> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Имало едно време сватби
- URL: https://www.toest.bg/imalo-edno-vreme-svatbi/
- Published: 2019-07-06T05:00:05.000Z
- Updated: 2019-07-06T05:37:15.000Z
- Author: Люба Гъркова
- Tags: общество, България, портрет, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Настъпи месец юли, а с него и „сезонът на сватбите“. Но къде между сцените, познати ни от холивудските филми, и „Бяла роза“ се крият изконните български традиции – и останало ли е изобщо нещо от тях? С този въпрос се потопих в дълбините на етнографската литература. Разбира се, трудно е да се отговори еднозначно предвид факта, че в България има 7 етнографски области, а дори в самите тях традициите варират. Затова ще сравним по-популярните традиции, събрани от д-р Невена Даскалова в „От сватба до сватба“.

#### Нека проследим паралелно две сватби – една от миналото и една от настоящето.

Сватбата започва с нейното уговаряне. И докато днес то става между влюбените, в миналото това решение са вземали родителите. Не е било рядкост момъкът и момата дори да не са се срещали преди венчавката. Момковият баща е отивал в дома на момичето с шише ракия, на което била вързана сребърна пара̀ с мартеничен конец, а датата на сватбата се избирала така, че да не пречи на кърската работа.

Всяка съвременна булка може да ви каже колко е стресиращо да побереш сватба в един ден – как хем да има време за църковния брак, хем за гражданския. Някога достатъчна е била само венчавката. Докато сме още в църквата, прави впечатление и разликата в думите на свещеника. Ако днес той обръща внимание на нуждата от взаимна почит и равнопоставеност между брачните партньори, то в нявгашните му заръки е проличавало схващането, че жената е подчинена на мъжа и основната ѝ роля в семейството е да ражда деца:

#### „Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза. Синовете ти като маслинени клонки около трапезата.“

Сватбеният ден неминуемо е свързан със силни емоции у булката. Съвременно свидетелство за това откриваме в жаргона, в думи като *bridezilla* (от англ. „булка“ и окончанието от японското чудовище Годзила – твърде изискваща и обсебваща булка в предсватбена треска) – защото върху днешните младоженки пада сянката на опасността техният специален ден по нещо да се отличи от прилежно събираните с години представи в *Pinterest*. Фолклорът обаче пази емоционалните страдания на невестите от едно време:

*Ела се вие, превива,*  
*мома се с рода прощава:*  
*– Прощавай, роде голема,*  
*и ти, рождена майчице,*  
*че аз ще ида далеко,*  
*през девет реки дълбоки,*  
*през девет поля широки,*  
*през девет гори големи,*  
*през девет села в десето.*

*Ела се вие, превива,*  
*мома се с рода прощава:*  
*– Прощавай, роде голема,*  
*и ти, рождена майчице.*  
*Халал ми прави, майчице,* 
*дето си мене носила*  
*девет месеца на сърце*  
*и три години на ръки.*

*На тебе, майко, оставям,*  
*в градинка ранен босилек:*  
*недей го, майчо, оставя,*  
*ами го често поливай –*  
*с росица сутрин и вечер,*  
*с дребни сълзици по обед.*

*– Дощерю моя майчина,*  
*ти ми са збираш, торнуваш,*  
*ам мене кому оставаш*  
*утрин ранку да стане,*  
*водица да ми донесе,*  
*огънче да ми накладе,*  
*дворче да ми размете…*

*– Мале ле, стара мале ле,*  
*оставам си та, мале ле,*  
*на мойта сестра по-малка:*  
*тя ще ти вода дониса,*  
*тя ще ти огън наклада,*  
*тя ще ти двори размита.*

Тази и много други песни предават мъката, която е тежала на сърцето на невестата. В един ден е трябвало за пръв път да напусне бащиния си дом и да се изнесе с непознат мъж в чужда къща – предвид и факта, че традиционно булките в миналото са били значително по-млади от днешните.

Според О. К. Волков („Сватбарските обреди на славянските народи“, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1890 г.) обичаят за откупуване на булката е по-скоро балкански, отколкото славянски. И докато днес младоженецът сам отива да си вземе булката от шаферките, които го причакват с обувка, то едно време женихът е разчитал за тази задача на свой приятел. Избраника наричали „заложник“, а неговата задача била да се промъкне незабелязано в стаята на невестата с торба с чифт обувки, червена ябълка, глава кромид лук и сребърна булчинска игла, които да даде на бъдещата съпруга. Забележели ли го обаче, заключвали момата и заложникът трябвало да я откупи.

Разбира се, различно е и облеклото. Бялата булчинска рокля с дантела е носена за пръв път от британската кралица Виктория на нейната сватба на 10 февруари 1840 г.

![Картината „Сватбата на Виктория и Алберт“, худ. Джордж Хейтер](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/07/Victoria-Albert-Wedding-1.jpg)

„Сватбата на кралица Виктория и принц Алберт“, худ. Джордж Хейтер Снимка: [Уикипедия](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Victoria%5FMarriage01.jpg)

Булото пък произхожда още от Древен Рим, където се е наричало *flammeum* (от латинската дума за огън), и както можете да се досетите, е било червено. Функцията му е била да предпазва от зли сили. В българския обичай булото също е червено, но тук цветът символизира майчината кръв и продължаването на живота. Бялото було става популярно през ХХ в. при трите монотеистични религии и заедно с бялата рокля символизира чистотата и невинността.

Любопитно е, че вечерта преди сватбата и тогава, и днес в дома на момчето са необходими за помощнички моми, чиито родители са живи. Но тъй като времената се менят и ние се меним с тях, някога младите девойки са пресявали брашно, а днес украсяват автомобила, предназначен за младоженците.

#### В някои от съвременните ритуали също може да открием традиционни корени.

Например булката рита менче, за да ѝ върви по вода, както едно време майката на невестата е поливала пред момичето, когато е напускало дома. Булчинското хоро също е стар обичай, макар днес рядко да се практикува в автентичния му вид. Булката повеждала хорото с букет в ръка, който се поемал от всеки новозахванал се в замяна на пара̀.

Време е за същинската веселба: днес в ресторант, а някога – в дома на младоженеца. Невестата влиза, вървейки по бяло навущено платно, обрамчено с мартеничен конец, за да са здрави и плодовити младите. Някои съвременни младоженци също спазват тази традиция.

Момковата майка посреща младите в дома след венчавката с три босилкови китки, вързани с червен конец, и свещ, с които танцува пред и около нововенчаните. На входа тя им дава по три хапки от сватбения колак (обреден хляб) и ги благославя:

#### „соль и ляб да солите, да се не делите“.

Силно се отличава сватбената трапеза. Докато в настоящето младоженците се стремят да изненадат гостите си с пищни и изискани ястия от цял свят, то преди векове свекървата слагала на масата предимно боб (самостоятелно или пък със зеле) и булгур. Различна е била храната за кумовете. Всъщност тяхната роля е била доста по-значителна. От деца на момичетата се е заръчвало, когато се омъжат, да стоят прави пред кумовете си, поклон да им правят и ръка да им целуват. А в деня на сватбата за кумовете се поставя синийка с колак, печена кокошка и котле с вино.

И тогава, и сега край сватбената трапеза е време за подаръци. Но невинаги булката само е получавала – в миналото тя е поднасяла дарове. Най-напред и най-щедро дарявала кумовете, свекъра и свекървата, а сетне поднасяла по нещо и на всеки един от сватбарите. Момичетата изработвали чеиза още като деца. На жените поднасяли престилка, а на мъжете – риза.

След като младоженката поднесе даровете си, пристойницата (така наричали една от омъжените сватбарки, на която била поверена ролята) се приближава към нея и я поучава за първата ѝ брачна нощ. Обличат ѝ нова бяла риза и така пристъпва в брачната постеля. Това е най-стресиращият момент за момичето, защото

#### сватбарите чакат да видят дали тя е „неначената“.

Ако не е, счита се, че това носи нещастие на цялото село. За наказание връщат невестата на баща ѝ върху магаре, седнала с лице към опашката му. Това е притеснителен момент и за момчето, тъй като, ако се сакани много, може да решат, че е „завързан“, тоест направена му е магия и трябва да го впрегнат да оре с ярема.

Сюблимният момент от сватбата се увенчава с пукот – днес от заря, а някога от изстрел на пушка от младоженската стая, който сигнализира, че невестата е целомъдрена. Тогава сватбените веселия продължавали с още по-голяма сила, а пристойницата изнасяла окървавената бяла риза пред сватбарите. Деверите отивали с подсладена ракия при бащата на булката и поздравявали родата, че са отгледали „хубава мома“.

#### Младоженците оставали в стаята, а празненството продължавало без тях цяла вечер.

Всички останали елементи, които са намерили място в съвременния сватбен ритуал (както по-атрактивните, като сватбения „Менделсон“, пететажната торта, шампанското, хвърлянето на букета/жартиера, така и привидно местните, като чупенето на погача над главите на младоженците и гадаенето на пола на първородното дете по бялото и червеното цвете в менчето) всъщност нямат корени в изконните традиции.

И сватбата, като всичко около нас, е плод на глобализацията – в което няма нищо лошо, разбира се. Защото именно така днешното брачно тържество става толкова изпъстрено с разнообразни традиции, колкото шарени са били престилките, с които едно време са се венчавали невестите.

*Заглавна снимка: Пощенска картичка с българска сватба от Дебър през първата половина на ХХ в., неизвестен автор. Източник: Държавна агенция „Архиви“, [Уикипедия](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA-1735K-1-345-34-Debar.jpg)*