> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Фактотумът Кошлуков
- URL: https://www.toest.bg/faktotumut-koshlukov/
- Published: 2019-04-27T06:00:51.000Z
- Updated: 2019-04-27T06:13:46.000Z
- Author: Емилия Милчева
- Tags: общество, България, медии, мнение, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Да не се бърка фактотум с фактор. Фактотум означава да си нечие доверено лице, също и [момче за всичко](http://rechnik.info/factotum). А сега – и изпълняващ длъжността шеф на БНТ.

Дали Емил Кошлуков няма да стане и постоянен генерален директор на обществената телевизия след конкурса през лятото? Имаше амбиции за това през 2017 г., но макар и да не оглави телевизията, по-късно го взеха за програмен директор на БНТ1\. След като тази седмица генералният директор Константин Каменаров подаде оставка заради потвърдената условна присъда за шофиране в нетрезво състояние, [Кошлуков временно зае неговото място](https://www.mediapool.bg/koshlukov-shte-rakovodi-vremenno-bnt-news292558.html) до избора на нов титуляр. А под ръководството на и.д. шефа Българската национална телевизия ще отразява кампанията за европейските избори.

Безспорна публична личност ли е Кошлуков, притежава ли качествата да бъде начело на обществена медия – да е сред корифеите на гражданската журналистика с несъмнена почтеност, способност да не се огъва пред силните на деня, да отстоява принципите на журналистиката като занятие с нестопанска цел? Не. Но и предишните няколко души, които оглавяваха БНТ в този век, не притежаваха такива характеристики. А и къде са написани тези критерии, освен в настоящия материал – или ни се искат по подразбиране? Ето това е проблемът. Или поне един от тях. Защото дефинирането на определени цели и механизми на финансиране на една обществена медия определя и кой да я управлява.

Удобният на политическата каста и главно на управляващите (защото *те си го избират*) СЕМ избира удобни шефове на медиите, които би следвало да наричаме обществени. Председателката на СЕМ София Владимирова, която ще остане още година на поста, [не е известна като журналист](https://www.cem.bg/infobg/260), работила е за разни забавни предавания, а изстрелването ѝ към СЕМ стана след провала на министърката на външните работи в първия кабинет „Борисов“ Румяна Желева и като кандидат за еврокомисар, и като дипломат. Владимирова отговаряше за връзките с обществеността на МВнР по онова време. Сега тя [мотивира избора на Кошлуков](http://bnr.bg/post/101111176/sem-emil-koshlukov-e-vremenno-izpalnavasht-dlajnostta-generalen-direktor-na-bnt) за и.д. генерален директор с аргумента, че най-важно е спокойствието в БНТ:

„В деликатния момент, в който, за съжаление, се наложи – при тези форсмажорни обстоятелства, да взимаме такива решения, разбирам хората, с които говорих. Разбирам и тяхното желание да не се споменават имената им. Някои от мотивите бяха лични, други бяха, че телевизията наистина е в много тежък момент. Предстои само след два дни да започне предизборната кампания, предстои посещението на папата в България.“

Последното изречение е умилително. Странно наистина как визитата на папата на 5–7 май би затруднило медия, която съществува от 60 години и поне е изградила и отработила механизми за отразяване на подобни събития. Но да не забравяме, че Владимирова повярва на бележката от телевизия „Алфа“ на ПП „Атака“, че Кошлуков е работил там като програмен директор. В противен случай нямаше как да се яви на конкурса за шеф на БНТ през 2017 г.

### Стълб на демокрацията или опорка на властта

Когато медийната свобода в една дефинитивно демократична държава е [стабилно ниска](https://www.dnevnik.bg/intervju/2019/04/19/3422397%5Freporteri%5Fbez%5Fgranici%5Fbulgariia%5Ftriabva%5Fda%5Fzashtitava/), обществените медии трябва да са на висота – защото са един от стълбовете на демокрацията. Ако почти всички други медии се борят за рейтинг заради рекламодателите и да излязат на печалба заради интересите на собствениците си, тъй като са бизнес предприятия, за БНТ, БНР и БТА, медии с обществено предназначение, единствената цел трябва да е осигуряване на качествена информация, особено за хора с по-ниски доходи, които не могат да си позволят други източници на информация.

Те трябва да предоставят „новини за събития, политики и актуални въпроси, които са по-професионални и политически неутрални от тези на останалите медии, и да имат по-високи стандарти на журналистика“, пише Кен Нютън в [студията си](https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/1467-923X.12214). Ако комерсиалните телевизионни канали могат да си позволят „меки новини от по-повърхностен характер за личности, политически фигури и стилове“, обществените трябва да имат повече новинарски емисии, публицистика и образователни предавания и да включват малцинствените общности и социално слаби групи.

БНР е добър пример, както и журналистите му, които доказаха през годините, че имат изправен гръбнак и не се страхуват да протестират при опити за цензура или орязване на бюджет. Прави ли това БНТ? Сами изберете отговора, ако гледате програмата на медията.

### Безполезните „шапки“ на обществените медии

Общественото на обществените медии са обществените съвети от [„значими“](https://www.bnt.bg/bg/a/znachimi-lichnosti-uchastvat-v-noviya-obshchestven-svet-na-bnt), както ни уведомява БНТ, личности. Що е то [обществен съвет](https://www.toest.bg/content/files/p/r/pravilnik-za-strukturata-i-deynostta-na-os-posleden-262339.pdf) ли? „Независим консултативен орган, който подпомага изпълнението на обществените функции на БНТ“, а членовете му „наблюдават баланса на различните гледни точки и интереси в програмите на националната телевизия и съдействат за налагане на българската културна идентичност и език“. За тази си обществена дейност те получават и месечни възнаграждения.

Начело на обществения съвет на БНТ е проф. Боян Биолчев, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, а заместник му е певицата Хилда Казасян. Членове са социалният антрополог Харалан Александров, бившият министър по европейските въпроси Гергана Паси, която обаче депозира оставката си тази седмица, писателката Теодора Димова, Мартин Захариев – бивш депутат от БСП и изпълнителен директор на Сдружение „Национален борд по туризъм“, олимпийската медалистка и състезателка по кану-каяк Ваня Гешева, публицистът Иван Стамболов – Сула, рекламистът Иван Киров – Тоби.

Сами по себе си това са публични фигури – къде повече, къде по-малко известни. Ако се съди по продукцията на БНТ обаче, не е ясно с какво допринасят за общественото в нея. Техният мандат е до края на мандата на генералния директор, тоест ще има нови при новия.

### Журналистиката – занятие с нестопанска цел

В медийните анализи и проучвания съществува терминът *nonprofit news*, който няма български аналог, както и *[nonprofit journalism](https://www.buzzfeed.com/jcstearns/29-times-nonprofit-journalism-made-a-difference-in-20e3b)*. В САЩ и в някои западноевропейски държави вече говорят за журналистика от този тип – гражданска и културна институция, която да е финансирана от донори филантропи, така както спонсорират културно събитие или болница. Целта е обществото да получава качествена и доколкото е възможно – неманипулирана информация.

В България още не можем да измъкнем обществените медии от хватката на политиците и да ги накараме да работят за гражданския интерес, вместо да са пудели на властта. А би трябвало, защото получават за 2019 г. общо 117,1997 лв. от парите на данъкоплатците – 67,73 млн. лв. за БНТ, 44,29 млн. лв. за БНР и 5,175 млн. лв. за БТА. (Освен това те имат право и на приходи от реклами.) [Когато се гласуваха тези бюджети](https://www.24chasa.bg/novini/article/7175774) в края на миналата година, председателят на парламентарната Комисия за култура и медии Вежди Рашидов заяви, че е време да се помисли за обществените медии, тъй като отдавна в тях не са правени никакви реформи. Едва ли заради реформите в БНТ отново се завърна Уляна Пръмова, бивша генерална директорка на телевизията, като началник на дирекция „Информация“.

Впрочем в България работеше медия, която може да се каже, че беше на обществена издръжка, но служеше на частни интереси. Всички, които работеха в нея, получаваха щедри заплати, в т.ч. и Кошлуков, само защото една малка частна банка (КТБ, днес в несъстоятелност) беше предпочетена от държавната енергетика и държавните фирми в областта на транспорта. И над 230 млн. лв. от налетите в банката пари бяха излети в TV7, в която работеха и Емил Кошлуков, и Елена Йончева, и Николай Бареков, и Любен Дилов, и Иван Гарелов и др. И предвид факта, че телевизията не печелеше, а харчеше пари, може и да твърдят, че са правели *nonprofit journalism*.

Но да се върнем на Кошлуков. Проблемът не е, че отдавна не го помним като един от символите на изгряващата демокрация, а повече като приближен на Доган; нито като депутата, предложил [криминализиране на еднократната доза наркотик](https://www.webcafe.bg/id%5F1702886341/fpage%5F4/) за собствена употреба, заедно с тогавашните си съпартийци от „Новото време“ Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски, приравнявайки жертвите на дрогата с дилърите; нито и като телевизионния водещ, показал [среден пръст в ефир](https://www.economic.bg/bg/news/11/aezh-biografiyata-na-koshlukov-e-nesavmestima-s-direktorskiya-post-v-bnt.html). Проблемът е, че той е част от проблема да нямаме обществена БНТ.

Иначе има една добра новина от кадровите размествания – няма да води публицистичното предаване „Още от деня“. И даже са две – втората добра новина е, че ще води само Поли Златарева. Лошата е, че няма да е за повече от 3 месеца.

А през това време „Нова телевизия“ става БНТ на квадрат. Не само защото дългогодишната шефка на БНТ Вяра Анкова стана прокуристка на частната телевизия в навечерието на придобиването ѝ от братя Домусчиеви, а днес е изпълнителна директорка. Нито защото кадри на БНТ бързат по коридорите ѝ. А просто защото и тази медия жизнерадостно размахва опашка пред властта…

*Заглавна снимка: Стопкадър от [интервю](https://youtu.be/8E1N-lu8uZw) на Емил Кошлуков пред Иван Гарелов, 2012 г.*