> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Имаме ли експертиза за тарифите?
- URL: https://www.toest.bg/imame-li-ekspertiza-za-tarifite/
- Published: 2025-04-04T11:33:08.000Z
- Updated: 2025-04-04T17:34:50.000Z
- Description: Тъй като всички тук сме „бенефициенти“ на „експертизата“ на Павлина Върбанова, нека ви кажем, че този път определено ни е вдигнала мерника! Паронимите, които ни сервира в априлската порция език, са доста жилави и неведнъж са ни вкарвали в грешка.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, лингвистика, Как се пише?, общество

Човек трябва да знае в коя област е истински професионалист, затова нека признаем очевидното: най-висока *експертиза* за *тарифите* притежава сегашният основен обитател на Белия дом. Ние просто можем да сведем глави и да се опитаме да обясним защо нито *тарифите* са тарифи, нито *експертизата* е експертиза в този случай, доколкото ни позволяват познанията.

### *Мито* и *тарифа*

В българския език от време оно се употребява думата *мито* (стб. *мыто*), за която се смята, че е заемка от старовисоконемски. Да си припомним, че евангелист Матей е бил *митар*, тоест събирал е данъци от населението**¹**. В съвременния български език думата *мито* отдавна има утвърдено значение – ‘държавен налог, с който се облагат внасяни или изнасяни стоки’, и следва да употребяваме именно нея, а не *тарифа*, когато говорим за курса, поет от Доналд Тръмп по отношение на вносните автомобили например.

Тук сигурно влизам в капан и финансистите ще ме критикуват, защото, ако сме по-прецизни, би трябвало да кажем, че американският президент увеличава ставката на митата. По същия начин обаче не проявяваме достатъчно прецизност и когато говорим, че правителството или общинската управа вдига данъците, а всъщност повишава данъчната ставка. Да речем, тази година в община Търговище ставката за данък сгради се вдига от 1,65 на 2,5 промила от данъчната оценка на имота. Естествено, това повишение води до увеличаване на самия данък в левово изражение.

Да се върнем на употребата на *тарифа* вместо *мито*, която идва от английската дума *tariff*, означаваща както ‘налог върху внасяни или изнасяни стоки’, така и ‘списък с фиксирани цени за услуги’. В българския език свързваме *тарифа* по-скоро с нормативно определени такси, например имаме [Тарифа за нотариалните такси](https://notary-chamber.bg/sites/default/files/tarifa%5Fza%5Fnotarialnite%5Ftaksi%5Fkm%5Fzakona%5Fza%5Fnotariusite%5Fi%5Fnotarialnata%5Fdeynost.pdf) към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. И за да е още по-сложно, имаме и [*митническа тарифа*](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%5F%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B0), което си е напълно легитимно и широко употребявано словосъчетание, означаващо ‘списък с конкретни такси, налагани върху конкретни стоки’.

Затова – внимателно с финансовите понятия, особено в публикации, в които се говори за увеличаване или намаляване на мита, данъци, ставки и тарифи.

### *Експертност* и *експертиза*

В медийното пространство от доста години се чувства остър недостиг на *експертност* и изобилие от *експертиза*, когато става въпрос за висок професионализъм, задълбочени познания и натрупан солиден опит в определена област. В английския език думата *expertise* наистина означава точно това, но в българския *експертиза* отдавна се употребява с друго значение – ‘разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение’. Всички знаем, че експертизи, изготвени от различни специалисти, често са нужни на криминалистите, а също и в съда, преди той да постанови решение по дадено дело.

Не е добра идея същата тази дума да се натоварва с ново значение, автоматично пренесено от английския. Спокойно бихме могли да използваме *експертност* – съществително име, което назовава качество и е образувано от прилагателното *експертен* и наставката *\-ост*. Моделът е продуктивен и можем да посочим много такива съществителни (около 2300**²**) в българския език: *отговорност, активност, вежливост, грижовност...*

Факт е, че думата *експертност* липсва в [академичния тълковен речник](https://ibl.bas.bg/rbe/) и [БЕРОН](https://beron.mon.bg/), но това не е причина да не се употребява. Тук е моментът да кажем и дори да подчертаем, че ако не намираме дадена дума в речниците, това не означава забрана да я изричаме.

Може също да използваме синонимен израз, например *Елена Иванова* *е експерт* (вместо *има експертиза*) *в областта на маркетинга*. Ако пък става въпрос не за отделен човек, подходящ вариант би бил *Екипът ни има богат експертен/професионален опит в областта на гражданското право*.

### *Силициев* и *силиконов*

Струва ми се, че ерата на *Силиконовата долина* вече е зад гърба ни, защото повечето хора разбраха, че това е неправилен превод на *Silicon Valley*. Районът, където са съсредоточени високотехнологичните компании в САЩ, се нарича *Силициевата долина*, защото *силицият (silicon)*, а не *силиконът (siliconе)* се използва за изработването на [микрочипове](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%5F%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0), които на свой ред се използват в електрониката, а без нея съвременната високотехнологична индустрия би била немислима.

Близостта в названията на *силиция* и *силикона* е още по-голяма в английския език и това не е случайно. Елементът силиций е част от химичния състав на [силикона](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD), който е общо наименование на клас полимерни материали. Най-често като че ли го асоциираме с имплантите, използвани в пластичната хирургия, но за домашните майстори по-важни сигурно са други негови полезни свойства, благодарение на които бързо лепят, изолират, уплътняват и в крайна сметка също придават естетичен вид на ремонтираните помещения.

### *Бенефициент* и *бенефициер*

Ще представя още два паронима на вашето внимание, но тук, за съжаление, сме далеч от справянето с проблема. А проблемът е, че думата *бенефициент*, с която би трябвало да се назовава даващият, предоставящият средства, се употребява за диаметрално противоположната страна – получаващия средства. Ще попитате защо така е редно. [Причината е](http://old.europe.bg/htmls/page.php?category=329&id=16415), че в латинския език, откъдето сме заели и двете думи, *beneficient-* е сегашното деятелно причастие на глагола *beneficere* ‘облагодетелствам’ и съответно означава ‘облагодетелстващ, т.е. предоставящ, даващ’. Професор Огнян Герджиков [посочва примери за двойки юридически термини](https://www.24chasa.bg/mneniya/article/1745329) – също заемки от латински, които имат наставки *\-ент/-ант* и *\-ер/-ар* и означават точно двете страни на дадено действие, да речем *депонент* (лицето, което влага) и *депозитар* (лицето, което получава, приема за съхранение).

И така, ако сме последователни, предоставящият средства е *бенефициент*, а получаващият – *бенефициер*. По линия на европроектите обаче преди повече от десетилетие в употреба навлезе погрешната дума и министерства, общини, фирми и най-различни организации, усвояващи средства от Европейския съюз, бяха и продължават да бъдат наричани *бенефициенти*.

Неприятното е, че тази погрешна употреба е скрепена в не един и два нормативни акта. Само един пример ще дам – [Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление](https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136715858) (91 употреби на *бенефициент*). Наскоро един държавен служител реагира почти болезнено при обяснението на разликата между двете думи и каза приблизително следното: „Ние не сме глупави, знаем какво означава едното и какво – другото, но в работата си се позоваваме на нормативни актове и трябва да използваме терминологията в тях.“ Наистина, като че ли в такава ситуация нямаш полезен ход и се придържаш към написаното в закона или наредбата.

Ще се отклоня малко от темата, за да посоча случая с *Наказателно-процесуалния кодекс* и *Административнопроцесуалния кодекс* **³**, които трябва да се пишат по един и същ начин, но названието на първия е в противоречие със [сегашните правописни правила](https://www.toest.bg/slonut-v-stayata-na-bulgharskiya-pravopis/#:~:text=%D0%B0%D0%BA%D0%BE%20%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%20%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%20%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D0%B5%20%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%20%D0%BE%D1%82%). Тук нямаме избор и когато посочваме даден нормативен акт в писмен текст, се съобразяваме с названието му в този вид, в който е обнародван.

### Да *адресираме* проблема

Аз лично продължавам борбата си с *адресирането*, когато редактирам текстове, но признавам, че понякога ми е трудно да намеря точното съответствие. Става въпрос, разбира се, не за надписването на адрес на пощенска пратка, а за онова по-общо значение на английския глагол *to address*, когато при превод на български се питаме: Сега всъщност само обръщаме внимание на даден проблем, правим опити да го овладеем или го разрешаваме? Или пък нещо четвърто или пето?

Може би тъкмо защото ни е трудно да определим какво е имал предвид авторът, в преводни публикации се натъкваме на *адресиране* на най-различни въпроси. Неслучайно глаголът се предпочита от български политици, които искат да изразят много идеи с малко думи (изключвам причината да е, че не знаят какво конкретно искат да кажат) и същевременно да го направят по-така, по западен образец. Да вземем за пример *Това е бюджет, който адресира истинските проблеми на софиянци, не е перфектен, но ще постави основата градът да се промени коренно*. Бих „превела“ първата част на изречението така: *Това е бюджет, в който са взети предвид истинските проблеми и който ще се опита да ги реши.* Но знае ли човек, може авторът да е имал предвид и още нещо, което други читатели ще разгадаят.

Всички тези обърквания, смесвания и замени на думи в българския език са само малка част от свидетелствата за силното влияние на английския – днешната *lingua franca*. Няма изгледи поне в близко време то да отслабне, затова разумната съпротива, която би могла да даде някакви резултати, според мен е да се държи под контрол. Нека обаче не си правим илюзии – ще става все по-трудно.

**1** Значението на думите [*мыто*](https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg%5Fshow/d%5F04650/) (‘подкуп, подарък’) и [*мытарь*](https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg%5Fshow/d%5F04647) (‘събирач на данъци и мита’) в старобългарския език се различава от значението на днешните *мито* и *митничар*, но трябва да имаме предвид, че разполагаме с ограничен брой употреби в старобългарските писмени паметници.  
  
**2** Обратен речник на съвременния български език. София: Издателство на БАН, 1975, с. 541–562.  
  
**3** За да е цветна палитрата в названията, освен тези два кодекса имаме *Граждански процесуален кодекс* и *Данъчно-осигурителен процесуален кодекс*, но все пак техният правопис е подчинен на официалните правила. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.*