> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Изгрява ли дъга над София и България?
- URL: https://www.toest.bg/izgryava-li-duga-nad-sofia-i-bulgaria/
- Published: 2024-06-19T09:45:38.000Z
- Updated: 2024-06-19T12:48:44.000Z
- Description: Най-голямата група в Столичния общински съвет се обяви в подкрепа на „София прайд“ и това е прецедент. Как го тълкуваме и какво следва от него? От Светла Енчева.
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, ЛГБТ+, София, общински съвет, София Прайд, граждански права

На 22 юни „София прайд“ ще се проведе за 17-та поредна година. Както винаги досега, най-голямото събитие в защита на правата на ЛГБТИ+ хората в България е съпроводено с дискусии „за“ и „против“. Отново има антипарад. Даже два, понеже в редиците на основното от години насам „антисъбитие“ настъпи разкол. В резултат т.нар. „Поход за семейството“ поосиротя и се проведе седмица преди прайда. В деня на „София прайд“ ще се състои „Шествие за семейството“, което се очаква да привлече повече участници и на което е обещала да пее бившата пънк икона Милена Славова.

Под *семейство* и „Походът“, и „Шествието“ разбират хетеросексуалното семейство от мъж, жена и техните деца. Според организаторите това е „традиционното семейство“, за което хомосексуалните връзки – и по-общо ЛГБТИ+ хората – са заплаха.

Тази година обаче публичната активност около прайда надхвърля обичайните безплодни спорове „за“ и „против“. Едно събитие в Столичния общински съвет (СОС) не се превърна във водеща новина, но е важен прецедент за ЛГБТИ+ хората. Този прецедент е станал възможен, защото почти незабелязано е настъпил друг, и то двоен прецедент. За какво става дума?

### Две декларации. И рецепта за розови еднорози

[„Рецепта за розови еднорози“](https://www.youtube.com/watch?v=oIuF02CfHyE) е песен на групата *Cool Den*. Няколко групи в СОС също забъркаха рецепта, увенчана с голям плюшен розов еднорог, настанил се на стола на един общински съветник.

На 7 май „Синя България“ [разпространи декларация](https://www.facebook.com/SinyaBG/posts/pfbid0mZHcAztCpGdb2ZE53YtS7kEunXBVi1ooFYbg9HqKx6ujafBL26MtN6bXBnyHMU7Ml) във *Facebook* в подкрепа на „Шествието за семейството“ и призова симпатизантите си да се включат в него. В декларацията се казва, че коалицията застава „зад каузата на семейството, вярата и борбата с демографската криза“, защото е „дясноконсервативна формация“. Също и че „няма по-голям проблем за България от демографската криза и борбата с нея трябва да бъде приоритет на всяко бъдещо управление“.

„Синя България“ е коалиция от седем партии, опитала се (безуспешно) да разшири на национално равнище успеха на „Синя София“, която е част от коалицията на местните избори. В СОС „Синя София“ е представена от трима общински съветници – Вили Лилков, Иван Сотиров и Ивайло Йонков. Декларацията е разпространена в последния предизборен ден, в който политическата агитация е разрешена.

На 13 юни групата общински съветници от „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ излезе със своя [декларация по повод „Шествието за семейството“ и „София прайд“](https://www.facebook.com/permalink.php?story%5Ffbid=pfbid0ZUGTx5EscYvyd3GDGTZr3iAQzU2Bgmh6Een5sgisPwBUQ5VqHiKtZtVUp3U3WJWul&id=100085550918539). Прочете я адв. Христо Копаранов, който заедно с Гергин Борисов (и двамата от „Спаси София“) е неин инициатор и вносител. Това е **първият път**, когато най-голямата група в СОС се обявява в подкрепа на „София прайд“ и по-общо – на правата на ЛГБТИ+ хората.

В декларацията противопоставянето на прайда и „Шествието за семейството“ се нарича „фалшива дилема“, защото „семейството не е математическа формула“ от майка, баща и техните деца – самотните родители и децата им, както партньорите без деца например също са семейства. И „всеки заслужава достоен живот“.

„Затова, когато години наред хиляди граждани излизат, за да ни кажат, че се чувстват онеправдани, че живеят в страх, че са лишени от права, ние сме длъжни да ги чуем“, се казва в декларацията и се споменават случаи на хомофобско насилие. В нея се подчертава и че прайдът не е само за ЛГБТИ+ хората, а за „утвърждаване правата и достойнството на всеки, който е различен от мнозинството – било то расово, етнически или по какъвто и да е друг признак“.

> Всички семейства са ценни. Всички имаме семейства – някои сме родени в тях, други ги избираме, трети ги създаваме, 

завършва декларацията.

Докато Копаранов чете от трибуната, от групата на БСП слагат на мястото му плюшен еднорог. Човек би могъл да възприеме този жест и като подигравка и да се обиди, но адвокатът предпочита да реагира позитивно. Той [публикува селфи с еднорога](https://www.facebook.com/hkoparanov/posts/pfbid02b1VSERxafG2BLm2oV7Wq8oN1PsgkFdw59VznrwBiKN9RHs9XSBX8grXdwMyNjjeFl), като благодари на колегите си „за милия подарък“. Копаранов го тълкува като знак, че „БСП най-накрая се позиционираха като европейска лява партия“ и че „резултатите им на последните избори са довели до катарзис“.

### Двойният прецедент

Инициаторите на декларацията Христо Копаранов и Гергин Борисов са застъпници за правата на ЛГБТИ+ хората от години. Затова „Тоест“ разговаря с тях.

Копаранов е ядрото на изследователския екип, който през 2018 г. публикува [юридически анализ](https://www.deystvie.org/%5Ffiles/ugd/84be43%5F9f659966cd554ee597d3c32efffe6d46.pdf) на 70 закона. Според проучването българската държава лишава еднополовите двойки от около 300 права, защото не признава партньорството им. Неотдавна Борисов припомни [свой пост от 2021 г.](https://www.facebook.com/galbsofia/posts/pfbid0VsgAnyhLRhbQ8yhkjbCHAr7NeCubhNPVE1uTTgFDVhfKp4wZMSM42V2uqJjf8RRhl), в който разказва историята на мъж, чийто партньор умира в болница, а той не може нито да получи информация за състоянието му, нито да продължи да живее в дома, който са градили двамата.

„Откакто пуснах онзи си пост с историята за болницата, хората, които ми казаха, че напускат \[България\], са поне 10\. 10 човека за 3 години. Повечето бяха специалисти със заплати над 5000 лева месечно“, споделя Гергин Борисов и пресмята в духа на скорошното изследване на [Института за пазарна икономика](https://ime.bg/analyses/ikonomicheskata-tsena-na-homofobiyata-v-bylgariya/) за икономическата цена на хомофобията: „1,8 милиона лева икономическа активност изчезна… защото е важно да се правят референдуми против джендър идеологията.“

„Жалко е, че подобна декларация трябва да бъде четена. Страшно е, че живеем във време, в което да кажеш, че всички семейства са важни и ценни може да бъде тема, по която не всички да са съгласни“, казва Борисов и допълва, че иска да живее в нормална държава и затова се опитва да я промени. 

> Искам познатите ми, които се отказаха да чакат, да имат повод да се върнат – защото виждат, че става по-добро, по-толерантно и по-европейско място за живот.

„Отбягването на темата за правата на ЛГБТ хората от страна на много политици е естествена последица от токсичната среда в българската политика и сред избирателите“, смята Христо Копаранов. Според него е разбираемо, но „тази предпазливост води до това, че във всеки един момент „не е сега моментът“. И моментът да се заговори за темата никога не идва“. А същевременно хомофобските гласове стават все по-силни.

На въпроса защо продължава да говори по темата, след като вече е общински съветник, той отговаря, че връзката в питането всъщност трябва да е обратна: 

> Влизането в Общинския съвет не трябва да е повод да престане да се говори по темата, а точно обратното – повод да се говори още повече. Като член на Общинския съвет един съветник трябва да формира насоките, в които да се развива неговият град, да създава визията за него. Затова \[...\] искаме да създадем сигурен и приемащ град, в който всеки да може да бъде себе си с достойнство.

Според Гергин Борисов „Спаси София“ е партия, която „не мери теми по това какво е популярно, а по това кое е важно“. А е важно София да е „град за всички и това включва ЛГБТИ+ общността“. Борисов допълва: „Аз продължавам да говоря по темата, защото съм част от тази общност и стремежът за равноправие е и мой.“ На учудването, че човек на изборна публична длъжност в България може да каже това, отговаря с усмивка: 

„Аз съм открит от години и няма сила на планетата, която да ме набута [обратно в килера](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%5F%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5)“. 

„Откритото говорене без страх е много важно, но още по-важно е предприемането на реални мерки“, смята Христо Копаранов, на когото също като Борисов не му се налага да разкрива сексуалната си ориентация, понеже не я и крие. Той има опит с говоренето без страх, знае и каква е цената му. „Например след последните ми публикации и декларацията, прочетена в Общинския съвет, аз станах обект на сериозна хомофобска реакция, включително съм получавал заплахи за живота си.“ 

Конкретно тази заплаха той е изпратил на прокуратурата:

![](https://lh7-us.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXd2yj67-UMOYrDv2T11ZJ9-KyzWAdHVeggZEP-RNSVXXjgSHQZzYEBiUSy-HkEYaiTyKtZRPMlCx0QIx7L4M343KzNn6z918YnBn3RQMEfIH8emxRl0USj97UeLWmubogpP7IrE0eUYfl3VwklHOKkk3fI?key=HNi75YkS-0eNwf3mi7pv4Q)

А в лични съобщения адвокатът получава и ето такива „пожелания“:

![](https://lh7-us.googleusercontent.com/docsz/AD_4nXcBqcUrFXfbEBiv0NNKPlhbtXw29YiiqrmJSK0aDfAGFYMSlDQlSOsGwkvLuan4Tl8Y8DILnKz0vYKx4H_97SNKPafifzkevSbzPwsOozoRuTqTwZkDL5SA1gtJGkud6BB9g4c4TpMXAevnz4wn-ATot9uy?key=HNi75YkS-0eNwf3mi7pv4Q)

Копаранов си търси правата, но в същото време не престава да реагира с добродушна ирония на подигравките и слуховете по свой адрес. „Защото ако няма смели политици, които да говорят, и ако обществото проявява толерираща търпимост към ответната хомофобска реакция, мълчанието ще продължи завинаги.“ 

Знаейки, че жълто-кафявите медии разнасят клюки по негов адрес, той публикува във *Facebook* актуална снимка, на която е с мъж до себе си – „да си обновят архива, че ми писна да качват стари наши снимки, когато решат да правят интриги“.

Без да дават признаци, че осъзнават колко голям прецедент са, Христо Копаранов и Гергин Борисов са комай първите хора на изборна публична длъжност в България, които са открити за сексуалната си ориентация.

### Веднъж на десетина години

В България се появява открито хомосексуален политик веднъж на десетина години. Малко артефакти са оцелели във виртуалното пространство от далечната 2004 година, когато 27-годишният тогава член на БСП [Ивелин Йорданов разкрива сексуалната си ориентация](https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/10583) пред медиите. Той е бил учредител на куиър организация и изглежда, е вярвал, че Столетницата може да стане лява партия от европейски тип.

Според активистите Моника Писанкънева и Станимир Панайотов, отразили случая тогава, с разкриването на младия социалист мълчанието по темата за ЛГБТИ+ хората е „веднъж завинаги разклатено“. Но БСП, изглежда, се опитва да заглуши случая, като не изпраща Йорданов на форум по темата. А партийният орган – вестник „Дума“ – му дава [право на отговор](http://old.duma.bg/2006/0106/050106/iskam/isk-1.html), след което обявява „своята задача в обсъждането на сложния проблем на хомосексуалността за приключена“. И „веднъж завинаги разклатеното мълчание“ се завръща.

11 години по-късно – през 2015 г. – Виктор Лилов, който тогава беше кандидат за кмет от малката либерална партия ДЕОС – се разкри като хомосексуален в [интервю](https://www.marginalia.bg/viktor-lilov-nito-kriya-orientatsiyata-si-nito-se-sramuvam-ot-neya/) на вече покойния Емил Коен за сайта „Маргиналия“. Татяна Ваксберг [отбеляза](https://www.dw.com/bg/%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82/a-18728742), че в България за първи път се случва някой, който се кандидатира за изборен пост, да декларира нехетеросексуалната си ориентация.

Случаят имаше широк обществен отзвук, а в продължение на години сексуалността на Лилов беше почти единственото нещо, с което беше асоцииран. Тя беше и една от причините за настроенията срещу него в ДЕОС. Две години след разкриването на Лилов партията, чийто председател беше станал междувременно, го изключи по скалъпени обвинения. Малко по-късно ДЕОС се самозакри, оставайки куха регистрация, която евентуално да бъде използвана за целите на някой нов политически проект. А Виктор Лилов опита да влезе в политиката и чрез други формации – без успех.

Девет години по-късно, през 2024 г., Гергин Борисов и Христо Копаранов са избрани за членове на СОС. Без да се крият, но и без скандал. Като нещо най-нормално, каквото всъщност е. И също като нещо най-нормално, те се опитват да впрегнат своята група и целия Общински съвет в работа за равни права.

> Чувал съм за много случаи, когато \[депутати\] са гласували по определен начин, защото еди-кой си разполага с касетка, снимка и т.н. След 1990 г. групичка хора определяха съдбата на България, но не знам дали сами решаваха, или ръководени от други съображения заради скритата си сексуална ориентация.

[Тези думи](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/sedmicata/kapitalno/2004/11/13/228717%5Fkapitalno/) са напълно актуални днес (само дето вече няма касетки, а флашки, социални мрежи, приложения и лични съобщения), но са изречени от Ивелин Йорданов при разкриването му през 2004 г. Не само за доста политици, а и за журналисти и други публични личности, разкриването на сексуалната им ориентация е равносилно на публичен линч. Макар ориентацията на някои от тях да е обществена тайна, те продължават да търпят натиск и унижения, без да са в състояние да си позволят да се разкрият.

Може би Христо Копаранов и Гергин Борисов, които разполагат с мандат от четири години да говорят от публична трибуна, най-сетне „веднъж завинаги“ ще катурнат мълчанието, за което говорят преди 20 години Моника Писанкънева и Станимир Панайотов. И ще спомогнат да изгрее дъгата, под която всеки може да бъде себе си. Възможно е обаче и стигмата да заглуши гласовете им. След още 20 години със сигурност ще знаем отговора.