> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Как подкрепя България глухите граждани?
- URL: https://www.toest.bg/kak-podkrepya-bulgaria-ghluhite-grazhdani/
- Published: 2024-09-23T08:03:56.000Z
- Updated: 2024-09-23T08:35:02.000Z
- Description: Знаете ли как живеят хората с увреден слух у нас? В Международния ден на глухите Теодора Станимирова ни запознава с относително новия Закон за жестовия език и с проблемите при приложението му на практика: оскъдна информация, ограничени ресурси, липса на достатъчно преводачи.
- Author: Теодора Станимирова
- Tags: общество, хора с увреждания, глухи, жестов език

През 1958 г. [Световната федерация на глухите](https://wfdeaf.org/) за първи път отбелязва Деня на глухите. Това става на 23 септември, а после денят прераства в седмица – последната пълна седмица на септември, а някои държави я разширяват до месец, за да могат да се организират повече образователни дейности и дискусии за предизвикателствата пред общността на глухите.

В България вероятно не всеки е чувал за седмица на глухите и може би не всеки се е замислял

#### как всъщност живеят онези наши съграждани, които общуват чрез жестове.

Въпреки че страната ни прие [Закон за жестовия език](https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137209455) през 2021 г., все още липсва достатъчно информация за услугите, които държавата предоставя.

Янка Трачук е собственичка на две фирми и председателка на [*JAMBA* – хъб на възможностите](https://jamba.bg/tag/jamba-%D1%85%D1%8A%D0%B1-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/). Тя е напълно глуха, но няма да забележите, защото може да чете отлично по устните. Именно това качество я превръща в помощник на хора в нейното положение, които не могат сами да се справят в някои институции. Обикновено им помага с безплатен превод, но тя не е лицензирана преводачка и за услугите ѝ се разбира от уста на уста.

Две жени, на които е помогнала с превод, са Никол Александрова и Десислава Павлова. Никол е току-що завършила студентка от Националната художествена академия. Обикновено се справя сама, но ако има нужда от помощ, би се обърнала към роднините си или колегите в университета. За написването на курсовата си работа е потърсила Янка, която ѝ е помогнала допълнително за усвояване на материала и написване на дипломната работа. По същия начин и Десислава е потърсила помощ за превод в НОИ. И тя като Никол разчита обикновено на роднини за това и винаги си търси преводач.

Според Ашод Дерандонян – изпълнителен директор на фондация „Заслушай се“ и член на Съвета за българския жестов език към МОН, такава е била ситуацията допреди три години. Новият закон признава за самостоятелен жестовия език и се създават условия за по-достъпна среда за граждани със слухови нарушения.

#### От началото на 2023 г. всички общини в страната са длъжни да осигурят преводачи с жестов език на територията си.

Глухите граждани имат право на 120 часа безвъзмездна преводаческа услуга, а студенти и докторанти разполагат с допълнителни 60 часа на семестър. За осигуряване на услугата се подава заявление до един месец преди началото на следващата календарна година.

#### По неофициална статистика в България има 120 000 глухи граждани,

а преди приемането на закона 5000 души със слухови нарушения са получавали социална помощ в размер на 80 лв. на година. След въвеждането на услугата за превод обаче са подадени само 140 заявления, пояснява Ашод Дерандонян. По негови думи, проблемът е в липсата на информация относно правата на хората с увреден слух.

> Тази информация трябва да бъде предоставена на жестов език от Агенцията за социално подпомагане. Такава информация на жестов език няма. Само е посочена на писмен език и за много глухи хора понякога това е затруднение, защото те не могат в първия момент да осмислят информацията на словесен език,

Съоснователят на агенцията за жестов превод [*Stray Sheep*](https://straysheep.bg/)и експерт по жестов език Борис Бъндев обяснява, че самото подаване на заявление за услугата „безплатен жестов превод“ отказва много хора. Представянето на документите все още става на хартия и пред гише. Методът е остарял, а в днешно време всички очакваме да можем да извършим подобни дейности онлайн – чрез сайт или приложение.

> За нещо, което ти е човешко право – това да получиш жестов превод, е измислен възможно най-сложният, най-утежненият начин,

допълва той и посочва като още една причина липсата на обратна връзка за преводачите.

При заявяване на превод в институции със заявителя работи преводачът, който е на разположение в момента. Заявителят няма как да даде оценка за качеството на преводача, нито самите преводачи могат да дадат обратна връзка. Според Бъндев най-добрият вариант е да се обяви конкурс за държавно финансиране на различни агенции, които се занимават с жестов превод. Така се гарантира, че организациите ще се стремят да дават най-доброто от себе си при предоставянето на превод.

Конвенцията за правата на хората с увреждания към ООН, която е подписана и от България, урежда създаването на условия за граждани с увреждания да могат да търсят и получават информация в „достъпен за тях формат“. А в България само някои сайтове имат меню с информация на жестов език. Това са сайтовете на Столичната община, НОИ и НАП, където всеки може да се осведоми за административните услуги. В Общината са назначени трима преводачи с жестов език, а контактният център има и специален мобилен номер във *Viber*, където глухи граждани могат да подават сигнали за нередности, да получават достъп до обществена информация, да се информират за работното време на администрацията.

Осигуряването на достъп до информация включва и превод в реално време на важни политически изявления. Например липсата на превод по време на речта на британския премиер Киър Стармър по-рано тази година предизвиква негативен отзвук сред глухата общност на Острова. [Кралският национален институт за глухи хора *(RNID)* ](https://rnid.org.uk/)и [Британската асоциация на глухите](https://bda.org.uk/) изтъкват, че осигуряването на преводач е задължение на държавата и глухите граждани трябва да бъдат третирани като равни. Двете организации са на мнение, че липсата на преводач за такова важно събитие е „дълбоко неуважително и недемократично“.

И докато в някои институции достъпът до жестов превод е уреден, в други не е така. Десислава Колева разказва и за

#### липсата на преводачи в болничните заведения и спешните центрове.

Правото на 120 часа превод включва само посещения при личен лекар.

> Когато обаче става дума за болнична подкрепа, болничните заведения са длъжни да осигурят превод от и на жестов език за своя сметка,

категоричен е Ашод Дерандонян. Това се потвърждава и от самия закон за българския жестов език, където е посочено, че финансирането на дейности, свързани с използването и развитието на жестов език, се осъществява със средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерство на труда и социалната политика, бюджета на институциите и за сметка на лечебните заведения.

В чл. 20, ал. 4 от Закона за българския жестов език е записано, че жестов превод извън лимита от 120 часа може да се ползва при „хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове“. Тази услуга все още не е достъпна и при неотложни случаи посред нощ глухите граждани биха срещнали сериозни затруднения при посещение в спешен център, ако изобщо успеят да се обадят на спешна помощ…

Американският закон за хората с увреждания включва специална глава за телекомуникационни услуги за граждани с нарушен слух. За връзка със спешния телефон може да се използва устройство – *teletypewriter*, което позволява да се изпращат гласови съобщения по телефона. Едната страна пише съобщението като текст, а в другия край на телефона служител в спешната помощ може да чуе съобщението.

Ако обаче нямаш такова устройство, достъпът до спешна помощ е почти невъзможен. Борис Бъндев разказва за случай, в който с него се свързва глух човек с молба да извика линейка за болната му майка. И отново набляга на необходимостта от мобилно приложение за такива ситуации.

Пример за добро осигуряване на жестов превод са болниците под шапката на благотворителната организация „Университетски болници Бирмингам“ в Обединеното кралство, където се предлага жестов превод за всички болнични заведения, но преводачът трябва да бъде заявен поне 48 часа по-рано, за да бъде извършен превод на живо. В противен случай може да се осъществи по телефона или с видеовръзка, като преводът е напълно безплатен във всички случаи и може да бъде заявен онлайн.

Законът за българския жестов език предвижда подкрепа и за родителите на децата със слухови нарушения чрез образователните институции и особено чрез специализираните обслужващи звена (такива, които се занимават с информационна, изследователска, обучителна и други дейности), центровете за подкрепа на личностното развитие, специализираните училища и регионалните центрове, ангажирани с процеса на приобщаващото образование, които следва да „организират и провеждат обучения за родителите на глухи и сляпо-глухи деца по български жестов език за осигуряване на езикова среда на детето“.

Жестовият език е майчин за глухите деца, които се научават да общуват първо чрез движения на ръцете, но с напредването на технологиите и възможността за поставяне на кохлеарни импланти за много родители използването на жестов език се обезсмисля. Въпреки това в [Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в град Търговище](https://www.facebook.com/p/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%9F%D0%BF%D0%BF%D0%BE-%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5-100005795826424/?locale=bg%5FBG) имат специалисти по жестов език, които могат да осигурят обучение за родители при необходимост, твърди директорът Христо Христов.

В [академия „Анди и Ая“](https://academy.deafkids.bg/about/) се обучават глухи и слабо чуващи деца, но се приемат и чуващи деца на глухи родители. Най-често в академията ходят глухи родители с глухо дете и не е нужно да се провежда обучение по жестов език, но в останалите случаи обученията са добре дошли. Работата с децата може да започне още на едногодишна възраст и да продължи дори до първи курс в университета. Академията позволява да се провеждат занятия онлайн, в които се включват деца от Асеновград, Пловдив, Варна, Свищов, разказва основателката на организацията и специален педагог Даринка Борисова.

Швеция например предлага на родители на глухи деца 240 безплатни часа за обучение по жестов език, като се компенсира и заплатата им, ако не могат да съчетават обучението с работата си. В Швеция се намира и град Йоребру – европейската столица на жестовия език. От близо 160 000 жители население 13 000 използват жестов език, а 2000 са глухи. В града се намира и единствената гимназия за ученици с увреден слух.

#### В България са останали само три училища за ученици с увреден слух, които разполагат и с пансиони – те са в София, Пловдив и Търговище**,**

но деца със слухови нарушения могат да се обучават перфектно и в общообразователно училище, като за усвояването на учебния материал им помагат регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование и организации като Академия „Анди и Ая“.

#### Правото на достъп до информация на достъпен за език включва и новините.

Емисиите на БНР могат да се слушат и от глухи хора, но в социалните мрежи. Инициатор на съвместната работа е екипът на *Stray Sheep*, който е отишъл в радиото с предложение за адаптиране на съдържанието. Мотивите, които Борис Бъндев изтъкна, са, че темпото на говорене в телевизиите е твърде бързо, за да може да се направи качествен превод, а и изживяването като зрител не е твърде приятно.

> Глухите хора имат повече нужда водещият да е ясен и визуален, видим за тях, в сравнение с нас, чуващите хора. Набутвайки жестовия преводач в едно малко квадратче, ти ограничаваш и самия него – жестовете му, мимиките му. 

пояснява той.

Във видеоемисиите, които се публикуват в социалните мрежи на преводаческата агенция, водещият е в центъра на екрана и жестовият превод е на преден план.

#### Липсата на преводачески услуги в България вероятно е свързана и с липсата на преводачи с жестов език.

Те все още са малко, като в някои области има само един, а в други няма изобщо. [Списък на преводачите с жестов език](https://ahu.mlsp.government.bg/public/gesture/person/list/) може да бъде намерен на сайта на Агенцията за хора с увреждания. Там са посочени имената, контакт, населено място и предпочитана сфера на превод, но

#### броят на преводачите е твърде нисък – едва 35 за цялата страна.

Тъй като не за всяка област има регистриран преводач, Столичната община е подписала 21 споразумения за сътрудничество на областно ниво с 69 общини.

През последните 30 години са били обучени 500 души за жестови преводачи, но само 15 от тях са практикували професията. Според наредба №48 от 2012 г., която впоследствие е отменена, преводачът може да бъде само лице със здрав слух и зрение, а жестовият език се преподава най-добре от естествените си носители, тъй като граматиките на жестов и словесен език се различават. След приемането на новия закон се появяват и първите глухи обучители, като до момента те са под 10, но се очаква броят им да нарасне до 25 в следващите две-три години.

#### Новият закон осигурява и по-добро заплащане за превод – в момента цената на един час жестов превод е 5% от минималната работна заплата за страната.

Работи се усилено и за създаване на бакалавърска програма по жестов превод в Софийски университет, разказва Ашод Дерандонян.

> За нас е много важно глухотата да се представя не като проблем, предизвикателство и т.н., а като един различен културен и езиков свят,

твърди Даринка Борисова от „Анди и Ая“ и добавя:

> Не искаме да будим съжаление, напротив даже. И се опитваме да говорим за каузата по много човешки и достъпен начин, така че да бъде разбрана.