> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Как да разбираме воскръсналите (по Великден) словеса
- URL: https://www.toest.bg/kak-da-razbirame-voskrusnalite-po-velikden-slovesa/
- Published: 2026-04-08T07:05:08.000Z
- Updated: 2026-04-13T08:11:01.000Z
- Description: По Великден и някои думи възкръсват, макар само за около седмица. Думи с празнично и архаично звучене, но невинаги с ясно за нас значение. Преди да боядисаме яйцата, Павлина Върбанова ни приканва да разберем какво точно казваме, когато изричаме великденските кодови думи и поздрави.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, лингвистика, езикознание, Как се пише?, Великден

Почти две хилядолетия ни делят от възкръсването на Божия Син. Това събитие е най-големият празник за православния свят (за католиците и протестантите е Рождество Христово) и дори хората, които не са толкова ревностни следовници на вярата, почитат традицията и ритуалите – най-малкото като боядисват яйца и правят (по-често купуват) козунаци.

Празниците, особено религиозните, идват със своя езиков антураж – думи и изрази с онази специфична характеристика, която лингвистите определят като архаичност, но тя е нещо повече. За кратко в съзнанието възкръсват формули, изгубили отчасти или напълно връзка със съвременната реч, с размито значение, граматически странности, особен привкус... Може би точно заради това са някак магични, а какво е празникът без малко магия?

### Воистину воскресе!

Емблематични за Възкресение Христово са поздравът *Христос воскресе!* и отговорът *Воистину воскресе!* Вече в доста сайтове може да се намери информация за правилните варианти, макар че понякога в обясненията има известна доза съчинителство.

Правилността тук е условна, защото се определя спрямо правописа и граматиката на църковнославянския език, от който са наследени тези застинали във времето фрази. Като знаем, че в основата на църковнославянския е старобългарският**¹**, може да научим малко повече и за далечното минало на нашия език. Преди хилядолетие правописът е следвал доста точно звученето на думите и днешните представки *въз-* и *из-* например са се пишели така, както са се изговаряли: *въ*з*дрьжаниѥ*, но *въ*с*крьсениѥ*, *и*з*ливати*, но *и*с*коушати.* Това е валидно и за църковнославянския език, но в представката *въз-/въс-* настъпва една фонетична промяна: гласната *ъ* преминава в *о*. Вариантите *възкресе* и *возкресе* представляват опити да се осъвремени и всъщност да се осмисли старинното *воскресе* – опити, които според мен трябва да срещат повече разбиране, отколкото критика.

#### Много спорове се вихрят около наречието *воистину*. 

Според речниците на църковнославянския език думата е тази, а не *воистина*. Тя стъпва на старобългарското словосъчетание *въ истинѫ*, в което думата *истина* е във винителен падеж. В църковнославянския [голямата носова гласна](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8) преминава в *у* и закономерно наречието придобива облика *воистину* **²**, а *воистина* отново е опит за осъвременяване, както по-горе, но също и резултат от уподобяване с *наистина*.

По-интересно тук е значението на думата, която от някои се тълкува като ‘в името на истината, заради истината’. Такава семантика не откривам нито в старобългарските, нито в църковнославянските речници, макар че в тях са регистрирани разнообразни значения, например**³**: ‘справедливо, с право’ (*Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и *по справедливост* Ти ме наказа* \[Пс 118:17\]); ‘истински, от сърце, от цялата душа’ (*Няма да изостави Господ онези, които го обичат *истински* *⁴**); ‘право, вярно’ (*Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти *право* каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него* \[Марк 12:32\]).

Едно от значенията на *въ истинѫ/воистину* е ‘наистина, действително, несъмнено’ и е засвидетелствано с [доста употреби](https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d%5F03444) дори само в рамките на евангелските текстове. Ето един пример: *А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: *наистина*, Тоя Човек е бил праведник* \[Лук 23:47\]. Надявам се, вече е несъмнено, че в ответния поздрав *Воистину воскресе!* наречието следва да се разбира точно така.

### Великден, Велика неделя, Разпети петък

Вместо да наричаме празника с църковното *Възкресение Христово*, употребяваме по-краткото название *Великден*. Оказва се, че то също е стародавно – още в Супрасълския сборник (Х век) е засвидетелствано с тази конкретна употреба. По същия начин наричат празника беларусите – [Вяликьдзень](https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8F%D0%BB%D1%96%D0%BA%D0%B4%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%8C), и украинците – [Великдень](https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8C), както и (неизненадващо) македонците – [Велигден](https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B4%D0%B5%D0%BD). В западнославянските езици пък велик е не денят, а [нощта](https://www.facebook.com/photo?fbid=1090930139729181&set=a.288679646620905) на възкресението.

Седмицата преди това е известна като Страстна, а също и като Велика неделя. Многократно е обяснявано и сигурно се знае от повечето образовани хора, че тук става въпрос не за горещи чувства и пламенни желания, а за страданията Христови по пътя му към кръстната смърт. Действително 

#### старобългарската дума [*страсть*](https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg%5Fshow/d%5F08928/) много по-често се употребява с това значение – ‘мъка, страдание’, също и ‘мъченически подвиг’. 

От нея има доста производни с оглед на ограничения брой старобългарски лексеми, за които знаем със сигурност (около 10 000), включително две сложни думи: *страстоносьць* и *страстотрьпьць*. И без да давам линк, ще се досетите, че те означават ‘мъченик, страдалец, човек, който понася страдания (в името на християнската вяра)’.

Думата *страсть* се е употребявала също в съвременния смисъл, само че е имала негативна конотация – така са се наричали най-вече плътските влечения, греховните телесни желания, които са изгаряли отвътре човека и е трябвало да бъдат обуздавани и побеждавани със силата на вярата.

Словосъчетанието *Велика неделя* като че ли се среща по-рядко от *Страстната седмица*, но е любопитно, защото в него личи остарялото вече значение на думата *неделя*. Още една лексема, която в миналото е била натоварена с различни значения – ‘седмица’ и ‘неделя, последният ден от седмицата’. Според Е. Френкел пренасянето на семантиката от названието на ден от седмицата върху цялата седмица е станало по модела на гръцкото *τὰ σάββατα*, тъй като съботният ден е бил символ на седмицата**⁵**.

Всеки ден от Страстната седмица съдържа определението *велик*: *Велики понеделник, Велики вторник* и т.н. Последният ден обикновено не се нарича *Велика неделя*, тъй като съвпада с Възкресение Христово. Петъкът обаче със сигурност прави изключение. Той често се определя като най-тъжния за християните ден, защото тогава Исус Христос изкупва с живота си греховете на човечеството. *Разпети петък* буквално означава „разпънатият петък“, а малко по-описателно – „петъкът, в който Христос е бил разпънат“. Първата дума в словосъчетанието представлява някогашното минало страдателно причастие *распѧтыи*, образувано от глагола *распѧти* ‘разпъна’. По-наблюдателните вече са забелязали, че за разлика от *воскресе*, тук не се съобразяваме с обеззвучаването на *з* в представката на думата и следваме съвременния правопис – *ра*з*пети*.

Още една интересна особеност има в това причастие. То е съхранило някогашната сложна (дълга) форма на прилагателните имена – *распѧтыи.* За сравнение, простата (кратката) е била *распѧтъ (разпет)*. Тъй като вече има [обяснение за разликата между двете форми](https://kaksepishe.com/articles/badni-vecher-ot-jenski-ili-ot-majki-rod/#:~:text=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D1%81%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%20%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B0%20%28%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%20%D0%BE%D1%89%D0%B5%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%20%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%29%20%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0.), ще добавя само, че сложната се пази в членуваните прилагателни, причастия и числителни редни имена за мъжки род, единствено число. Пред определителния член има гласна *и*, която сигнализира именно за тези дълги форми: *нов*и*ят, вървящ*и*ят, донесен*и*ят, трет*и*ят*. Ако бяха се запазили само кратките форми, сега вероятно щяхме да казваме и пишем *новът, вървящът, донесенът, третът*.

Разгледахме само няколко фрази и словосъчетания, характерни за Великден, а разяснихме около една четвърт от особеностите на старобългарския (и по-малко на църковнославянския) език. При това дори не засегнахме образуването на минало свършено време *(воскресе)* и на миналото страдателно причастие. Хиперболизирам, разбира се, но е факт, че в толкова ограничен брой думи се съдържа езикова история, която малко познаваме и чието познаване изобщо намираме за ценно.

По време на празниците – особено тези с вековни традиции – влизаме в по-различен речеви режим. Активизират се архаични езикови пластове, и то не само лексикални. До голяма степен фразите и думите, които употребяваме, са се превърнали във формули, използвани като езиков код. С него даваме сигнал, че временно сме в други, не-делнични измерения. Добре е обаче да имаме и ключ за този код, защото на човека поначало е свойствено да разгадава тайнствата, пък били те и празнични.

**1** „Църковнославянският език е резултат от развитието на руската редакция на старобългарския език в периода XI–XVI в., в което намират отражение белези както на българския, така и на руския книжовен език през Средновековието.“ Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4\. Гл. ред. Л. Грашева. София: Академично издателство „М. Дринов“, 2003, с. 492.  
  
**2** В речниците на църковнославянския език наречието е с двойно *н* и в края има една особена буква, с която се бележи звукът *у*: *воистиннꙋ*. Ако се придържаме строго към църковнославянския правопис, би трябвало да пишем *воистинну*.  
  
**3** Примерите са взети от Старобългарски речник. Отг. ред. Д. Иванова-Мирчева. Т. 1\. София: Васил Траянов, 1999, който е достъпен [онлайн](https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg%5Fsearch/), и А. Бончев. Речник на църковнославянски език. Т. 1\. София, 2002, с. 97\. Представени са на съвременен български език според Синодалния превод на Библията. Съответствията на *въ истинѫ/воистину* са в получерен шрифт.  
  
**4** Примерът е от Супрасълския сборник, а преводът е мой.  
  
**5** Цит. по Български етимологичен речник. Т. 4\. Ред. В. Георгиев, И. Дуриданов. София: Академично издателство „М. Дринов“, 2002, с. 598\. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*