> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Градските гори на Париж и зелените клинове на София
- URL: https://www.toest.bg/gradskite-gori-na-parizh-i-zelenite-klinove-na-sofia/
- Published: 2021-01-15T22:03:52.000Z
- Updated: 2023-01-18T19:54:59.000Z
- Author: Анета Василева
- Tags: Градове за хората, градоустройство, #wp, #wp-post, общество, #Import 2023-02-06 13:46

Сложете в едно изречение Париж, вълшебна градина и „Шанз-Елизе“ – и получавате магическа смес, способна да разпали и най-закърнялото пандемично въображение. Така в началото на годината новината, че кметицата на Париж Ан Идалго възнамерява да превърне легендарното парижко авеню в нещо средно между линеен парк, споделена улица и площад, обиколи света за по-малко от два дни след първото си появяване във френския седмичник *Le Journal du Dimanche* на 10 януари.

От британския вестник [„Гардиън“](https://www.theguardian.com/world/2021/jan/10/paris-approves-plan-to-turn-champs-elysees-into-extraordinary-garden-anne-hidalgo) до нашите „*bTV* Новините“, [„Превръщат „Шанз-Елизе“ в необикновена градина“](https://www.mediapool.bg/prevrashtat-shanz-elize-v-neobiknovena-gradina-news316690.html) бе заглавието, което заля и [специализираните](https://www.dezeen.com/2021/01/12/champs-elysees-avenue-paris-extraordinary-garden/), и [масовите медии](https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/shanz-elize-v-parizh-shte-se-prevarne-v-neobiknovena-gradina.html), придружено от секси визуализации от птичи поглед на един бял, облян от слънце град с плиснати зелени реки от дървета. Новината подейства на хората ведро като сериал – примерно [„Емили в Париж“](https://www.imdb.com/title/tt8962124/), който беше един от празноглавите красиви хитове на тази мрачна есен и ни показа Париж като град на любовта, пълен с хора без маски и с романтични архитектурни клишета.

### Градските гори на Париж

Плановете на Ан Идалго за един зелен Париж обаче не са нито празноглави, нито самоцелно красиви, въпреки захаросаните визуализации на френското архитектурно студио [*PCA-STREAM*](https://www.pca-stream.com/fr/projets/etude-champs-elysees-48), което работи по проекта вече няколко години заедно с местната неправителствена организация [*Le Comité Champs-Elysées*](https://www.comite-champs-elysees.com/).

През последните години трафикът по „Шанз-Елизе“ достига 3000 автомобила на час, а булевардът се е превърнал в замърсено и шумно място, пълно основно с туристи, и със сигурност не предлага особено приятно преживяване нито на тях, нито на местните. Проектът затваря за автомобили половината от общо осемте ленти за движение по 1,9-те километра между площад „Конкорд“ и Триумфалната арка, сменя настилката с шумозаглушаваща, прави допълнителни джобове със зеленина, малки търговски обекти и озеленени „дневни на открито“, както и нови редици дървета по цялото протежение на улицата.

Целта е една – по-качествено публично пространство, и е част от голямата амбиция на Идалго да направи 50% от градските повърхности в Париж озеленени и с „дишащи“ материали – сиреч незапечатани с асфалт и бетон. А самият град – да стане въглеродно неутрален до 2050 г., като част от борбата с климатичните промени. Още през 2019 г. Ан Идалго обяви стратегията за създаване на поредица „градски гори“ в Париж – на Площада на Общината (*Place de l’Hotel de Ville*), около гара „Лион“ (*Gare de Lyon*), на Площада на Операта (*Palais Garnier*) и т.н. Та оттук – логично, и зеленият „Шанз-Елизе“. „Аз съм убедена, че Париж трябва да се адаптира към климатичните промени. До 2050 г. горещите вълни ще достигнат 50℃. Трябва да действаме сега“, казва кметицата.

### Коя е Ан Идалго

Ан Идалго е кметица на Париж вече втори мандат, избрана за пръв път през 2015 г. като кандидат на Социалистическата партия и преизбрана през 2020 г. Тя провежда упорита политика за [по-зелен, приятелски към пешеходците град](https://www.toest.bg/novata-parizhka-revolyutsiya/) и е обявила война на колите в града, затваряйки цели булеварди край Сена за автомобилно движение и превръщайки ги в паркове. Из цял Париж улиците са разкопавани, разделяни на две, а старият паваж – премахван, за да се добавят още велоалеи към вече близо 900-километровата мрежа за велосипедисти в града. „Може да има по-малко коли, но задръстванията са чудовищни и това увеличава замърсяването“, коментират нейни критици. „Тя е истинска истеричка – оплаква се собственик на таксиметрова компания. – Само велосипедни алеи и строителни площадки. Градът е в тотален хаос. Задръстванията са 24/7.“

Наистина в момента Париж със сигурност не е приятен за автомобилистите град, а домакинствата, които притежават личен автомобил, са паднали от 60% през 2001 г. на 35% днес. И всяка следваща година, през която Париж отчита поредното безпрецедентно горещо лято с температури през юли и август от над 42℃, доказва и на скептиците, че май Идалго е права – климатичните промени са факт, а градовете ни трябва да станат по-зелени във всеки смисъл на думата.

![Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Concorde-Axe--C2-A9PCA-STREAM.jpg "Concorde Axe")

Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM

![Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Etoile-Axe--C2-A9PCA-STREAM.jpg "Etoile Axe")

Париж: компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © PCA-STREAM

### Къде е зелена София?

И всъщност не само София. Къде са зелените български градове? Въпреки хроничните проблеми с въздуха и фините прахови частици (в столицата и не само), въпреки наследството на Прехода и [постсоциалистическата криза на публичните пространства](https://www.segabg.com/hot/zhiteli-na-mladost-na-nov-protest-sreshtu-stolichna-obshtina), въпреки упоритите опити за [„обезглавяване на старите дървета“](https://whata.org/awards/trees/) с масовите ремонти на улици и булеварди в страната през последните години, българските градове все още са едни зелени градове. Някой беше казал, че почти няма прозорец в София, от който да не виждаш поне едно дърво. До голяма степен все още е така, а зелените клинове (зелени ивици от паркова и горска територия) са едно от най-популярните предложения в [Общия устройствен план на Столична голяма община от 1938 г.](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/FileBrowser/File.jpg) – т.нар. План „Мусман“, който остава нереализиран в своята пълнота.

„Какво мислиш за този нов план в Париж да озеленят „Шанз-Елизе“? – попита ме в понеделник една позната, десетилетна изследователка на архитектурната теория. – Нали е същото като в Плана „Мусман“?“ Съгласих се. Много е важно да познаваме собствения си контекст, да сме наясно с наследените ценности, които да съумеем да развиваме качествено със съвременни урбанистични инструменти. И това важи далеч не само за зелените клинове на София, каквито впрочем има и в други български градове.

### Отново за градското планиране

В началото на януари общинското дружество „Софияплан“ (бивше „Софпроект“) представи [Изследване на световната практика в планирането на градовете](http://sofiaplan.bg/2021/01/04/foreign-planning/), част от процеса по обновяване на Общия устройствен план на Столична община, по който дружеството ще работи в периода 2020–2023 г. Разгледани са урбанистичните планове на три европейски града – Антверпен, Прага и Тирана, които по някакъв начин отговарят на мащабите, проблемите и целите на градското планиране в български контекст. Освен това два от тях са бивши социалистически градове – като София.

![Антверпен: част от стратегически проект за покриване на магистралния околовръстен път, с възможност за развитие на многофункционална зона, парк, водна и спортна инфраструктура. Източник: Stad Antwerpen](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Antwerpen-project.jpg "Антверпен")

Антверпен: част от стратегически проект за покриване на магистралния околовръстен път, с възможност за развитие на многофункционална зона, парк, водна и спортна инфраструктура. Източник: Stad Antwerpen

![Тирана: 13-те стратегически проекта в плана на града © Stefano Boeri Architetti](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Tirana-project.jpg "Тирана")

Тирана: 13-те стратегически проекта в плана на града © Stefano Boeri Architetti

![Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Prague-project-1.png "Прага")

Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha

![Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Prague-project-2.png "Прага")

Прага: регулиране на зоните за високо строителство и запазване на съществуващия силует. Източник: IPR Praha

Интересното е, че и трите плана обхващат повече от един мащаб на действие: не само обичайно свързвания с устройствените планове най-голям мащаб на ниво град, но и далеч по-ефективните и видими среден и малък мащаб – на ниво урбанистичен и архитектурен проект, който въздейства на стратегически избрана част от града. Именно средният мащаб се оказва далеч по-успешен за устойчиво обновяване на градската среда – спомнете си прекроените пристанищни зони в Хамбург, Антверпен или Гданск, стари железопътни релси или бивши индустриални зони, превърнати в паркове, в достъпно и социализирано културно наследство.

![Хафенсити, Хамбург. Снимка: Dietmart Rabich / Wikipedia](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Hamburg-HafenCity-Elbphilharmonie-und-Mahatma-Gandhi-Brucke-1.jpg "Хафенсити, Хамбург")

Хафенсити, Хамбург. Снимка: Dietmart Rabich / Wikipedia

![Хафенсити, Хамбург. Снимка: San Andreas / Wikipedia](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/01/Hamburg-Hafencity-Magellanterrassen-1.jpg "Хафенсити, Хамбург")

Хафенсити, Хамбург. Снимка: San Andreas / Wikipedia

Та, и в Антверпен, Прага и Тирана се забелязват няколко общи теми, сходни със софийската проблематика – как да се ограничи строителството на високи сгради, как да се осигурят чист въздух, води и природа и градът да се развива устойчиво и екологично, как да се намали броят на автомобилите, да се засили ролята на пешеходството, градския транспорт и велосипеда, как да се запазят ценни сгради и структури от всякакви исторически периоди. Все проблеми, които ни е омръзнало да нищим в социалните мрежи, но които, ето на, има как да бъдат решени чрез по-твърди или по-меки правила на устройствено ниво.

Директният копи-пейст на формули и идеи, разбира се, е твърде вреден без предварително проучване и своеобразно „персонифициране“ на решенията. Именно затова този документ е хубав пример за обратното – как се анализира информационен обем, но се включват и постоянни препратки към българския контекст. Изследването е подробно, но в същото време отделни негови пасажи работят и като манифест:

> *Могат ли градовете все още да бъдат силни и активни участници в градското развитие с политики, фокусирани в общи блага, като предоставянето на природна среда, публичното пространство и социалната и техническа инфраструктура равно на всички свои жители? Доколко може и трябва да бъде освободена частната инициатива в полето на градското развитие? Територията може ли да служи единствено за печалба и спекулация с недвижимо имущество, или тя има по-важната роля да предоставя блага на всички граждани? Има ли пространство за договаряне на политически визии за общи блага в частните инвестиционни проекти?*

Все въпроси, които е хубаво да си задаваме, докато гледаме зеления „Шанз-Елизе“.

##### *Заглавно изображение: Компютърна визуализация на проекта за „Шанз-Елизе“ © [PCA-STREAM](https://www.pca-stream.com/fr/projets/etude-champs-elysees-48)*