишно с главни букви. Имам предвид грешни варианти, като *Европейска Комисия, Министерство на Външните Работи* и *Българско Национално Радио*. На английски може и да е правилно (и всъщност е) *European Commission, Ministry of Foreign Affairs* и *Bulgarian National Radio*, но

#### българският правописен модел е различен и главната буква в тези случаи остава само една – началната: *Европейска комисия, Министерство на външните работи,* *Българско национално радио.*

Освен съществения „принос“ на английския език за посочените грешки трябва да посочим още един важен фактор. Срещала съм обяснения, че като се използват повече главни букви в названието, така се изтъква важността на означаемото. Факт е, че институциите изобщо имат голямо значение за функционирането на обществото, но това не бива да рефлектира в потъпкване на правописа. Началната главна буква е достатъчна да открои собственото име, а високото си място в обществото въпросните институции трябва сами да си извоюват.

За да не останете с погрешни впечатления от тази част на статията, ще направим три уточнения:

**1.** Коментираното разграничение между английския и българския правопис важи не само за названията на институциите, а изобщо за **всички съставни (които се състоят от две или повече думи) собствени имена**, които могат да означават най-разнообразни материални същности и нематериални понятия – географски и астрономически обекти, исторически и културни събития, празници и прочее. Ще се ограничим с три примера: *Долни чифлик/Dolni Chiflik; Средиземно море/Mediterranean Sea; Ден на независимостта/Independence Day*.

**2.** Само с начална главна буква на български се пишат също **заглавия** на книги, филми, театрални, оперни и балетни постановки и каквото се сетите още: *„Полет над кукувиче гнездо“*/*One Flew Over the Cuckoo’s Nest; „Вълшебната флейта“/The Magic Flute*.

Тук някъде трябва да отбележим и широко разпространената погрешна практика **имената на групи и страници във *Facebook*** да се пишат с главни букви. И докато в [*Интересни Факти за Всичко*](https://www.facebook.com/groups/interesnifakti) и [*Здраве Лечение Терапия Народна Медицина Аюрведа Лечебни Практики и Методи*](https://www.facebook.com/groups/zdravelechenie/) може да се намери логика – всички пълнозначни думи са с главна буква, то в други е трудно да се стигне до водещата мисъл в съзнанието на администраторите: [*Настройки на ума: Магнит за Пари - Как да развия съзнание за изобилие?*](https://www.facebook.com/groups/218312727418863/) (А как да развием съзнание за грамотност?); [*Купувам - Продавам Кво ли не !!!*](https://www.facebook.com/groups/2259142537660223/) (Уви, правописни умения не могат нито да се купят, нито да се продадат.)

**3.** Ако съставното собствено име **съдържа** **друго собствено име, тогава главната му буква се запазва**: *Горна Оряховица; Ихтиманска Средна гора; Древен Рим; Парламентарна асамблея на Съвета на Европа*.

### Изтъкни ме!

Сред правописните правила все пак има и такива, които регламентират употребата на главни букви по стилистични причини, тоест когато изразяваме по-особено отношение към дадена личност или по-общо понятие.

**1\. При учтивата форма.** Мнозина от нас пишат главни букви по стилистични причини всеки ден, водейки служебна кореспонденция – а тя е немислима без учтивата форма, съответно без *Вие (Вас, Ви)* и *Ваш*. Интелигентните хора употребяват уместно учтивото *Вие* и обикновеното *вие*, но не е излишно да напомним, че [те се използват в различни ситуации](https://www.toest.bg/uchtivata-forma/).

**2\. При названия на длъжности.** Колкото и висока да е дадена длъжност, в обикновена употреба тя се пише с малка буква: *Българският президент се срещна с хърватския министър-председател във Варшава.* Само и единствено в официални писма, покани, заявления, жалби и прочее документи названията на длъжностите се пишат с главна буква, и то – забележете! – в две определени позиции:

а) при адресиране: *До Президента на...; До Кмета на...; До Изпълнителния директор на...*;

б) при обръщение: *Уважаеми господин/г-н Президент...; Уважаема госпожо/г-жо Кмет...; Уважаема госпожо/г-жо Изпълнителен директор...*

Ако по-долу в текста на документа се посочва някаква длъжност, тя се пише с малка буква.

**3\. При титулуване.** Тези употреби са доста редки, особено в републиканска държава като нашата, но се случва например журналист да вземе интервю от чуждестранен посланик в България. Вероятно сте забелязали, че обръщението е *Ваше Превъзходителство*, и то е по протокол. Ако се говори в трето лице – съответно *Негово Превъзходителство*. Протоколни са също обръщенията към членовете на монархически фамилии *(Ваше Величество, Ваше Височество)* и към [представителите на черното и бялото духовенство](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F%5F%D0%BD%D0%B0%5F%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%5F%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0).

**4\. При важни понятия.** Най-сетне правописът разхлабва примката си и великодушно ни казва, че може да напишем с главна буква думи, които според самите нас означават нещо голямо, открояващо се, позволява ни да вложим чувство и да заявим с патос:

*Обичам те, Родино моя!* 
*Освен че е голям професионалист, той е истински Човек!*

Свободата тук, предупреждавам, е почти илюзорна. Няма как да изпъстрите целия си текст с *Отечество, Любов, Вяра* и т.н., защото би било прекалено и изтъквайки важността на много понятия или пък на едно, но двайсет пъти, в крайна сметка ги обезценявате. Освен това е приложимо само за съществителни имена, макар такова ограничение да липсва черно на бяло. Абсурдно би било според мен да напишете *Родино Моя, обичам те!* или *Родино моя, Обичам те!*

Равносметката от всичко казано дотук е, че правилата за употреба на главни букви в българския език са строги и трябва доста да внимаваме. Многократно по-голяма е вероятността да напишем погрешно главна буква вместо малка, отколкото обратното. Затова е добре да се замисляме, преди да натиснем клавиша *Shift*.

И още един извод, който е страничен, но съществен според мен: показателно за това колко силно е влиянието на английския език, е, че се налага да обясняваме правилата в нашия език в съпоставка с чуждите.

**1** В старобългарския език предлогът и представката *по-* са имали значение ‘след’, което все още се пази в някои диалекти.  
  
**2** Думата е заета много отдавна от старогръцки или от балканския латински език, но корените ѝ са в арамейски и староеврейски. Засвидетелствана е още в старобългарски: сѫбота. Български етимологичен речник. Т. 7\. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2013, с. 644\. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*