> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # ФотоФабрика 2020: Изпитание и надежда - URL: https://www.toest.bg/fotofabrika2020-izpitanie-i-nadezhda/ - Published: 2020-07-03T21:02:37.000Z - Updated: 2023-01-10T11:03:18.000Z - Author: Стефан Иванов - Tags: култура, изложби, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 > Но да не му налагаме вкуса си, да го тровим с наште болки – > човекът в ъгъла е днес единственото важно нещо. > Той иска сам да е камшик и кон във своята двуколка, > да счупи сам черупката на своя лешник. > > Борис Христов Докато чаках на опашката, за да ни пуснат в залите на Националната галерия, без да се превишава броят на посетителите, си мислех за тези стихове на Борис Христов. Как почти целият свят и почти цялото човечество въобще не за кратко беше човекът в ъгъла. Скрит и уплашен. И как и преди, и по време на извънредното положение и самоизолацията продължаваше да бъде тровен с болки и вина, които не са точно негови. Замислих се и как Борис Христов от дълго време живее в Лещен и не би се върнал в София. Как ли се е породило неговото безусловно желание да стои настрана? А докато си мислех, влязох на откриването на седмото издание на фестивала [„ФотоФабрика“](https://www.fotofabrika.org/bg/program). Той започна с ***[Memento Mori](https://www.fotofabrika.org/bg/program/memento-mori)***, колективна изложба на осемнайсет млади български фотографи, която проследява по колко коренно различни начина може да се запечата времето на това извънредно положение. С работите на фотографите, както и с кураторския текст по стените, се задават сходни въпроси, подемат се сходни теми. Какво се печели и какво се губи в това време и в тази ситуация? Във фотографиите има хоризонт, празнота, смълчаване, пусто небе, фасади, блокове. Надникнато е в щастието и привилегията да имаш собствен дом, фотографско ателие или студио и да не ти се налага по никакъв начин да го напускаш. Или пък това не е никакво щастие, а категорично признание за трудностите в работата на професионалния фотограф днес, когато всеки снима? ![© Михаил Новаков](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Mihail-Novakov-1.jpg "Memento Mori") © Михаил Новаков ![© Михаил Новаков](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Mihail-Novakov-2.jpg "Memento Mori") © Михаил Новаков Има я умората от безкрайните *Zoom* срещи (Светлана Бахчеванова), има го азиатския човек с маска (Стоян Ненов), скръстените ръце в прозрачни ръкавици на анонимна възрастна жена, чието лице може да се разчете по пръстите ѝ (Яна Лозева), смачканите пластмасови бутилки – боклук, който е буквална метафора (Михаил Новаков). Има ги празните улици и усещането колкото за мир, толкова и за постапокалипсис, познат от жанровите хитови филми. Преобладава и опит за любопитство и опитомяване на този нов свят, който всъщност е същият. Времето привидно е спряло, календарите и часовниците те подвеждат с движението си, защото всъщност е никое време, но за Веселина Николаева е и време за преоценка и преоткриване на живота в уют, в минималистичното величие вкъщи. Гледам снимките, съпоставям своя опит с техния и се чудя как те са се справили емоционално. Как ли се е справило и кучето, заснето от Вихрен Георгиев, стоящо само̀ до празните седалки, ако хората, които са му давали храна, са престанали да се грижат за него. Представям си и как фотографите са гледали и чели новини, как и в момента го правят и какво са обяснявали на децата си. Как са звънили на родителите си. Колко са били уплашени. Или и в момента са. И как са си припомняли кои са важните за тях неща – защото за това е тази изложба. Да се види силуетът в контражур на смисъла и на основното, на стабилната основа, без която не можем. Грижа, човеколюбие, отговорност, защото без тях аритмията на времето, на стреса и на страха ще се усили. Последствията от ненаситността, хиперактивността, липсата на мяра, преизобилието от суета ще станат още по-болезнени и видими. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Dorian-Todorov.jpg) © Дориян Тодоров Следващата изложба от „ФотоФабрика“, съпътствана този път и от фотографска книга, е ***[Palermo. Box. Me.](https://www.fotofabrika.org/bg/program/palermo-box-me)*** на Фелия Барух. Преди време и след раздяла тя е отишла в Палермо, за да остане сама и на спокойствие, без да познава никого там и без да говори езика. Още тогава вижда как по улиците на Сицилия има практика да се монтират рингове или направо да се тренира на открито и така да се провеждат спаринги и турнири. Учудена е, като се оказва, че боксът може да е по-скоро семеен спорт, който възпитава, учи на упоритост, на спазване на правила и на отговорност спрямо теб и съперника. Помага в това да победиш себе си и уплахата си, а не другия; да контролираш и овладяваш себе си. След първия си престой Фелия се връща отново в Палермо, решена да работи по проект и да снима, но пак се оказва сама и с много свободно време. Захваща се да учи италиански, а до езиковата школа има боксов клуб, в който се записва. Хората в клуба *Suprema Boxe* я приемат топло и това ѝ помага да се изправи срещу депресията и самотата и да ги преодолее. Така се раждат настоящата изложба и книга. Текстът в албума е на Веселин Трандов и той, заедно с образите, показва един път отвъд черното и тъгата. Това е лично изкуство и интимен документ, който може да помогне и на други в болката им в това време на минала или предстояща изолация. ![Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Palermo-Box-Me-by-Phelia-Barouh-5.jpg "Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh") Palermo. Box. Me. © Фелия Барух ![Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Palermo-Box-Me-by-Phelia-Barouh-3.jpg "Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh") Palermo. Box. Me. © Фелия Барух ![Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Palermo-Box-Me-by-Phelia-Barouh-2.jpg "Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh") Palermo. Box. Me. © Фелия Барух ![Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2020/07/Palermo-Box-Me-by-Phelia-Barouh-1.jpg "Palermo. Box. Me. by Phelia Barouh") Palermo. Box. Me. © Фелия Барух Изложбата в „КО-ОП“ ще бъде съпътствана от акция в столичния парк „Заимов“, където със съдействието на Българската федерация по бокс и на Пейчо Багдатов, треньор на младежкия национален отбор, ще бъде поставен ринг. Ще има демонстрации и уроци за всеки, но и специално за деца и младежи в рискови групи. А в бокса човек тръгва от ъгъла, за да стигне до центъра, и след края на рунда идва моментът, в който да спре да се бори и животът да продължи. Но без да бъде прекаран в ъгъла. --- *[Memento Mori](https://www.fotofabrika.org/bg/program/memento-mori) е до 16 август в Национална галерия – Двореца, София, пл. „Княз Александър I“.* *[Palermo. Box. Me.](https://www.fotofabrika.org/bg/program/palermo-box-me) e от 9 юли до 6 август в „КО-ОП“ в София, бул. „Янко Сакъзов“ № 17 (до Кукления театър).* *[„Между въжетата: бокс в парка“](https://www.fotofabrika.org/bg/program/boks-v-parka) ще се проведе на 12 и 13 юли в парк „Заимов“.*