> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# За какво (не) говорим, когато говорим за убийството на Виктория Маринова
- URL: https://www.toest.bg/kogato-govorim-za-ubiystvoto-na-viktoria-marinova/
- Published: 2018-10-13T06:36:34.000Z
- Updated: 2023-06-20T08:26:12.000Z
- Author: Светла Енчева
- Tags: избрано, общество, България, граждански права, медии, мнение, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46, жени

Как говорим за едно убийство? Какво казваме и не казваме? Дали веднага търсим кого да посочим с пръст, или изчакваме, докато научим повече факти? Дали виним групи хора, или обръщаме внимание върху системни проблеми?

Говоренето по критични теми издава ценностния компас на средата, в която се намираме. И нашия личен.

### Какво не се каза и какво се каза

Първото, което не се каза за Виктория Маринова след убийството ѝ, е, че е била журналистка. В информацията от полицията, препечатана в множество медии, ставаше въпрос за **„бизнес дама“**. Един вид – забъркала се е в някакви сделки, настъпила е нечии интереси, мутренска работа.

По-късно из жълто-кафяви медии се появиха публикации, омаловажаващи професионализма на Маринова. Това е изпитана техника. Мнозина помнят какво се изписа първоначално за [изнасилената и убита през 2011 г. в Борисовата градина Яна Кръстева](https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/03/29/3155138%5Fokonchatelnata%5Fprisuda%5Fna%5Fcheci%5Fza%5Fubiistvoto%5Fna%5Fiana/). А поетесата Мария Вирхов, чието тяло беше намерено три седмици по-късно в Перловската река, беше представена [първо като клошарка, а после като наркоманка](https://www.webcafe.bg/id%5F84662115%5FZa%5FMariya%5FVirhov%5F-%5Fi%5Fza%5Fnas). Разследване на смъртта ѝ нямаше, защото изглежда, че животът на една „клошарка“ или „наркоманка“ няма никаква ценност.

След като стана ясно коя е Виктория Маринова, следващата официално подхвърлена хипотеза беше, че убийството е било **битово**. Струва си да поразсъждаваме върху думата „битово“. „Битово“ ще рече частен проблем, тоест такъв, който **не е обществено значим.** И тъй като става дума и за изнасилване, разследващите органи се насочиха да търсят извършител със „силен полов нагон“. Изразът **„силен полов нагон“** също заслужава внимание. Става дума за личностна характеристика на потенциалния извършител, при това **с акцент върху биологичното** – „нагон“, един вид, не може да си държи „онази работа“ в гащите. Такива не са хора, а зверове, е подтекстът.

Основната реакция на активните граждани беше в посока на хипотезата за **убийство на журналистка заради работата ѝ**. [Последното предаване на Виктория Маринова](https://www.facebook.com/detector.tvn.bg/videos/240842903275765/) беше посветено на разследващата журналистика и ареста на журналист от „Биволъ“ и негов румънски колега. Самата Маринова обаче **не е била разследваща журналистка**, [както отбелязва и Полина Паунова](https://www.dw.com/bg/%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/a-45810031). Била е водеща, а въпросното предаване е [първото ѝ](https://www.youtube.com/playlist?list=PLUSdgByCU-puWtFyffaLjr9COCdgoItK9) и за съжаление, последното на „сериозна“ тема. И макар България да има проблеми с журналистическата свобода, настояването върху версията, че това безусловно е причина за смъртта ѝ, е **поредната злоупотреба с паметта на жертвата**.

Най-малко гласове се чуха в посока на версията, че **става дума за насилие върху жена**. Дори да има и други мотиви зад престъплението, изнасилването е **насилие, основано на пола**. Само че споменаването на този факт вече навежда на асоциации за обявената у нас за противоконституционна Истанбулска конвенция. И **акцентът върху тази версия изглежда твърде „джендър“**.

### Три разговора, които липсват

Убийството на Виктория Маринова би следвало да отприщи **поне три разговора**, от които има болезнена нужда.

##### Първият разговор

е за **журналистическата свобода и за нейните (зло)употреби**. Той всъщност се води, но отчасти. Едно, защото вълнуващите се от темата, включително журналисти, не са много. Друго, защото се случва дори едни от най-активните гласове в разговора да не спазват елементарни професионални стандарти. А свободата неизбежно е свързана и с отговорност.

Как журналистът или медията представят една ситуация? Доколко разчитат на фактите и доколко правят внушения? Колко журналисти сами избират да препечатват готови институционални прессъобщения и да представят недоказани твърдения за обективни факти, защото е по-лесно и по-бързо?

Докато едни журналисти и медии продължават да игнорират сексуалното насилие в убийството или даже го отричат, други концентрират вниманието си върху личността на предполагаемия извършител. Рисуват психологически портрети, публикуват снимките му от Facebook и на практика вече са го обявили за извършител, преди съдът да си е казал думата. Нищо че по презумпция **всеки е невинен до доказването на противното**.

В тази посока се изявява и иначе читавото в редица отношение издание [„Клуб Z“](http://clubz.bg/). Сайтът излезе с материал, озаглавен [„Той е: \[следват трите имена на заподозрения\] (СНИМКИ)“](http://clubz.bg/74264-toj%5Fe%5Fseverin%5Fnadejdov%5Fkrasimirov%5Fsnimki). Наред със снимките на заподозрения, целящи да докажат сексуалната му разюзданост, „Клуб Z“ си позволява да го нарича и „крадец“ заради криминална регистрация отпреди 11 години, когато е бил едва на 10-годишна възраст. Друго заглавие на медията твърди, че задържаният „[действа, воден от нагона, без да анализира](http://clubz.bg/74295-selajdin%5Fseverin%5Fdejstva%5Fvoden%5Fot%5Fnagona%5Fbez%5Fda%5Fanalizira)“. Купата за погазване на журналистическите стандарти отива при БНТ, на чийто сайт може да се прочете „новина“, гласяща: [„Разкриха убиеца на журналистката Виктория Маринова“](http://news.bnt.bg/bg/a/razkrikha-ubietsa-na-zhurnalistkata-viktoriya-marinova). Финансираната с парите на българските данъкоплатци телевизия директно нарича заподозрения „убиец“.

Както настояването, че Маринова е убита заради работата си, така и обявяването на заподозрян за убиец е злоупотреба с журналистиката. Не по-малка от непрозрачната собственост на медиите или от финансовия натиск върху тях.

#### Вторият разговор

е за **насилието, основано на пола**. В България то е системен проблем, методично „замитан под килима“. Само **[от началото на 2018 г. в България са убити 20 жени](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%5F%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83%5F%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%5F%D0%B2%5F%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F#2018)**, като единствено за три от случаите не е известно да има връзка между жертвата и извършителя: 17 са убити **от настоящ или бивш партньор**, в отделни случаи – от роднина. Немалка част от тях месеци или години наред са понасяли домашно насилие и са подавали многократно сигнали срещу насилника в полицията.

Разбира се, такива трагедии може да станат навсякъде по света. Но в страните, в които българите масово емигрират, подобни актове са по-скоро изключение. Защото равенството между половете е ясно заявена цел, има редица мерки за подкрепа на уязвимите от сексуално насилие, насилието не се толерира под никаква форма. Защото **има сексуално образование** – нещо, което двайсетина години след началото на ХХI век у нас все още изглежда скандално. А едно от основните неща, на които сексуалното образование учи, е, че твоето тяло и тялото на другия са неприкосновени. И че да направиш нещо с другия без негово съгласие не е окей.

В България обаче от година насам не се върви към равенство между половете, а напротив. Основният тласък за регреса беше скандалът около Истанбулската конвенция, а решението на Конституционния съд буквално смаза и малкото опити да се върви напред. **Жената беше конституционно сведена** [**до ролята си на майка**](http://svetlaen.blogspot.com/2018/07/blog-post%5F27.html). И така, **за да не би случайно хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност да получат равни права**, насилието над половината население у нас беше легитимирано.

Във всички станали известни случаи на насилие и убийства на жени публичният дискурс намира начини да отрече, че това е станало, защото са жени. Или се опитва да вкара жертвите в рамки, в които насилието е по-малко вероятно да им се случи. Защото жената „сама си е виновна“. За Виктория Маринова се чуха и упреци, че е тичала сама в гората посред бял ден.

Ето защо „битовото“ престъпление изобщо не е битово.

#### Третият разговор

е **как подхождаме към представителите на дискриминирани и уязвими групи**. Как степенуваме човешкия живот по ценност. Как противопоставяме „ние“ на „другите“.

Една от първите версии за убийството беше, че близо до мястото на смъртта има психиатрия. Така, с една реплика, **психично болните хора у нас бяха обявени за потенциални убийци**. Винаги когато психично болен човек извърши престъпление, се чуват гласове как „лудите“ трябва да бъдат затворени и отделени от обществото, а не как те и близките им да получат подкрепа. Фактът, че в България има институции за хора с психически и умствени увреждания, които не се различават особено от концлагери, почти никого не трогва. Важното е да не ги виждаме.

**С ромите не е по-различно**, но те са повече и социалните измерения са по-сериозни. Заподозреният за убийството на Виктория Маринова се оказва **особено подходящ за общественото мнение**. Той е ром, а ромите се смятат за престъпници и насилници по дефиниция. (С което не твърдя, че не е виновен, нито, че е. Вината е нещо, което се доказва в съда.) У нас е легитимно да се говори за „ромска престъпност“ и да се вини целият етнос за едно престъпление. Очаквано, в [махалата на задържания вече нахлуха патриотични мотористи](https://nova.bg/news/view/2018/10/11/228984/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-mo%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D1%85%D0%B0-%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/). Гетоизацията, бедността, социалното изключване, всичко се обяснява с „те са си такива, те не искат да се интегрират“.

За сравнение – след [инцидентите по време на новогодишната нощ в Кьолн](https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%89-%D0%B2-%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D0%BB%D0%BD/a-38250993) преди близо три години темите за равенството между половете и неприкосновеността на жените влязоха в интеграционните курсове в Германия. Германия сметна, че ако там, откъдето идват, хората не са научили тези неща, това е нейна задача.

**Научихте ли името на [застреляното 17-годишно момче в гората край Монтана](https://btvnovinite.bg/bulgaria/17-godishno-momche-e-zastreljano-v-gorista-mestnost-kraj-montana.html)**? Доколкото медиите споменават име, го назовават единствено като „Гошко“. Разбрахте ли кой е задържаният за убийството му, освен че се е занимавал с наркотици и е имал газов пистолет? Всъщност подобно представяне е по-професионално, отколкото изкарването на всички подробности за личността на задържания за смъртта на Маринова. Но проблемът е, че не поради професионализъм се спестяват детайлите, а **защото животът на ромското дете не се смята за толкова важен, колкото този на етническата българка**. Ром е, ерго е виновен. Затова и разследващите се захванаха да проверяват дали гората не е частна собственост и дали момчето не е сякло незаконно дървета.

Един от малкото човешки гласове беше на [бившия съпруг на Виктория Маринова, цитиран от „Дневник“](https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/10/10/3325122%5Fkoi%5Fi%5Fzashto%5Fse%5Fstrahuva%5Fv%5Fruse/?ref=home%5FmainStory): „*Аз бих искал да видя такъв отзвук за всяко едно човешко същество в беда. Без значение от пол, етнос или професия… И за циганчето в Монтана искам да видя такъв отзвук.*“

Остава въпросът дали точно от „такъв отзвук“ имаме нужда. Дали плъзгането по повърхността не задълбочава проблемите, вместо да помага за преодоляването им. Дали за пореден път пропускаме да забележим „слона в стаята“. Дали си даваме сметка, че начинът, по който говорим за една трагедия, разкрива що за хора сме.

*Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев*