> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Готови за разстрел
- URL: https://www.toest.bg/gotovi-za-razstrel/
- Published: 2019-07-26T21:09:40.000Z
- Updated: 2019-07-26T21:24:39.000Z
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, България, граждански права, мнение, правосъдие, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Две събития погълнаха общественото внимание в последно време. Първото е #НАПлийкс. Второто – единственото предложение за нов главен прокурор в лицето на сегашния заместник на Сотир Цацаров – Иван Гешев. Покрай тях мина и замина новината, че [пловдивският лекар Иван Димитров беше оправдан](https://btvnovinite.bg/bulgaria/sadat-opravda-d-r-ivan-dimitrov-za-ubijstvoto-na-zhoro-dzhevizov-plaha.html) на първа инстанция за това, че е убил Жоро Джевизов, след като е признал вината си. А тази новина ни засяга не по-малко от другите две. Защото става дума за прецедент, последствията от който могат да рефлектират върху всеки един от нас. Както и защото между трите събития не е трудно да се направят определени връзки.

Немалка част от медиите реагираха на оправдателната присъда с нескрито задоволство и със заглавия от типа [„Оправдаха доктора, застрелял крадец“](https://www.google.com/search?ei=ox44XfakGsrgUYKwseAG&q=%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%85%D0%B0+%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BB+%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86&oq=%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%85%D0%B0+%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BB+%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%86&gs%5Fl=psy-ab.3..35i39l2.11531.13324..14126...0.0..0.113.958.8j2......0....1..gws-wiz.8Yjw%5FXhtrXg&ved=0ahUKEwi2goWMmc3jAhVKcBQKHQJYDGwQ4dUDCAo&uact=5), като някои добавят и фактологично невярното „в дома си“. Читателските реакции като цяло са радостни за решението на съда и агресивни към дръзналите да изразят критично мнение. На този фон, макар и по друг повод, кандидатът за нов главен прокурор изразява личното си мнение за делата, завършващи със споразумение:

#### „Никога не е достатъчно, естествено, че искам доживотен затвор и разстрел, ама разстрелът не е предвиден в България.“

Казусът с анестезиолога Иван Димитров беше засегнат и [в предишна публикация на „Тоест“](https://www.toest.bg/kolko-neizbezhna-e-neizbezhnata-otbrana/) – за законопроекта за разширяването на обхвата на т.нар. „неизбежна отбрана“. Нека припомним накратко:

Димитров е наблюдавал в продължение на около половин час от прозореца на дома си как Джевизов се опитва да обере гаража му. Не е сигнализирал на полицията. После е излязъл с незаконен пистолет и крещейки, че е от полицията, [изпразнил цял пълнител в Джевизов](https://news.bg/crime/doktor-dimitrov-izpraznil-tseliya-palnitel.html). Отново не се е обадил на полицията, а напротив – опитал се е да прикрие следите си. След като го залавят, първоначално лъже, че убитият е влязъл в дома му, където е било и семейството му, и той е трябвало да защити жена си и децата си. В действителност жена му и децата са били извън къщата в нощта на убийството.

Иван Димитров е анестезиолог, което го поставя на уважавана позиция в обществото. Убитият Жоро Джевизов е ром, рецидивист, говори се и че е бил наркозависим –

#### съчетава поне три дискриминационни признака.

На всичко отгоре има и прякор Плъха, а плъховете са едни такива вредни животни, които подлежат на убиване. Заглавия от типа на „Докторът уби Плъха“ демонстрират подчертано **дехуманизиращо** отношение към убития. Един вид, такива не са хора и не заслужават да живеят. Ако пък си анестезиолог, си достоен да убиваш недостойните по подразбиране. А на достойните да облекчаваш болките.

Оправдателната присъда на Иван Димитров е издадена в контекста на приети на първо четене промени в [Наказателния кодекс](https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529) (НК), повод за които беше тъкмо извършеното от него убийство. Според тях се разширява обхватът на т.нар. „неизбежна отбрана“. По силата им няма предели за неизбежната отбрана, когато „нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилището“ или е насочено срещу „живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“. А в оценката на въздействието към законопроекта вносителите – част от „Обединените патриоти“, **тотално смесват заплахата за живота с посегателствата върху частната собственост**.

#### От което излиза, че който си защитава собствеността, прави това в условията на „неизбежна отбрана“.

В [присъдата на Окръжния съд в Пловдив](https://www.os-plovdiv.com/resheni/n%5F2019%5F241.HTM) четем, че Иван Димитров е оправдан на основание на чл. 304 от [Наказателно-процесуалния кодекс](https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2135512224) (НПК) във връзка с чл. 12, ал. 1 от НК по обвинението по чл. 119 от НК. Нека разшифроваме този юридически лабиринт:

Споменатият член от НПК гласи: „Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.“

Да се чете: „Оправдаваме го, защото смятаме, че е невинен.“

Според чл. 12, ал. 1 от НК „Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.“

Чл. 119, по който е обвинен Иван Димитров, казва следното: „За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.“

Накратко, според обвинението Димитров е превишил пределите на неизбежната отбрана, а според съда – не. Нищо че ал. 2 на чл. 12 на НК уточнява: „Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.“ А да застреляш някого, който изобщо е нямал намерение да те напада, а само да ти обере гаража, трудно може да се определи като неизбежна отбрана.

В сега действащия НК няма хипотеза, при която човек да бъде оправдан за подобно убийство. Ако четем буквата на законопроекта за промяна, там също няма такова нещо. То обаче се съдържа в **духа** на законопроекта, в който посегателствата върху частната собственост се разглеждат като животозастрашаващи.

Да го кажем направо:

#### Иван Димитров е оправдан за убийството на Жоро Джевизов заради духа на законова поправка, която още не е приета окончателно и не е влязла в сила.

И въпреки Конституцията на България, според която всеки има право на живот, а посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Ако по-горните инстанции потвърдят решението на пловдивския Окръжен съд, ще легитимират този опасен прецедент. Това означава, че вече ще бъде комай разрешено да се убиват хора само защото: са се опитали да извършат кражба от нечия частна собственост; са се оказали в чужда частна собственост – дори и да не са искали да извършат престъпление, посмъртно няма да могат да докажат това; принадлежат към дискриминирани и стигматизирани социални групи – роми, наркозависими, престъпници, бездомници са само малка част от тях.

Апропо, по едно от обвиненията – за притежание на незаконно оръжие – Димитров е признат за виновен и осъден условно на две години лишаване от свобода. **Значи може да убиваш безнаказано, само че трябва да го правиш със законно оръжие.**

Разбира се, при условие че в очите на обществото си достоен, а убитият не е. Ако доктор влезе в къщата на ром и ромът го убие, едва ли ще разчита, че ще може да пледира за неизбежна самоотбрана.

#### Извод? Скоро можем да очакваме стъпки към облекчаване на режима за притежаването на оръжие.

Ако смятате, че за вас лично няма опасност, грешите. Обхватът на „недостойните“ [може да се разширява до безкрайност](https://www.toest.bg/dnk-zashto-se-vuzmutihme-chak-sega/) и нямате никаква гаранция, че един ден няма да се озовете в него. Само си представете:

- Искате да върнете стока в магазин, от магазина отказват. Вие спорите. Охраната ви застрелва, а после изкарва, че това е станало при неизбежна отбрана – застрашили сте нечия частна собственост (магазина).
- Единственият начин да отидете на даден плаж е да минете по път, който е частна собственост. Застрелват ви.
- Чувате скандал у съседите. Заради виковете имате основание да предположите, че става дума за домашно насилие. Звъните, за да предотвратите извършването на престъпление. Както е набрал на жена си, съседът ви застрелва – опитали сте се да влезете в имота му, точка.
- Вие сте на гости, скарвате се с домакините и те ви застрелват. Достатъчно е после да кажат, че сте влезли в имота им без тяхно съгласие.
- Да не говорим за всички професионалисти – социални работници, длъжностни лица, журналисти и пр., в чиято работа влиза да ходят на място, за да проверяват сигнали за проблеми.

При перспективата да си имаме нов главен прокурор, който изразява съжаление, че в България разстрелът „не е предвиден“,

#### ще е доста лесно въздаването на този тип „справедливост“ да се прехвърли върху гражданите.

А те да започнат да „прочистват“ населението от онези, които им се виждат недостойни. Или които просто им пречат, или ги дразнят. Като се има предвид и че същият кандидат за главен прокурор смята отстояващите разделението на властите за „десни екстремисти“, трудно ще е да се надяваме на справедливо правосъдие, което да възпира потенциални бъдещи извършители да изпълняват смъртни присъди по собствена преценка.

Защото в една държава без разделение на властите съдът е просто функция на силните на деня и на популизма. И защото в България никой не е над главния прокурор. Както казва съдийката Мирослава Тодорова [пред bTV](https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/miroslava-todorova-nesechistiii-e-kato-da-se-udari-za-splashvane-na-horata.html), ние „живеем на цикли, които се измерват в това кой е главен прокурор. Тоест социалната динамика се измерва на седем години. Прокуратурата се превръща в основен политически фактор, запълва всякакви дефицити“.

Скандалът с изтичането на лични данни на над пет милиона български граждани от НАП показва, че ако държавата не опази гражданите си, на практика у нас няма кой да ги защити. Въпреки българското и европейското законодателство за защита на личните данни. Той показва също, че е много лесно всички да се окажем засегнати. А реакцията на властта ([с активното участие на Иван Гешев](http://news.bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-danni-na-nap-sa-otkriti-v-sluzhebniya-kompyutr-na-kristiyan-boykov)) – че презумпцията за невинност не струва пукната пара.

Това са само наченките на духа на времето, в което се очертава да живеем през следващите (поне) седем години. И в което

#### няма как да бъдем сигурни дали, кога, за кого и защо може да се превърнем в поредните „плъхове“ за отстрел.

*Заглавна снимка: [Vitabello](https://pixabay.com/photos/gun-gangster-mafia-crime-criminal-4127187/)*