> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Кой се вижда в огледалото на Конституционния съд?
- URL: https://www.toest.bg/koi-se-vizhda-v-ogledaloto-na-konstitutsionniya-sud/
- Published: 2018-11-10T06:20:09.000Z
- Updated: 2018-11-10T06:41:37.000Z
- Author: Анастас Пунев
- Tags: общество, политика, анализ, България, граждански права, правосъдие, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

На 13 ноември приключва третият пълен мандат на Конституционния съд\* (КС) от неговото създаване през 1991 г. Отвъд поредните надежди за по-качествено попълване на състава на Съда с [четирите нови имена на конституционни съдии](http://iconomist.bg/нови-имена-и-стари-проблеми-в-конститу/?fbclid=IwAR1dHqWmdAq7KENlhZ3YGUtyu5L83o2BDEwSDBA5dBEtILb8N7slOCxeYKk), излъчени през последния месец, моментът е подходящ и за равносметка на част от практиката на Съда в досегашния му състав. Някои от казусите, които КС разгледа през тези три години, хвърлят светлина не само върху неговата дейност, но и върху всички останали държавни институции, пред които конституционните съдии са призвани да стоят като „независими арбитри“.

### Тълкуване на тълкуването

Без да коментираме чисто правните (не)достойнства на решението за Истанбулската конвенция, [запращането на горещия картоф в КС](https://www.toest.bg/konstitutsionniyat-sud-v-poleto-na-hibridnata-voyna/) беше очевиден конюнктурен акт на прехвърляне на отговорност. Но би било наивно да мислим, че ГЕРБ са единствените, които използват тази тактика. Така например президентът Радев употреби в предизборната си кампания конспиративните теории относно търговските споразумения между ЕС, от една страна, и Канада и САЩ, от друга – съответно [CETA](https://eur-lex.europa.eu/content/news/eu%5Fcanada%5Ftrade%5Fagreement-ceta.html?locale=bg) и [TTIP](https://bg.wikipedia.org/wiki/Трансантлатическо%5Fпартньорство%5Fза%5Fтърговия%5Fи%5Fинвестиции). Като подарък за изборната му победа [КС допусна за разглеждане](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2017/10/31/3069567%5Fkonstitucionniiat%5Fsud%5Fdopusna%5Fpitaneto%5Fna%5Frumen%5Fradev/) неговите въпроси относно процедурата по ратифициране на CETA под претекст, че има нужда от „тълкуване на Конституцията“.

Този казус за пореден път в историята на съда постави въпроса за рамките на така нареченото абстрактно тълкуване на Конституцията. Границата между тълкуването и дописването (съответно изкривяването) на един правен акт, особено когато тълкуването се използва в услуга на конкретна цел, е изключително деликатна. Затова и в повечето държави, където има КС, той е натоварен не да тълкува, а да решава спорове, независимо дали по конкретни дела (което в България е почти напълно изключено), или по принципни въпроси, които касаят противоречие на норма на закона с Конституцията.

В случая със CETA президентът пожела тълкуване на няколко пределно ясни разпоредби, без да посочи никакви неясноти в тях и очевидно визирайки едно конкретно споразумение, по което вече беше заел политическа позиция. В резултат на решението всички бяха доволни – парламентът, защото КС стигна до извод, че е достатъчно обикновено мнозинство за ратификация, а президентът – защото получи оправдание, че няма да изпълни предизборното си обещание поради задължителното тълкуване на Съда.

### Главният тълкувател

Друг виден инициатор на тълкувания беше главният прокурор. Първо той се хвана за [няколко текста в Закона за адвокатурата](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2015/12/10/2667530%5Fsotir%5Fcacarov%5Fvkara%5Ftekstove%5Fot%5Fzakona%5Fza%5Fadvokaturata/), които касаят механизма за защита на адвокат в случаите, когато не му е оказано дължимото уважение или съдействие по време на упражняване на работата му. В мисловна конструкция, която подготви почвата за също толкова прецизния аргумент „не може да съществува защита срещу насилие над жени, когато [не е ясно какво е жена](http://svetlaen.blogspot.com/2018/07/blog-post%5F27.html)“, КС реши, че не било ясно какво значи уважение и съдействие и какви са измеренията на тези думи. Като последица възможността за извършване на проверка и евентуално дисциплинарно производство срещу съдия или прокурор за неоказано уважение или съдействие беше обявена за противоконституционна заради противоречие с принципа на правовата държава.

Макар казусът да изглежда несъществен, принципният извод, който се наложи от него, е, че за КС е нормално да лишава определени граждани от възможност за защита на правата им не защото не заслужават защита, а защото за Съда всичко извън формалния юридически термин е толкова трудно за разбиране, че чак опасно. Включително и официалният превод на международни актове.

В друг героичен епизод на загриженост главният прокурор поиска от КС да разтълкува изменението в Конституцията, въведено с „историческия компромис“ от края на 2015 г. С него бе създадено ново право да представя доклади пред парламента. Макар това изменение да е по съществото си палиатив, който трудно би повлиял на контрола върху работата на прокуратурата, за нейния началник беше от голямо значение да получи желания отговор: че [не може да бъде разпитван по никакви конкретни дела](https://www.mediapool.bg/tsatsarov-sezira-ks---ne-iska-deputatite-da-go-pitat-za-konkretni-dela-news256370.html), а докладите му могат да бъдат единствено „обобщени“ и „аналитични“, тоест поредица от статистика и прах в очите. Независимостта на съдебната власт бе привикана като аргумент, без да се държи сметка за друго проявление на разделението на властите – тяхното взаимно възпиране.

### Йерихонските тръби на изпълнителната власт

През тези три години [КС успя да услужи и по казуса с КТБ](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2018/05/30/3187188%5Fkonstitucionniiat%5Fsud%5Fse%5Fzaema%5Fsus%5Fzakona%5Fpeevski%5Fza/). Акционерите в банката изгубиха „законно“ правото си да обжалват решението за обявяване на банката в несъстоятелност – макар да имат очевиден интерес да го направят и отнемането на това право да е в явно противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека по два идентични казуса с българско участие. Според мнозинството в този случай практиката на ЕСПЧ и наличието на правен интерес са по-маловажни, отколкото бързото и предвидимо разпарчетосване на банката.

Беше пренебрегната значимостта на въпроса кога банката е станала неплатежоспособна, защото в мотивите по делото може, общо взето, да прочетем, че мачът е свирен и няма смисъл акционерите да се опитват да оборят пред съда тезата на всесилната държава. Единствената последователност, която може да забележим, е, че с това решение КС влезе в синхрон с Върховния административен съд, който тъкмо беше отказал на акционерите и [правото да обжалват отнемането на лиценза на КТБ](https://www.mediapool.bg/vas-okonchatelno-priklyuchi-deloto-za-litsenza-na-ktb-news232501.html). Съответните дела във Вашингтон и Страсбург вече са заведени.

В последното си решение в този състав КС отново изрази особените си отношения с правителството и парламента, заради които покойният бивш председател на съда Румен Янков нарече Съда йерихонска тръба на изпълнителната власт. По делото за промените в НПК [законодателят измени козметично част от оспорваните разпоредби](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2018/10/30/3336563%5Fspeshno%5Fpromeniat%5Fdva%5Fteksta%5Fv/), заради което искането за тяхната противоконституционност не беше допуснато. По този начин беше тестван елементарен инструмент за заобикаляне на произнасянето на Съда, като се внесат леки корекции в спорните текстове, така че да изглежда, че Съдът вече не е сезиран със същия казус.

Една от причините защо мнозинството намери това за приемливо, е, че за сравнително кратката си история КС вече се е провалил в опитите си да спазва практиката на предходните състави. При това положение няма откъде да дойде желанието за окончателно и непреходно разрешаване на казуси, които неминуемо ще се върнат отново в полезрението на Съда.

### Правилата или хората?

Както се вижда от краткия преглед по-горе, и през този мандат взаимодействията между „независимия арбитър“ и другите институции продължиха да се развиват предимно неформално – чрез намеци, услуги и компромиси, причината за което може да се търси и в липсата на по-ясно разписани правомощия на Съда.

Така например по-паметливите помнят случаите, в които КС е трябвало да се произнесе по закона за бюджета, но го прави след края на бюджетната година; или пък отменя като противоконституционни определени норми, но парламентът бездейства и не попълва зейналата законова празнина с нова уредба, а създава законодателен вакуум. Тези два проблема – липсата на срокове за произнасяне на КС и на задължителни указания към законодателя след отмяна на негови норми – може да се поставят на дебат в следващите три години и са едно добро пожелание за работата на новия състав на Съда.

Ако обаче може да си пожелаем нещо по-смело за малко по-различния Конституционен съд, то е да се помещава на бул. „Дондуков“ само физически, а вътрешното си убеждение да пази от съседните сгради.

\* Конституционният съд на Република България има 9-годишен мандат и се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. На всеки три години се сменя една трета от състава на съда. КС тълкува Конституцията, произнася се по искане за установяване на противоконституционност на закони и други актове на Народното събрание и президента; решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местното самоуправление и централните изпълнителни органи, произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им и др.

*Заглавна снимка: © Светла Енчева*