> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Истории на върха на налъма (продължение) - URL: https://www.toest.bg/istorii-na-vurha-na-naluma-produljenie/ - Published: 2025-02-19T11:41:52.000Z - Updated: 2025-02-20T10:06:15.000Z - Description: В продължението на апологията си на налъма Атанас Шиников прелиства стари арабски текстове, за да научи повече за санкциониращата му употреба (демек за лобута с налъм), както и за превръщането му в талисман. Изобщо, на налъмите може да се разчита в много отношения – стига да не цъфнат. - Author: Атанас Шиников - Tags: Ориент кафе, история, ислям #### [*<< Към първа част*](https://www.toest.bg/istorii-na-vurha-na-naluma/) Според преданията *(хадиси)* Пророкът, докато водел молитвата на общността, свалял сандалите си и ги полагал от лявата си страна. Като видели това, неговите последователи започнали да правят същото. Нормално, бих добавил аз. Когато си убеден, че това е „Пратеникът на Аллах“ *(Расул Аллах)* и че той е „прекрасен образец“ за теб (Коран 33:21), ще искаш да си като него. След края на молитвата Пророкът запитал хората защо го правят, а те отвърнали, че е, защото са го видели да постъпва по този начин. Той пък разказал как самият архангел Джибрил (библ. Гавраил) го е осведомил, че върху сандалите му има мръсотия. Оттук и заръката към мюсюлманите: видят ли, че сандалите им са зацапани, на път за джамията, да ги избършат и тогава да се молят. По време на един от военните походи *(газуа)* Пророкът казал на правоверните да гледат да носят сандали, защото човек остава яздещ, докато е обут със сандали. А ако връвта на единия сандал се скъса, да не се ходи с един сандал. Тогава е по-добре бос. В друг пък разказ един от съратниците извадил два сандала (или налъма?) с каишки, за които друг казал: „Това бяха сандалите на Пророка.“ Било предадено, че Мохамед веднъж наложил наказанието за пиене на вино чрез бой с палмови клони и сандали. Или налъми. А Абу Бакр по този повод отмерил четирийсет удара. В друга версия на същия разказ самият Пророк налагал по четирийсет удара с палмови клонки или сандали. Налъмът, съответно сандалът, може да служи и като знак за състояние на посвещаване и ритуална чистота при поклонението *хадж*, наричано *ихрам*. Съпровожда се с обличане на определени дрехи. А Мохамед препоръчва тогава да се носят сандали. Не може затворени обувки. Извън специфичната регулация на поклонението, Пратеникът на Аллах според едно предание забранил човек да си нахлузва чепика, докато е изправен. Без да превръщаме този текст в енциклопедия на налъма по шериата, става ясно, че #### назидателната употреба на чепика съвсем легитимно може да бъде подплатена с религиозен аргумент. Очевидно е възможно да имаме едно и също следствие, породено от различни причини. Идейните основания на баба ми едва ли са свързани със Сунната. Както и Вазовото „биене по ръцете“, „задницата на престъпника“, че и на страховитата „фалага“ – с бой по ходилата. Но в рамките на една добре информирана от Корана и Сунната образователна и възпитателна традиция може да очакваме причинно-следствена връзка между тях и препоръките да се възпитава чрез бой, нали? А в старите медресета това е неизменна част от образованието. Така поне научавам от арабски образователни класики, като съчиненията на Ибн Сахнун от IX век или на Ал-Кабиси от следващото столетие и началото на XI век. #### На учениците се нанасят до десет удара, като причините са много – лентяйство, бавно запомняне на текста на Корана, грознопис, заспиване по време на урок. Съветът е да се избягват чувствителни части, например лицето, да се внимава да не се нанесе трайна телесна повреда, но да се причини болка. Лошият учител се отличава с това, че наказва учениците заради своя собствен гняв, а не „заради тяхна полза“. Препоръчват се удари по нозете, защото, по думите на Ал-Кабиси, те „са най-издръжливи на болка“ и рискът да се стигне до голямо увреждане е нисък. А от други извори знаем, че наказанието се нанася чрез пръчка, с дреха или със сандал, налъм, чехъл, както искате го наречете. Възпитателната мярка според традиционното арабско право обаче не е приравнена с наказанието, наложено за простъпки на свещения закон. Има различни термини. Възпитателното наказание чрез бой обикновено се обозначава с *та’диб*, тоест „дисциплиниране“. Идва от арабската дума *адаб*, тоест „етика“, „възпитание“, „порядки“, но също и „литература“. Оттам пък изразът *байт ал-адаб*, тоест „дом на етикета“, на „добрите порядки“ или направо „домът на литературата“, е един от много евфемизми за тоалетна. За боя с цел наказание по свещения закон се употребяват други термини. Но и при него сандалът играе роля. И до днес е така, както свидетелстват [запитвания](https://islamqa.info/ar/answers/395499/%D8%A7%D8%AE%D8%AA%D9%84%D8%A7%D9%81-%D8%A7%D9%84%D8%A7%D8%AD%D8%A7%D8%AF%D9%8A%D8%AB-%D9%81%D9%8A-%D9%83%D9%8A%D9%81%D9%8A%D8%A9-%D8%B6%D8%B1%D8%A8-%D8%B4%D8%A7%D8%B1%D8%A8-%D8%A7%D9%84%D8%AE%D9%85%D8%B1) на мюсюлмани из големите портали за онлайн запитвания *(фетви)* относно наказанията чрез бой с палмови пръчки или сандали, налъми, обувки... #### Освен към инструменталната и негативно натоварена наказателна употреба на налъма, текстовете на Корана и Сунната отпращат и към други културни практики, например съногаданието. Големите арабски съновници, включително и този на Ибн Сирин от VII век, комуто се приписва първият запазен сборник с мюсюлмански тълкувания на сънищата, твърдят, че ако сънуваш да те бият с налъм или сандал, ще бъдеш изложен на упреци. Само че сандалът на Пророка е друго нещо. Около него се развива специфична литература, посветена на достойнствата му. Разказва се, че векове след смъртта на Пророка все още съществуват автентични съхранени негови сандали. Един от тях е предаден от съпругата му Аиша. Парче от сандал на Мохамед се открива запазено и в Кайро през IX век при съдията Абд ал-Басит ибн Халил ибн Ибрахим от Дамаск. Имало и друг запазен образец в училището по хадис „Ал-Ашрафия“ в Дамаск, също историците говорели за още един, запазен в мароканския град Фес по времето на прочутия Мулай Исмаил ибн Шариф, султан на Мароко в края на XVII и началото на XVIII век. Така поне твърди богословът Ахмад Таймур от Египет, когато пише „Реликвите на Пророка“ в средата на миналото столетие и обговаря наличните артефакти, приписвани на Мохамед. Да речем, плащ, меч, косми, знаме. И разбира се – дълго разсъждение, посветено на свидетелствата за запазен „пророчески свети сандал“ *(ан-на‘л аш-шарифа ан-набауийа).* #### А Фес не е случайно място, особено що се отнася до свети налъми и сандали. Там се подвизава авторът на най-известното съчинение за сандалите, или налъмите на Пророка. Ахмад ибн Мухаммад ал-Макарри живее през втората половина на XVI и първата половина на XVII век и произхожда от Тлемсен в Алжир. Кариерата му на богослов и правист го отвежда във Фес и Маракеш като част от дворцовото обкръжение на Ахмад ал-Мансур, мароканския султан от края на XVII столетие. След като Ал-Мансур умира през 1603 г., Ал-Макарри се установява отново във Фес и поема престижния пост на имам на джамията „Ал-Карауин“, към която от IX век действа и едно от най-авторитетните религиозни училища в мюсюлманската история. Чак години по-късно, през 1617-та, заминава за Кайро. Там започва да пише най-известното си съчинение – история на мюсюлманска Испания (Ал-Андалус), която се превръща в стандартен справочник по темата на Запад поне до ХIХ столетие. Пътува до Дамаск, Мека, Медина, преподава хадис и умира през 1632 г., докато се подготвя да се установи в Дамаск. Изобщо, мюсюлманските богослови и прависти са космополитни. Пътешестват много по работа, за препитание, по лични причини, в преследване на политическа кариера или пък в заръчаното още от Пророка „търсене на религиозно знание“ *(талаб ал-‘илм).* Но за нас е интересно друго. През 1621 г. Ал-Макарри пише съчинение, посветено на обущата на Пророка. А заглавието на арабски е впечатляващо и римувано, както му се полага – „Победа от Всевишния в прослава на сандалите“ *(Фатх ал-Мута‘али фи мадх ан-ни‘али)*. Може да си поиграем с превода – арабските заглавия на съчинения го заслужават. Често пъти са дълги, метафорични, конструирани са от формални, да не река изкуствени рими. Бих могъл да предложа и „Завоевание от Всевишния във възхвала на налъмите“. И тези два варианта далеч не изчерпват всички възможности. А съчинението се е превърнало в класика. Започва с разглеждане на частите от Сунната, посветени на сандалите на Пророка. Обсъждат се и значения на точно определени изрази от тях, тълкувания на богослови, живели преди. Ако искате да се гмурнете в темата и сте готови да се вкопчите в борба с арабския език от XVII век, [това е вашето четиво в чудесен, чист и четивен препис](https://viewer.cbl.ie/viewer/image/Ar%5F3113/1/), съхраняван понастоящем в библиотеката „Честър Бийти“ в Дъблин. За по-визуално ориентираните читатели документът съдържа безценни изображения. Ето как в епохата на Ал-Макарри изглеждат различните видове сандали. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/02/-------------------3.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/02/-------------------4.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/02/-------------------5.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/02/-------------------6.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/02/-------------------7.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/02/-------------------2.jpg) Изображения на сандали от съчинението на Ал-Макарри, ръкопис от библиотеката „Честър Бийти“ в Дъблин. Запомнете този дизайн. Хем са много сходни, хем различни. Разширена основа, стесняване в долната част, нагоре заоблено разширяване и заострен връх. А защо е важна формата? Защото точно в тази форма исторически се появяват и талисманите на „светия сандал“, да не кажа „налъм“ (като един поп Минчо Кънчев). И до днес може да си купите такъв. Християните носят кръстчета, евреите имат своите „Маген Давид“ („щитът на Давид“, известен още като „звезда“), а мюсюлманите носят талисмани с формата на сандалчета от метал или дърво. Често пъти не са празни по средата като тези на Ал-Макарри, а са запълнени с геометрична орнаментация или са изписани с благочестиви формули. Може да си ги сложите в рамка на стената, на ключодържатели, като висулка или като декорация на дрехата. На късмет било, твърди се в мюсюлманските общности онлайн, където богослови много често обясняват какви са достойнствата на сандалите на Пророка, и препращат към предходни съчинения по въпроса. Дори материалът на оригиналните сандали на Мохамед е предмет на обсъждане. Жълти били, от кравешка кожа. За това жълто се сещам, докато се разхождам из пазара във Фес по време на пътешествието ми там. Кожените сандали и чехлите греят в пъстри, ярки цветове. „Как ги наричате тези?“, питам един продавач. Книжовният ми арабски винаги предизвиква шок. Човекът явно държи малък дюкян за портмонета, обувки, сандали, чехли и след първоначалния стрес от моя арабски превключва на много сносна версия на езика на Пророка. „Тук им казваме *бабуш*“, ми обяснява. А, ясно. Думата, подозирам, е свързана с нашенската *папук*, която шества из Персия, Турция, Близкия изток, та чак до Мароко. Като четеш обяснения за *бабуш* по арабските сайтове, често пъти го представят като вид *на‘л*. Само че не е толкова отворен, прилича на чехъл със заострен връх, не толкова на налъм или на сандал. Тъй като Фес е мястото и на известните бояджийници за кожа, където недейте стъпва, ако сте с чувствителен нос, питам и за вида кожа. „Имаме четири вида: най-скъпата е камилската, после е кравешката, после овчата и накрая – тази от коза“, ми се казва. А дали е така, не знам, приемам го на доверие. „Добре, а защо някои кожени неща, които искаш да ми продадеш, са овехтели и позагубили баграта си?“ – продължавам да разпитвам. „Защото са боядисани с естествено багрило, което е щадящо природата.“ Разсмивам се. Веднага се сещам за диалога ми с продавач на сувенири на Капалъчаршъ в Истанбул преди много години. > – Колко искаш за тези сувенирни украси от керамика? – питам един продавач. > – 40 долара! – отговаря. > – Добре – казвам, – за тези пари ще взема две, плюс ей тази декоративна метална кутийка. > – А, не! – обижда се. – Само тази кутийка струва петдесет долара. Погледни я, от сребро е, а вътре е слонова кост. > – Виж сега. Това не знам дали е сребро, но вътре виждам само пластмаса. > – Е – казва той веднага, без дори да се замисли, – така е. Ама не ръждясва! > – Браво! – разсмивам се аз. – Не ги искам. С това пътешествието на върха на налъма приключва. Но остава с отворен край. Започнало от „шамарената фабрика“ на социализма с налъмен привкус, преминаващо през възрожденската дряновица и бунтовните ни свещеници, Корана, Сунната, султани, принцове и везири в халифата. Всички те мързеливо се пошляйват по ориенталски сандали някъде в сокаците между пазари, хамами, палати, дюкяни, медресета и джамии, между България, арабския свят, Османската империя и Северна Африка. И ако някой ми каже, че темата е изчерпана, бих му отвърнал, че това ще стане, ама когато цъфне налъмът. --- *В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.*