> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Глобално село: 3–7 декември
- URL: https://www.toest.bg/globalno-selo-3-7-12-2018/
- Published: 2018-12-08T06:45:20.000Z
- Updated: 2018-12-08T12:58:07.000Z
- Author: Огнян Цветков
- Tags: Глобално село, политика, новини, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

### Косово отказва да премахне митата за сръбските стоки

На 14 декември косовският парламент ще гласува закон за преобразуването на силите си за сигурност в редовна войска. Тази стъпка и въвеждането на 100-процентови мита върху сръбските стоки вредят сериозно на диалога между Прищина и Белград. Това би повлияло негативно и на евентуалното членство на двете държави в Европейския съюз – Сърбия има официален статут на страна – кандидат за влизане в Съюза, а Косово е потенциален кандидат.

Косово няма да премахне митата в размер на 100% за стоките, внасяни от Сърбия, докато Белград не признае независимостта на бившата си провинция. Това обяви в понеделник министър-председателят на Косово Рамуш Харадинай, отхвърляйки призивите за анулирането на митата от страна на ЕС и САЩ, [съобщи „Ройтерс“](https://www.reuters.com/article/us-kosovo-serbia/kosovo-says-to-maintain-its-tariffs-on-serbia-despite-eu-pressure-idUSKBN1O22IL).

В началото на миналия месец Косово увеличи с 10% митата върху сръбските и босненските стоки, без да се включват международните марки. Тогава [Харадинай обясни, че мярката е насочена към „защита на местния пазар“](https://www.reuters.com/article/us-kosovo-serbia-trade/eu-calls-kosovo-to-revoke-import-tax-on-serbia-bosnia-goods-idUSKCN1NC2I0). До увеличаването на митата до 100% се стигна след заседание на тазгодишния конгрес на Интерпол в Дубай на 21 ноември, където кандидатурата на Косово за членство в международната полицейска организация беше отхвърлена за трети път. Според Белград членството на Косово в Интерпол би нарушило Резолюция 1244, гласувана от ООН след Косовската война (1998–1999) и оставяща проблема за статута на страната в ръцете на двете държави.

Според правилата на ООН всяко искане за приемане трябва да получи девет положителни гласа от 15-те членки на Съвета за сигурност, при условие че [всичките пет постоянни членки – Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ – гласуват „за“](http://www.un.org/en/sections/member-states/about-un-membership/index.html). Русия и Китай подкрепят Сърбия в конфликта. Кабинетът в Прищина отдавна обвинява Белград, че води кампания, която пречи на членството на Косово в международни организации.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини [призова правителството на Косово да отмени незабавно взетите решения](https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage%5Fen/54242/Statement%20by%20Federica%20Mogherini%20on%20the%20Kosovo%20Government%20decision%20on%20taxing%20goods%20from%20Serbia%20and%20Bosnia%20and%20Herzegovina). Според нея повишаването на митата за сръбските и босненските стоки е в противоречие с правилата на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и грубо нарушава Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово.

Към момента независимостта на Косово е призната от повече от 110 държави, но не и от Сърбия, Босна и Херцеговина, Русия, Китай и пет държави – членки на ЕС. Членството в Интерпол би осигурило на страната достъп до базата данни с криминални доказателства на страните, членуващи в организацията.

### Бъдещето на рохингите в Мианмар остава неясно

Наказателен трибунал за нападенията срещу рохингите в Мианмар – това се препоръчва в доклад на сформираната от Държавния департамент на САЩ група, който беше огласен в понеделник. В него се казва още, че „международната общност е длъжна да защитава хората, подложени на жестоки престъпления от собствените им правителства, и да гарантира справедливост и отчетност за подобни действия“, [предава „Ройтерс“](https://www.reuters.com/article/us-usa-myanmar-rohingya/human-rights-law-group-calls-for-tribunal-on-crimes-against-rohingya-idUSKBN1O21K8).

Това не е първият подобен доклад за насилието над мюсюлманското малцинство в Мианмар, където повече от 80% от населението изповядва будизма. В края на август 2018 г. беше публикуван доклад на ООН, в който властите на Мианмар бяха обвинени в извършване на геноцид срещу етническата група на рохингите. Докладът, основан на стотици интервюта, е най-силното осъждане на насилието срещу малцинството, [съобщава Би Би Си](https://www.bbc.com/news/world-asia-45318982).

След разрастването на конфликта през август 2017 г. повече от 700 000 рохинги мигрираха в Бангладеш, където пребивават в бежански лагери, в „буферна зона“ между двете страни. Хиляди бяха убити, а домовете им – изгорени. Тогава ООН определи нападенията като „учебникарски пример за етническо прочистване“. В настоящия доклад на ООН обаче [властите в Мианмар са обвинени в извършване на геноцид](https://news.un.org/en/story/2018/08/1017802), включващ убийства, изнасилвания, изтезания, сексуално робство, преследване и поробване, и са назовани поименно шестима висши военни служители, които да бъдат изправени пред международен трибунал. За да започне дело пред Международния наказателен съд, който е обвързан с ООН чрез договор за сътрудничество, е необходимо петте постоянни членки на Съвета за сигурност да бъдат единодушни. Това не е станало досега, а Мианмар отказва да поеме отговорност.

От 15 ноември т.г., след споразумение между Бангладеш и Мианмар, трябваше да започне процедура по връщането на рохингите в домовете им. След протестите обаче на тези, които не искат да напуснат бангладешките лагери без гаранции за основни права, включително гражданство и свобода на придвижване, процедурата така и не се задейства. Междувременно [Мианмар не прави нищо, за да убеди мюсюлманското малцинство, че ще бъде в безопасност в родината си](https://www.economist.com/asia/2018/11/24/rohingya-refugees-in-bangladesh-refuse-to-go-back-to-myanmar).

Въпреки сериозните обвинения и споразумението за връщане в Мианмар, [мигрантският поток от страната не спира](https://www.reuters.com/article/us-venezuela-oil-imports-exclusive/exclusive-venezuelas-refinery-woes-send-fuel-imports-soaring-internal-documents-idUSKBN1O422T). Под международния натиск за справяне с положението правителството заявява, че ще подобри условията за живот в щата Ракхайн, където пребивават рохингите. Позовавайки се на мнения на жители на щата и информация от проучвания на ООН, „Ройтерс“ коментира, че това означава просто изграждане на нови лагери в Мианмар, а не промяна на условията.

### Венесуелският президент се срещна с лидерите на Русия и Турция

След срещата на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) на 6 и 7 декември във Виена, в която участва и Русия, очакванията към Венесуела нарастват. Предстои страната да поеме председателството на срещата на ОПЕК догодина. През изминалата седмица венесуелският президент се срещна с държавните глави на Турция и Русия, а ООН за първи път включи кризата във Венесуела в годишния си глобален хуманитарен призив, който е за сумата от 21,9 млрд. долара през 2019 г.

Срещата между Мадуро и турския президент Реджеп Тайип Ердоган се състоя в понеделник, непосредствено след годишния форум на Г-20\. Ердоган изрази подкрепата за венесуелския си колега, чиято страна е обект на международни санкции и е обхваната от тежка икономическа криза, [съобщи „Уошингтън Поуст“](https://www.washingtonpost.com/world/europe/turkish-president-praises-venezuelas-leader-in-1st-visit/2018/12/03/61c59be8-f73b-11e8-8642-c9718a256cbd%5Fstory.html?utm%5Fterm=.2bc7565d5456). Мадуро заяви, че Венесуела и Турция ще укрепват икономическите си отношения. На срещата бяха подписани редица споразумения в областта на търговското сътрудничество между двете държавни петролни компании.

След срещата на Мадуро с руския президент Владимир Путин в четвъртък стана ясно, че Москва е готова да инвестира повече от 5 млрд. долара за увеличаване на производството на петрол във Венесуела и още 1 млрд. долара за добив основно на злато. Мадуро заяви, че е [подписана сделка за внос на руска пшеница в страната](https://themoscowtimes.com/news/russia-signs-6-billion-investment-deals-with-venezuela-maduro-says-63743). Венесуела вече има дълг към Русия и много експерти смятат, че до изясняването на подробностите около сделката не може да се говори за нов дълг.

Венесуела е държавата с най-големи запаси на петрол в света. Смята се, че на нейна територия са и едни от най-големите залежи на злато. Въпреки това страната страда от тежка икономическа криза, която се влоши значително след смъртта на предишния президент Уго Чавес и встъпването в длъжност на неговия приближен Николас Мадуро. През последните години кризата доведе до инфлация, голям международен дълг, недостиг на храни и лекарства и емиграция на повече от три милиона души. В края на май 2018 г. [Мадуро спечели втори шестгодишен президентски мандат](https://www.theguardian.com/world/2018/may/21/venezuela-elections-nicolas-maduro-wins-second-term), който беше оспорен от водещите опозиционни партии и Групата от Лима, състояща се от южноамериканските държави и Канада.

Докато Мадуро се срещаше с лидерите на Русия и Турция за подобряване на икономическото положение на страната си, кризата се засилваше. Президентът вече неведнъж е отказвал хуманитарна помощ. Междувременно [ООН търси 738 млн. долара през 2019 г.](https://www.reuters.com/article/us-venezuela-migration-un/u-n-seeks-738-million-to-help-venezuelas-neighbors-handle-migrant-flood-idUSKBN1O30XU), за да помогне на съседните на Венесуела държави да се справят с притока на милиони бежанци и мигранти, за които няма изгледи да се върнат скоро в родината си. Повечето мигранти са избягали в 16 страни в Латинска Америка и Карибския регион, сред които Колумбия е приела най-много венесуелци.