> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Как се правят законите - URL: https://www.toest.bg/kak-se-pravyat-zakonite/ - Published: 2018-04-13T06:45:05.000Z - Updated: 2019-05-31T15:01:20.000Z - Author: Иван Брегов - Tags: общество, политика, анализ, България, законодателство, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 „За духа на законите“ е известният трактат на Монтескьо, който определя каква трябва да бъде властта и на какви закони да се подчинява; какви закони да създава от философска и съдържателна страна. За жалост, блаженият рационалист успява да види философията, но в нашето съвремие като че ли повече внимание се отдава на процедурата. И донякъде има защо да е така, тъй като се предполага, че добрата процедура ще обезпечи участието на всички заинтересовани страни, сред които и такива със здрава и веща мисъл. Тясното разбиране за законите е, че те се приемат от мнозинството в Народното събрание по предложение изцяло или на депутати от мнозинството, или на правителството, излъчено отново от парламентарното мнозинство. Тук порядъчният академичен даскал по конституционно право спира лекцията си. И това остаряло разбиране остава завинаги у студентите му, а и в обществото като цяло. Но в една нормална държава, организирана според правото, а не според произвола, всички са равни пред закона. А за да бъдат законите приемливи и за онези граждани и заинтересовани страни, които не припознават мнозинството и политиките му, писаните правила трябва да имат необходимата доза легитимност – това значи хората да са съгласни да ги спазват. Иначе чрез законите се получава диктат на управляващото мнозинство над опозиционното малцинство, а това сее разделение в обществото и води до граждански недоволства и дори размирици. Тъй като демокрацията по презумпция изключва диктатурата и дава преимущество на плурализма, където гласовете на всички страни са чути и отчетени, то и процедурата на изработване на законите следва да бъде плуралистична. Тоест водещи критерии да бъдат изложените гледни точки на всички участници в обсъждането и приемането на текстовете. Силата на аргумента, изчистен от манипулации. И спазването на правата и свободите на всички граждани. ### В българския контекст Примери за законодателен диктат има достатъчно, особено от практиките на настоящото 44-то Народно събрание. Процедурната безпардонност, съпътствана от юридическа неграмотност, остави след себе си набързо приети промени в основни регулации като Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс, а дълго ще се помни и последната и все още незавършена законотворческа несполука с измененията на Наказателния кодекс. Характерно за посочените примери е как управляващите, плъзгайки се по един тоталитарен уклон, не взеха под внимание нито едно становище, изразяващо несъгласие с предлаганите и провеждани от тях политики. И изниква въпросът – позволена ли е такава управленска слободия? Отговорът на законодателството е: не. Тук е мястото да кажем, че кодексите, законите, правилниците, наредбите и инструкциите съдържат правни норми, затова като текстове от правни норми те се наричат най-общо *нормативни актове*. Йерархията на нормативните актове е в изброената последователност. ### Процедурата по *изковаване* на нормативните актове В България, а и в повечето бивши социалистически страни е прието да съществува стройна законодателна уредба за йерархията на нормативните актове и за процедурата, по която следва да се изработват. У нас това са Конституцията и Законът за нормативните актове. Най-висшите по степен – кодексите и законите, се приемат от Народното събрание. На първо място право на законодателна инициатива по Конституция има всеки народен представител и Министерският съвет. Логично е преимуществено да се гласуват законите на депутатите от мнозинството, подкрепящо и самата изпълнителна власт в лицето на Министерския съвет, тъй като чрез законите и подзаконовите нормативни актове се провеждат политиките на правителството. Тоест първата стъпка е да бъде направено законодателно предложение. По-нисшите, подзаконовите актове, като правилниците, наредбите и инструкциите, се издават с постановление на Министерския съвет, а често пъти наредбите се издават и от съответния компетентен министър. Но обединяващият съществен фактор за всички писани норми е не процедурата, по която официално се приемат, а процедурата, при която се изработват – пътят, по който събират подкрепа и обществено съгласие. ### Ролята на обществените консултации На практика в България се срещат две форми. Едната е, когато дадено министерство *кове* закон или друг вид нормативен акт, публикува проект на текста и мотивите за необходимостта от приемането му и се дава срок, в който всеки гражданин или организация да представи бележки и становища по проекта. Често пъти усилията да се правят коментари и да се представят становища се почитат с минута мълчание от администрацията и никой не ти казва кое е възприето, кое не и най-вече защо. Рядко има добри примери. Другата форма е, когато актът урежда въпроси с висок обществен интерес или особено специфична материя – тогава се пристъпва към образуването на работна група. Реално се провежда обсъждане на проектоакта. И тук въпросът е кой да бъде поканен. Плурализмът изисква всички заинтересовани да вземат участие. Здравият разум ограничава. И това налага да се въведат критерии: нека са всички, но всички, въоръжени или с вещина (*експертиза* е купешката дума), или с опит, или с представителност. Тук именно идва моментът на недолюбваните от прикритите авторитарни властници неправителствени организации. Но е важен въпросът и как да познаем тези организации, тъй като към настоящия момент, след създаването на партийно послушни медии, българската политика скрито завладява и неправителствени организации. Така отново заживяват казионните структури и апаратчици. Нека дам пример за илюстрация с любимата ми сфера – съдебната власт: през 2014 г. се подготвяше почвата за изменение на Конституцията, т.нар. поредна съдебна реформа. Важно беше единният Висш съдебен съвет да бъде разделен на две колегии: на съдиите; и на прокурорите и следователите. Целта бе да се пресече дългогодишната лоша практика на прокурорите да влияят на кариерните въпроси на съдиите. Тогава вкупом три магистратски организации, нека се помнят имената им – Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите, – представиха общо становище против това разделение. От магистратските неправителствени организации само Съюзът на съдиите беше убедително в подкрепа на реформата. По позициите и становищата им ще ги познаете – както неправителствените организации, така и политиците. Историята с обществените консултации се повтаря и когато в Народното събрание е предложен законопроект: всеки може да изпрати становище, всеки може да се заяви за присъствие в работата на парламентарната комисия, която го обсъжда, а когато казусът налага – и нарочно обществено обсъждане може да се проведе. Практиката в живота на действащото 44-то Народно събрание обаче показва, че нормотворческата нищета на депутатите стои над разума им да черпят опит от изложеното на вниманието им. ### Въпросът за цената След като е ясно концептуално и детайлно как ще изглежда нормативният акт, предлагащата го институция е длъжна да направи оценка на въздействието му – един вид, да каже на обществото колко ще струва промяната на данъкоплатеца, до какво ще доведе, какво би станало, ако не се предприеме. Все сложни и важни неща за добрия живот на едно общество. На практика чиновниците щипват оттук-оттам по някой лаф от позабравена многословна стратегия – и дотам. В Народното събрание този процес изцяло се пропуска. Най-много някакви вяли мотиви да се напишат, а и те често пъти нямат основание нито в практиката, нито в потребностите на обществото. Ето защо посредствени хора не бива да влизат в политиката и да упражняват власт, било то изпълнителна или законодателна. Затова се мисли на избори. *Но тук започва вече нова история, историята за постепенното обновление на човека, историята за постепенното му прераждане, постепенното му преминаване от един свят в друг, запознаването му с нова, съвсем непозната досега действителност.* *„Престъпление и наказание“, Фьодор Достоевски* *Заглавна снимка: © [Мирослав Николов](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Сградата%5Fна%5FНародно%5Fсъбрание.jpg)*