> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Гласовете на Америка – брой 4
- URL: https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-4/
- Published: 2025-07-04T09:32:31.000Z
- Updated: 2025-07-04T19:49:19.000Z
- Description: Честит рожден ден, Америка! Всичко, което искаме да ти пожелаем, може да си го прочетеш в дълбоко личния материал на Йоанна Елми.
- Author: Йоанна Елми
- Tags: Гласовете на Америка, САЩ

*I, too, sing America.* 
*И аз съм Америка.* 
  
*Лангстън Хюз\**

Този брой е личен, защото е планиран за публикуване в Деня на независимостта, националния празник на САЩ – Четвърти юли. 

В текста също така няма новини. И е дълъг. Но се надявам поне малко да помогне за по-доброто разбиране на новините. Защото те са моментна вариация на по-сложни и по-големи неща. А в настоящето новините от САЩ не са добри – поне за онези от нас, които гледат отвъд риалитито на политиката и идеологията и вярват в универсални човешки добродетели, като честност, морал, справедливост, смирение, милосърдие, разум, умереност и всичко останало, което е необходимо, за да живеем заедно и с доверие в света. И в бъдещето.

В края на май се навършиха десет години, откакто за пръв път пристигнах в САЩ. Кацнах на летище „Кенеди“ в Ню Йорк в два часа през нощта, ненавършила двайсет години. Десетилетие по-късно съм част от тъканта на Америка, тя е част от моята. Ежедневно се опитвам да разбера как точно се живее с това, какво означава. Особено в настоящето. Нямам еднозначен отговор. Особено в настоящето. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/1.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/2.jpeg)

Фойерверки в малък курортен град на 4 юли 2024 г. / Класическа викторианска къща в малък провинциален град, украсена с цветовете на американския флаг

Промяната на значението на думата „бригада“ от задължителния труд по време на комунизма, за който ни разказваха родителите ни, към т.нар. *Work&Travel* (букв. „работи и пътувай“) програми в САЩ намирам и до днес за една от най-добрите метафори за Прехода, за връзката между Изтока и Запада, за малките държави, които са приклещени между големите империи. 

По-голямата част от първите си месеци в Щатите като студентка на бригада прекарах в „бавния безславен Делауер“ *(slower, lower Delaware)*. Дотам се стига за четири часа от Ню Йорк по безкрайни многолентови магистрали, чиято маркировка е единственият ориентир в тъмното, ако изключим билбордовете с реклами край по-населените места. За четири часа в България почти стигаш до морето. За четири часа във Франция влизаш в друг регион, с друга история и дори диалект. За четири часа в Нидерландия… вече не си в Нидерландия. Маршрут от четири часа в Америка е смешна чертичка върху умалената *GPS* карта. 

#### Значителна част от населението на САЩ вижда големите градове – Ню Йорк, Вашингтон, Ел Ей, Филаделфия, само през екрана, 

ако не броим някоя училищна или семейна екскурзия. Още по-голяма част от населението е концентрирана в градовете и никога не преживява провинцията, нито пустотата и безбрежността на средните и южните щати. Много от приятелите ми в Ню Йорк не могат да повярват какви истории им разказвам от места, на които те самите никога не са стъпвали. Много от хората, с които разговарям на „другите“ места, които не са Ню Йорк, не искат и да чуят за Ню Йорк. И всеки път ми казват много да внимавам във Филаделфия. Все пак са видели по телевизията или онлайн колко е опасно там. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/3.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/4.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/5.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/6.jpeg)

По пътя: Уисконсин, планините Бъркшир в Масачузетс, Филаделфия 

Голяма част от преживяванията ми през първата година в САЩ се превърнаха в основа на [романа „Направени от вина“](https://janet45.com/p/7940-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0). Смъртта на студентка от Източна Европа в катастрофа още в първите дни; възходът на Доналд Тръмп и първите знаци за сериозни разломи в американското общество; богатите републиканци, които мразят имигрантите на теория, но ги предпочитат като евтина работна ръка на практика; групите българи, които ходят да чистят къщите на богатите в малкото останали острови на американската мечта и въртят схеми със зелени карти (днес някои от тях са тръмписти); чарът на Америка, безкрайният път, природата, оптимизмът и сърцатостта на хората, жестокостта им, глупостта им… 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/7.jpeg)

Двойка влиза във водата в Рехобот Бийч, Делауер, на фона на буря. Рехобот Бийч е основан като религиозна колония в края на XIX в., а днес е популярна гей дестинация. 

Младостта, особено ако има известна доза характер, неизбежно ражда арогантност, глад за път и живот, твърдоглавост и задух спрямо местата, откъдето идваме, и хората, от които сме направени. Америка обещава да засити точно този екстремен, арогантен глад: за свят, за пари, за свобода, за безбрежност, за любов, за преживявания, за динамика, за всичко в крайните му, прекалени състояния, за нов живот, за нов Аз. В есето си *Goodbye to All That* (букв. „Сбогом на всичко това“) от [книгата ѝ „Плъзнал към Витлеем“](https://www.toest.bg/1968-studyt-na-svobodata/) американската писателка Джоун Дидиън пише, че Ню Йорк е град на младите, на младостта. Позволявам си да перифразирам, че САЩ е държавата на младите – и то не задължително физически. 

Независимо колко остарява, Америка вечно ще бъде млада, така както Амстердам е най-красив есенно време, а Париж – през пролетта; така както Берлин и Германия събират в себе си цялата болка на XX век; така както София, а и България винаги ще бъдат донякъде неразбиращ себе си палимпсест на всички мъртви империи, които са надживели и от които са направени. Характерът на Америка е характерът на младостта: всичко е възможно, необуздано, сурово. В едната крайност е новото, пълното с надежда, а в другата – незрялото, неадекватното, първично жестокото, както може да бъде първично жестока само младостта. Всяка мечта си има цена. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/9.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/8.jpeg)

Ню Йорк: Надпис „Шибаното преразпределение на благата е проста работа; хип-хоп“ / Стикери с надпис „Месията е тук“

#### Както всяка друга история, историята на Америка е в ежедневното. 

Дори и поп фолкът е пълен с влияния от американската поп музика. Американската музика е родила или силно изменила повечето съвременни жанрове. Цялата ни поп култура – от киното, през анимацията, до литературата, как изобщо мислим и говорим културата – всичко това носи американски оттенък. Както и как разбираме и практикуваме демокрацията. Съвременният политически и обществен дебат в България и в света е директно повлиян от американските „културни войни“, чрез които САЩ опрашва света и които имат дълъг исторически път. 

Европа и Америка са неразривно свързани през колониалните, имиграционните и културните обмени, а европейският мир и просперитет през втората половина на XX в. е до голяма степен възможен именно благодарение на Америка. За хората от Източна Европа самата идея за Америка продължава да е част от двуполюсното мислене на света, в което има добра и зла империя, добра и зла икономическа и социална идеология и т.н. В свое [есе](https://www.kasparov.com/garry-kasparov-hey-bernie-dont-lecture-me-about-socialism-i-lived-through-it/) срещу позициите на популярния американски политик, социалист и кандидат за президент през 2016 г. Бърни Сандърс руският гросмайстор Гари Каспаров пише: 

> Докато Европа може да разчита на Америка да поема рисковете, да прави амбициозни инвестиции, да привлича мечтателите и иноваторите на света, и да, да бъде страна на неравенства, Европа може да жъне позитивите от всичко това, без да прави същите жертви. 

Британският историк Тимъти Гартън Аш пък [казва](https://www.timothygartonash.com/homelands.php): 

> Европейците следят сапунката на американската политика в пъти по-съсредоточено, отколкото се интересуват от европейските политики в Брюксел, камо ли пък от националната политика на друга държава членка на ЕС. Всъщност Америка си остава едно от малкото общи между всички европейци неща, заедно с музиката и футбола.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/12.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/19.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/20-1.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/21.jpeg)

Сентръл Парк, Ню Йорк / Къщата на Томас Ман, Принстън, Ню Джърси / Магазин за грамофонни плочи. Подобни магазини, както и книжарници за книги втора ръка са неделима част от американския пейзаж / Каубойски ботуши, изложени на делауерския щатски панаир

Склонността на Америка да бъде отворена към експерименти – социални, политически, технологични, културни, е причина както за някои от най-светлите моменти в съвременната ни история, така и за едни от най-отвратителните и безчовечни. Вярвам, че сега опасно залитаме към второто. Надявам се, че светлината ще се върне. Но за разлика от много хора мога да повярвам, че това *са* САЩ, защото САЩ винаги са били *и* това. 

#### Постоянна борба между най-висшето и най-нисшето в човешката природа. 

Стиховете на Ема Лазаръс, гравирани върху Статуята на свободата – „Нека аз да поема бремето на вашите тегла, на вашата бедност…“ – са избрани по време на труден исторически период, в който страната отново е разделена по линия на имиграцията. По-късно, когато Америка се бори за свободата на Европа през Втората световна война, расовата сегрегация все още е факт, а квотите за имигранти от Европа, включително за българи, не позволяват на много да намерят спасение отвъд океана от войната. Докато Америка стъпва на Луната, в Азия валят американски бомби, [необезвредени и до днес](https://www.theguardian.com/global-development/2023/apr/27/i-dont-want-more-children-to-suffer-what-i-did-the-50-year-fight-to-clear-us-bombs-from-laos). Докато Америка бори тиранията на комунизма по света, американките получават правото да отворят банкова сметка и да кандидатстват за заем без гарант мъж едва през 1974 г. Светлина и тъмнина.

В крайна сметка това е страна, построена върху противоречия: „живот, свобода и стремеж към щастие“, но само за някои, докато другите не се преборят за своето; върховенство на закона, но той не гарантира справедливост, ако тя не се извоюва; изграждане на свободна демократична държава, но пропита с чужда кръв. Историкът и биограф на няколко републикански президенти Джон Мичъм съвършено [обобщава](https://www.goodreads.com/book/show/38385947-the-soul-of-america) с фразата „борбата за душата на Америка“. Америка е в постоянна борба за собствената си душа – често със самата себе си. 

Виждам крайностите, които правят Америка мечта и месомелачка, спасителка и узурпаторка, гений и глупачка, люлка на разума и на глупостта – всичко, едновременно, през цялото време, навсякъде – като метафора за вътрешната борба на всеки един човек. Както казва Гьотевият Фауст, „онази сила, която вечно към злото се стреми, но всъщност все добро твори“. Или обратното. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/16-2.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/17.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/22.jpeg)

Автомобил, сниман в Рехобот Бийч, Делауер – всички табели носят послания срещу бившия президент Джо Байдън и Демократическата партия / Патриотични торти в голяма верига супермаркети / Къща в щата Пенсилвания

Все още имам надежда – и историографията донякъде ми дава основание – че националният мит и история на Америка почиват върху убеждението, че човек трябва да се стреми към доброто. Затова и наративите ѝ са обект на постоянна критика, пренаписване, анализ. Отвъд идеологията, отвъд национализма, отвъд всичко останало все още стоят някакви ценности. 

#### По същия начин вярвам и в европейската идея – не като политика, а като принцип. Принципът на доброто, на човешкото. 

Не е ли това всъщност пустото право на живот, свобода и стремеж към щастие – не гаранцията, че ще ги получиш, а свободата да се бориш за тях. Никой не е обещал, че борбата ще е лесна. Съвременната демокрация, включително и тази в САЩ, е родена в кръв и войни. И това, че веднъж сме се преборили, съвсем не означава, че не се връщаме именно там, откъдето сме дошли. Но в крайна сметка кои сме ние, че така нагло да очакваме края на историята да се падне точно на нас? 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/18.jpg)

Надпис в музея на Холокоста във Вашингтон, окръг Колумбия: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече не бяха останали хора, които да ме защитят.“ Мартин Нимьолер, лутерански свещеник, който първоначално подкрепя нацистите, а по-късно е заловен, тъй като се противопоставя на режима.

Откакто се върнах да живея в САЩ, съм била в 14 щата, пресякох линията Мейсън–Диксън, шофирах повече от двайсет часа от Източния бряг до Големите езера – и вероятно не съм видяла и преживяла и прашинка от всичко, което има за виждане и преживяване. Европейците често обвиняват американците, че не пътуват и не говорят чужди езици, но преди да си живял в държава гигант, е трудно да разбереш какво е да обитаваш огромна територия между два океана, която може да ти предложи всичко – какъв е смисълът да бъдеш другаде? 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/36-1.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/37.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/38.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/39.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/40.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/41.jpeg)

Природата: Падането на есенните листа в Нова Англия, щата Масачузетс. Красивите цветове привличат наблюдатели от цялата страна и чужбина / Залез на плажа по време на тежките канадски пожари през юли 2024 г., когато качеството на въздуха на Източния бряг беше толкова влошено, че с дни не можеше да се излиза / Миграция на канадски снежни гъски през зимата / Самотно дърво на морените в планинската верига Поконо, Пенсилвания / Езерото Мичиган / Каньоните в Уисконсин

Умберто Еко казва, че „общият език на Европа е преводът“. Америка говори само един език, който е и световен (Олга Токарчук тъжи за англоговорещите, които никога не могат да се оттеглят от света в самотата на езика си), и затова може би понякога ѝ липсва концепцията за друг, както и свързаност със света. 

#### Още от времето на *The Frontier* – невидимата и вечно движеща се граница, която американците преследват 

и в рамките на която разбират територията на държавата, но и на личността – светът и бъдещето се вземат, доминират, опитомяват. Веднъж изпълнила географската си мисия, днешната *Frontier* (импулсът за завладяване) може да се измести към Аза (т.нар. уелнес култура на самоусъвършенстване и овладяване на човека, на етикетирането и контролирането на всяка емоция, на продуктивността, на свръхчовека); към Космоса; към изкуствения интелект. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/23.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/24.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/25.jpeg)

Американският град – лабиринти от бетон, стъкло и стомана. Ню Йорк / Филаделфия / Чикаго

Дори и в ужаса на настоящето, в Америка се намира добро – и то много. Както дълбоко в „Тръмпландия“ – в кварталите с каравани, където се веят знамена и хората се обличат в цветовете на американския флаг; или в мрежите от клубове, където се събират полицаи, пожарникари и ветерани от войните и които обикновено са затворени за външни посетители; така и в „либералните“ среди на Ню Йорк; в алтернативните квартали на Филаделфия, където властват уелнесът, политическата коректност, вярата, че с повече усилия можем да видим цвета на аурата си; на „безопасните места“ *(safe spaces)* и т.н. Говоря си със земеделци и академици, с бизнесмени и чистачи, с 80-годишни хипита и млади консерватори. На живо, извън сапунката и машината за гняв на телевизията и социалните мрежи, които настоящата администрация владее до съвършенство и на които е продукт, всъщност винаги надделява човешкото. 

#### А може би просто съм наивна. Америка има навика да ни прави наивни. 

Прекомерният комфорт, изолацията, самотата, дигиталното съществуване подкопават връзката на човека с живота, с общността, със света, със самия себе си и с последствията от действията му; никъде това не се усеща по-силно от мястото, където се ражда и първо идва бъдещето. Доброто ражда зло. Но и злото ражда добро: опитите за политически репресии, цензура и крайностите все още срещат съпротива и водят до осъзнаване колко крехка всъщност е свободата, колко трудна работа е демокрацията. Всеки американец, с когото разговарям, независимо от политическите, религиозните или каквито и да било други убеждения, прави това, което прави, защото вярва в нещо. И защото е убеден, че ще промени света към по-добро. Точно толкова красиво, колкото и опасно. Но все пак си мисля, че е по-добре да вярваш в нещо, отколкото да не вярваш в нищо. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/26.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/27.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/28.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/29.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/30.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/31.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/32.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/33.jpeg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/07/42.jpeg)

Хората: Концерт на открито в биоферма в Делауер / Подреждане на участниците в конкурс за най-красиво теленце на панаира в Делауер / Въртележка на карнавала / Емблематичният КГБ бар в Ню Йорк / Работници на щанда за пържени лакомства на панаира, включително „колосалния лук“ – лук, който се реже по специфичен начин и се панира в мазнина; сред другите деликатеси са пържено парче масло и пържени сладки / Квартално празнуване на Деня на благодарността в местната църква във Филаделфия; т.нар. Potluck, в който всеки присъстващ носи ястие за общата трапеза / „Офренда“ за мексиканския Ден на мъртвите (нещо подобно на храната, която ние приготвяме за Задушница), който се отбелязва на 1 ноември, в някогашния Италиански квартал във Филаделфия, където днес живеят и работят основно хора от латиноамерикански произход / Студенти се организират за политическа акция на кампуса на Университета „Дрексел“, Филаделфия / Бездомник спи върху шахта, докато двама бегачи се приближават към кръстовището, Филаделфия

Америка винаги е била машина за истории, особено умела в това да разкаже мита за самата себе си и да го продаде на света като чиста истина. Маркетинг висш пилотаж. Търговец на вяра. Привидната близост със САЩ създава у много европейци илюзията, че познават американската култура и живот или че те са (ни) близки. Нищо не е по-далеч от истината. Затова и Америка ще продължава да (ни) изненадва, шокира, отвращава, омайва, разочарова, привлича, да предизвиква завист или смях, възхита и така нататък, и така нататък. *I’m afraid of Americans,* пее Дейвид Боуи. Страхувам се от американците. 

*Shine, perishing republic!* *(„Сияй, гинеща републико!“)*, [пише](https://allpoetry.com/Shine,-Perishing-Republic) пък поетът Робинсън Джефърс през 1925 г. Три години преди това афроамериканският поет Клод Маккей [описва](https://www.poetryfoundation.org/poems/44691/america-56d223e1ac025) своята родина като хранеща го с хляба на горчивината, задушаваща го. И все пак същата тази сила тече във вените му, продължава сонетът, и именно затова той устоява на жестокостта ѝ. А един ден всичко това ще е потънало в пясъка на времето. Нишката на литературата и изкуството – почти винаги обект на някаква форма на цензура и отпор от страна на американските институции – успява най-добре да улови душата на Америка в кехлибара си. 

Или по Сюзан Зонтаг: 

> На Америка: отдавам ти чест, особено на онези твои страни, които не са красиви: новите ти банки; захарта ти; паркингите ти. Винаги съм се опитвала да видя най-доброто в теб и в хората ти, които често са привидно приятелски настроени и забавни, но вътрешно зли. Това няма значение. Прекарах живота си в това да те откривам – тоест да откривам себе си. Аз съм това, което съм, защото съм гражданка на тази държава и жрица на този начин на живот. И затова – изгорете тялото ми и разпръснете останките му сред цигарената пепел до неизядените картофи в чиниите ви (защото сте на диета).

Обичана, мразена, идеализирана, очерняна, необходима, арогантна, спасителка, мъчителка – честит рожден ден, Америка! Бъди добра със света, от който си направена. И който често пряко волята му, а понякога и за добро, продължаваш да дълбаеш с острото си длето. 

##### *\* Превод: Леда Милева*

##### Заглавна снимка: „Руините на Империята II, или Земята поглъща къщата на господаря“ – инсталация на американския визуален артист Киян Уилямс на Биеналето в Музея на американското изкуство „Уитни“, Ню Йорк, 2024 г. Скулптурата, която е копие на западната фасада на Белия дом, потъва в земята. Обърнатият американски флаг е сигнал за военно положение или криза. 

##### Всички снимки в статията са от личния архив на авторката.

---

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

**Вече сте регистриран потребител на *Toest.bg*?** Може директно от [настройките на бюлетините](https://www.toest.bg/#/portal/account/newsletters) в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

[Към настройките](https://www.toest.bg/#/portal/account/newsletters)

**Още нямате профил в *Toest.bg*?** [Регистрирайте се](https://www.toest.bg/newsletter-glasovete-na-amerika/) само с няколко клика:

[Нов потребител](https://www.toest.bg/newsletter-glasovete-na-amerika/)