> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # „Киномания“ – глътката свеж въздух, която трае 40 години - URL: https://www.toest.bg/kinomaniya-glutkata-svezh-vuzduh-koyato-trae-40-godini/ - Published: 2026-11-12T06:21:34.000Z - Updated: 2026-11-12T06:23:59.000Z - Description: На 12 ноември фестивалът „Киномания“ се завръща за 40-ти път в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора с изчерпателна подборка от най-новите филми, за които говори светът, но и със събития, честващи важни моменти от историята на десетата муза. Нева Мичева набелязва някои от най-интересните. - Author: Нева Мичева Помните ли, когато [кината бяха много](https://www.detectivepodcast.com/podkasti/kinokontrabandisti/), а филмите – малко и пристигаха през гъста идеологическа цедка с по година-две закъснение? Подвиквали ли сте умолително „Повече билети?“ пред вратите на разпродадена зала преди прожекцията? Още ли ви боли от [закриването](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/obshtestvo/1999/07/03/251096%5Fkinomanut%5F-%5Fposledniiat%5Focelial/) на любимите ви салони, или по-лошо – обръщането им на [магазини](https://www.mediapool.bg/billa-pridobi-bivsheto-sofiysko-kino-iztok-news168542.html) и [хотели](https://clubz.bg/44606-kino%5Fserdika%5Frip%5F10%5Fsnimki%5Fza%5Fistoriyata)? Ако да, то вероятно сте отдавнашни участници в съдбата на „Световната кинопанорама“, която в зората на демокрацията се превърна в „Киномания“ и устоя четири десетилетия въпреки недалновидните или направо несъществуващи български културни политики, конкуренцията на стрийминг платформите и варварското нашествие на телефоните срещу големия екран. Ако пък сте от по-скорошните попълнения в киноманската публика, то сега е моментът да видите какво и как е било. На 12 ноември късометражният филм на Борис Мисирков и Георги Богданов [**„Киномания: началото“**](https://www.kinomania.bg/bg%5FBG/film/kinomaniya-nachaloto-3706.html)ще ни даде тази възможност, преди юбилейното издание на фестивала да започне официално с [**„Див кон девет“**](http://imdb.com/title/tt15799564/) на Мартин Макдона – [превъзходна трагикомедия](https://www.toest.bg/san-sebastian-2026-pesuchinki-i-perli/), която уж е разположена в далечни ширини и времена, но прокарва смразяващи паралели с настоящето. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/-----------------------------2.jpg) ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/-------------------------------------------1.jpg) София Лорен и Марчело Мастрояни в „Един особен ден“ (1977) / Кадър от „Слънце, лято и студенти“ (1922), реж. Лау Лаурицен-баща ### Сами по себе си Повечето филми от [„Киномания 2026“](https://www.kinomania.bg/bg%5FBG/filmi/po-kategorii.html) имат поне по 3–4 прожекции, та си струва да започнем с няколко събития, които са само по веднъж, а не бива да се пропускат. Преди сто години зрителите в русенското кино „Олимпия“ присъстват на паметна прожекция концерт: датска романтична комедия, придружена от джаз на живо. На 28 ноември т.г. от 20:00 ч. в „Люмиер“ триото [„Братя Владигерови“](https://www.wladigeroff.com/) ще съпроводи с музика на живо същия ням филм – [**„Слънце, лято и студенти“**](https://www.stumfilm.dk/en/stumfilm/streaming/film/30460), един от десетките с прочутата някога хумористична двойка [Крачун и Малчо](https://en.wikipedia.org/wiki/Ole%5F%26%5FAxel) – и по всичко изглежда, че също ще е славно. Пак за 28 ноември, но от 16:00 ч., в „Одеон“ е предвиден шедьовърът на Ѐторе Скола[**„Един особен ден“**](https://www.imdb.com/title/tt0076085/). Свещените чудовища на италианското кино София Ло̀рен и Марчело Мастрояни нерядко са играли заедно, но никога така впечатляващо, както тук. Денят от заглавието е онзи, в който през 1938 г. Хитлер приключва гостуването си на Мусолини в Италия. Докато по майските улици фашистите скандират с плам в чест на нацистите, в притихнала римска кооперация се разиграва странната, отчаяна среща сблъсък на една презряна от семейството си многодетна домакиня и един презрян от режима интелектуалец... ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/-----------------.jpg) Агата Туркот в щастливото начало на „Дом добър“ на Смажовски „Кинотека“ е заглавието на полския раздел в рамките на фестивала: всяка от седемте творби в него ще се прожектира еднократно и безплатно от 19:00 ч. в Дома на киното. Три филма – „Обетована земя“, „Катин“ и „Остатъчни образи“ – представят различни епохи от творчеството на Анджей Вайда, стогодишнината от чието рождение отбелязахме на 6 март. Но може би най-належащ за гледане в подборката (на 15 ноември) е *Dom dobry* на Войчех Смажовски – друг полски великан, чиито съвременници имаме късмета да сме. Смажовски често работи с едни и същи актьори и не страни от най-болезнените теми – #### създава [сложни истории](https://filmsociety.bg/festivali/talin-2021-svatbata), способни да те превземат отвътре и да те държат с месеци. Може да се каже, че [**„Дом добър“**](https://www.imdb.com/title/tt32246406/) (лош превод и непрехвърлен мост към друг важен филм на автора, [*Dom zly*](http://imdb.com/title/tt1485698), познат у нас като „Къщата на злото“) е за домашното насилие, само че така фината му, многослойна тъкан ще бъде несправедливо банализирана. Интелигентна млада жена попада в минираната територия на [гаслайтинга](https://webcafe.bg/gradat/gaslaytingat-otvratitelno-efektivnata-tehnika-na-domashnite-nasilnitsi.html) и съзнанието ѝ влиза в драматичен конфликт с изопачената от други реалност. В един момент героинята е толкова объркана, че смисълът на вече преживяното и посоката на предстоящото в главата ѝ започват конвулсивно да се променят – *Dom dobry* възхитително и плашещо изобразява тъкмо това. Наричат Смажовски „екзорсист на националните демони“, но демоните тук са от най-интернационалните. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/--------------------.jpg) ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/----------------------------1.jpg) За „Страхливец“ дебютантът Еманюел Макия спечели в Кан награда за най-добър актьор / Матилде Арсел в ролята на изстрадалата Мари в „Непозната жена“ ### Някои от най-обсъжданите филми с премиера през изтеклата година са – както винаги – в сърцевината на фестивалната програма. И ако от тях трябва да откроя по-специално един, то той ще е [**„Страхливец“**](https://www.imdb.com/title/tt39328391) на Люкас Донт – заради майсторството на екипа и поетичната му мощ, която от калния ад на Първата световна война успява по оригинален начин да извлече нещо сладостно за споделяне. Хуманността, изкуството и свободата като противоотрова срещу цинизма и страха са ни остро необходими сега и винаги. Апропо за „Страхливец“ вече говорихме в [репортаж от Карлови Вари](https://www.toest.bg/karlovi-vari-2026-zhivoti-lyubovi-smisli/), в който с добро споменахме и „Любимо същество“ на Родриго Сорогойен – и той селектиран за „Киномания 2026“, но под заглавието [**„Обич“**](https://www.imdb.com/title/tt33451014)(гледайте го, Хавиер Бардем и Вики Луенго правят чудни роли). От Берлин със „Златна мечка“, от Кан със „Златна палма“ и от Венеция със „Златен лъв“ в София, Пловдив, Стара Загора идват отличниците на 2026-та: „Жълти писма“ на Илкер Чатак (Турция), „Фиорд“ на Кристиян Мунджиу и „Непозната жена“ на Май ел-Туки (Дания). Знаменателно е, че и трите обрисуват травмиращия натиск върху индивида от страна на колективната машина, поела в грешна посока. В [**„Жълти писма“**](https://www.imdb.com/title/tt32888226/)авторитарната държава санкционира артисти за възгледите им. Във [**„Фиорд“**](http://imdb.com/title/tt35410859/) едно семейство е убедено, че институциите го насилват, докато институциите са убедени, че се борят с насилието в семейството. В [**„Непозната жена“**](https://www.imdb.com/title/tt34888026/)отшумяващата Втора световна война вдига тежка мътилка и „добрите“ със смущаваща лекота стават „лоши“... „Непозната жена“ би бил моят избор от трите, ако избор се налагаше – освен поглед към една размирна епоха той е и точен обзор на част от начините, по които жената е била (и в много места и случаи си остава) една неизвестна и недогледана от обществото величина, често третирана като предмет. Неотдавна в [репортаж](https://www.toest.bg/san-sebastian-2026-pesuchinki-i-perli/) от Сан Себастиан обсъдихме по-пространно „Фиорд“, като пътьом зачекнахме безрадостната сивота на [**„Минотавър“**](http://imdb.com/title/tt37118301/)на Андрей Звягинцев и смисленото усилие на „Джоузефин“/[**„Жозефин“**](https://www.imdb.com/title/tt32321285/) на Бет де Араужо, а в друг [текст](https://www.toest.bg/san-sebastian-2026-nezhnostta-se-zavrushta-na-ekrana/) от същия фестивал се порадвахме на милата северна история [**„Ледена земя“**](http://imdb.com/title/tt29010951/) на Аманда Кернел и се разочаровахме от предвидимия [**„Дебютът“**](http://imdb.com/title/tt34718200/) на Джеси Айзенбърг. Всички те са на „Киномания 2026“, както и [**„Черни пари за бели нощи“**](http://imdb.com/title/tt38799410/)на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, за който [казахме](https://www.toest.bg/karlovi-vari-2026-da-ustoim-na-lesnite-otgovori/) няколко сдържани думи от Карлови Вари. Хубаво е, че в идните дни ще можем да ги гледаме и в България и да поспорим. ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/---------------------.jpg) Автопортрет на документалиста Марк Казънс Един от най-коментираните филми в момента е [**„Можеш да видиш всичко“**](https://www.imdb.com/title/tt45368240/)на Ланс Опенхайм и Нейтън Фийлдър. В него е направен опит за доближаване до Елизабет Холмс, основателката на компанията „Теранос“, която уж изобретява машинка за бърз анализ на кръвни проби. Защо подобна машинка не съществува и е сигурно, че Холмс е наясно, че лъже, докато взема милиони от инвеститори, може да се прочете в едно [кратко и ясно становище](https://www.justice.gov/usao-ndca/pr/elizabeth-holmes-sentenced-more-11-years-defrauding-theranos-investors-hundreds) на американското Министерство на правосъдието (и в хиляди статии по цял свят). #### Двамата кинаджии обаче решават да поживеят с Елизабет, капризния ѝ мъж и двете им невръстни дечица в месеца, преди тя да влезе в затвора. В трите мъчителни часа, произтекли от това съжителство, изобилстват мълчанията, неловките обмени на фрази и свръхблизките планове, пълни с драматична музика и втренчени погледи, но не и информация или наслада. За да си съставите представа, без да си хабите живота, стига да си пуснете [тийзъра](https://youtu.be/GGJSRFWALTI) и веднага след него – [една](https://youtu.be/jLXghyVDXbg) или [друга](https://youtu.be/2WWksk19dZw) пародия от стотиците, наводнили *YouTube*. За радост, документалистиката е представена в програмата и с нещо далеч по-съдържателно: два епизода (за 60-те и за 80-те години) от 16-часовия сериал [**„История на документалния филм“**](https://www.imdb.com/title/tt39163316/). Неговият автор – ирландецът Марк Казънс, ще дойде лично в „Одеон“ (на 25 ноември) и в „Люмиер“ (26 ноември), за да ги представи и да разговаря с публиката, а това наистина си заслужава: Казънс знае много, умее да намира връзки между даденостите и страстно вярва в заниманията си. (Добра идея е да се запознаем и с другите му изследвания – 15-те епизода на [„История на киното: една одисея“](http://imdb.com/title/tt2044056/) например или 14-те на [„Жените правят кино“](http://imdb.com/title/tt8819192/), който впрочем започва с „А бяхме млади“ на Бинка Желязкова...) ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/-------------------------------------------.jpg) ![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/----------------------------------.jpg) „Всички обичат Бил Евънс“, реж. Грант Джи („Сребърна мечка“ за режисура) / „Татко след полунощ“, реж. Джонатан Фърстман ### Упования Възлагам специални надежди на няколко заглавия от „Киномания 2026“, които още не съм гледала. Да речем, [**„Големите майстори на киното“**](https://www.imdb.com/title/tt39075329/) на Паоло Чивати – защото беседите с девет съвременни режисьори, сред които Джейн Кемпиън, Асгар Фархади, Пабло Лараин и Тим Бъртън, няма как да са скучни. [**„Всички обичат Бил Евънс“**](https://www.imdb.com/title/tt34347792/) – заради предчувствието за елегантност (черно-бялото, [джазът](https://www.youtube.com/watch?v=Yevo49R1o4I&list=PLL-NbN8uTOiiCJCa8x6WbKhfLpuckXPF2)) и Андерш Даниелсен Ли, който умее да изиграе блестящо всичко от [чувствителен изгряващ писател](https://www.imdb.com/title/tt0827517/) до [морален изрод](https://filmsociety.bg/festivali/venetziya-2018-22-yuli). Или [**„Татко след полунощ“**](https://www.imdb.com/title/tt38058097/) на актьора, сценарист и режисьор Джонатан Фърстман – тъй като беше сред любимците на младежкото жури в Сан Себастиан, а то се слави с безкомпромисния си вкус... И още: [**„Дом за нея“**](https://www.imdb.com/title/tt35455708/)на Мелиса Годе (истории от едно действително място за [подкрепа на жени в беда](https://www.keringfoundation.org/en/programs/la-maison-des-femmes-de-saint-denis/)) и [**„Изоставен от всички“**](https://www.imdb.com/title/tt40435390/)на Венсан Гаренк(по реалната [трагедия](https://www.bbc.com/news/articles/cvgmk9ege84o) на учителя Самюел Пати, убит от един глупав слух и един заблуден тийнейджър) – понеже френското социално кино има високи критерии и отдавнашни традиции. И е безкрайно интересно да се гледа как едно държащо на себе си общество се справя с най-вредния си атавизъм – нагона за насилие. > Всичко е фикция. За мен документалистиката е алтернативен начин за правене на художествено кино... Веднага щом сложиш камерата някъде, ти вече тълкуваш. Един документален филм никога не е копие на реалността, а интерпретация... Това твърди големият [Никола Филибер](https://variety.com/2024/film/global/nicolas-philibert-idfa-1236215119/), а от думите му резонно може да се тръгне и по обратния път: художественото кино също е вид документалистика. Съпреживяването, едновременното замисляне или заостряне на вниманието в залата е съвсем реален факт от живота на публиката. Един фестивал е не просто преглед на личните фантазии и повествователните вещини, а и поле за най-истински събития, техен архив и залог за бъдещето ни далеч извън залите. Честита ни 40-та „Киномания“!