> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Големият въпрос за експерименталните животни в биомедицинските науки
- URL: https://www.toest.bg/golemiyat-vupros-za-eksperimentalnite-zhivotni-v-biomeditsinskite-nauki/
- Published: 2024-11-06T16:28:18.000Z
- Updated: 2024-11-06T16:31:58.000Z
- Description: От години се водят дебати в научните среди, но най-вече извън тях, може ли прогресът на науката да продължи, ако в нея не се използват експериментални животни. И макар светът да е тръгнал натам, изглежда, че все още не можем да се справим без животните. Анастасия Орманджиева разказва повече.
- Author: Анастасия Орманджиева
- Tags: общество, експериментални животни, молекулярна биология

Използването на животни за научни цели е [дългогодишна практика в биомедицинските науки](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3979591/), но и чест [повод за дебат](https://ellipse.prbb.org/debate-on-animal-experimentation/) в обществото. Приликите между животните (най-вече бозайниците) и човека позволяват изследването на множество механизми и тестването на нови терапии, преди да бъдат приложени при хора. Въпреки това далеч не всички резултати, получени при моделните животни, могат да бъдат използвани директно. Това е и главната причина, изтъквана от противниците на изследванията върху животни. Част от дебата е и дали изобщо имаме право да използваме животните с риск да им навредим, като се има предвид, че най-често единствената цел е извличане на ползи за човека.

### История на експерименталните животни в науката

Преди [повече от 2400 години е установено](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3979591/), че изследването на животни ни помага да разберем повече за себе си. Има доказателства, че в Древна Гърция Аристотел е използвал животни като част от своите научни изследвания с основна цел да подобри разбиранията си за живите същества.

Първоначалната стъпка, преди да се започне със същинския експеримент, е изборът на вида експериментално животно. Необходима е и селекция по определени характеристики, като животните се подбират и размножават, за да се постигне даден цвят на козината, дължина на крайниците и др. Разработването на моделни експериментални животни започва чак през XVIII и XIX век, когато учени като Ян Батист ван Хелмонт, Франческо Реди, Джон Нийдам, Ладзаро Спаланцани, Антоан Лавоазие и Луи Пастьор [започват провеждането на експерименти, за да изучат произхода на живота](https://www.sciencedirect.com/book/9781483197371/the-origin-of-life-on-the-earth). 

Благодарение на експерименталните животни е постигнат огромен напредък в много сфери на биологията. От [класическото изследване на Клод Бернар за ролята на панкреаса в храносмилането](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/2700021/) и разработването на [перорална жива полиомиелитна ваксина от Алберт Сабин](https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1045105683710894), до разгадаването на [патогенността на зика вируса](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10893765/) в днешно време, животните имат огромен принос за подобряването на качеството на живота. Разработването на нови лекарства и ваксини, на нови техники в хирургията и нови протоколи за анестезия биха били невъзможни без експерименталните животни.

Въпреки че в някои случаи клиничното значение на [екстраполирането на данните, получени от опити с животни](https://www.scirp.org/journal/paperinformation?paperid=48946), е под въпрос, напредъкът, постигнат с помощта на експерименталните животни, е безспорен. Доказателство е, че зад почти всички [Нобелови награди по физиология и медицина](https://www.nobelprize.org/prizes/lists/all-nobel-laureates-in-physiology-or-medicine/) стоят проучвания, проведени именно с животни, които днес са част от всички биомедицински науки, включително имунология, инфектология, онкология и др.

### Биомедицината и експерименталните животни в съвремието

За да бъдат използвани като експериментални, избраните видове животни трябва да отговарят на определени критерии спрямо крайната цел на изследването. [В биомедицинските изследвания се използват най-често](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7150119/) насекоми *(Drosophila)*, нематоди *(Caenorhabditis* *elegans)*, риби *(Danio rerio)*, жаби *(Xenopus)* и бозайници, например мишки, плъхове, кучета, котки, прасета и маймуни, поради тяхната филогенетична близост с хората. Понякога животното трябва да бъде модифицирано, за да отговаря на специфични характеристики.

Модифицирането става с техниките на генното инженерство, които се прилагат, за да се разработят т.нар. *нокаут*, или трансгенни животни, които са с изтрити или вкарани допълнително гени. Някои от тези експериментални животни постигат *статус на* [*„хуманизация“*](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28543438/) след присаждането на човешки клетки, изпълняващи своите първични функции в реципиентното животно. Това позволява на изследователите да изучават отговорите към патогените като в човешка среда.

Изучаването на различните видове рак и разработването на терапии е друга област, в която експерименталните животни са от ключово значение. Според [Световната здравна организация](https://www.who.int/health-topics/cancer) най-често срещаните видове рак при хората са на млечните жлези, белия дроб, дебелото черво, простатата, кожата и стомаха. Тези видове рак причиняват 10 млн. смъртни случая годишно. [В над 95% от проучванията се използват плъхове и мишки](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7979343/) за подкожно инжектиране на клетки от ракови клетъчни линии. Изследват се първичната ракова лезия и се проследява нейният растеж преди отстраняването на тумора.

### Предизвикателства при използването на експериментални животни

[Винаги е съществувал дебат сред изследователите](https://www.wellbeingintlstudiesrepository.org/cgi/viewcontent.cgi?article=1018&context=valaexp) относно значението на експерименталните животни, тъй като, макар много експерименти да дават обещаващи резултати, други не могат да доведат до такива. Това налага смяната на един вид експериментално животно с друг, по-близък до човека, например [приматите](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4145602/). Те имат генетични, биохимични и психологически особености, подобни на човешките. Нечовекоподобните примати продължават да бъдат необходими при разработването на ваксини и терапии за СПИН, паркинсон, хепатит и много други. [Откриването на ваксини с помощта на експериментални животни](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7121941/#:~:text=Animal%20models%20are%20being%20used,toxicity%20of%20the%20vaccine%20formulation.) е от полза и за другите животински видове, като предотвратява много зоонозни заболявания – бяс, тетанус, парво вирус и др.

Етичният аспект при работа с експериментални животни се разглежда [за пръв път през 1959 г., когато се предлагат принципите на трите *R*](https://norecopa.no/textbase/the-principles-of-humane-experimental-technique) (*Replacement, Reduction and Refinement* – заместване, намаляване и облекчаване). Съгласно тези принципи, броят експериментални животни, необходим за едно изследване, се свежда до минимум. Стресът и болката, които животните изпитват, трябва да бъдат ако не елиминирани, то максимално ограничени. Когато е възможно, експерименталните животни трябва да бъдат заменени с алтернативни варианти.

### Най-големите помощници на науката

Напредъкът в хуманната и ветеринарната медицина би бил невъзможен без участието на експерименталните животни, които позволяват да опознаем повече етиологията, патологията, физиологията и токсикологията на различни състояния, засягащи както хората, така и животните. По-големите по размер експериментални животни са неизменна част от разработването на [ортопедични импланти](https://www.science.org/doi/10.1126/sciadv.abb0025) и [присаждане на тъкани](https://www.jscimedcentral.com/jounal-article-info/Journal-of-Dermatology-and-Clinical-Research/Animal-Models-of-Excessive-Healing-in-Cutaneous-Wounds-10990). Каквито и да са конкретните задачи и цели, при включването на животни в биомедицински изследвания всичко трябва да стъпва на споменатите по-горе [принципи](https://www.eara.eu/the-3rs-in-animal-research).

Изборът на експериментални животни за определено научно изследване трябва да се одобри от [етична комисия](https://www.forskningsetikk.no/en/guidelines/science-and-technology/ethical-guidelines-for-the-use-of-animals-in-research/), която работи във всички страни, където е позволено да се извършват научни изследвания върху животни. Комисията се състои от учени и от хора, които не се занимават с наука. Всички заедно разглеждат предложеното научно изследване, неговия принос за човешкото здраве и необходимостта от използването на експериментални животни, както и възможните алтернативи за тяхната замяна. 

Дадено изследване може да бъде одобрено само след като екипът от учени отговори на изискванията на комисията, сред които например е избор на възможно най-малък брой животни. Комисията има право да въведе промени в научните протоколи и в краен случай да отхвърли предложеното проучване. Поради тези причини нараства интересът към изкуствени *in vitro* клинични изпитвания, които имат за цел изцяло да заменят експерименталните животни. В повечето случаи обаче тези системи не са достатъчно ефективни и нуждата от експериментални животни остава поради комплексния характер на цялото тяло и системите от органи. В такива експерименти например се изследват структурата на тъканите, животинският метаболизъм, различни патологични състояния и др. В много ситуации животинският модел е задължителен и не може да бъде заменен. Така е например при токсикологични изследвания за максимално поносима доза преди прилагането на разработеното лекарство на хора в клинични изпитвания.

Алтернативни техники, като изследване на [клетки в петриева паничка, използване на органи върху чип или на модели на изкуствен интелект](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7552665/) за проучване на взаимодействията между клетките се прилагат все повече в науката и имат определени предимства. Въпреки това тези технологии все още не могат да заменят напълно животните, защото засега чрез тях не могат да се изследват биологичните процеси в по-усложнени системи, като тъкани, органи и цял организъм.