> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Как си комуникират мозъкът и имунната система
- URL: https://www.toest.bg/kak-si-komunikirat-mozukut-i-imunnata-sistema/
- Published: 2023-07-19T10:55:13.000Z
- Updated: 2023-07-25T09:53:31.000Z
- Description: Защо когато сме натоварени и под стрес, сме по-склонни да се разболяваме? Отговорът е в комуникацията между нервната и имунната система. Как се осъществява тя и защо е толкова важно да я познаваме, обяснява Анастасия Орманджиева.
- Author: Анастасия Орманджиева
- Tags: общество, имунна система, нервна система

### Неврология и имунология – две отделни науки?

Нервната и имунната система са еднакво значими за оцеляването на организма. Традиционно се е смятало, че са независими една от друга, а взаимодействията помежду им са свързани главно с проявата на мозъчни заболявания. Пример е множествената склероза, при която имунната система атакува мозъчната тъкан. Въпреки това [увеличаващите се научни доказателства](https://www.nature.com/articles/s41577-020-0387-1) и дори нашите собствени преживявания подсказват, че между тези две системи има активен диалог.

Напредъкът в молекулярната биология значително обогатява знанията ни за човешката физиология. Молекулярната биология е в центъра на прогресивното развитие на генетиката и [омикстехнологиите](https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fmed.2022.911861/full) (анализ на ДНК, РНК, белтъци и метаболити). Преди няколко десетилетия изследването на експресията и функциите на дадена молекула в различни физиологични системи (освен в тази, в която е установена) е било рядкост. В днешно време сигналните пътища в клетките често се изследват при различни физиологични системи с използването на едни и същи лабораторни техники. Размиването на границите между дисциплините е основният резултат от този научен подход. Въпреки това той е сравнително нов. Доказателство и пример е развитието на научните изследвания при невроимунитета.

Изследването на невронно-имунните взаимодействия започва с [психосоматичния подход](https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/070674378603100102): психологическите фактори и емоциите влияят на проявата и развитието на болестни състояния като алергии, язва на стомаха, рак, автоимунни заболявания, инфекции. [Вторият подход е „биоповеденчески“](https://www.nytimes.com/2001/10/29/us/george-solomon-69-linked-stress-to-immunity-and-disease.html): експериментални стресови фактори влияят на имунната система. При този подход се смята, че имунната система може да бъде модулирана и от условни стимули. [Третият подход е основан на междуклетъчната комуникация:](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/13521573/) клетките на имунната система експресират невротрансмитерни рецептори и хипофизни пептиди. Той е последван от[ невроанатомичния подход:](https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/0889159188900311) инервирането на далака и другите лимфоидни органи се осъществява посредством автономна нервна система. Последният подход разглежда [ефектите на имунните фактори върху невроендокринната система](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3014662/).

### Поведението и имунната система

[Изследванията](https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/070674377902400216) на физиологичните стресови фактори при човека, водещи до предразположеност към тежки инфекции – бактериални, алергични, автоимунни и ракови заболявания – или до трудно възстановяване след тях, включват промени в механизмите на имунологичната защита. [Смъртта на близък човек от семейството например е смятана за силен стресов момент в живота](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3946647/), който се свързва с депресия и повишен риск от заболеваемост и смъртност. 

Голяма част от тези заболявания са с имунологичен характер. Промените във функциите на имунната система се дължат, от една страна, на връзката между психологическите фактори и от друга – на промяна в податливостта на развитие на дадено заболяване или влошаването му. Промяната в имунната реактивност – например пониженото ниво на лимфопролиферативния отговор към стимулиране с митогени (малки протеини или пептиди, които предизвикват клетъчно делене) или нарушената активност на клетките „натурални убийци“ (*NK* клетки) – е установена при хора, преминали през тежка загуба на близък. [Други изследвания](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3763795/) сочат, че понижаването на имунитета е свързано също с раздяла или развод.

Въпреки че гореспоменатите житейски събития, логично, са стресиращи, промяна във функциите на имунната система може да настъпи и при хора, преминаващи през по-леки стресови ситуации, които обикновено са неизбежна част от живота. Например [промени в имунитета са установени при студенти по медицина](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/2837297/), на които им предстоят изпити, и при футболисти преди важен мач. Нивото на безпокойство по време на сесия при студентите е значително по-високо в сравнение с другите периоди от учебната година. 

Установено е, че при студентите по медицина, които са в сесия, нивото на активността на *NK* клетките и процентът на хелперните Т-лимфоцити намаляват. При студенти, серопозитивни за Епщайн-Бар вирус *(EBV)*, e повишен титърът на анти-*EBV* антителата, което означава, че вирусът се размножава в по-големи количества. Това се обяснява с понижен клетъчен отговор на латентния вирус по време на изпитните периоди. На участвалите в изследването студенти са направени и личностни тестове, чрез които е изяснено, че други събития в личния им живот не са имали подобно влияние.

### Ролята на имунната система при развитието на централната нервна система и стареенето на организма

Въпреки че знанията за влиянието на имунитета върху невронната активност са се увеличили значително през последното десетилетие, разбирането на учените за обратния процес – как мозъкът влияе върху периферната имунна активност – е много по-ограничено.

Част от молекулите, които играят роля и при нервната, и при имунната система, са ключови за мониторинга и отговора на промените във вътрешната и външната среда. [*HLA* гените от клас I](https://www.toest.bg/prozoretsut-kum-vutreshniya-svyat-na-kletkata/) са основни участници в представянето на антигени. [Тяхната експресия е установена](https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnins.2019.00916/full) в невроните, в областта на аксоните, дендритите и синапсите и в глиалните клетки, особено в началните постнатални стадии на развитието. Накратко, те участват в усъвършенстването на пластичността на зрителната система и двигателното обучение в малкия мозък. 

Все още предстои да се изясни дали *HLA* молекулите от клас I имат специфични функции и дали голямото им разнообразие (полиморфизъм) е свързано с развитието на централната нервна система (ЦНС) и когнитивните функции при определени заболявания, като аутизъм и шизофрения. Друг неизяснен въпрос е дали *HLA* молекулите от клас I наистина представят антигени в ЦНС и ако е така, какъв тип антигени са представени и дали са съществени за образуването на специфични невронни мрежи.

[Стареенето е свързано с промени от имунен характер](https://www.mdpi.com/1422-0067/20/7/1632), които водят до клинични прояви. Например когато един човек остарява, се увеличава податливостта на определени инфекции и активността на много ваксини се понижава. Тези клинични характеристики на стареенето са придружени от общо понижаване на защитните имунни отговори, известни като „имунно стареене“. Стареенето е свързано и с ниска степен на постоянно възпаление, което съществува без явна инфекция. Имунното стареене и описаното възпаление са взаимнозависими процеси и настъпват с напредване на възрастта поради редица фактори, включително латентни инфекции, метаболитни промени и др.

### Роля на невроимунологията при болестта на Алцхаймер

Това е често срещано невродегенеративно заболяване, като най-големият рисков фактор за проявата му е стареенето. Невродегенеративните маркери включват два патологични белтъка, които се натрупват в мозъка: амилоид бета и тау. Смята се, че освен тях има и други маркери, които могат да регулират развитието на заболяването и проявата на клиничните симптоми. Един от тях е аполпопротеин Е *(ApoE)*. Той има имуномодулаторна активност. Смята се, че изоформата [*ApoE4* има роля при развитието на заболяването](https://www.science.org/doi/10.1126/scitranslmed.3002156), като лимитира пречистването на бета-амилоидните плаки от мозъка.

### Перспективи и бъдещи насоки

В продължение на няколко десетилетия нервната и имунната система са изследвани независимо една от друга, но сега се знае, че те комуникират и че тази комуникация служи за физиологичното адаптиране и в здраво състояние, и при развитие на дадено заболяване. Въпреки това все още има сериозни празнини в изясняването на сложната комуникация. Голяма част от техниките, необходими за разплитането на тези въпроси (например РНК секвениране), и анализът на огромните бази данни започват да стават по-достъпни. Така [учените имат уникална възможност](https://www.nature.com/articles/s41577-020-0387-1) да изяснят какъв е терапевтичният капацитет на мозъка.

##### Заглавно изображение: Магнитно-резонансна томография. Източник: [Unsplash](https://unsplash.com/photos/BDKid0yJcAk)