> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Как Русия унищожава българската идентичност в окупираните територии на Украйна
- URL: https://www.toest.bg/kak-rusiya-unishtozhava-bulgarskata-identichnost-v-okupiranite-teritorii-na-ukrayna/
- Published: 2026-06-25T13:32:13.000Z
- Updated: 2026-06-25T13:38:21.000Z
- Description: В България почти не се говори за десетките хиляди българи под руска окупация в Южна Украйна. Междувременно обаче се затварят училища, изчезват културни центрове, а една вековна общност живее под натиск и в несигурност. От Александър Малинов.
- Author: Александър Малинов
- Tags: общество, Украйна, таврийски българи, война

Украинските българи са най-голямата историческа българска общност извън границите на държавата. [Общият им брой е над 200 000](https://www.aba.government.bg/pages/ia-fokus-dabch-nay-golemite-blgarskiobshchnosti-sa-v-sashch-ukrayna-moldova-grtsiya-ispaniya-germaniya-avstriyaitaliya/67), а по-голямата част от тях живеят в Одеска област. [Около 30 000 етнически българи](https://btvnovinite.bg/bulgaria/mvnr-30-000-tavrijski-balgari-zhivejat-pod-ruska-okupacija-osnovnite-im-prava-sa-ogranichavani.html) населяват Запорожка, Херсонска и Донецка област и след февруари 2022 г. се намират под временна руска военна окупация. За съдбата на тези 30 000 души през последните четири години се знае твърде малко, а българското общество и политиците у нас очевидно смятат темата за доста неудобна заради нуждата от пряка конфронтация с руската държава. 

#### Крайно време е това да се промени. 

[Украинските българи](http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Balgarite%5Fv%5FBesarabia%5FVladimir%5FDyakovich.pdf) са успели да запазят народните си обичаи, езика и културата си още от средата на XIX век, когато на вълни се преместват от Балканите на север към дивата степ, каквато е представлявала тогава Южна Украйна. Техните общности са преминали през изключителни исторически изпитания, включително сталинския терор в СССР, Гладомор и [целенасочена съветска политика за изличаване на българската им идентичност](https://www.dw.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%81%D1%81%D1%80/a-18666797). България като свободна страна, членка на ЕС и НАТО е длъжна да защити украинските българи под руска окупация чрез максимален дипломатически натиск върху Русия и чрез допълнителна военна помощ за Киев и да не допусне унищожаване на националната им идентичност. Това е въпрос на национален интерес, но преди всичко на морал.

### Руската доктрина за изличаване на идентичност

За да се разбере в дълбочина трагедията на българското малцинство, живеещо в момента под вражеска окупация в Украйна, случващото се трябва да бъде разгледано през призмата на общата стратегия на Кремъл. Руската политика във временно окупираните области на Украйна не се изчерпва с военен контрол на територии и заграбване на ресурси. Целта ѝ е пълно асимилиране на местното население с целенасочена, системна и брутална кампания.

[В анализ на *Atlantic Council*](https://www.atlanticcouncil.org/blogs/ukrainealert/a-ukraine-without-ukrainians-putin-is-erasing-europes-largest-nation/) тези действия от страна на Москва се дефинират като опит за „изличаване на идентичността“ на окупираното население. Крайната цел на Владимир Путин е изграждането на нова изкуствена демографска реалност, в която няма място за национално самоопределяне, различно от официалния имперски наратив на Москва. 

В тази доктрина на културен геноцид образованието и администрацията са превърнати в оръжие. Веднага след установяването на военен контрол в Запорожка, Херсонска и Донецка област окупационните власти задействат насилствена русификация. [Местните училищни програми](https://www.hrw.org/report/2024/06/20/education-under-occupation/forced-russification-school-system-occupied-ukrainian) са заменени с [руските държавни стандарти](https://www.amnesty.org/en/latest/news/2023/09/ukraine-russia-new-history-textbook-is-a-blatant-attempt-to-unlawfully-indoctrinate-school-children-in-russia-and-russian-occupied-ukrainian-territories). Руският език е наложен като единствен език на администрацията, образованието и публичните институции, а използването на украински е системно ограничавано и репресирано.

Този жесток подход не е нов. Исторически е познат от германизацията на окупираните полски територии през Втората световна война, русификацията на Полша, Литва и Украйна в Руската империя през XIX век, съветизацията на балтийските държави след 1940 г., дори и отвъд океана, в САЩ и Канада през XIX и XX век, когато деца от коренните народи са извеждани насилствено от семействата им и са настанявани в интернати, където им се забранява да говорят на родния си език и да практикуват традиционната си култура в опит да им се наложи нова национална идентичност. В тези интернати много от тях загиват.

Руската окупационна политика е насочена както срещу украинците като по-голяма част от населението на окупираните територии, така и срещу десетки хиляди хора, които не са етнически украинци, но представляват неразделна част от културната мозайка на региона. Такива са местните българи, гърци, татари и др. Именно в капана на тази безмилостна машина за заличаване на идентичност и език днес са уловени и 30-те хиляди таврийски българи, чиито вековни традиции са на път да бъдат унищожени от Русия.

### Българската реакция – твърде скромна и много закъсняла

Преди руската инвазия през 2022 г. таврийските българи в Украйна имат пълни граждански права и свободно се възползват от образование на български език и от широко развити български културни дейности. Местните общности с подкрепата на властите в Киев активно работят за запазване на [българското народно самосъзнание](https://old-news.bnr.bg/post/100525744) в Запорожка област, координирайки откриването на неделни училища и културни центрове с подкрепата на София. 

Сред най-важните места на тези общности са училище „Васил Левски“ в Бердянск, неделното българско училище в Мелитопол и украинско-българският лицей в град Приморск. През 2023 г. образователният център в Приморск е ограбен от руски военни, които изнасят от сградата компютърна техника и ценно имущество, [както свидетелстват очевидци](https://investigator.org.ua/ua/news-2/252515/). Учебното заведение има 27-годишна история, като близо половината от неговите над 1000 завършили ученици са продължили образованието си в университети в България.

След разпадането на СССР и обявяването на украинската независимост таврийските българи успяват да изградят мемориална мрежа, посветена на [националните ни герои](https://bntnews.bg/news/otkriha-pametnik-na-haji-dimitar-v-ukraina-1073519news.html), а тези паметници стават центрове на ежегодни събори, фестивали и чествания на Деня на бесарабските българи. До началото на войната регионът се развива като свободна и сигурна среда, в която българската култура и език съжителстват в пълен синхрон с украинската гражданска идентичност. 

Населените с българи украински територии в Запорожка област са окупирани от руската армия още в първите дни и седмици на пълномащабната инвазия след 24 февруари 2022 г. През юли 2022 г. [разследване на „Свободна Европа“](https://www.svobodnaevropa.bg/a/31937057.html) разкрива руската окупационна политика в Южна Украйна, под чиито удари попадат всички български училища и културни центрове в региона. Москва прехвърля пропагандни методи, които десетилетия наред са прилагани в самата Русия. 

Според [документирани свидетелства на *Human Rights Watch*](https://www.hrw.org/news/2024/06/20/ukraine-forced-russified-education-under-occupation) и други международни организации окупационните власти са налагали руските учебни програми чрез натиск върху родители и учители. В отделни случаи родители са били заплашвани с глоби, задържане или отнемане на родителски права, ако откажат да запишат децата си в училища под руски контрол или ако продължат обучението им по украинската програма.

Тази принудителна русификация и заличаване на украинския, българския и други езици в областта протича в почти пълен информационен вакуум поради блокирани комуникации с външния свят в условията на война. През септември 2022 г. в [интервю по Нова телевизия](https://nova.bg/news/view/2022/09/30/384681/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8/) проф. Владимир Милчев, етнически българин и декан на Историческия факултет в Запорожкия университет, за първи път официално алармира, че в окупираните територии [руските власти са наложили пълна забрана](https://offnews.bg/sviat/rusia-zabrani-balgarskia-ezik-v-okupirana-ukrajna-785551.html) на българския език. 

Всички неделни училища, културни центрове и дружества в Мелитополски и Бердянски район – сърцето на таврийските българи, са затворени. Учебните програми по български език, история и традиции са ликвидирани, а на местните преподаватели е поставен ултиматум: да преминат изцяло към руските държавни стандарти или да напуснат. 

Тази политика на етническо заличаване на българите от страна на руските нашественици в Украйна получава своето институционално потвърждение в България няколко месеца по-късно. През декември 2022 г. Агенцията за българите в чужбина официално обобщава мащаба на [образователната катастрофа под руска окупация](https://offnews.bg/obshtestvo/rusia-zabrani-balgarskite-uchilishta-v-okupiranite-chasti-na-ukrajna-791763.html). Данните сочат, че руската окупационна администрация е прекратила дейността на 13 български неделни училища в Запорожка област, в които дотогава са се обучавали над 1000 деца. 

Според руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова забрана за изучаване на български език в училищата в Запорожка област, Мариупол и Бердянск няма. Има *специфична* *организация*.

> Нямаме никакви забрани за изучаване на езици, но имаме специфична система за организиране на този процес. По-конкретно, това зависи от броя на децата, които искат да изучават български, литовски, грузински или друг език. Ако се достигне необходимият брой деца, училището винаги ще се съобрази с техните желания. Но тъй като българската страна повдигна този въпрос, аз, разбира се, ще изясня ситуацията с ръководството и хората, отговорни за тези региони, за да се разбере реалната ситуация, 

казва Митрофанова в интервю за ТАСС, цитирано от [*OffNews.bg*](https://offnews.bg/obshtestvo/mitrofanova-potvardi-che-na-okupiranite-teritorii-ne-se-uchi-balgarsk-868431.html)*.*

### Физически терор, репресии и заплахи за сексуално насилие

Зад фасадата на административните забрани и затварянето на училища обаче се крие далеч по-мрачна реалност – физически терор, изтезания и страх за живота, които принуждават местните българи масово да напускат домовете си. [Специален доклад на украинския омбудсман](https://ombudsman.gov.ua/storage/app/media/uploaded-files/doslidzhennyanatsionalnimenshinispilnotiikorinninarodivokupatsii-1.pdf) за правата на националните малцинства в условията на руска агресия разкрива шокиращи лични свидетелства на етнически българи, преминали през ада на окупацията в Запорожка и Херсонска област.

Един от основните мотиви за бягство на жените от българската общност е постоянният страх от сексуално насилие от страна на руските окупатори. За армията на Путин [изнасилванията на жени в Украйна](https://www.svobodnaevropa.bg/a/32291595.html) са просто още едно оръжие във войната, средство за унижение и мъчение на нападната страна. Цитирана в доклада представителка на българското малцинство от окупираната част на Запорожието разказва пред разследващите за системния натиск, на който са подложени жените на публични места в [Мелитопол](https://bntnews.bg/news/da-se-spasish-ot-uzhasa-tavriyski-balgari-ot-melitopol-razkazvat-za-parvite-dni-na-voinata-1224650news.html) от страна на руските военни формирования и в частност от т.нар. кадировци:

> Пътувах от селото до пазара в Мелитопол, за да продавам мляко и да изкарам пари. Често вземах дъщеря си с мен, защото училището в селото вече не работеше – окупаторите го превърнаха във военна база, а ме беше страх да я оставя сама. В един момент в града дойдоха много кадировци. Постоянно се заканваха и тормозеха младите жени на пазара, по улиците, по спирките. Пияни, с оръжие в ръце, те се държаха с нас като с робини и демонстрираха пълната си власт.

Българите в окупираните територии са обект на политически репресии, филтрация и затваряне в тайни центрове за изтезания (т.нар. мъчилища). В доклада е документиран тежкият случай на мъж с български корени от Херсон, задържан от руските сили заради участие в проукраински протести, доброволческа дейност и изразяване на позиции в социалните мрежи. Той отказва да напусне града преди окупацията, защото се грижи за 77-годишния си баща, болен от рак. Свидетелството му за момента на ареста показва абсолютната безмилостност на окупационния режим:

> Към 5 сутринта се събудих от ярка светлина в прозореца и крясъци в двора, последвани от силно блъскане по вратата. Петима въоръжени окупатори с маски нахлуха в къщата, докато други петима чакаха отвън. Наредиха на мен и баща ми да седнем на дивана, докато обискират. Когато ме натикаха в колата, видях как баща ми изскочи на улицата – викаше и плачеше. Той е на 77 години, с онкологично заболяване, много слаб. Един от войниците го удари с автомат в гърдите. Видях как падна на земята. Това беше последният път, в който го видях.

Тези и други свидетелства, събрани от кабинета на украинския омбудсман, категорично доказват, че руската окупационна политика спрямо таврийските българи е част от кампания на терор, при която отстояването на човешкото достойнство, свободната воля или каквато и да е идентичност, различна от наложената от Кремъл, се наказват с насилие, отвличания и масов страх.

Срещу това унищожаване на българската идентичност държавата ни реагира едва през 2025 г., когато [в отговор на депутатски въпрос](https://www.parliament.bg/bg/topical%5Fnature/ID/79539) Георг Георгиев, министър на външните работи, [потвърждава](https://faktor.bg/mvnr-nad-30-000-tavriyski-balgari-sa-pod-ruska-okupaciq-moskva-sistemno-pogazva-osnovnite-im-prava), че над 30 000 таврийски българи в окупираните Запорожка, Херсонска и Донецка област са подложени на системно и грубо погазване на основните човешки права от страна на Москва. 

България официално отчита, че окупационните власти целенасочено унищожават възможностите за изучаване на майчиния език и затварят българските неделни училища и центрове. От външното ни министерство подчертават, че тези действия на Кремъл представляват грубо нарушение на международното хуманитарно право и са директен опит за насилствено заличаване на етническата и културна идентичност на българската общност в Украйна.

### България на Радев като съучастник във войната срещу българите

В контекста на доказаното унищожаване на част от най-старата българска общност, опазила българския дух от XIX век насам, позицията на държавата изглежда, меко казано, неадекватна и клони към национално предателство. Румен Радев практически от началото на политическата си кариера повтаря опорните точки на руската пропаганда и се доказва като [един от най-близките до Путин](https://www.toest.bg/bulgaro-ungarskata-os-suyiznitsite-na-putin-v-es-i-nato/) европейски политици. 

Руският терор срещу българите под окупация е тема, която властта активно прикрива с мълчанието си, помагайки по този начин за унищожаването на общността на таврийските българи. Това престъпно мълчание превръща българските управляващи в директни съучастници в етническото прочистване на нашите сънародници под руска окупация. Докато таврийските българи биват подложени на терор и насилствена русификация, София позорно си затваря очите заради [зависимостта на Румен Радев от Москва](https://www.mediapool.bg/radev-vliza-v-obuvkite-na-orban-i-spasyava-ruskiya-patriarh-kiril-ot-evropeiski-sanktsii-obnovena-news384503.html). Подобно абдикиране от националния интерес е исторически срам и унижение, което с всеки изминал ден заличава вековната история на българите в Украйна и обрича сънародниците ни на забвение.