> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Хора срещу хора. Разговор с Еми Барух - URL: https://www.toest.bg/hora-sreshtu-hora/ - Published: 2020-02-07T22:02:05.000Z - Updated: 2020-02-09T13:45:01.000Z - Author: Марин Бодаков - Tags: общество, България, интервю, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 *Организаторите на „Луковмарш“ от БНС* [*заявиха*](https://offnews.bg/obshtestvo/bns-skochi-sreshtu-geshev-natcionalistite-zaplashvat-s-legalna-saprot-719700.html) *в декларация от 18 януари т.г: „Луковмарш не е забранен! С решение №5173 от 25.07.2019 г. на Административен съд София-град, забраната на кмета на Столична община е отменена. И това решение е окончателно и не подлежи на обжалване!“ Това беше причината да попитам журналистката Еми Барух защо въпросното решение няма по-отчетлив публичен отзвук. И тогава тя цитира прочутия автор на „Модерност и Холокост“ Зигмунт Бауман: „Доколкото съществува морален инстинкт в човешкото поведение, той е социално създаден. Когато обществото дефектира, той избледнява.“* --- **Да си представим, че трябва да обясните на ученик в елитна столична гимназия какво точно представлява поредният „Луковмарш“, който ще се състои на 22 февруари т.г. – какво ще му кажете?** Представете си, че във вашата гимназия има една група бабаити, които не харесват учителя по история, не харесват джаз клуба, не харесват онези „отпадъчните“ с манията за „разделното събиране“, не харесват „обществото на мъртвите поети“, не харесват, че не ги харесва Ани от *б* клас, не харесват различните, долния випуск, другата гимназия… А им е важно периодично да напомнят на Ани от *б* клас и на „лигавите ѝ приятели“, че са силни, че ги има, че умеят да удрят и удрят яко, че ***те*** са важните, ***другите***… другите са други. Представете си, че за да присъстват, за да ги виждат, за да напомнят за себе си, те периодично демонстрират своето нехаресване пред останалите – с факли, с униформи, с маршова стъпка – нахакано дефиле по улиците, в квартала, в града… И ако някой от останалите им се изпречи на пътя, тези бабаити вадят бабаитските си атрибути и му разказват играта. Може би това е нещо като опростено обяснение на поведенческите избори на момчетата (има и момичета), които черпят своята добавена стойност от идентификацията си с такива персонажи и с тяхната приповдигната арогантност, станала примамлива за лишеното от делничен героизъм тяхно всекидневие. Чувстват се недосегаеми, защото са се скрили зад удобен и привидно легитимен щит на национално духовно единство. Единство, от което са изключени всички, които те не харесват. Какво точно представлява „Луковмарш“, как да разчетем знаците, с които е гарниран този уличен спектакъл, каква е реториката на неговите организатори – това може да са темите в днешния урок по история. **Какво лично за Вас трябва да съдържа наборът документални свидетелства и произведения на изкуството, посредством които учебните програми могат да предизвикат осъзнаване на реалните опасности от неонацизма, антисемитизма и расизма?** Генерал Христо Луков е главен водач на Съюза на българските национални легиони, политик, известен с близките си връзки с националсоциалистическия режим на Третия райх. Дори само тези два факта биха били достатъчни, за да се ориентираме в посланието на неговите последователи. Впрочем организаторите на „Луковмарш“ не крият близостта си с идеите на легионерите – те защитават „бялата раса“, искат „от жарта на миналото“ да запалят „пламъка на бъдещето“, тяхната реторика изобилства със заплашителни речеви конструкции, ненавист и омраза към различните, с „кръв“ (без „чест“) и „лов на вещици“. Техни почетни гости са крайнодесни и неонацистки организации от Румъния, Испания, Германия, Австрия, Италия… Всяка една от тези организации има колекция от дълбоко смущаващи акции, които изобилстват от изобретателно насъскване на хора срещу хора. **Да минем на терена на политическата комуникация: за какво обичайно не говорим, когато говорим за „Луковмарш“? И защо?** Не говорим за това, че те наподобяват паравоенната организация, създадена през 1925 г. като корпус за охрана на висшите функционери на нацистката партия. Не говорим за натрапчивия паралел с членовете на [Хитлеровата младеж](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4), които в онези години са смятани за гаранти за бъдещето на нацистка Германия и са индоктринирани в нацистката идеология. Не говорим за начините, по които тези структурирани клетки могат да бъдат използвани и се използват като кордон срещу легитимни протести на гражданското общество. Не говорим за тяхната свързаност с хора от правителството. Не говорим за политическата употреба на побойниците. Не говорим за провежданата от тях серия от пропагандни акции в училищата, в градските пространства. Не говорим за това, че тяхната основна целева група са подрастващите. Не говорим за мълчаливата апатичност, за моралното безразличие, за отсъствието на милосърдие и съпричастност. Не говорим за начините, по които си проправят път корените на злото. Не говорим за това колко е лесно след думите да дойдат делата… --- *Разговорът ми с Еми Барух засега приключва. А аз си спомням за проф. Зигмунт Бауман, който през 2012 г. в София пред мен и приятели сподели: „Защото бъдещето не съществува. То е всичко това, което вие и аз правим чрез своите избори.“ Често се налага да припомням тази мисъл.* *За избор остават точно 14 дни.* ##### *Заглавна снимка: Стопкадър от рекламен клип на „Луковмарш“*