> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Какво става: Бюджет, регулатори, Украйна
- URL: https://www.toest.bg/kakvo-stava-byudzhet-regulatori-ukrayna/
- Published: 2025-02-21T12:52:20.000Z
- Updated: 2025-02-21T14:08:43.000Z
- Description: Най-важните теми от седмицата, подредени и анализирани от Емилия Милчева в помощ на всички, които трудно смогват на информационния поток, придобиващ застрашителните размери на цунами, по което никой не иска да сърфира.
- Author: Емилия Милчева
- Tags: политика, бюджет, регулатори, Украйна

Коалиционното управление натисна газта с две приоритетни теми – бюджет 2025 и нови състави на ключови регулатори, докато България е изправена пред въпрос с геополитически заряд: ще остане ли в единство с ЕС за Украйна, или ще направи крачка назад?

Пушекът, който се вдига около бюджета, замъглява фигурите на кандидатите за регулаторните и контролни органи, кой ги предлага, кои имат най-големи шансове и чии интереси представляват. Разбираемо, първата тема привлича много по-голям интерес – над 550 000 са заетите в обществения сектор, още 2,04 милиона души са пенсионерите, болниците (държавни, частни и тук-там общински) се финансират от едно място – НЗОК, бизнесът разчита на капиталовата програма. 

Що се отнася до [регулаторите](https://www.toest.bg/nova-bodra-smyana-vsichki-navsyakude-navednuj/), които контролират всички процеси и бизнеси за милиарди, предполага се, че [мачовете са свирени](https://bnr.bg/horizont/post/102117254/slavcho-neikov), предвид скоростно стартираните процедури за избор и едноседмичния срок за номинации, още преди да бъде внесен бюджетът и да са известни управленските намерения. Но и предишните процедури не са се отличавали с прозрачност, дълбочина и стремеж за по-широко обществено обсъждане. Фигурите, които изплуват като номинирани, показват познатия стремеж за овладяване от сили, вече работили и работещи за познати задкулисни интереси. Надежда за обществена полза няма.

Във външнополитически план България е изправена пред ключов тест – ще потвърди ли досегашните си позиции за Украйна, или ще се отметне от заявената европейска солидарност, преминавайки в лагера на Унгария и Словакия. И макар никой да не е поискал от България военна сила за изпращане на фронта в Украйна, президентът Румен Радев [побърза да обяви](https://dariknews.bg/novini/bylgariia/prezidentyt-radev-kategorichno-sym-protiv-bylgariia-da-izprashta-vojnici-v-ukrajna-2410318): „Категорично съм против!“, макар че решава Народното събрание, а не държавният глава.

### Игрички с пенсиите 

Когато едно правителство публикува около полунощ проектобюджета си и след 11 часа промени основен разход, засягащ 1/3 от населението, в създалото се напрежение ли е причината, или в „издърпаните ушички“? Така олигархът и лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски си приписа заслугите за променената позиция на властта да повиши пенсиите на всичките над 2 милиона пенсионери с 8–9% вместо само най-ниските. 

> Бързичко се коригираха и ги поздравявам. Пенсионерите ще имат своите пенсии. Отпушиха ушичките и така трябва да чуват. Ако не – протести до дупка от „Ново начало“ и всеки път ще ги дисциплинирам.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков смята, че промяната е [тяхна заслуга](https://www.facebook.com/kiril.petkov.104/posts/10161022759506367?ref=embed%5Fpost). 

> Благодарение на бързата реакция на Асен (Василев – б.а.) и цялата коалиция, нормалното увеличение на пенсиите бе възстановено само за няколко часа. Пенсионерите са защитени.

Акцията обаче е по-скоро реверанс към коалиционния партньор БСП и нейното [прясно избрано](https://www.dnevnik.bg/politika/2025/02/15/4743460%5Fbsp%5Freshava%5Fkoi%5Fshte%5Fnasledi%5Fposta%5Fna%5Fkorneliia%5Fninova/) ръководство, така се уплътнява ролята ѝ в управлението като негов „социален гарант“. В замяна БСП вече говори за еврозоната. Странно е, че проектобюджет, разгледан [по-рано](https://www.standartnews.com/balgariya-politika/savetat-na-upravlyavashtite-obsazhda-byudzheta-za-2025-godina-588493.html) същия ден от Съвета за съвместно управление, в който участват представители на четирите формации (ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС), предизвиква напрежение следващата сутрин с разхода за пенсии. После всичко се разви [предсказуемо](https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19954494) – управляващите обявиха, че от 1 юли всички пенсии ще се повишат по т.нар. швейцарско правило с 8,6%, а Надзорният съвет на НОИ тутакси [се събра](https://bnr.bg/horizont/post/102118178) и го потвърди. 

За увеличението от 1 юли на всички пенсии са необходими още 427 млн. лв. освен планираните в бюджета близо 200 млн. Остава министърката на финансите Теменужка Петкова да ги намери, но БНБ вече обяви, че ще внесе 800 млн. лв. [в бюджета](https://forbesbulgaria.com/2025/02/19/225108/?utm%5Fsource=chatgpt.com) тази година, което е по-високо от планираната вноска от 550 млн. лв. Според социалния министър Борислав Гуцанов необходимите за увеличението средства най-вероятно „ще дойдат от инфраструктурните проекти“, другият вариант е заем. 

Предвид традиционното неизпълнение на капиталовите разходи от няколко години насам – не повече от 50%, предвидените за 2025 г. 13,8 млрд. лв. може да бъдат намалени. (Другият вариант е дълг.) За мащабни проекти работна ръка в България трудно може да се намери – и високо-, и нискоквалифицирана. А ако започне строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, със сигурност ще трябва да се внася отвън. 

Едно е ясно – няма да се реже от увеличените разходи за заплати на всички в МВР, които струват над 1,2 млрд. лв. Нито от повишените възнаграждения за военните или държавната администрация. 

И всички са доволни. Бюджетът е добър, защото има… бюджет. Реформи няма. Пенсионерите в МВР остават, увеличението на заплатите ще е за всички, не само за редовите полицаи, както предложи ПП–ДБ. А Бойко Борисов, лидерът на партията, с чийто мандат управлява правителството и са излъчени ключовите министри, в това число и премиерът, [зададе](https://clubz.bg/158911) и хоризонта на властта.

> Стоим в това правителство заради еврозоната \[очаквана от 1 януари 2026 г. – б.а.\].

В превод: разпределяме регулаторите и съдебната система, избират се главен прокурор и председател на ВАС, изхарчва се бюджетът – [и избори](https://www.toest.bg/koga-shte-izbuhne-rumen-radev/). 

### Регулатори на втори план

В шумотевицата около парите за пенсионерите потънаха новините за първите номинации за регулаторите, станали известни тази седмица. Изборът им, с изключение на квалифицираното мнозинство, нужно за ВСС и Инспектората, ще става с половината от гласовете на присъстващите в залата депутати. За втори мандат като подуправител за „Банков надзор“ БНБ [предлага](https://offnews.bg/ikonomika/bnb-predlozhi-skandalnia-si-podupravitel-za-vtori-mandat-839386.html) Радослав Миленков, който оглавяваше Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. Неговата [лоялност към Пеевски](https://www.mediapool.bg/loyalen-na-peevski-podupravitel-na-bnb-e-gotov-da-stava-sluzheben-premier-news361912.html) не е тайна – и не само заради [ролята му](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2017/04/06/2949032%5Fsumneniia%5Fza%5Fprerejdane%5Fv%5Frazpredelianeto%5Fna%5Fnad%5F500/) в разпределението на средствата, получени от активите на фалиралата банка.

За управител на НЗОК, която тази година ще разпределя [бюджет от 9,45 млрд. лв.](https://www.investor.bg/a/540-danatsi-i-byudzhet/409011-proektat-na-byudzhet-na-nzok-za-2025-g-e-s-65-mln-lv-po-malak-ot-predishniya-variant#:~:text=%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%209%2C45%20%D0%BC%D0%BB%D1%80%D0%B4.%20%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0,%D0%B2%20%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%202024%20%D0%B3.) (от които 4,1 млрд. са за болниците и 2,5 млрд. – за лекарства), само ГЕРБ–СДС издигна кандидат, което означава и сигурна победа. Това е [доскорошният](https://clinica.bg/32099-gerb-predloji-doc-petko-stefanovski-za-shef-na-nzok) заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски, който заемаше този пост и в правителството на т.нар. сглобка, и в служебния кабинет на Димитър Главчев. Според ПП–ДБ мандатът на настоящия управител на НЗОК изтича през август, не през март, но парламентарната Здравна комисия [откри](https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/832240-parlamentat-prie-protsedurnite-pravila-za-izbor-na-upravitel-na-nzok) процедурата. 

Изглежда, че ГЕРБ ще вземе и председателското място в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с кандидата си – настоящия директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в регулатора Пламен Младеновски. И макар за втори път най-голямата партия да го предлага за поста, лидерът не го познавал.

> Не го познавам, Делян Добрев ги предлага.

Конкурент на Младеновски за поста председател е Меглена Русенова, номинирана от ПП–ДБ и за председател, и за енергиен комисар. Прогнозите са, че и двамата ще влязат в КЕВР, но Русенова, подкрепена от енергийния бранш, като комисар. В момента тя е член на управата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и е в Борсовия съвет на Българската независима енергийна борса.

Конкуренция на Русенова за енергиен комисар е Таско Ерменков, издигнат от БСП – Обединена левица. Останалите номинации са за воден комисар – на ветерана в политиката Ремзи Осман от ДПС–ДПС и на Александра Богоявленска, подкрепена от ИТН, с опит в „Напоителни системи“. Но и БСП, и партията на Слави Трифонов вече имат по един комисар, така че [прогнозите](https://www.mediapool.bg/pet-nominatsii-za-kevr-izglezhda-gerb-shte-ya-oglavi-pp-db-s-shans-za-energien-komisar-news368329.html) са Доган и сие да получат креслото.

За един от ключовите регулатори, каквато е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), изплува името на [Росен Карадимов](https://boulevardbulgaria.bg/articles/rosen-karadimov-e-predlozhen-za-shef-na-komisiyata-za-zashtita-na-konkurentsiyata), последния председател на Комсомола при Живковия режим, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев при Тройната коалиция, който влезе в Българската банка за развитие (ББР) благодарение на служебния кабинет на президента Радев през 2022 г. По-късно стана и министър на иновациите в служебното правителство на Димитър Главчев. Човек [на „ти“](https://www.mediapool.bg/ima-li-peevski-ministri-v-kabineta-zhelyazkov-news367511.html) с олигарха Делян Пеевски, а изглежда, не само с него, [изскача](https://www.dnevnik.bg/politika/2025/02/20/4746151%5Fproduljavame%5Fpromianata%5F-%5Fdemokratichna%5Fbulgariia/?ref=home%5Flayer2) и по делото КТБ в свидетелски показания, че „идвал всеки месец за 10 000 евро на ръка“. 

През януари тази година сайтът за разследваща журналистика *BIRD.bg* [съобщи](https://bird.bg/mirragio-bbr-peevski-ultrastroy/), че братът на министъра на спорта Иван Пешев – Санко Пешев, е в управлението на дружеството „Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД, за което има индиректни връзки, че е свързано с Пеевски и Йордан Цонев, депутат от ДПС – Ново начало. През 2016 г. компанията е получила заем от 115 млн. лв. от ББР за купуването на хотел на Халкидики. Преди месец по *bTV* Карадимов защити заема – бил редовно обслужван, а на въпрос дали е вярно, че няма обезпечения, [заяви,](https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/evrozonata-prioritet-li-e-edin-rubikon-kojto-shte-pokazhe-stabilen-li-e-kabinetat.html) че това не е единственият начин да се обезпечи един кредит.

Издигнат от БСП за шеф на КЗК – органа, който разрешава или отказва сливания и придобивания и следи за картели и нелоялни търговски практики, засега Карадимов изглежда почти сигурен. Един от шефовете на КЗК – Петко Николов, изкара на поста от 2003 г. до 2016 г., а настоящият – Юлия Ненкова, [майка на депутата от ГЕРБ](https://dariknews.bg/novini/biznes/noviqt-predsedatel-na-kzk-majka-na-deputat-sypruga-na-sydiq-1587718) Александър Ненков, кара 9-та година.

Но и ПП–ДБ имат номинации за КЗК – и за председател, и за член, и тя е на доц. д-р [Иван Стойнев](https://law.uni-sofia.bg/bg/teacher/doc-d-r-ivan-stoynev), преподавател по европейско право в Софийския университет, специалист по конкурентно право, и на [доктора по икономика](https://www.jvoynov.com/) Юлиан Войнов, който има опит в КЕВР и в Министерството на финансите. Стойнев [чете](https://www.mediapool.bg/nadprevarata-za-kzk-shefat-ot-bbr-rosen-karadimov-sreshtu-dotsenta-po-konkurentno-pravo-ivan-stoinev-news368367.html) лекции и в европейски университети.

Номинациите тепърва ще изненадват, гласуванията по тях – също. На ГЕРБ е единствената номинация за друг голям регулатор, какъвто е Комисията за финансов надзор – издигат дългогодишния директор на Българската фондова борса [Васил Големански](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/ikonomika/2025/02/20/4746241%5Fupravliavashtite%5Fse%5Fgotviat%5Fda%5Fizpratiat%5Fvasil/). Избраният за председател предлага други трима за свои заместници. 

За Фискалния съвет ГЕРБ номинира за председател бившия си финансов министър [Симеон Дянков](https://offnews.bg/nashite-avtori/moni-tcunkaj-dzhidzhi-diankov-v-iz-delnitcite-na-edin-lud-chast-161677.html), а за членове – бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, който и сега е в Съвета, и Десислава Калчева, която също е работила там, а сега преподава в Софийския университет. Предложението на ИТН е Атанас Атанасов, сега главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. БСП издига Богомил Манов, също университетски преподавател, а ДПС на Доган – бившия депутат Ердоан Ахмедов.

Липсата на кворум попречи да бъде открита процедурата за попълване на 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. Управляващото мнозинство – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС–ДПС, не успя да събере мнозинство. Да се чете: още не е постигнато разбирателство зад кулисите за кандидатите. Постигне ли се, кворумът веднага ще се намери. От ГЕРБ обвиниха ПП–ДБ, че заедно с „Възраждане“ са провалили кворума.

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов напомни, че мнозинството отговаря за кворума.

> Още едно правило от политиката – че подкрепата се търси, а не се носи на тепсия. Така че тези, които управляват, които набутаха, извинявайте за израза, всички тези точки, бързайки да се окомплектоват регулаторите с техните хора, да си потърсят подкрепата, нали. Ние сме готови за разговори.

### България – изгубена за Украйна

Геополитическото напрежение също скрива управленските игри, при които точно определени хора трайно биват намествани на определени места за години напред. На преден план е невъобразимата патаклама около изпращането на български войници в Украйна, без никой да е искал такива. Потвърдиха го министрите на външните работи и на отбраната Георг Георгиев и Ангел Запрянов, извикани на изслушване в парламента. 

> Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна.

Никой не е искал от България участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се осъществи. 

Но преди да се чуят техните обяснения, президентът създаде „факта“ с изявлението си, че е категорично против България да изпраща войници в Украйна. Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, а категоричността на държавния глава създаде впечатление, че България отказва участие още преди да има формирана позиция на съюзническо ниво.

Повод за шума станаха въпроси, изпратени до съюзниците в НАТО, в това число и България, за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна от Американското посолство и чрез постоянната делегация в НАТО. Вашингтон сондира мнения кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, готови ли са да участват с войски в Украйна като мироопазващи сили, какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа, и др. Тези въпроси са в контекста на „част от бъдещи мирни договорености в условията на траен мир“, както обясни министърът на външните работи.

Премиерът Росен Желязков обаче прояви гъвкавост, заявявайки, че ЕС трябва да остане единен и предвидим в цялостната си подкрепа за Украйна. Направи го чрез видеоконферентната връзка, с която участва във втората извънредна среща за Украйна, чийто домакин беше френският президент Еманюел Макрон. Европа и Украйна трябва да бъдат на преговорната маса, беше онова, което заяви. 

А в петъчния ден единствено ПП–ДБ излезе с [декларация](https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ppdb-s-deklaraciia-po-povod-navecherieto-na-tretata-godina-ot-nachaloto-na-vojnata-v-ukrajna-2410683), огласена от Явор Божанков, във връзка с тригодишнината от началото на войната на Руската федерация срещу Украйна.

> Цивилизационният избор на България ще бъде поставен пред изпитание в следващите месеци. Нашият национален интерес е траен мир, а той се гради само на истината – Украйна е жертва, решение на този конфликт без нея и без Европа е невъзможно. 

Изглежда, че всичко си остава постарому: властта „делка“ постове, бюджети и влияние на фона на геополитическо напрежение и не особено ефективен бойкот на търговските вериги по примера на съседните балкански държави. Пенсионерите са доволни, регулаторите – уредени, а големият въпрос за Украйна е удавен в политически шум.

Но поне към еврозоната държавата се движи.