> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Как да погазваме Конституцията и законите добродетелно
- URL: https://www.toest.bg/kak-da-pogazvame-konstitutsiyata-i-zakonite-dobrodetelno/
- Published: 2025-09-17T13:04:31.000Z
- Updated: 2025-09-18T07:25:03.000Z
- Description: Двойните стандарти, с които благовидно и почти богоугодно се загъваме в пашкула си, няма да доведат до раждането на красива пеперуда. Те са необходимото обществено обездвижване, за да можем групово да се затътрим към все по-неизбежната авторитарност. За религията в училище – от Светла Енчева.
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, религия, училище, законодателство, образование

Около началото на новата учебна година отново се разгоряха дебатите за планираните промени в [Закона за предучилищното и училищното образование](https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509) (ЗПУО). И в частност за въвеждането на задължителноизбираем предмет *добродетели и религия*, който управляващите правят всичко възможно да прокарат въпреки съпротивата не само от страна на експерти и на гражданския сектор, а дори на държавна институция – [oмбудсмана](https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3617/standpoint/21261).

Протестите срещу въвеждането на религия в училище са по-малобройни от тези против ареста на кмета на Варна Благомир Коцев и зам.-кмета на София Никола Барбутов. Ала и двата казуса включват общ елемент – погазване на правото чрез произволно и избирателно тълкуване на Конституцията и законите.

### Урок по изместване на смисъла

На първия учебен ден [образователният министър Красимир Вълчев заяви](https://nova.bg/news/view/2025/09/15/510605/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BC-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-stem-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0/), че програмата по новия предмет няма да бъде конфесионална. В [предложения законопроект](https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9133) обаче изрично се уточнява, че учениците ще могат да избират „между учебно съдържание с елементи на конфесионално и без елементи на конфесионално обучение“. Документът дефинира „конфесионално обучение“ като „обучение за основните положения на религиите на официално регистрираните вероизповедания“, към които са се самоопределили повече от 10% от хората при последното преброяване на населението.

Тук възниква един проблем. Колкото и определения за понятието „конфесионален“ да търсите, едва ли ще намерите другаде уточнения за проценти, официални регистрации или преброявания. Нещо да е конфесионално означава, че то се отнася до определена конфесия, тоест вероизповедание, религиозно направление.

#### „Конфесионално обучение“ ще рече ни повече, ни по-малко, че то е религиозно,

че в основата му стои гледната точка на определена религия. Не може едно и също съдържание да е хем конфесионално, хем светско.

Дори да се вложи друг смисъл в думата, това не променя факта, че наличните програми за обучение по религия (православие) са написани от гледната точка на православното християнство [дори когато се обявяват за „неконфесионални“](https://www.mon.bg/nfs/2018/08/programa%5Freligia%5Fnekonfesionalno%5Fv060125.pdf?ref=toest.bg). Едно е в училище да се преподава, че членовете на еди-коя си деноминация вярват, че Бог прави чудеса, друго е от един първокласник да се изисква да „осъзнава, че Бог е всемогъщ и може да прави чудеса“, както пише в [учебната програма](https://www.mon.bg/nfs/2018/08/programa%5Freligia%5Fnekonfesionalno%5Fv060125.pdf).

Друг е въпросът, че при задължителноизбираемите предмети изборът често е сведен до нула. Избор може да има само ако се съберат достатъчно ученици за една група, намери се учител, който да им преподава, и училището има пари за това, както и ако директорът не е наложил волята си, че всички ще учат еди-какво си.

Друг въпрос е също кой ще изготвя учебния план и програмите по ислям, след като в България няма акредитирано висше мюсюлманско училище.

### Противоконституционно, но богоугодно

За да си обясним словесните еквилибристики с думата „конфесионално“ в законопроекта, е полезно да си дадем сметка, че въвеждането на предмет *добродетели и религии* по начина, по който е замислен, противоречи на Конституцията и на няколко закона, включително ЗПУО. Именно това се опитва да замаже подмяната на значението на понятието.

#### Според [Конституцията на България](https://www.parliament.bg/bg/const) религиозните институции са отделени от държавата.

Освен това не се допускат нито ограничения на права, нито пък привилегии по ред признаци, между които е религията. Налагането на обучение по православие и ислям привилегирова представителите на тези религии за сметка на останалите.

> Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними, 

се казва още в Основния закон. Когато държавата кара учениците да възпроизвеждат постулати на религия, в която не вярват, това определено накърнява свободата и избора им.

#### Законът за защита от дискриминация (ЗЗД) забранява „всяка пряка и непряка дискриминация“,

основана на различни признаци, между които са религията и вярата. Като пряка дискриминация законът определя „всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците \[на дискриминация – б.а.\], отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства“. Тоест едно евангелистче, което е принудено да избира между православно християнство и атеистични добродетели, е подложено на пряка дискриминация.

Непряка дискриминация според ЗЗД имаме тогава, когато с привидно неутрални разпоредби, критерии или практики поставяме носителите на определени признаци в неблагоприятна позиция. Да постановиш, че конфесионални са само религиите, изповядвани от над 10% от населението, и затова само те са достойни да се изучават „задължителноизбираемо“ в училище, е привидно неутрален критерий. Но той поставя под чертата учениците, които са юдеи, евангелисти, католици, будисти и пр.

#### Според ЗПУО образованието е светско.

Това е записано в прав текст в чл. 11 (изключение са духовните училища, които се откриват по искане на религиозни институции и включват само гимназиален курс на обучение). А както вече стана дума, не може нещо да е едновременно светско и конфесионално. Нещо повече – с приемането на ал. 2 на същия член през 2024 г. се забрани не само извършването на „пропаганда, популяризиране и подстрекаване“ на всичко, свързано с ЛГБТИ+ хората, а и „налагането на идеологически и/или религиозни доктрини“.

И какво излиза? Предложението със закон да се въведе предмет *добродетели и религия* противоречи на промяна на същия закон, влязла в сила броени месеци преди въпросното предложение – факт, който не изглежда да прави впечатление.

В ЗПУО освен това се казва, че една от основните цели на образованието е „формиране на толерантност и уважение към \[…\] религиозната идентичност на всеки гражданин“. На всеки, а не само на православните християни и мюсюлманите.

### Превръщането на двойните стандарти в норма

Въвеждането на задължителноизбираемо обучение по религия в ЗПУО в противоречие със самия закон и с Конституцията е част от [все по-пълното](https://www.toest.bg/strastite-hristovi-na-bulgarskata-politika/), макар и противоконституционно сливане на църква и държава. Вече дори е допустимо за конституционен съдия да бъде избран един юрист, [който изтъква фактологически неверни, но пък религиозни аргументи](https://www.toest.bg/brakut-taynstvo-sdelka-ili-suyuz-bulgaria-svetska-ili-ne/).

Българската православна църква вече не само има запазено място на официални държавни събития, ами влияе и върху законодателния процес. При това без да дава нищо в замяна, без да плаща данъци и без да изпълнява тази социална роля, каквато имат католическата и евангелските църкви в Западна Европа.

#### Параклиси в светски училища?

От [репортаж на *bTV* по случай 15 септември](https://btvnovinite.bg/bulgaria/kauza-vmesto-buket-uchilishte-v-lom-podava-raka-na-8-mesechno-bebe-s-babrechna-nedostatachnost.html) разбираме, че през миналата учебна година учениците и учителите от столичното 125-то училище са събрали дарения за отварянето на параклис в сградата на учебното заведение. Едно помещение в училището изпълнява не образователни, а религиозни функции, но това не изглежда да скандализира някого. Откриването на параклиса е отразено с гордост не само [от Софийската митрополия](https://mitropolia-sofia.org/2025/05/12/%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-125-%D1%81%D1%83-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%BD/), а и от [столичното Регионално управление на МОН](https://ruo-sofia-grad.com/%D0%B2-125-%D1%81%D1%83-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F/).

А защо би трябвало да скандализира? Дарителската кампания за набиране на средства за параклиса започва месец след законовата промяна, забраняваща налагането на религиозни доктрини в училищата и детските градини. Не че и преди въпросната поправка в ЗПУО това е било законно – щом образованието е светско, в едно училище няма място за молитвени помещения.

#### Молитвеното помещение в 125-то СУ впрочем не е прецедент.

След кратко и неизчерпателно търсене може да се установи, че още преди 20 години – през 2005 г. – [в двора на столичното 41-во ОУ е изграден параклис](https://stolica.bg/raion-triadica/nabirat-sredstva-za-izografisvane-na-paraklisa-sv-patriarh-evtimii-v-triaditsa) – не стая в сградата на училището както в 125-то, а истинска миницърквичка. Макар още тогава това да е било незаконно. През 2022 г. училището пак събира дарения – този път за изографисването на параклиса.

Църковни пространства в светски училища се създават не само в София. През 2018 г. например [започва строежът на параклис в двора на 6-то СУ в Перник](https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101059283), а през 2021 г. е осветен параклисът в Националното училище по приложни изкуства в Троян – също отделна сграда в двора на учебното заведение.

Дори детските градини не са пощадени от изграждането на религиозни помещения – миниатюрно параклисче например е изградено и [в двора на детска градина „Иглика“](https://youtu.be/GX9znk9%5FlLQ?si=lH2tQklIGcZMp3NJ&t=9) в петричкото село Кърналово.

Всички тези параклиси са незаконни, но това не пречи да са повод за гордост и възторжено отразяване от медии и публични институции.

За сравнение, представете си, че в едно училище се създаде група за взаимопомощ за ЛГБТИ+ ученици. Как мислите, ще има ли хвалебствени репортажи по темата и МОН ще отрази ли събитието? Или е по-вероятно да се вдигне скандал, че се нарушава законът, забраняващ „гей пропагандата“?

### Постепенното сваряване в беззаконието

Законопроектът за предмета *добродетели и религия* не се пръква от нищото. В продължение на дълги години тече процес на сливане на Българската православна църква с държавата. Макар да е противоконституционно, това сливане се радва на масово одобрение. Така обаче определен тип нарушаване на закона става допустимо и дори достойно за душата.

Щом бива да се погазват Конституцията и законите в едно отношение, лесно е да се направи стъпката и към друго беззаконие, после към още някое и т.н. Дали в името на православието или на управляващата партия, или заради някой местен феодал, или заради Делян Пеевски, или заради някой друг – няма особено значение. Ако като общество сме приели, че не всички са равни пред закона, защо се оплакваме от липсата на правосъдие?

При превръщането на двойните стандарти в закон чрез прокарването на предмета *добродетели и религия* днес децата са жертвата, макар те да не са целта. Целта на подобни реформи е отдалечаването на България от демократичната част на света (междувременно изтъняваща) и приближаването ѝ към авторитарните режими. Днес, поне на хартия, живеем в страна с демократично управление. Но не бива да се залъгваме, че това ни е гарантирано.