> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Гласовете на Америка – брой 8
- URL: https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-8/
- Published: 2025-10-03T05:00:41.000Z
- Updated: 2025-10-03T06:18:15.000Z
- Description: В 8-ми брой на бюлетина за САЩ на Йоанна Елми бягаме встрани от апокалиптичните сценарии и си пускаме малко музика, с която да си обясним по-леко какво става и защо.
- Author: Йоанна Елми
- Tags: Гласовете на Америка, музика, дигитална ера

> Емоционалното напрежение от постоянните негативни новини и безграничният достъп до т.нар. *doomscrolling* (безкрайно скролване) водят до рекордни нива на избягване на новини,

[пишат](https://www.theguardian.com/society/ng-interactive/2025/sep/01/news-avoidance-high-anxiety) в *Guardian*. 

За журналистите това е двойно предизвикателство: не само защото добрата журналистика не може да се съревновава нито с бързите новини, нито с дезинформацията, но и защото самите журналисти са хора, които не са изключение от горната тенденция. 

Случващото се в Америка е апотеозът на дигиталната ера: президентът туит; партията му, която управлява през манипулация и угодно изкривени факти; и всичко това в лайв, риалити формат, в който вдовиците излизат да оплачат съпрузите си с хореографирано изпълнение пред многомилионна публика, със заря. Както и самите републиканци са го казвали неведнъж, партията на президента Тръмп владее шоуто, пропагандата и комуникацията много по-добре от опонентите си – а във времена, в които електоратът изисква ентъртейнмънт, това ги прави печелившите и по-добрите политици. 

Тръмп, разбира се, не е конник на апокалипсиса, а само продукт на неговото продължително, унищожително бавно (и тъпо) разгръщане. Хората, които все още следят новините и избират да прекарват повече време в социалните мрежи, живеят в паралелен свят, където винаги навсякъде нещо или някой е на ръба на пропастта. В първите по-хладни дни дълго мислих как точно този бюлетин да избяга от подобна тенденция.

Трябва ли непременно да говорим за [спирането на работата на федералното правителство на САЩ](https://dariknews.bg/novini/sviat/pravitelstvoto-na-sasht-preustanovi-rabota-2432451), за [последните престрелки](https://www.readtangle.com/mass-shootings-in-grand-blanc-michigan-and-dallas-texas-political-violence/) в Тексас и Мичиган, за [скалъпения процес](https://www.readtangle.com/the-comey-indictment/) срещу бившия директор на ФБР Джеймс Коуми, поредното обръщане на палачинката от Тръмп спрямо [продължаващата руска инвазия](https://www.readtangle.com/trump-speech-united-nations-ukraine/) в Украйна, [поредното едностранно предложение за мир в Газа](https://www.bbc.com/news/articles/c70155nked7o)… И какво всъщност можем да кажем, което вече не е казано – включително и на редовете на тази рубрика. Истината е, че новинарският цикъл е циклично повторение на едни и същи грешки, произлизащи от неспособността на обществата ни да решат проблемите си извън пропагандата на културните войни, в които биваме умело въвличани ежедневно. 

Апокалипсисът има много сценарии. Един от най-интересните е [картата на бъдещето](https://innoxperts.com/wp-content/uploads/2021/08/innoXperts%5Fblog%5Fdownload%5FRichard%5FWatson%5Fwhatsnext%5F2050%5Fmega-Trends-and-Technologies-2017-2050.pdf), в която десетки настоящи тенденции се преплитат и пресичат, за да нарисуват всички версии накрая. Сред тенденциите на настоящето – ръст в проблемите с психичното здраве, хегемонията на глобалния капитал и растящата геополитическа нестабилност например – тук-там са разпръснати и контратенденции: „възраждане на рисуването на ръка“, „автомати за кратки разкази“, „бавни новини“. Всичко това може да звучи смешно, [но се оказва](https://ratio.bg/podcast/463/), че антидотът за апокалипсиса е повторното свързване с човешкото, най-вече през изкуството. Затова вместо поредна брънка във веригата от апокалиптични новини, коментари, контракоментари, анализи, контраанализи, доклади и т.н., в този брой ще си говорим за страшния свят през 

### Пет парчета, които ни казват нещо за историята на Америка (за слушане преди и след края на света) 

#### Neil Diamond – America (1980) 

Песента е посветена на [имигрантите, които избират САЩ за свой дом](https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broi-6/). Даймънд, който по това време вече е един от най-успешните изпълнители на американската, а и на световната сцена, е вдъхновен от пътешествието на предците си, имигранти от Източна Европа, към Ню Йорк. „Това е историята на баба ми и дядо ми, които бягат от преследване в Русия и идват в Америка в търсене на свобода“, казва Даймънд за парчето. 

> По някакъв начин песента говори на имигранта във всеки от нас. И затова според мен е толкова лесно човек да я хареса. Надявах се да разкажа историята на имигранта, който идва в Америка с големи очаквания, със самата идея за Америка, вплетена в мечтите му.

Ако попитате някой американец, много малко песни освен националния химн въплъщават толкова силно идеалите, върху които е основана държавата – или поне една част от тях. Историята обаче не свършва дотук. След атаките на 11 септември 2001 г. песента на Нийл Даймънд попада в [списък с парчета](https://en.wikipedia.org/wiki/Clear%5FChannel%5Fmemorandum), които не е препоръчително да се пускат в радиоефир. Скоро след това Даймънд променя част от текста по време на своите концерти. Вместо „Те идват в Америка“ *(They're comin' to America)* той пее „Станете за/Застъпете се за/Защитете Америка“ *(Stand up for America).* 

През изминалата седмица 120 иранци [бяха депортирани](https://www.bbc.com/news/articles/cgrql7gd10do) в Иран в рамките на двустранно споразумение между двете държави. Съдия, назначен по времето на Рейгън, излезе със силно критично мнение за администрацията на Тръмп, [в което се казва](https://www.theguardian.com/us-news/2025/sep/30/trump-administration-immigration-palestine), че държавата използва имиграционни механизми за натиск и цензура над гражданите си. И още: че никога досега в историята си САЩ не са имали маскирана анонимна полиция, камо ли с правомощия да задържа и измъчва. Папа Лъв XIV [разкритикува](https://www.usnews.com/news/world/articles/2025-09-30/pope-leo-criticizes-inhuman-treatment-of-immigrants-in-us) Щатите за „нехуманно“ отношение спрямо имигрантите, а журналист [бе атакуван и блъскан](https://www.usnews.com/news/best-states/new-york/articles/2025-09-30/federal-agents-grab-and-shove-journalists-outside-nyc-immigration-court-sending-one-to-hospital) от федералните власти в Ню Йорк. 

Метафората на песента, както и нейната история ни казват предостатъчно за двете страни на монетата – двата гласа, на които Америка пее и които, изглежда, ще се редуват безкрайно във времето. 

#### N.W.A. – Fuk the Police (1988) 

Полицейският тормоз над цветнокожи и хора от малцинствата е факт както днес, така и през 80-те, когато излиза хип-хоп класиката на *N.W.A.* *(Niggaz Wit Attitudes)* – група, включваща в различни периоди *Arabian Prince*, *Dr. Dre*, *Eazy-E*, *Ice Cube*, *DJ Yella* и *MC Ren*. В рамките на мащабна операция, започнала пред 1987 г., полицията в Лос Анджелис обявява война на уличното насилие. Обвинения са повдигнати на по-малко от процент от полицаите, разследвани във връзка с множеството сигнали за използване на прекомерна сила. 

> Просто не можеше да се търпи да бъдеш под властта на този окупатор \[полицията – б.а.\], който тормозеше. Казахме си: „Стига толкова!“ Музиката ни беше единственото оръжие. Мирен протест.

Това заявява рапърът *Ice Cube* в интервю. Парчето е забранено в ефира на някои радиостанции, което го прави още по-популярно. 

През лятото на 1989-та, [по време на концерт](https://www.gq.com/story/nwa-fuck-the-police-live-detroit) в Детройт, Мичиган, *N.W.A.* успяват да изпеят около трийсетина секунди от песента, преди отнякъде да се чуят изстрели. Изпълняват я едва за втори път по време на лайв. Групата бяга към бекстейджа, а там ги чакат полицаи, които ги приковават към земята, закопчават ги с белезници и ги затварят в някаква стаичка. След това полицаите искат автографи от изпълнителите. Заместник-директорът на ФБР пък [изпраща писмо](https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1989-10-05-ca-1046-story.html) до лейбъла на *N.W.A.*, в който се оплаква от песента. 

Парчето преживява ренесанс през 2014 и 2015 г. в контекста на множество инциденти с участие на полицията, при които загиват невъоръжени чернокожи мъже – [Майкъл Браун](https://en.wikipedia.org/wiki/Killing%5Fof%5FMichael%5FBrown) във Фъргюсън, Мисури; [Ерик Гарнър](https://en.wikipedia.org/wiki/Killing%5Fof%5FEric%5FGarner) в Статън Айлънд, Ню Йорк; [Фреди Грей](https://en.wikipedia.org/wiki/Killing%5Fof%5FFreddie%5FGray) в Балтимор, Мериленд. 

> Войната срещу бандите е политкоректният начин да кажем, че водим война срещу всеки, когото считаме за престъпник. Това означаваше война срещу всяко черно хлапе, което носи бейзболна шапка или тениска, джинси или кецове, 

казва *Ice Cube* в [интервю](https://www.rollingstone.com/music/music-news/ice-cube-will-reunite-n-w-a-for-bet-experience-show-46651/) от 2015 г.

През 2025 г. *Fuk da Police* бе обявена за една от стоте най-добри протестни песни в историята. Пародията на съдебен процес, около която е изграден текстът, е особено релевантна не само в контекста на продължаващите преследвания на малцинствата – понастоящем [латиноамериканци](https://www.americanimmigrationcouncil.org/blog/men-deported-el-salvador-stories-investigation/) или мюсюлмани – но и с оглед на превръщането на правосъдната система в лично оръжие за [разчистване на сметките](https://www.theguardian.com/us-news/2025/sep/30/trump-comey-prosecution-justice-department) на президента. 

#### Buffalo Springfield – For What It’s Worth 

Стивън Стилс пише песента през 1966-та, във вихъра на контракултурата и силните обществени реакции, които предизвиква тя. Въпреки че стандартно *For What It’s Worth* се смята за протест срещу войната във Виетнам, Стилс всъщност се вдъхновява от хипи протестите [*(Sunset Strip curfew riots)*](https://en.wikipedia.org/wiki/Sunset%5FStrip%5Fcurfew%5Friots) и сблъсъците между младите и полицията в Лос Анджелис. 

Парчето бързо се превръща в протестна песен, а по-късно става част и от саундтрака на „Форест Гъмп“, което я бетонира като разпознаваем акомпанимент на всичко, свързано с периода на 60-те и контракултурата. Както предходната песен, така и *For What It’s Worth* е част от протестите след [убийството на Джордж Флойд](https://en.wikipedia.org/wiki/Murder%5Fof%5FGeorge%5FFloyd) в САЩ през 2020 г. Тези протести все още се използват като политическа дъвка и от двете страни на идеологическия спектър. 

> В песента се преплитат четири различни линии, включително войната и абсурдите, които се случваха в Лос Анджелис. Написах я за около петнайсет минути. За мен всъщност тогава нямаше протест. Имаше нещо като танц с ченгетата… Да го определяме като бунт е абсурдно. Беше погребение на кутията на Пандора. Но тогава ни изглеждаше като революция,

[казва](https://americansongwriter.com/meaning-behind-buffalo-springfields-protest-anthem-for-what-its-worth/) Стилс в интервю десетилетия по-късно. 

Във времената на погребаните революции – от Великата Америка, която така и не става по-велика, през сякаш забравените вече протести в полза на човешките права, белязали първите две десетилетия на XXI век, чак до несбъднатите обещания на българските протести от 2013 г. и 2020 г. – какво ни остава освен да си припяваме: „Никой не е прав, ако всички грешат.“ 

#### Joni Mitchell – Big Yellow Taxi 

„Бетонираха рая и сложиха паркинг с розов хотел, магазин… Не ти ли се струва, че не знаеш какво имаш, преди да го изгубиш?“, пише Джони Мичъл през 1970 г. 

> Написах парчето, когато бях на Хаваите за пръв път. Хванах такси до хотела и когато се събудих на следващата сутрин, дръпнах пердетата и видях прекрасни зелени планини в далечината. После погледнах надолу и имаше паркинги – докъдето ти стигат очите – и това ме съсипа… тази зараза в рая. Седнах и написах песента.

„Отсякоха дърветата и ги сложиха в музей за дървета, / вземат на хората долар и половина, за да ги гледат“, продължава Мичъл, описвайки ботаническата градина в Хонолулу, която е жив музей за тропически растения, много от които редки и застрашени. Песента се превръща в химн на движението за опазване на околната среда, а през 1995 г. става част от саундтрака на хитовия сериал „Приятели“. В синхрон с епизода е пусната отново като максисингъл с различни ремикси. 

Песента разказва за унищожаването на природата, която се превръща във вещ за продан, в атракция, в реликва. Според проучване, [публикувано през септември тази година](https://sentientmedia.org/words-we-use-to-talk-about-nature-are-disappearing/), употребата на думи, свързани с природата, е спаднала с 60% между 1800 и 2019 г. Учените разглеждат 28 ежедневно използвани лексеми, свързани с природата, като „поляна“ и „клюн“ например, чрез база данни на *Google*, която следи за честотата на употреба на различни думи в английския език.

„Думите отразяват онова, което хората забелязват, ценят и за което пишат“, казват авторите на проучването. Те изграждат компютърен модел, който показва как с разрастването на градовете и с изчезването на зелените пространства се губи досегът с природата в рамките на няколко поколения. 

От началото на втория мандат на президента Тръмп тече [пълномащабна кампания](https://www.epa.gov/newsreleases/epa-launches-biggest-deregulatory-action-us-history) за [премахване](https://www.nytimes.com/interactive/2020/climate/trump-environment-rollbacks-list.html) на важни закони и регулации, свързани със замърсяването, застрояването и опазването на околната среда. Една от ключовите акции е за [премахването на регулациите](https://www.propublica.org/article/trump-epa-pfas-drinking-water) на т.нар. вечни химикали, пагубни за здравето на хората и за цялата планета. 

#### Green Day – American Idiot 

Песента, която дава и името на вероятно най-известния албум на бандата от 2004 г., е директно възпяване на гнева и отвращението от американската политика по време на президентството на Джордж Буш-младши и ерата след атаките на 11 септември – може би истинското историческо начало на това, което наричаме „съвремие“. 

Фронтменът Били Джо Армстронг нарича парчето „пречистване“. Корицата на сингъла изобразява мъж и жена, които държат детето си за ръце и го повдигат за скок право в отворен капан (изображението е далеч по-непознато от обложката на албума – на нея ръка държи сърце граната, от което тече кръв). 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/Green_Day_-_American_Idiot_single_cover.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/10/Green_Day_-_American_Idiot_album_cover.png)

Източник: [Wikipedia](https://en.wikipedia.org/wiki/American%5FIdiot)

Обвиненията, че масовите медии затъпяват и произвеждат параноя, която води до политическо и социално изглупяване, не са нови за американската култура и контракултура. В публикувания през 1996 г. роман „Безкрайна шега“ на Дейвид Фостър Уолъс корпорациите могат да наддават за това различните години да носят имената на продуктите им, а президентът на САЩ е поп звезда, хипохондрик и микробофоб, който печели изборите с обещанието да изчисти държавата, без да причини дискомфорт на когото и да било в хода на „почистването“. Дон ДеЛило публикува своя „Бял шум“ през 1986 г. и в него описва вездесъщото присъствие на медиите, на камерите, на белия шум на безкрайната комуникация, която всъщност не само че не ни казва нищо, а и ни отдалечава от близките ни и от нас самите. 

Oще през 1988 г. Нийл Йънг казва: 

> Няма да пея за „Пепси“, няма да пея за „Кока-кола“  
> няма да пея за никого, иначе изглеждам нелепо.

А във видеото към парчето [*This Note’s For You*](https://www.youtube.com/watch?v=KSSvzCNBvlQ)пародира бавното уеднаквяване на културата и изкуството и пълненето им с клишета, рекламни сюжети и поп звезди, които се продават на корпоративно-медийната машина. Видеото на Йънг е забранено за пускане по *MTV*, поради което Йънг ги нарича „безгръбначни“ и ги пита какво означава първата буква от името им – пари *(money)* или музика. 

Видиотяването на Америка, а оттам и видиотяването на света, се усеща като идваща буря в самото начало на нашия век. Две години след *American Idiot* излиза филмът „Идиокрация“. За времето си той изглежда абсурдно, а днес е пророчески – точно както и обувките *Crocs*, които са избрани от сценаристите заради абсурдния им грозен вид, подходящ за такъв свят, и се превръщат в абсолютен хит, какъвто остават и до днес. 

Един от всеки петима американци се информира от *TikTok* – невероятен ръст спрямо 2020 г., [се съобщава в проучване на *Pew* преди дни](https://www.pewresearch.org/short-reads/2025/09/25/1-in-5-americans-now-regularly-get-news-on-tiktok-up-sharply-from-2020/). Четенето за удоволствие в САЩ е спаднало с 40% за последните две десетилетия, [се съобщава в друго проучване](https://www.theguardian.com/us-news/2025/aug/20/reading-for-pleasure-study). За затъпяването си има и термин: [*Reverse Flynn Effect*](https://www.popularmechanics.com/science/a43469569/american-iq-scores-decline-reverse-flynn-effect/) или „обратен ефект на Флин“. 

Хубавото на всичко това е, че все още има хора с гръбнак. Оставям ви с [клипа](https://www.nytimes.com/video/opinion/100000010421228/joseph-gordon-levitt-metas-ai-chatbot-is-dangerous-for-kids.html) на актьора Джоузеф Гордън-Левит, който разказва какви мръсотии може да говори чатботът на *Facebook* на децата ви – одобрено от *Meta/Facebook* и неподлежащо на санкции. 

Още една причина да прекарваме повече време офлайн, слушайки хубава музика. 

---

*Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!*

**Вече сте регистриран потребител на Toest.bg?* Може директно от* [*настройките на бюлетините*](https://www.toest.bg/#/portal/account/newsletters) *в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:*

[Към настройките](https://www.toest.bg/#/portal/account/newsletters)

***Още нямате профил в Toest.bg?*** [*Регистрирайте се*](https://www.toest.bg/newsletter-glasovete-na-amerika/) *само с няколко клика:*

[Нов потребител](https://www.toest.bg/newsletter-glasovete-na-amerika/)