> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Гласовете на Америка – брой 11 - URL: https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-11/ - Published: 2026-01-09T15:48:11.000Z - Updated: 2026-01-09T15:57:51.000Z - Description: Какво стана във Венецуела и ще продължи ли да се случва и на други места по света? В първия за годината брой на бюлетина, посветен на Щатите, Йоанна Елми прави анализ на събитията от 3 януари и на това, което стои зад тях. - Author: Йоанна Елми - Tags: Гласовете на Америка, САЩ, Венецуела, Доналд Тръмп > Заветът, с който най-много ще се гордея, ще бъде този на миротворец и обединител. \[...\] Ще премерим успехите си не само по броя на спечелените битки, но и по броя на войните, които ще прекратим – и най-вече на войните, които никога няма да започнем. > > Президентът Доналд Дж. Тръмп по време на [встъпителното си слово](https://www.whitehouse.gov/remarks/2025/01/the-inaugural-address/) през януари 2025 г. --- Описвайки преживяванията на обществото в исторически интензивните периоди на Древна Елада, американският психолог и философ Роло Мей говори за тънката граница между усещането за възникване на нов свят *(emergence)* и критичното състояние *(emergency)*. На английски двете думи са свързани, а понастоящем ми се струват добър калъп за случилото се през изминалата седмица – американската операция „Абсолютна решителност“ *(Absolute Resolve)*, в рамките на която САЩ извършиха пълномащабни военни действия във Венецуела, залавяйки президента на страната – диктатора Николас Мадуро. Заедно със съпругата Силия Флорес той бе транспортиран в Ню Йорк, където го очаква съдебен процес. ### Събитията се разиграха на 3 януари в рамките на няколко часа, през които САЩ нанесоха и стратегически удари в столицата Каракас. След това американският президент Доналд Тръмп се обърна към нацията и заяви, че предстои САЩ да поемат контрол над Венецуела за неопределен период. На Мадуро са повдигнати обвинения във Федералния окръжен съд в Ню Йорк за „съзаклятничество/заговор за наркотероризъм, внос на кокаин, притежание на оръжия и взривни устройства, както и заговор за притежание на оръжия и взривни устройства срещу Съединените американски щати“. **САЩ поемат контрола над Венецуела** „до момента, в който можем да подсигурим безопасно, уредено и законно прехвърляне \[на властта – б.а.\]“, заяви президентът Тръмп в първоначалното си обръщение. В събота Делси Родригес, доскоро вицепрезидентка, пое длъжността на главнокомандващ и осъди действията на САЩ, призовавайки за връщането на Мадуро в страната. Според Тръмп обаче Родригес е заявила, че ще сътрудничи на американските власти. **Това е само едно от множеството противоречия и неясноти.** Сред най-очевидните са как една суверенна държава получава правото да „управлява“ друга, още повече че президентът Тръмп не уточни нито логистичните измерения на подобно управление, нито [сроковете](https://www.nytimes.com/2026/01/08/us/politics/trump-interview-venezuela.html) за неговото изпълнение. За сметка на това администрацията подчерта, че няма проблем да прати войници на терен заедно с американските петролни компании, които „скоро ще започнат да правят пари от държавата \[Венецуела – б.а.\]“. В неделя държавният секретар на САЩ Марко Рубио промени позицията и каза, че администрацията на Тръмп ще наложи военна „карантина“ на износа на петрол от страната, а не че ще я управлява директно. По-късно същия ден обаче президентът намекна, че САЩ може да предприеме подобни военни действия и срещу други държави в Западното полукълбо – Куба, Колумбия, Гренландия. **Действията на САЩ във Венецуела са колкото изненадващи, толкова и напълно предвидими.** Анализатори [предсказваха](https://www.readtangle.com/pete-hegseth-venezuela-potential-war-crimes/#:~:text=Well%2C%20candidly%2C%20I%E2%80%99m,doesn%E2%80%99t%20seem%20great.) наземни операции във Венецуела [още миналата година](https://www.cato.org/commentary/dont-do-it-mr-president), а в [Стратегията за национална сигурност](https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-10/) изрично беше заявено, че САЩ ще затвърждава геостратегическите си интереси в Южна Америка, надграждайки изкованата в имперско време доктрина „Монро“. Изненадата дойде оттам, че вероятно широката публика (и голяма част от традиционните партньори на САЩ) не очакваха или отричаха факта, че това *утвърждаване* ще става с груба сила и погазване на съществуващите норми (а вероятно и принципи на международното право). Но нищо от посоченото не е извън марката „Тръмп“ и вероятно е само началото – администрацията изпраща ясни послания за интересите си към Гренландия например. Макар човек никога да не е сигурен кога настоящото американско управление просто говори и кога заявява конкретни действия, има достатъчно основания подобни амбиции да бъдат вземани сериозно. „Живеем в свят, в реалния свят, в който управлява властта, силата. Това са железните закони на света от началото на историята“, каза пред Си Ен Ен Стивън Милър в понеделник. Публикация на съпругата на Милър в социалните мрежи – карта на Гренландия с мотивите на американското знаме – предизвика реакция от датските власти по-рано през седмицата. Във вторник държавният секретар Марко Рубио увери американските законодатели, че САЩ имали намерение само да купят Гренландия, а не да нахлуят с военна сила. > The Constitution is very clear about this. The President may arrest and extradite the leader of a foreign state without congressional approval if he posts about it on social media within 12 hours to the tune of YMCA > > — Andrew Fleischman (@ASFleischman) [January 3, 2026](https://twitter.com/ASFleischman/status/2007463734277447881?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw) Конституцията е недвусмислена: президентът може да арестува и екстрадира лидера на чужда държава без одобрение от Конгреса, ако публикува намеренията си в социалните мрежи 12 часа по-рано под звуците на YMCA. ### Има ли нещо гнило във Венецуела? Напрежението се нагнетяваше през изминалите седмици, в които бяха нанесени няколко удара върху плавателни съдове, за които се твърдеше, че са част от мрежа за наркотероризъм. Президентът Тръмп заяви, че корабите превозват огромни количества фентанил и нелегални вещества, чиято цел е да отровят и избият американците, и затова трябва да бъдат унищожени. На пресконференция на 15 октомври президентът каза, че всеки взривен кораб спасява живота на 25 000 души. „Имайки предвид, че през изминалата година в САЩ от свръхдоза са починали 84 000 души, трябваше да сме обявили победа и да сме се прибрали преди около седем кораба“, [пишат](https://www.cato.org/commentary/dont-do-it-mr-president) експертите Джъстин Логан и Брендън Бък в очерк за *Cato Instutute*. Но фентанилът се произвежда основно в Мексико с химикали, внесени от Китай и Индия – поне според [официалните доклади](https://www.dea.gov/sites/default/files/2025-07/2025NationalDrugThreatAssessment.pdf) от 2025 г. на американската Агенция за борба с наркотиците. В тях Венецуела не е спомената дори като транзитна държава. Подобни са и [изводите](https://www.unodc.org/unodc/data-and-analysis/world-drug-report-2024.html) на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. Според данните потокът на снабдяване е един и същ от години насам: основни съставки от Азия (Китай, Индия, Мианмар), производство в Мексико и разпространение в САЩ. В допълнение, Венецуела не се появява в скорошните данни на Бреговата охрана на САЩ и други охранителни органи, отговорни за залавянето и изземването на наркотични вещества. Латиноамериканската страна се свързва с каналите за разпространение на кокаин, но [по-скоро като транзитна държава](https://www.state.gov/wp-content/uploads/2025/01/2024-INCSR-Vol-1-Drug-and-Chemical-Control-Accessible-Version.pdf), отколкото като производител. Според ООН около 5% от колумбийския кокаин минава през Венецуела на път за Карибите и Европа. Фактът, че по-голямата част от наркотиците, влизащи в САЩ, идват от Централна Америка, противоречи на заявеното от администрацията с оглед и на това, че наскоро президентът Тръмп помилва бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, [осъден за… трафик на кокаин](https://www.bta.bg/bg/news/world/1020066-bivshiyat-prezident-na-honduras-huan-orlando-ernandes-izleze-ot-zatvora-sled-ka). #### За свободата и петрола И ако наркотиците, изглежда, са вариация на [„оръжията за масово поразяване“](https://www.bbc.com/news/world-64980565) от времето на Джордж Буш-младши, то въпросът тогава е какви всъщност са мотивите за операцията във Венецуела. Един от най-дискутираните варианти е, разбира се, петролните залежи: не от вчера е шегата, че там, където има петрол, има и американци, които освобождават местното население в името на демокрацията. С поемането на управлението на най-големите залежи от петрол в света САЩ си осигуряват не само добър инструмент за контрол върху световните цени, но и по-голяма независимост за действия спрямо Иран например (на трето място в света по петролно богатство). Ефективното усвояване на венецуелските залежи обаче би отнело години и би коствало милиарди: производството на петрол във Венецуела е минимално в сравнение с потенциала на страната и е намаляло драстично от началото на века. Макар и компании като американската „Шеврон“ все още да са активни в страната, наложените от 2015 г. насам санкции са орязали значително както инвестициите, така и поддръжката на необходимата инфраструктура – значителна част от нея е окрадена и разпродадена. Освен че венецуелският петрол е и логистично по-труден за рафиниране, потенциални инвеститори ще играят на сляпо, разчитайки на стабилна политическа ситуация в страната, за каквато поне засега няма изгледи. Стана ясно, че [режимът в Каракас е разпоредил въоръжени милиции (т.нар. *colectivos*)](https://www.ft.com/content/bd134d65-bba2-4b59-97b3-7c1b5964d158) да патрулират по улиците и да проверяват телефоните на гражданите, което се тълкува като опит за консолидация на властите след извеждането на Мадуро. Според експерти в сектора, дори страната да се върне към предишни темпове на производство (ок. 3 млн. барела дневно), това пак би я поставило след водещите десетина производителя в света. Бившият изпълнителен директор на *British Petroleum* Джон Браун [казва пред Би Би Си](https://www.bbc.com/news/articles/crkr4y717k7o), че съживяването на петролната индустрия на Венецуела е „много дългосрочен проект“, който със сигурност надхвърля периода на мандата на Тръмп. Освен това, независимо от идеологическата позиция на администрацията на Тръмп, която отрича климатичните промени и енергийния преход към по-чисти и възобновяеми източници на енергия, инвестициите в „чиста енергия“ [са рекордни за 2025 г.](https://about.bnef.com/insights/clean-energy/record-renewable-energy-investment-in-2025-three-things-to-know/) и [надхвърлят двойно](https://lautec.com/2025/08/28/clean-energy-investment-2025/#:~:text=By%20the%20end%20of%202025,to%20exceed%20$70%20billion%20USD.) инвестициите в изкопаеми горива. Пазарът в Южна Америка може да се окаже твърде апетитен за американските компании въпреки рисковете. Но в дългосрочен план – и с оглед на реалния свят, но не по [Стивън Милър](https://theconversation.com/stephen-miller-portrait-of-donald-trumps-ideologue-in-chief-272869) – е твърде вероятно и плановете за Венецуела да приличат на операция „Абсолютна решителност“: бърз ефект без визия, без ясен план и постижими цели. > I've noted before that Trump doesn't like war but he loves acts of war. He sees it as pure televised spectacle, a form of entertainment, but he wants it to be over quickly, as if in time for a commercial break. Dropping the MOAB in Afghanistan, killing Baghdadi, killing Soleimani… > > — Michael Weiss (@michaeldweiss) [January 3, 2026](https://twitter.com/michaeldweiss/status/2007465064299700729?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw) И преди съм отбелязвал, че Тръмп не е войнолюбец, но обича военни действия. Той гледа на тях като на чиста проба телевизионно шоу, забавление, но иска нещата да приключат бързо, навреме за рекламите. Действията в Афганистан, убийствата на Багдади, Сюлеймани и Мухандис, [бомбардировките](https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D0%B2-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC1-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-/1294657632669840/) в Иран и сега залавянето на Мадуро. \[Тръмп в обаждането си на „Фокс Нюз“ преди обръщението си към нацията: „Беше си направо като риалити, гледах го така… скоростта, насилието.“\] **А минерали?** Венецуела е богата на залежи от алуминий, берилий, олово, магнезий, никел, фосфати, платина, титан, уран и цинк, както и на злато и диаманти. Заедно с други минерали те са част от [списък с 60 елемента](https://www.usgs.gov/programs/mineral-resources-program/science/about-2025-list-critical-minerals) (сред които и 15 редки минерала) от ключова необходимост за снабдителната верига на САЩ, които търсят начини за подсилване на запасите си с оглед на зависимостта си за набавянето им от Китай. Неслучайно администрацията на Тръмп сключи [споразумение](https://www.svobodnaevropa.bg/a/ukrayna-sasht-sporazumenie-polezni-izkopaemi/33329905.html) за съвместно разработване на полезните изкопаеми в Украйна. „Имате стомана, имате минерали, всички ключови минерали, имате страхотна история на рудодобива, който е западнал. Президентът Тръмп ще поправи това и ще го съживи“, каза търговският секретар на САЩ Хауърд Лутник пред репортери. На 15 декември 2025 г. Лутник [обяви](https://x.com/CommerceGov/status/2000603443459658121) проект за мащабни инвестиции в инфраструктура за обработка на ключови минерали в Тенеси, където се очаква да се обработват и произвеждат годишно до 540 000 тона за нуждите на САЩ. „Тези минерали са жизненоважни за технологиите на бъдещето ни: отбранителни системи, полупроводници, изкуствен интелект, квантови компютри, автомобили, центрове за данни и съвременните производствени технологии“, написа Лутник в личния си акаунт в *X*. > Това е начинът да спечелим битката: строим тук, подсигуряваме снабдителните вериги, създаваме страхотни работни места и запазваме мястото на Америка на световен индустриален и технологичен водач. Организираната престъпност, корупцията и незаконната рудодобивна дейност остават основни предизвикателства пред експлоатацията на тези ресурси. Както и при петрола, санкциите са предотвратили значителни инвестиции в сектора през последните десетилетия. Ако вярваме на [първоначалните сигнали](https://www.nytimes.com/2026/01/05/world/americas/trump-venezuela-us-control.html) от властта във Венецуела в дните след отвличането на Мадуро, никой няма намерение да реформира страната. А без върховенство на правото, прозрачност и отчетност – все продукти на здравата демокрация, към която и самият американски президент не е особено привързан – бизнесът трудно жъне успехи, както знаем всички в България. **От доктрината „Монро“ до доктрината „Донро“ разликите са големи.** За първата [говорихме подробно](https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-10/) миналия месец. В исторически план целта ѝ е не толкова насилствен контрол над Южна Америка, а нейното опазване от влиянието на европейските империи във времената на засилен европейски империализъм, войни и бунтове. По онова време в САЩ съществува обществена солидарност с движенията за независимост, суверенитет и обособяване на национални държави в Южна Америка – точно обратното на посланието, което отправят САЩ в момента. Настоящите проучвания на мнението [показват](https://apnews.com/article/poll-venezuela-trump-foreign-policy-15c94665b41312f5613772726d710905), че повечето американци искат администрацията да се фокусира върху вътрешнополитически проблеми, като високите цени на здравеопазването, а първите анкети сочат, че мнозинството от американците не са убедени в нуждата САЩ да контролира друга суверенна държава. Самият Тръмп спечели изборите с обещания да не въвлича страната в повече външни конфликти. Четирима от десет души одобряват изпращането на войски за залавянето на Мадуро, а девет от десет смятат, че венецуелците трябва да решат кой ще управлява държавата им. > The United States needs to stay out of Venezuela. Let the Venezuelan people determine their future. We don't want other countries to choose our leaders--so we have to stop trying to choose theirs. > > — Tulsi Gabbard 🌺 (@TulsiGabbard) [January 24, 2019](https://twitter.com/TulsiGabbard/status/1088531713649713153?ref%5Fsrc=twsrc%5Etfw) „Съединените щати трябва да стоят далеч от Венецуела. Нека венецуелците си определят бъдещето. Не искаме другите държави да избират нашите президенти – така че трябва да спрем да избираме техните.“ Тълси Габард, 21 януари 2019 г. Съвременният имперски паралел са, разбира се, Китай и Русия, като една от теориите за премахването на Николас Мадуро е, че той е твърде ненадежден играч, който се опитва да балансира между големите сили за лична изгода и не би могъл да бъде гарант на американските интереси в страната. Китайска делегация пристигна във Венецуела часове преди отвличането му (меметата: най-неудобното и безсмислено дипломатическо пътуване в историята), а Русия от години разпростира влиянието си в страната. [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/01/Screenshot-2026-01-09-at-11.27.07.png)](https://www.instagram.com/reels/DTFbhbbCshK/) Появиха се и теории, че безпроблемното извеждане на Мадуро всъщност се дължи на вътрешни договорки – включително и такава между Русия и САЩ, според която САЩ оттеглят подкрепата и влиянието си в Украйна за сметка на същия „жест“ от страна на Русия във Венецуела. Подобни хипотези на този етап остават в сферата на спекулациите. Сигурен факт е обаче, че ако изобщо има ефект, то изборът на силата пред дипломацията е само краткосрочно рентабилен (например за разсейване на обществеността от вътрешнополитически проблеми или от лош президентски рейтинг). От подобни действия печели както Китай, така и Русия, за които вече няма морални или етични бариери пред упражняването на сила в собствените им сфери на влияние, например Тайван или Източна Европа. ### Бананови империи, бананови войни В „Гласовете на Америка“ повтаряме неуморно, че ерата Тръмп не е първопричина, а симптом на много по-сериозни и дългосрочни процеси – раждането на нови (корпоратизирани) империи и новото поделяне на света е само част от тях. Действията на администрацията във Венецуела не са без исторически прецедент. Просто за разлика от предишни подобни операции, например тези на администрацията на Обама в Либия (които произведоха гражданска война и пазари за роби), тук дипломацията и параванът на ценностите отсъстват, а разпадът и прехвърлянето към транзакционна (гео)политика е на пълен показ. Възникването на новия свят се усеща като критично състояние, защото е именно такова. Но и всичко ново е добре забравено старо. По-рано в историята имаме намесата на президента Удроу Уилсън в Мексико и залавянето на Панчо Вила; две интервенции в Никарагуа, които стават проблем на четири поредни администрации в рамките на двайсетгодишен период; окупация на Доминиканската република; окупацията на Хаити. Администрациите на Хувър и Рузвелт се отказват от намеса в Южна Америка към 20-те и 30-те години на миналия век, но през 1983-та САЩ влизат в Гренада, а през 1989-та свалянето на Мануел Нориега в Панама е подпомогнато от вече присъстващите американски войски. Администрирането на държава с територията на Венецуела обаче е почти невъзможно от логистична гледна точка: тя е два пъти по-голяма от Ирак и е управлявана от режим, който се радва на лоялността на армията и силовите структури, да не говорим за евентуалната гражданска съпротива на подобно решение. Необходимият военен ресурс – включително кубинките на терен, както казват американците – би бил огромен. Експерти подчертават, че дори евентуална смяна на режима много по-вероятно ще създаде хаос от безкрайни войни и борби за власт, само че не в *далечния* Близък изток както през последните десетилетия, а в непосредствена близост до САЩ. Освен всичко друго това би довело и до нови бежански вълни и би засилило миграционния поток към Щатите – един от най-важните проблеми за избирателите на Тръмп. ### Американците ще ми направят демокрация, ама друг път Имперските амбиции на САЩ във Венецуела предполагат високо ниво на стратегическо и логистично обмисляне и (дългосрочно) планиране, които настоящата администрация надали може да изпълни. Пример е [публичното обявяване на подривни дейности](https://www.nytimes.com/2025/10/15/us/politics/trump-covert-cia-action-venezuela.html) на ЦРУ във Венецуела. Предшественикът на Мадуро – Чавес, често обвинява ЦРУ за вътрешнополитически събития, дори и за предизвикването на земетресения. Според специалисти подобна недообмислена комуникация дава основания за всякакви конспиративни теории, както и картбланш на чавистите да припишат външно влияние на различни политически събития и процеси в страната – включително на действията на демократичната опозиция, за която американското управление не изразява явна подкрепа въпреки заявките си за реформи. Отвличането на Мадуро не е битка за демокрация, нито особена загриженост за съдбата на венецуелците – подобни интерпретации тепърва ще остаряват нелепо. То е послание към света, към следващите територии и към другите страни в Южна Америка – един от въпросите в предишния бюлетин беше какво би се случило с държавите от Западното полукълбо, ако не споделят визията на Националната стратегия за сигурност на САЩ – може би вече имаме отговор. Демонстрациите на сила и свалянето на бананови диктатори са (сравнително) лесни; както показва историческият опит, да си направиш демокрация е по-трудно, отколкото изглежда. Да си направиш колония – също, поне в XXI в., поне засега (дистопичните сценарии може да оставим за следващ бюлетин с художествени елементи). Защото в политиката, дипломацията и историята не е важно само какво правиш, а и как го правиш; на правото на силния да налага волята си със сламени аргументи и в разрез с установените правила могат да се радват само силните – останалите могат просто да се надяват да се окажат от правилната страна на събитията. [![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/01/Screenshot-2026-01-09-at-11.14.21-1.png)](https://www.facebook.com/photo?fbid=10162572295036814&set=a.485246976813) **И ако всичко това е твърде дълго и не сте го прочели,** можем да обобщим кризата на новия свят по следния начин: Президентът Тръмп и действията на САЩ във Венецуела продължават да излагат на показ загниването на скелето, което крепи света след Втората световна война. И не защото Николас Мадуро не е жесток диктатор и защото радостта на венецуелците от залавянето му е неоснователна, а защото ценностите на хуманизма и демокрацията са просто параван за алчността и тъмните импулси на властта, и то не само в този случай. Международните организации отдавна са беззъби в опазването на реда – сега проличава точно колко. Наивността, че краят на историята е тук, се топи пред реалполитиката на големите, които готвят поредна делба. Не можем да бъдем наивни и да вярваме, че не живеем в свят на сила и власт; въпросът е в това да разбираме, че когато определени процеси се задвижват независимо от всичко, цената рано или късно става твърде висока. И я плащаме всички. „Завръщането към сферите на влияние е логично единствено ако сте Велика сила. Ако не сте, да се радвате на подобно развитие е откровена глупост. Прекалено много хора си въобразяват, че живеят като американци, без реално да разбират, че всъщност са граждани на периферията“, [написа](https://x.com/yuanyi%5Fz/status/2007475827277967649?s=20) в *X* оксфордският политолог Юан И Жу. Надали може да бъде казано по-добре. Възникването на нови светове винаги поражда критично състояние. Хубавото е, че и критичните състояния могат да родят нови светове – и то добри. Въпросът оттук нататък – за американците, осъзнаващи нуждата от дълбоки реформи в страната си, липсата на които доведоха до днешната американска безнаказаност и институционален упадък; за венецуелците, които ще се борят за демокрация – от истинската; и за европейците, които трябва да си дадат сметка за позицията си спрямо Великите сили и ролята си като евентуални възродители и пазители на ценностите, направили един по-добър свят възможен – е какъв точно нов свят ни се предлага. И дали искаме да живеем в него. Ако отговорът е отрицателен – да се борим за друг. Навреме. Защото времето за чудене изтича. --- *Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!* **Вече сте регистриран потребител на Toest.bg?* Може директно от* [*настройките на бюлетините*](https://www.toest.bg/#/portal/account/newsletters) *в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:* [Към настройките](https://www.toest.bg/#/portal/account/newsletters) ***Още нямате профил в Toest.bg?*** [*Регистрирайте се*](https://www.toest.bg/newsletter-glasovete-na-amerika/) *само с няколко клика:* [Нов потребител](https://www.toest.bg/newsletter-glasovete-na-amerika/)