> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Как в Германия се опитват да „махнат расите“
- URL: https://www.toest.bg/kak-v-germaniya-se-opitvat-da-mahnat-rasite/
- Published: 2020-06-19T21:03:27.000Z
- Updated: 2020-06-20T06:42:08.000Z
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, анализ, Германия, граждански права, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

През последните седмици в Германия за пореден път се възобнови [дебатът](https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/06/13/4078477%5Fdumata%5Frasa%5Fv%5Fgermanskata%5Fkonstituciia%5Frazpali/) за премахването на думата *раса* от Немската конституция. Става дума за чл. 3 от основния закон на страната, в който се казва, че никой не трябва да бъде дискриминиран или привилегирован по силата на определени признаци, сред които е и расата. Предложението за това е още от 2010 г., а негов инициатор беше Лявата партия. През февруари 2020 г. дебатът се повдигна и от „Зелените“. Поводът беше [атентатът в Ханау](https://www.bnr.bg/post/101230371/nai-malko-osem-dushi-sa-ubiti-pri-strelba-v-germanskia-grad-hanau), при който германец уби 9 души с чуждестранен произход, между които и българин. „Зелените“ отвориха темата отново в контекста на масовите протести, обхванали и Германия, след убийството на чернокожия американец [Джордж Флойд](https://www.toest.bg/kakvo-ni-kazva-george-floyd/) от бял полицай.

У нас тази дискусия изглежда екзотично и се вписва в наративи като *цензурират „Пипи Дългото чорапче“* и *забраняват „Отнесени от вихъра“*. За да разберем смисъла на немската дискусия за расите, трябва да я обгледаме от различни страни.

### Политическите залози

Не може да се отрече, че протестите след убийството на Джордж Флойд се превърнаха в повод „Зелените“ отново да напомнят за себе си, възобновявайки дебата за расите. По-голямата част от немските граждани намират за правилен начина, по който държавата се справя с коронакризата. А това води до повишаване на одобрението за управляващата коалиция и особено за християндемократите, към които принадлежат ключовите по време на кризата политически лица – здравният министър Йенс Шпан и канцлерката Ангела Меркел. Съответно популярността на „Зелените“, която преди кризата [догонваше](https://de.statista.com/statistik/daten/studie/1064615/umfrage/umfrage-zur-bewertung-der-parteien-in-deutschland/) тази на Християндемократическата партия, започна да се [стопява](https://de.statista.com/statistik/daten/studie/718/umfrage/infratest-dimap---sonntagsfrage-zur-bundestagswahl/). Разбира се, това не означава, че с дискусията за расите „Зелените“ целят единствено да повишат рейтинга си. Най-малкото защото ангажиментът им по темата датира отпреди това.

Както може да се очаква, Лявата партия потвърди, че стои зад идеята за премахването на думата *раса* от Конституцията. За идеята са и либералите от Свободната демократическа партия. Също и Социалдемократическата партия, която изпитва трайни проблеми както поради обезличаването си в управляващата коалиция, така и поради факта, че в съвременната постиндустриална Германия на партията ѝ е все по-трудно да определи кои са избирателите ѝ, и да има адекватно послание към тях. Засега християндемократите не заемат позиция, а реагират в стил „ще видим, трябва да го обсъдим“. Единствено от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) са твърдо против.

Защо тъкмо националистическата и расистка партия държи недопускането на дискриминация по расов признак да остане в Конституцията? Защото зад предложението за премахването му стои убеждението, че всъщност **няма раси**. С което от АзГ не са съгласни.

### Човешкият геном и корените на дебата за премахването на термина *раса*

Тезата, че раси всъщност няма, произхожда от [научните достижения в областта на генетиката](http://sitn.hms.harvard.edu/flash/2017/science-genetics-reshaping-race-debate-21st-century/), по-конкретно – на човешкия геном. Въпреки очакванията, че разчитането на генома ще хвърли яснота върху човешките раси, резултатите в това отношение са повече от обезнадеждаващи. Оказва се, че всъщност едва 0,1% от генетичния материал на един човек има нещо общо с това, което разбираме под *раса*. Само че от анализирането на този 0,1% по никакъв начин не се открояват пет отделни раси. Напротив – наблюдават се плавни различия, в голяма степен зависими от географски и наследствени фактори.

Ситуацията се усложнява още повече от варирането на генетичния материал за различни признаци на това, което се подвежда под понятието *раса* – коси, очи и пр. И се оказва например, че гените на двама европейци може да имат повече общо с тези на един азиатец, отколкото помежду си.

Всичко това води до идеята, че

#### **расите са социален конструкт.**

А на расовите теории все повече се гледа като на нещо остаряло. И най-вече – расистко. Защото концепцията за тях не включва единствено разделението на хората по групи според външни белези, като цвят на кожата. На представителите на отделните раси и на техни подгрупи се приписват определени типологични характеристики на манталитета. Например „чернокожите са престъпници“ или „ромите не искат да работят“. Или „евреите са алчни“.

Думата *раса*, употребена за хора, влиза в обращение през ХVI в., като оттогава насам расовите класификации къде по-скрито, къде по-явно се опитват да докажат

#### **превъзходството на белия човек.**

Както е известно, расизмът по времето на Хитлер довежда идеите за „чиста раса“ до крайност, като се ценят основно „викингски“ тип европейци – с руси коси, сини очи, здрави и пр. И се правят множество изследвания на характеристиките на „еврейската“ и други раси. Известно е до какви чудовищни измерения стигат опитите за прилагане на расизма на практика.

Именно заради това след Втората световна война не само Конституцията на Германия, но и редица международни документи осъждат дискриминацията по расов признак. В наши дни обаче вече може да се забележи омагьосаният кръг в това осъждане –

#### **недопускането на дискриминация на основата на раса всъщност препотвърждава идеята за расите –**

с всичко, което следва от нея.

Въпреки твърденията, че науката е отрекла расите, тя не се свежда до генетиката и моментното състояние на развитието ѝ. Ако през ХХI век расовото разделение все още се радваше на одобрението на научните общности, те щяха да търсят потвърждение за него в други клонове на науката. Или да продължават опитите си да „изкарат“ нещо, свързано с расите, от човешките гени. Така както упорито се търсят извънземни и живот на Марс.

Ала съвременната наука не е особено мотивирана да намира доказателства за съществуването на раси, защото

#### **науката не е без връзка с човешките ценности**.

През 1990 г. например Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка на заболяванията. Това става след няколко десетилетия на ЛГБТ активизъм и борба за декриминализиране на хомосексуалността в редица страни по света. Научният извод, че няма раси, също става възможен след дълга борба срещу расовата дискриминация.

Всичко това не означава, че науката се прави „по поръчка“. А само, че е част от човешкия свят и не може да бъде изолирана от него. Както казва българският социолог Георги Фотев, още с тематизацията и проблематизацията се показват ценностни предпочитания към едно или друго. Прозрението на Галилей, че Земята се върти, не би било възможно няколко века по-рано, когато е нямало какво да разклати доминиращия теоцентричен светоглед. Масовите ваксини стават реалност във време, в което човешкият живот се е превърнал в ценност. Ако животът се схваща като страдание, което трябва да се изтърпи, за да отидем в рая, за какво са ни ваксини?

### Юридическата страна на въпроса

Идеята за премахването на понятието *раса* от Немската конституция поражда някои юридически проблеми. Един от тях е, че Германия е ратифицирала редица международни документи, като започнем с Декларацията на ООН и Европейската конвенция за правата на човека, в които понятието „раса“ съществува. И ако то липсва в Немската конституция, Германия ще се окаже в нарушение на международното право.

Друг от проблемите е, че ако понятието отпадне от Конституцията, това е само началото – логичното следствие е то да бъде премахнато и от федералното законодателство, например от Наказателния кодекс.

#### **Само че премахването на думата *раса* не премахва расизма**.

На какво основание ще бъдат съдени извършителите на расистки престъпления, ако расата отсъства от законодателството?

Ако предложението на „Зелените“ се приеме, по всяка вероятност Германия ще инициира и съответните промени в международното законодателство. Дори да допуснем, че те се приемат, това ще отнеме години. Междувременно може да се въведат компромисни варианти – предлага се например „раса“ да се замени с „приписване на раса“. По този начин хем думата се употребява, хем се показва, че с нея не се предпоставя обективното съществуване на расите.

#### **Вкарването в такива юридически главоблъсканици ще остане неразбираемо, ако не отчитаме цялостния смисъл на дебата за думата *раса* в Германия.**

Германия е страната, в която расизмът е доведен до особено чудовищни измерения, кулминирали в изтреблението на милиони човешки същества. Но тя е и държавата, в най-голяма степен приела историческата си вина и положила всички усилия да се развие по начин, контрастиращ с расисткото ѝ минало. Това важи особено за територията на бившата Западна Германия, затова и АзГ има повече избиратели в източните провинции. Като цяло, страната приема за своя историческа мисия да се превърне във водеща в областта на антирасизма и антиксенофобията. Затова не само „Зелените“, а и повечето парламентарно представени партии в страната се солидаризират около символния жест за премахването на думата *раса* от основния закон.

Не само заради достиженията на съвременната генетика, според която няма раси, а и защото науката отразява равнището на хуманизъм в човешката култура. Да не забравяме, че понятието *раса* има връзка най-вече с животинските породи и видове. Говорим за расови кучета или расови коне и търсим една или друга порода заради специфични нейни качества – тези кучета са добри пазачи, тези коне могат да участват в състезания, тези крави дават повече мляко, а онези имат по-крехко месо.

Немският дебат е повод да се замислим доколко е проблематично да говорим така за хората.

##### *Заглавна снимка: [strassenstriche](https://www.flickr.com/photos/strassenstriche/8828764032/)*