> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Изкуственият интелект и новата Студена война. Ще спрат ли САЩ Китай?
- URL: https://www.toest.bg/izkustveniyat-intelekt-i-novata-studena-voyna-shte-sprat-li-usa-kitay/
- Published: 2026-09-30T06:29:47.000Z
- Updated: 2026-09-30T06:38:41.000Z
- Description: Изкуственият интелект се превръща в новото поле на глобално съперничество, в което САЩ и Китай търсят технологично надмощие без пряк военен сблъсък. Искрен Иванов разглежда рисковете от тази надпревара – не само за световния ред, но и за демокрацията, свободата и контрола върху самите технологии.
- Author: Искрен Иванов
- Tags: политика, геополитика, САЩ, Китай, изкуствен интелект

Една от най-големите мечти на хората винаги е била да победят противника, без да се налага да жертват много. В продължение на хилядолетия войната чукаше на вратата на човечеството циклично и когато силните на деня изгубеха контрол върху статуквото, тя поемаше цялото напрежение, водейки със себе си огромни щети и разрушения. Така се стигна и до най-големия страх на хората – страха от ядрен апокалипсис, който се появи след изобретяването на оръжията за масово унищожение. 

В продължение на близо пет десетилетия Студена война научният дебат в САЩ беше фокусиран върху това как демократичният свят да избегне унищожителна война със СССР, която ще коства на суперсилите всичко. За Москва, от друга страна, сдържането също беше приоритет, но „по руски“. Една от причините съветските стратези да не използват научния капацитет, с който разполагаха, за разработки на нови технологии, беше фактът, че страхът, а не диалогът заемаше основно място в стратегическите доктрини на Съветската империя. Оказа се обаче, че човечеството надживя и тази надпревара, а войната се промени. И в този материал ще си дадем сметка дали това е за добро, или за лошо.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/09/P20260514DT-2826.jpg)

Снимка: [The White House](https://www.whitehouse.gov/gallery/president-donald-j-trump-at-the-temple-of-heaven-in-beijing-china/)

### Краят на еднополюсния модел и възходът на „новите войни“

С нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. ядрените сили дадоха да се разбере, че еднополюсният модел от 90-те години на миналия век е окончателно изчерпан, а старият ред, основан на правила, вече го няма. В едно от своите изказвания бившият американски президент [Джо Байдън заяви](https://www.pbs.org/weta/washingtonweek/video/2022/10/why-biden-believes-global-nuclear-risk-at-highest-level-since-cuban-missile-crisis), че САЩ и Русия никога не са били толкова близо до ядрен апокалипсис, а [администрацията на руския президент Владимир Путин реално обмисляше ядрената опция](https://www.cbsnews.com/amp/news/ukraine-war-russia-nuclear-weapons-us-intelligence/), след като Украйна показа, че не е толкова лесна плячка, за колкото я смятаха. Тревогата да не би Вашингтон и Москва изведнъж да изтърват контрола върху ходовете си отекна дори в Пекин, а [Китай побърза да декларира](https://www.theguardian.com/world/2022/nov/04/scholz-china-germany-visit-lets-work-together-says-xi), че подобно действие би било червена линия в отношенията му с Русия.

Дори след като Доналд Тръмп спечели изборите в Америка, силите на статуквото от края на Студената война – САЩ, Европа и техните съюзници, макар и разделени, продължиха да се борят за съхраняването на остатъците от стария свят, а ревизионистките актьори в лицето на Русия, Иран, Северна Корея и техните партньори [се обединиха около идеята](https://icds.ee/en/the-axis-of-upheaval-how-the-convergence-of-russia-china-iran-and-north-korea-will-challenge-the-us-and-europe/) колкото е възможно по-бързо да сложат край на Американския век. 

Независимо от различията си обаче, всички държавни актьори осъзнават, че потенциален ядрен конфликт е безумие, и потвърждават златната аксиома от ерата на Студената война, че 

### ядрената война не може да бъде спечелена и затова не трябва да бъде водена. 

Така завършва и ерата на т.нар. стари войни, а с армията си от високотехнологични дронове Украйна доказа, че се задава нов тип асиметрично поколение конфликти, където твърдата сила и оръжията за масово унищожение далеч не са решаващи за това дали едната страна ще надделее над другата.

[Към ядрена война? Нека помислим отновоЗа да избегнем ядрена война, трябва да започнем да говорим за нея, задавайки правилните въпроси и тествайки всички хипотези. От Искрен Иванов.![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/icon/favicon-logo-sm-red-b8065953-56df-498b-a9b1-86a81b4c7d97.png)ТоестИскрен Иванов![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/thumbnail/red-button-19faee6e-9f4c-40b0-b892-17d914f28bfc.jpg)](https://www.toest.bg/kum-yadrena-voyna-neka-pomislim-otnovo/)

Световните лидери обаче започнаха да си задават въпроса как могат да победят противника и да спечелят новата Студена война, без да рискуват глобален военен конфликт. Или по-точно, ако такъв все пак избухне, как човечеството може да избегне тоталното унищожение, за което говори един от най-именитите политолози, военни теоретици и стратези на XX век – гениалният [Бърнард Броди](https://www.britannica.com/biography/Bernard-Brodie). 

Така се зародиха нови форми на конфликти, които се отличават от старите със значително по-ниско ниво на риск от ескалация, отколкото ефекта на ядреното сдържане. Два подобни модела бяха успешно инструментализирани от държавите ревизионисти на старото статукво: хибридните и технологичните войни, а Западът се оказа напълно неподготвен за тях. Продължението е добре известно.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/09/P20260514DT-3585.jpg)

Снимка: [The White House](https://www.whitehouse.gov/gallery/president-donald-j-trump-at-the-temple-of-heaven-in-beijing-china/)

### Защо сдържането и меката сила не работят срещу новите войни?

Истината е, че първите държави, които усетиха ефектите от хибридната война и от употребата на ИИ за нанасяне на щети върху критично важна инфраструктура, бяха страните от Централна и Източна Европа, както и някои съюзници на САЩ, като Австралия и Южна Корея. Нещо повече, оказа се, че в начало НАТО гледаше на този тип конфликти със снизхождение, отказвайки да се ангажира с разработването на стратегии за превенция на хибридните атаки и киберзаплахите. 

След анексирането на Крим от Русия Алиансът най-сетне прие хибридните заплахи като равнопоставени на конвенционалните, а едва през 2021 г. съюзниците се споразумяха в тази категория да влезе и използването на ИИ за враждебни цели. Това фатално закъснение доведе и до оперативни разминавания – Русия и Китай вече бяха напреднали значително с разработването на стратегическите си доктрини, а мерките, предприети от САЩ и съюзниците им, не успяха да възпрат ефективно руската интервенция в Украйна от 2022 г. 

Затова и в [скандално известната хипотеза на Джон Миършаймър](https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf) имаше нещо вярно – за украинската криза Западът носеше частична отговорност, но не заради разширяването на НАТО, а заради подценяването на Русия.

Вторият провал на ядреното възпиране настъпи с кризата на американската мека сила, която се прояви, когато в няколко поредни години САЩ избраха държавни глави с коренно различна политическа визия за бъдещето на страната. Това доведе до сериозна поляризация в Америка – разединение, което позволи на Китай да се възползва от политическата криза на американската демокрация и да инвестира средства в развитието на нови технологии. 

По този начин Пекин приложи срещу Вашингтон същата стратегия, която САЩ употребиха срещу СССР през 80-те години на миналия век, създавайки [програмата „Звездни войни“](https://2001-2009.state.gov/r/pa/ho/time/rd/104253.htm)и пренасяйки геополитическата надпревара и в Космоса. Меката сила на демокрациите и способността им да възпират новите асиметрични заплахи започна да отслабва, тъй като най-печелившото оръжие в ръцете на ядрените сили се оказа ИИ, а хибридната война започна да взема първите си жертви – огромни групи хора, които генерираха масова подкрепа за популистките движения в САЩ и Европа.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/09/P20260515DT-0668-1.jpg)

Снимка: [The White House](https://www.whitehouse.gov/gallery/president-donald-j-trump-at-the-temple-of-heaven-in-beijing-china/)

Осъзнаването на САЩ пролича ясно в Стратегията за национална сигурност от 2022 г., която постави развитието на доверен ИИ сред приоритетите на Вашингтон в областта на технологиите с особено значение за националната сигурност. В известен смисъл това предреши и изхода от президентските избори в Америка през 2024 г., когато основните донори за републиканците заложиха не върху стратегията по износ на ценности, доминирала философията на САЩ след края на Студената война, а върху разработването на ИИ, който да замени ядреното възпиране и меката сила като основни инструменти в американската външна политика. 

Това даде възможност на хора като Илон Мъск да спечелят огромно влияние в администрацията на новия президент, прокарвайки свои политики и интереси, често насочени към самооблагодетелстване или обсебване на ключови сегменти от американския национален интерес. Казано с други думи, Мъск и себеподобните му се превърнаха във фактор, който нито един президент оттук нататък няма да пренебрегне, тъй като те са основният източник на стратегически ресурси за американската национална сигурност.

### Защо хибридната война ще се провали, но ИИ ще спечели

Макар и изключително успешна в краткосрочен план, хибридната война няма потенциала да пожъне трайни успехи срещу демокрациите. По своята природа тя е едно по-изтънчено копие на терористичните стратегии, които в най-суровия си вид целят употребата на политическо насилие срещу цивилни. 

Хибридните заплахи, които пък са като едно уродливо копие – антитеза на американската мека сила, целят да легитимират самата употреба на насилие както от политиците, така и от страна на гражданите, с помощта на фалшиви новини, пропаганда и подвеждащи наративи. 

#### Затова и ставаме свидетели на толкова сериозни разделения между хората в демократичните държави, като най-уязвими на тези заплахи са постсоциалистическите демокрации поради своята слаба устойчивост и високо ниво на дефицит и корупция. 

Хибридната война спечели няколко решителни битки в Европа и макар че срещна сериозни затруднения в САЩ, обществената поляризация там е толкова висока, че тя облагодетелства изцяло външнополитическите цели на Русия и Иран. И все пак, подобно на утопичните идеологии от XIX и XX век, хибридната война е стратегия без крайна цел. Просто защото самата тя не разполага с мека сила. Опорната точка на хибридните стратегии в Източна Европа, която инкорпорира православния зилотизъм за политически цели, не се различава много от джихадизма. Но дори и най-патриотичните политици на Запад добре разбират и успешно усвояват предимствата на европейския модел и колективната отбрана пред „духовната“ вселена и метафизичната закрила на дугинизма. В един момент тези наративи просто ще се свият в границите на Евразия, за да поддържат Русия цяла.

Контролът над ИИ, от друга страна, е ключът към победата в новата Студена война. Лошата новина за Запада е, че през последните години [Китай заличи голяма част от технологичното предимство на Америка](https://apnews.com/article/china-us-ai-models-safety-concerns-adb45169d436d5f940fc7b4ebeaeef3b), а в редица области вече я изпреварва. Товаму позволява да развива ресурсите си съвсем необезпокоявано, тъй като на практика не съществуват колективни формати за ограничаване на надпреварата в сферата на ИИ. Това създава още една предпоставка глобалният ред да се трансформира от либерален в ред, основан върху принципите на ИИ. 

В срещата си през пролетта на 2026 г. [държавните глави на САЩ и Китай](https://www.ft.com/content/7cc04edd-2897-4655-99d4-ede1ccfcd91c?syn-25a6b1a6=1) се споразумяха по много точки, но една от тях изпъкваше с особена острота сред останалите – намекът на Тръмп, че Пекин на всяка цена трябва да държи под око технологичните си разработки, за да не излезе „изкуственото съзнание“ извън контрол. С това на практика президентът на САЩ призна Си Дзинпин за равен, а стремежът ядрената надпревара да не ескалира в ядрена катастрофа сега се прехвърли в технологичната сфера. На последвалата среща във Вашингтон през септември темата отново се появи, като този път Си Дзинпин подчерта общата отговорност на двете държави развитието на ИИ да остане под човешки контрол.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/09/P20260514DT-3058-2.jpg)

Снимка: [The White House](https://www.whitehouse.gov/gallery/president-donald-j-trump-at-the-temple-of-heaven-in-beijing-china/)

Но дали уверението на китайския лидер, че ИИ е под контрол, може да ни успокои? Едва ли, тъй като дори САЩ и Китай да искат да продължат да се състезават кой ще бъде глобален лидер, съдията в надпреварата е негово величество ИИ*.* И макар учени от цял свят да спорят дали той наистина може да пороби човечеството, на този етап перспективата изглежда по-скоро нереалистична. В крайна сметка политиците са тези, които ще решат искат ли военен конфликт, или биха заложили на дипломацията; имат ли желания за преговори, или биха водили война без край. 

Големият въпрос сега е дали Китай ще успее да се възползва от възхода си в тази сфера и дали САЩ ще съумеят да върнат позициите си в технологичната надпревара?

### Къде остават хората?

Най-големите щети за демокрациите обаче идват от това, че дебатът за ИИсериозно подкопава червените линии, отвъд които държавата може да се намесва в личното пространство на хората. Това е и една от причините, поради която администрацията на Доналд Тръмп вече не гледа на много извънредни мерки като на нарушаващи свободите на американците. Роналд Рейгън пожертва социалната държава в Америка, за да победи СССР; следващите държавни глави на САЩ ще са изправени пред същата дилема. 

Проблемът е, че ако Америка пожертва ценностите, върху които е основана, ще се промени веднъж и завинаги. Това неизбежно ще стане, ако Вашингтон пожелае непременно да доминира в новата надпревара с Пекин, а политиците в САЩ вероятно ще обвинят ИИ за залеза на демокрацията така, както Джордж Буш-младши оправда „Патриотичния акт“ с „Ал Кайда“ и талибаните.

Китай от своя страна не дължи прозрачност на гражданите си, но именно той може да се окаже в позицията да решава иска ли да предостави повече автономия на ИИ и в какви рамки. Всеки китайски лидер би дал всичко, за да победи Америка и да сбъдне мечтата на поколения китайци – Поднебесната империя отново да стане икономически център на света. Ако обаче Пекин заложи на неконтролирано разработване на автономни системи за сигурност, това може да доведе до потенциален сценарий *COVID 2.0*, в който нещата ще излязат извън контрол. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/09/P20260514DT-2861-2.jpg)

Снимка: [The White House](https://www.whitehouse.gov/gallery/president-donald-j-trump-at-the-temple-of-heaven-in-beijing-china/)

Твърдението, че Китай носи отговорност за пандемията, е конспиративно, но е факт, че малките грешки водят до големи катастрофи. Затова срещите между американските и китайските лидери са необходими, за да се реши докъде силните на деня са готови да рискуват в своята надпревара.

В тази надпревара значение има и дългогодишното технологично и военно сътрудничество между САЩ и Израел, особено в областта на отбраната, киберсигурността и технологиите с двойна употреба. Израелският технологичен сектор допълва американските възможности, но войната в Близкия изток показва и колко тясно е свързано технологичното съперничество с геополитическите конфликти. 

Вече не е важно кой ще има по-добрия ИИ, а дали САЩ, Китай и техните партньори ще успеят да изградят правила, които да не позволят технологичната надпревара да ескалира в самостоятелен конфликт. В ядрената епоха подобна задача довежда до механизми за възпиране и контрол над въоръженията. В епохата на ИИ такива механизми тепърва трябва да бъдат създадени. Ако вече не е твърде късно.

##### Заглавно изображение: Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Храма на небето по време на посещението на американския президент в Китай през май 2026 г. Снимка: [The White House](https://www.whitehouse.gov/gallery/president-donald-j-trump-at-the-temple-of-heaven-in-beijing-china/)