> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# „Карин дом“ – архитектурният конкурс като социална дейност
- URL: https://www.toest.bg/karin-dom-contest/
- Published: 2020-03-13T22:02:04.000Z
- Updated: 2023-01-10T12:19:36.000Z
- Author: Анета Василева
- Tags: общество, архитектура, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

*Конкурсът „Карин дом“ се проведе насред коронавирус бурята, съответно мина относително незабелязано. А не бива. Хубаво е такива събития да се знаят, защото те градят конкурсна култура, а нашата е все още твърде хилава. Освен това крепят вярата ни в глобализацията и внасят доза архитектурен оптимизъм в тревожните ни души.*

---

Варненската вила на фамилия Станчови е романтична 100-годишна къща, скрита сред стари дървета в края на Морската градина, малко след плажа „Трета буна“. Едно време от дълбоката тераса, засенчена с кобилични арки, поляната слизала директно до морето. Днес морето се вижда от прозорците, но висока подпорна стена отделя Станчовата алея от брега и до него слизат по-лесно автомобилите, отколкото разхождащите се в парка.

### „Карин дом“

Вилата е построена през 1908 г. от царския дипломат и политик Димитър Станчов, през 1944-та е национализирана, а през 1993 г. – реституирана. Година по-късно внукът Иван Станчов – известният емигрант и тогава посланик на България в Лондон, убеждава фамилията си да предостави вилата за благотворителни цели, а именно – като дом за работа с деца с увреждания. През същата година той създава [Фондация „Карин дом“](https://karindom.org/nashata-misia/), кръстена на неговата братовчедка [Карин](https://karindom.org/karin-shtastlivo-detstvo/), която страда от церебрална парализа по рождение. А през 1996 г. във вила „Станчов“ официално е открит Центърът за деца със специални нужди [„Карин дом“](https://karindom.org/).

Оттогава до днес центърът е помогнал на хиляди деца и е обучил хиляди специалисти и родители от цяла България. „Карин дом“ разчита основно на благотворителност и спонсорство, насърчава социалната ангажираност и е пример за активна дейност с реални резултати. Деца там има всекидневно, с тях се работи индивидуално и по групи, тестват се нови терапевтични методи, обръща се особено внимание на ранната интервенция, а специалистите се обучават постоянно. И всичко това – на брега на морето, сред поляните на Морската градина.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-92-D0-B8-D0-BB-D0-B0--D0-A1-D1-82-D0-B0-D0-BD-D1-87-D0-BE-D0-B2.jpg)

Вилата на рода Станчови, където все още се намира „Карин дом“. Източник: [„Карин дом“](https://karindom.org/)

Но нещата се променят. Когато за пръв път посетих „Карин дом“ тази зима, беше пикът на първата грипна епидемия за 2020 г. Деца обаче имаше, хората работеха, а старата вила очевидно вече им беше малка. Коридорите бяха тесни и препълнени, трамплинът, използван за някои от специалните терапии, беше сврян в тясна стая за зимата (през лятото го изваждали на тревата), а най-тъжно беше помещението за арт терапии в мазето – сред тръби и с тесни, малки, високи прозорчета. Всъщност се оказа, че вече няколко години Центърът си търси нов дом, и то не само защото къщата им е тясна, а и защото част от наследниците на рода Станчови са изчерпали лимита си от благотворителност и си искат вилата обратно.

През 2017 г. „Карин дом“ кандидатства пред [Фондация „Велукс“](https://veluxfoundations.dk/en) за финансиране на изграждането на нова сграда и получава малко под 1,5 млн. евро по проект [„Карин дом – следващите 20 години“](https://karindom.org/karindom-the-next-20-years-velux-project/). В началото на 2019 г. [Община Варна решава да дари на „Карин дом“ общински терен](https://www.bnr.bg/varna/post/101074991/glasuvat-budjeta-na-varna-za-2019-ta) за новата сграда и отрежда за целта парцел от около 2,5 дка в близост до градския стадион „Спартак“ и административно-медицинския комплекс около Окръжна болница – Варна, в двора на две общежития, строени през 50-те години на миналия век.

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9E-D0-B1-D1-89-D0-B8-D0-BD-D1-81-D0-BA-D0-B8-D1-8F-D1-82--D1-82-D0-B5-D1-80-D0-B5-D0-BD.jpg)](https://photos.app.goo.gl/AvFUeZgB8ier6aBy9)

Конкурсната зона в общинския терен до варненския стадион „Спартак“. Източник: [Задание за конкурс „Карин дом“](https://competition.karindom.org/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F)

### Конкурсът

Сега архитектурните конкурси са рисков бизнес. Да, те са най-добрият и най-прозрачният начин, измислен досега, да се харчат обществени (а и частни) пари за архитектура. Да, качеството на съвременната архитектура (и българската в това число) е пряко свързано с качеството на конкурсното начало. И да, такива конкурси са ключови за развитието на архитектурната мисъл въобще.

Но всеки конкурс почти винаги е свързан със скандал – ту малък, ту голям. Имаме проблеми с вездесъщия Закон за обществените поръчки (ЗОП), проблеми със заданието, с журито, с победителите, с липсата на победители, с процедурата, с критериите, с качеството на избрания проект, с осъществяването на избрания проект, с неосъществяването на избрания проект. Хората протестират, властта се крие, архитекти обжалват, обиждат се един друг, отчайват се или се затварят в себе си и в частната си практика, твърдо решени, че всички тези конкурси са чиста загуба на време и от тях смисъл няма никакъв. Каква конкуренция, каква конкурсна култура, какво ти качество на архитектурната среда.

И все пак Фондация „Карин дом“ решава да направи международен, отворен и едноетапен конкурс за своята нова сграда, макар че е частна неправителствена организация и формално не е задължена да прави така. И това е правилно решение по няколко причини.

Първо, един добре организиран отворен архитектурен конкурс не само отговаря на по принцип отворения и прозрачен начин на работа на фондацията, но е и отличен пиар, особено ако завърши щастливо.

„Уолтопия“ може и да беше най-големият световен производител на изкуствени катерачески стени в света години преди 2013 г., но именно тогава, покрай големия конкурс за нейната нова сграда [*Collider Activity Center*](http://www.collider.eu/), всички научиха името на компанията. През 2014 г. Община Пловдив успешно използва инерцията от [архитектурния конкурс за площад „Централен“](https://www.toest.bg/ploshtad-centralen-plovdiv-interview-fora/) покрай кандидатурата си за Европейска културна столица само за да зареже добре започналото начинание по средата – за разочарование и на архитекти, и на граждани. Още през 2015 г. Фондация „Баухаус Десау“ подготви света за предстоящото мощно отбелязване на 100-годишнината на най-важната архитектурно-дизайнерска школа на ХХ век с организирания голям [конкурс за нов музей в Десау](https://www.archdaily.com/773364/foundation-bauhaus-dessau-announces-winners-of-bauhaus-museum-competition), който събра 815 проекта от цял свят. Примери много.

Хубавото при „Карин дом“ е, че покрай конкурса много хора научиха повече за дейността на организацията, за нейните принципи за приобщаване и за деликатната ѝ работа с децата. Когато става дума за организация, която разчита основно на дарения, това е важно.

После, архитектурната задача, поставена от конкурса, всъщност никак не беше лесна. „Карин дом“ трябва да се премести рязко от Морската градина в усойния засенчен двор между две общежития от сталинистки тип, близо до стадион и до един от най-натоварените варненски булеварди. И там пак да създаде добра среда за работа и пребиваване на деца. При това с ограничен, точно фиксиран бюджет. Конкурсите помагат и за това – колективната мисъл да събере достатъчно разумни решения на една трудна задача.

Това беше добре организирано и добре популяризирано архитектурно състезание с кратко и ясно задание. Организаторите от варненското дружество „Оптимистас“ съумяха да съберат 174 проекта от 48 страни, което е сериозен брой за момент, в който архитектурната гилдия не страда от липса на работа, съответно има по-малко време за конкурси. Организацията на „Карин дом“ следваше примера на най-популярния варненски конкурс от последните години – [за нова библиотека](http://varnalibrary.bg/) от 2015 г., който събра 370 проекта и се превърна в най-големия у нас общински конкурс, организиран по ЗОП в новата българска история. Добре е да има приемственост и да започнем да създаваме конкурсна школа и в България. (Лошо е, когато [съдбата на новата библиотека все още не е ясна](https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/12/4028705%5Fproektut%5Fza%5Fnova%5Fbiblioteka%5Fvuv%5Fvarna%5Fvurvi%5Fkum%5Fproval/), въпреки издаденото през 2018 г. разрешително за строеж. Но това е отделна тема).

### Победителят

В крайна сметка, след [4-дневно журиране](https://www.facebook.com/martin.hristov.hristov/videos/10157977794137383/), на 4 март 2020 г. беше обявен и [победителят в конкурса „Карин дом“](https://competition.karindom.org/projects/2020026582) – базираното в Германия *UNAS Studio* на Биляна Асенова и Саша Чабати.

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9A-D0-B0-D1-80-D0-B8-D0-BD--D0-B4-D0-BE-D0-BC-UNAS-Studio.jpg)](https://competition.karindom.org/projects/2020026582)

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9A-D0-B0-D1-80-D0-B8-D0-BD--D0-B4-D0-BE-D0-BC-UNAS-Studio-2.jpg)](https://competition.karindom.org/projects/2020026582)

[Победилият проект на *UNAS Studio*](https://competition.karindom.org/projects/2020026582). Източник: Конкурс за „Карин дом“

Те спечелиха със сдържана компактна кутия, на пръв поглед семпла, но всъщност добре обмислена и като местоположение в средата, и като функция, и като икономичност и енергоефективност. В този си вид сградата запазва най-много от съществуващите дървета, оставя максимално голям двор, има икономично фасадно решение и създава добре организирано споделено пространство вътре, което дава много възможности за непринудена атмосфера и включване на децата със специални нужди – все необходими условия, поставени и в заданието, и от възложителя. Именно тази ефективност на сградата и голямата вероятност тя да влезе в осигурения бюджет предполагат нейната скорошна успешна реализация.

На второ място бе класирана сдържана павилионна структура с доста по-скъпа [дървена конструкция на *Denis Olegovich Antokhin*](https://competition.karindom.org/projects/2020012864), Русия.

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9A-D0-B0-D1-80-D0-B8-D0-BD--D0-B4-D0-BE-D0-BC-Denis-Olegovich-Antokhin.jpg)](https://competition.karindom.org/projects/2020012864)

[Проектът на *Denis Olegovich Antokhin*](https://competition.karindom.org/projects/2020012864). Източник: Конкурс за „Карин дом“

На трето място остана смелата поредица от неочаквани пространства, [проектирани от индийското студио *atArchitecture*](https://competition.karindom.org/projects/2019114035).

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9A-D0-B0-D1-80-D0-B8-D0-BD--D0-B4-D0-BE-D0-BC-atArchitecture.jpg)](https://competition.karindom.org/projects/2019114035)

[Проектът на студио *atArchitecture*](https://competition.karindom.org/projects/2019114035). Източник: Конкурс за „Карин дом“

Журито определи и три специални награди за проекти, които заслужават поощрение като радикален, макар и по-скоро неосъществим архитектурен жест: на българското студио *POV*, които правят [открит гараж на втория етаж на сградата](https://competition.karindom.org/projects/2020024729), на българите от *NADA* за техния [графично впечатляващ проект](https://competition.karindom.org/projects/2020017642) с умишлено създадена приказна атмосфера и на испанците от *tuungoo arquitectos,* които правят [смела, модулна и изцяло дървена дженга структура](https://competition.karindom.org/projects/2020010408).

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9A-D0-B0-D1-80-D0-B8-D0-BD--D0-B4-D0-BE-D0-BC-POV.jpg)](https://competition.karindom.org/projects/2020024729)

[Проектът на *POV*](https://competition.karindom.org/projects/2020024729). Източник: Конкурс за „Карин дом“

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9A-D0-B0-D1-80-D0-B8-D0-BD--D0-B4-D0-BE-D0-BC-NADA.jpg)](https://competition.karindom.org/projects/2020017642)

[Проектът на *NADA*](https://competition.karindom.org/projects/2020017642). Източник: Конкурс за „Карин дом“

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/03/-D0-9A-D0-B0-D1-80-D0-B8-D0-BD--D0-B4-D0-BE-D0-BC-tuungoo-arquitectos.jpg)](https://competition.karindom.org/projects/2020010408)

[Проектът на   *tuungoo arquitectos*](https://competition.karindom.org/projects/2020010408). Източник: Конкурс за „Карин дом“

Много са стъпките, които един конкурс трябва да извърви, за да бъде успешен. Конкурсите трябва да са ясни, популярни и привлекателни. Трябва да привличат будни умове, които да инвестират идеите си в тях. Трябва да решават конкретни проблеми. Трябва да са реални и реализируеми. Трябва да се оценяват от добро жури, прозрачно и безпристрастно. Трябва да завършват с безапелационен победител. И победилият проект трябва да се построи.

---

Този текст е написан от Анета Василева от позицията ѝ на архитектурен наблюдател и активен участник в конкурсните процеси в България през последните години. Авторката беше част от журито на конкурса „Карин дом“ и е съоснователка на WhAT Association (WhATA), които стоят зад конкурса за преустройство на бившата „Топлоцентрала“ на НДК в Център за изкуство и култура (2017), зад международните конкурси за нова библиотека във Варна (2015) и за реконструкция на площад „Централен“ в Пловдив (2014).