> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Камала Харис и трошенето на бариери
- URL: https://www.toest.bg/kamala-harris-i-trosheneto-na-barieri/
- Published: 2024-07-30T09:09:46.000Z
- Updated: 2024-07-30T12:55:15.000Z
- Description: Ще успее ли Камала Харис да разбие най-високия стъклен таван в САЩ – този на Белия дом, ставайки първата цветнокожа жена президент на Щатите? От Светла Енчева.
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, САЩ, избори, Камала Харис, човешки права

След оттеглянето на Джо Байдън от президентската надпревара в САЩ кандидатурата на Камала Харис изглежда най-вероятната му алтернатива. От една страна, като вицепрезидентка на Байдън се очаква тя да продължи водената от него политика без значителни промени. От друга страна, Харис внася нова енергия в кампанията. И има потенциала да привлече представители на групи, които не се чувстват представени от Байдън или на които той просто не е интересен.

### Камала Харис и интерсекционалността

Въпреки че политически и ценностно Доналд Тръмп и Джо Байдън са различни вселени, в някои отношения те много си приличат. И двамата спадат към най-привилегированата група в обществото – богатите бели мъже. И двамата са на около 80-годишна възраст. И двамата са (както показва [анализът на Йоанна Елми](https://www.toest.bg/prevryshta-li-se-usa-v-gerontokratsiya/)) представители на поколение, в което доминират бели мъже като тях. И което упорито отказва „да пусне кокала“ и да предаде щафетата на по-младите и по-разнообразните.

Камала Харис не само е с повече от 20 години по-млада от Байдън, ами е и жена, и то цветнокожа. Носителка е на още няколко характеристики, които я превръщат в подходяща илюстрация за едно феминистко понятие – [интерсекционалност](https://gender.land/intersectionality/). Това означава съчетаването у една личност на различни идентичности, някои от които могат да бъдат дискриминационни признаци. У Камала Харис те са поне четири. Освен че е цветнокожа и жена, тя произхожда от семейство на имигранти. На всичко отгоре няма свои (биологични) деца. Преди 235 години бездетността не е била проблем за първия президент на САЩ Джордж Вашингтон, но… той е мъж.

Въпреки че родителите на Харис са били университетски преподаватели и това ѝ е дало добри биографични шансове – можела е да завърши право в университет, – те могат да бъдат определени като *добри* основно в сравнение с възможностите на други цветнокожи жени с имигрантски произход. Но са несравнимо по-ниски от тези, с които са разполагали бели мъже като Тръмп и Байдън. Още повече че Камала Харис е отгледана от майка си, след като родителите ѝ са се развели, когато е била на седем години, а университетът, в който е учила, е за чернокожи.

Интерсекционалността има и културни измерения. Когато през 2005-та 51-годишната тогава Ангела Меркел става първата жена, заела канцлерския пост в Германия, тя също няма деца. Макар да е от Християндемократическата партия (консервативна по европейските стандарти), липсата на деца не се оказва фатална за съпартийците ѝ, които я издигат на този пост. Нито за германците, които ѝ се доверяват да остане начело на страната им 16 години и я наричат – къде добродушно, къде иронично – *Mutti* (Мама).

Макар близо 20 години по-късно Демократическата партия в САЩ да е узряла за идеята да лансира за кандидат-президент жена, която не е раждала, за много американци (особено – републиканци) този факт от биографията ѝ е скандален. През 2021 г. Джей Ди Ванс, днешният кандидат за вицепрезидент на Тръмп, [казва по адрес на Харис](https://www.nytimes.com/2024/07/25/us/politics/jd-vance-kamala-harris-childless.html), че Щатите се управляват от „бездетни жени с котки“ и че тя няма „пряк принос“ за бъдещето на страната.

### Автентично представителство

Когато Байдън защитава репродуктивните права и критикува расовата дискриминация, той си остава бял мъж. Камала Харис обаче може да говори по тези теми от първо лице и затова е автентична представителка както на цветнокожите американци, така и на жените, които отстояват [правото сами да решават какво да правят с тялото си](https://www.youtube.com/live/TwbqnCdt2tU?t=5542s). Байдън трудно може да говори от името на по-младите поколения. 22 години по-младата от него Харис наближава 60-те, но е в активна работоспособна възраст и е част от различно поколение.

Според [проучване на *YouGov* по поръчка на *CBS*](https://www.cbsnews.com/news/kamala-harris-trump-biden-poll-analysis-cbs-news/), проведено дни преди официалното оттегляне на Байдън, Харис се представя с три процентни пункта по-добре от настоящия президент сред чернокожите гласоподаватели, с един пункт по-добре сред жените и с два пункта по-добре сред гласоподавателите под 45-годишна възраст. И това – без кампания за увеличаване на популярността ѝ.

Харис представлява и семействата, които по един или друг начин не отговарят на представата за „традиционно семейство“ – мъж и жена, сключили брак, и техните биологични деца. Семействата на ЛГБТИ+ хора са само малка част от непасващите на стереотипа. Към 2022 г. [близо 40% от бебетата](https://www.statista.com/statistics/276025/us-percentage-of-births-to-unmarried-women/) в САЩ са родени от жени, които не са сключили брак. [Горе-долу такъв](https://floridaprobateandfamilylaw.com/blog/divorce-statistics-in-2023/) е и делът на браковете, които завършват с развод.

Затова не са изключение т.нар. пачуърк семейства – настоящи и бивши съпрузи и партньори по разнообразни начини си поделят отговорността за отглеждането на децата. Така представата за родителството престава да се свежда до биологичното възпроизводство. Иронично, и семейството на Доналд Тръмп, който има пет деца от трите си съпруги, си е пачуърк отвсякъде, но той е кандидатът на партията, защитаваща „традиционното семейство“.

Камала Харис няма предишен брак, но съпругът ѝ Дъглас Емхоф има. Той и бившата му съпруга Кърстин Емхоф си поделят грижите за децата, а тя и Харис са в много добри отношения. Кърстин Емхоф дори [неотдавна излезе в защита на Харис](https://www.nytimes.com/2024/07/25/us/politics/jd-vance-kamala-harris-childless.html) по повод обвинението на Джей Ди Ванс, че няма деца.

„В продължение на повече от десет години, откакто Коул и Ела бяха тийнейджъри, Камала е съвместен родител с Дъг и мен“, казва за Харис тя. И допълва: „Тя е любяща, грижовна, пламенно закриляща и винаги присъстваща. Обичам нашето смесено семейство и съм благодарна, че тя е част от него.“ В защитата се включва и дъщерята Ела Емхоф: „Как може някой да е „бездетен“, ако има сладки дечица като Коул и мен? \[…\] Обичам и тримата си родители.“

Появиха се и мемета като например [ретроизображение на жена с котка](https://www.facebook.com/OccupyDemocrats/posts/pfbid029rTzb1xoJD4xkkGyLoy2srnT3Mv53J5wCZ4mzc8wMrrvL6nEFqYcARbFCVGsr8pSl) с послание: „Долу лапите от котето ми“ (на английски *pussy* е разговорно название за *вулва*), подписано от „Бездетни жени с котки за Харис 2024“).

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/07/452914381_924113426486899_799921512797731493_n.jpg)](https://www.facebook.com/OccupyDemocrats/posts/pfbid029rTzb1xoJD4xkkGyLoy2srnT3Mv53J5wCZ4mzc8wMrrvL6nEFqYcARbFCVGsr8pSl)

Като стана дума за Дъглас Емхоф, Камала Харис е автентична и в поне още едно отношение. Нейната популярност се дължи на собствената ѝ кариера, а не на факта, че е жена на мъжа си (по-скоро той е известен с това, че ѝ е съпруг). Без да игнорираме безспорните качества и постижения на Хилъри Клинтън и Мишел Обама, същото не може да се каже за тях. След брака си с Емхоф Харис запазва фамилията си – през 2014 г. името ѝ отдавна си тежи на мястото. 

Злите езици говорят, че Харис дължи кариерата си на връзката, която е имала между 1994 и 1995 г. с тогавашния кмет на Сан Франциско Уили Браун. Тази теза обаче е израз на сексисткия стереотип, че една жена не може да постигне нищо без силен мъж зад гърба си. Кметският пост е върхът в кариерата на Браун, а Харис става главен прокурор на щата Калифорния, след това и втората чернокожа сенаторка и първата от южноазиатски произход в историята на САЩ. После се издига до първата жена вицепрезидент в страната.

### Възможности за разширяване на подкрепата

До момента Камала Харис не е предложена официално за кандидат-президент на демократите, но вече има податки, че тя може да получи подкрепа и от представители на групи, от които не е част и до които Байдън по-трудно би могъл да намери път.

Такава група е поколението *Z* – част от неговите представители наесен за първи път ще гласуват за президент. Днешните американски младежи нямат спомени от времето, когато Харис е била главен прокурор на Калифорния, поради което немалко критични към властта млади хора, особено цветнокожи, са я възприемали като „лошото ченге“.

Британската поп изпълнителка *Charlie XCX*, публикува в социалната мрежа *X* [лаконичен пост](https://twitter.com/charli%5Fxcx/status/1815182384066707861): „Kamala IS brat.“ Значението на думата *brat* в сленга на поколението *Z* може условно да се преведе като „трепач“. 

> kamala IS brat
> 
> — Charli (@charli\_xcx) [July 22, 2024](https://twitter.com/charli%5Fxcx/status/1815182384066707861?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw)

Закачката е със заглавието на едноименния ѝ албум, който [дава началото на движението *brat summer*](https://www.fox5dc.com/news/what-is-brat-summer-why-people-using-term-brat), мотивиращо хората да се осмеляват да поемат рискове и да не се страхуват от неудобствата по пътя. Скоро след това [официалният профил на кампанията на Харис в *X*](https://twitter.com/KamalaHQ) се сдоби с „корица“ в зеления цвят от обложката на албума на *Charlie XCX*.

Друга група са „суифтитата“ – феновете на американската певица Тейлър Суифт, която има сериозно влияние – не само попкултурно, а и политическо. Тя се застъпва за правата на ЛГБТИ+ хората и е против ограничаването на правото на аборт, а преди президентските избори през 2020 г. агитира за Байдън и Харис. Вече има неформално движение [„Суифтита за Харис“](https://www.newsweek.com/swifties-harris-surges-taylor-swift-fans-rush-back-kamala-1930131), чиито членове призовават идола си да се застъпи за кандидатурата на вицепрезидентката.

По-голямата част от ЛГБТИ+ хората [гласува за демократите](https://thehill.com/homenews/campaign/3740690-lgbtq-voters-overwhelmingly-voted-for-democrats-says-human-rights-campaign/). По обясними причини – демократите им дават достъп до равни права, републиканците правят всичко по силите си да им ги отнемат. Според [проучване от март т.г.](https://www.nbcnews.com/news/us-news/nearly-70-lgbtq-likely-voters-prefer-biden-trump-glaad-poll-finds-rcna142284) близо 70% от ЛГБТИ+ хората предпочитат Байдън пред Тръмп. Камала Харис вече демонстрира, че оценява значимостта на ЛГБТИ+ общността, появявайки се на техен терен. Тя участва в [популярно куиър шоу](https://www.facebook.com/reel/2135219946848759), в което призова да се гласува.

Харис има по-сериозни шансове да привлече по-умерените от защитниците на Палестина, отколкото имаше Байдън, който стои твърдо на страната на Израел. Тя вече направи ключово [изказване в тази посока](https://www.youtube.com/watch?v=65LhA1APWZQ). От една страна, осъди терористичния акт на „Хамас“ и подчерта значението на евреите за САЩ и правото на Израел да се защити. Харис каза, че е споделила с израелския премиер Нетаняху „сериозното си притеснение от мащаба на човешкото страдание в Газа, включително и смъртта на твърде много цивилни“. Харис споменава и „потресаващата хуманитарна ситуация там“, като дава примери – глад, мъртви деца, хора, „понякога разселвани за втори, трети и четвърти път“.

В изказването си Камала Харис постепенно втвърдява тона: „Това трябва да спре.“ Тя заявява, че не може да се мълчи пред лицето на тази трагедия, и отново слага на масата предложението на Байдън за решение на кризата, което остана висящо. То включва спиране на огъня и две фази, като втората представлява пълно изтегляне на израелските сили от Газа и освобождаване на заложниците. В заключение Харис подчертава, че вижда и чува призоваващите за спиране на огъня.

### Между възможното и действителното – мечтите

Разбира се, нищо не гарантира, че възможностите, с които Камала Харис разполага, ще се реализират в пълнота. Още по-малко, че ако бъде номинирана от демократите (което се очертава най-вероятният вариант), ще е способна да победи Тръмп. Сериозната ѝ кампания тепърва предстои. А като вицепрезидент тя носи и негативите от управлението на Байдън, както ѝ разочарованието на много американци от живота им, за чието влошено качество те винят именно това управление.

За разлика от Байдън обаче, който беше в най-добрия случай приемлива и компромисна фигура (докато престана да бъде и такава), личността на Камала Харис може да вдъхновява. Макар и не толкова, колкото бившия президент Барак Обама, за масовия възторг около когото дори се изобрети нова дума и тя влезе в речниците – [обамамания](https://www.collinsdictionary.com/de/worterbuch/englisch/obamamania).

Перспективата цветнокожа жена без деца да стане президент на САЩ връща към живот идеята за онази либерална Америка, в която всеки трябва да има право да се бори за мечтата си. Независимо от пол, цвят на кожата или друг признак. Особено във време, в което се отнемат някои от основните постижения на феминизма, например правото на аборт, и се създават различни препятствия пред ЛГБТИ+ хората. А ксенофобският и расисткият език изглеждат все по-легитимно.

Тази либерална мечта е антиподът на мечтата за една консервативна Америка, в която най-голямо значение има съхраняването на доминиращото мнозинство. А без жива мечта демократите трудно ще надвият тръмпизма. При цялата си проблематичност Доналд Тръмп е харизматичен. Той може да увлича и вдъхновява онази част от американското (че и европейското) население, която се припознава в посланията му.

„Трошенето на бариери не означава, че тръгваш от едната страна на бариерата и се оказваш от другата – казва в Харис в [телевизионно интервю](https://www.facebook.com/watch/?v=760787522789349). – То включва и самото трошене. А когато трошиш неща, се порязваш. Може и да кървиш. Но си струва всеки път. Всеки път.“

[![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/07/124352944_10157954629042903_4834309420195941119_n.jpg)](https://www.facebook.com/SisterRoseGoesToTheMovies/posts/10157954632657903)

Може би сте виждали [този колаж](https://www.facebook.com/SisterRoseGoesToTheMovies/posts/10157954632657903). На горната снимка е Роза Паркс, която през 1955 г. дръзва да седне на място за бели в автобуса и да не се съобрази с нареждането на шофьора да отиде на местата за чернокожи. Долу вляво е 6-годишната Руби Бриджес, която през 1960 г. става първото афроамериканско дете, тръгнало на училище за бели. И накрая е Камала Харис, която крачи, а сянката ѝ е силуетът на малката Руби. Ако Харис победи в президентската надпревара, ще е успяла да строши бариерата на най-високия стъклен таван в САЩ – и за жените, и за цветнокожите.