> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Езиков наръчник за плажа
- URL: https://www.toest.bg/ezikov-naruchnik-za-plazha/
- Published: 2026-07-08T16:12:47.000Z
- Updated: 2026-07-09T08:04:22.000Z
- Description: Как ви върви олинклузивът? Или ултраолинклузивът? Или това лято ексклузивно практикувате диво къмпингуване? Или перкате навътре в морето с падълборда. Докато Павлина Върбанова ви гледа от бийчбара с джинфиз в ръка, знаейки най-добре от всички колко е трудно да бъдеш грамотен на плажа.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, лингвистика, езикознание, Как се пише?, общество

Дишате ли? Само проверявам. Лято е, жега е и може би се потите над поредния проект с изтичащ срок. На морето е малко по-различно – разхлаждащи коктейли, водни спортове, хотелско обслужване. Вероятно не сте се замисляли колко се промени лятната ни почивка и колко названия, предимно чужди, навлязоха паралелно в езика ни.

В това само по себе си няма нищо неестествено, но създава известни неудобства или поне колебания – граматични и правописни най-вече. Нека да си поговорим задушевно в това задушно време за мохитата, съповете и олинклузива.

### Вземи две фрапета от бийчбара, моля

Бих предпочела барът да е *плажен* или *на плажа*, но няма как да си затворя очите, че също толкова често се употребява и *бийчбар* **¹**, следователно е добре да знаем как се пише. Точно така – слято. Започваме с едно правописно правило: когато имаме сложно съществително име и едната или и двете му части не се употребяват като самостоятелни думи в българския език, то се пише слято. Нямаме *бийч*, значи пишем *бийчбар*.

Да видим какви разхладителни напитки се предлагат там. В менюто са включени *фрапе, фредо капучино, айс лате, мохито, джин физ, айран*. Нали забелязахте поне три правописни грешки? Браво, знаех си, че веднага ще приложите правилото за *бийчбара* към *фредокапучиното, айслатето* и *джинфиза*. (Това беше горчива ирония, насочена към [правилата за слято, полуслято и разделно писане](https://www.toest.bg/slonut-v-stayata-na-bulgharskiya-pravopis/), а не към хората, които са принудени да ги спазват.)

Има още една грешка – пише се [*айрян*](https://kaksepishe.com/ayryan/), макар съседите ни да изговарят твърдо звука *р* в *ayran* и макар грешната форма *айран* да се среща доста често**²**. Правописът на думата си остава силно дискусионен според мен и не бих определила промяната от *айран* на *айрян* през 2002 г. като мъдра стъпка. Но пък ако кодификаторът беше посочил причината, можеше и да реша, че е основателна. Така или иначе, надали някога ще я узнаем – остава ни да недоволстваме или пък да пишем *айран* напук. Според мен допускането на дублети тук би било оправдано.

Да се върнем обаче на другите разхлаждащи напитки, защото те вървят с граматични затруднения, както айрянът върви с узото (или пък беше обратното?). Общо взето, като носители на българския език се справяме с членуването, тоест бързо се ориентираме от кой род е съществителното име. Думите *фредокапучино* и *айслате* (също *капучино* и *лате*, разбира се) са от среден род, защото завършват на *\-о* и *\-е* – типични окончания на съществителните от този род в българския език *(мляко, езеро, цвете, летище)*, и получават определителен член *\-то*. *Джинфиз* пък завършва на съгласен звук, подобно на много други думи от мъжки род *(сок, разказ)*, затова смело и без много замисляне му прикачваме съответния определителен член – *джинфизът/джинфиза*.

Мъките започват, когато се опитаме да поръчаме напитка не само за себе си, но и за компанията, и то когато названието завършва на *\-о*. *Моля, три капучина! За нас четири мохита и две узота с два айряна!* Със сигурност мнозина ще се възпротивят, че се казва не *капучина*, а *капучинота* или *капучини*. Възражения – вероятно по-малко – ще има и срещу *мохита* и *узота*. А как е правилно всъщност? Няма кой да каже. Все още в [БЕРОН](https://beron.mon.bg/) липсва форма за мн.ч. при тези думи, а *мохито* изобщо не е включена. Липсите донякъде са разбираеми, защото има голям разнобой между формите за мн.ч. на *капучино*, а *узота* звучи доста странно (според мен *уза* е още по-странно).

От неудобствата може да се спасим с *Моля, три чаши капучино* и с по-разговорното *За нас четири пъти мохито и два пъти узо с два айряна*, но езикът е система и трудно търпи празни клетки, тоест липсващи форми за мн.ч. След като можем да си поръчаме *три кафета*, без да използваме *чаша*, би трябвало да можем да го направим и ако предпочитаме да пием капучино.

### На шезлонгите или в морето с джетовете?

Пасивна или активна почивка? Дотук говорихме за пасивната и за да завършим темата, ще споменем за *шезлонгите*. Това, че цената на удоволствието да се излегнеш малко над пясъка непрекъснато расте, е ясно, но ясно ли е защо тази дума в множествено число се държи странно и запазва крайната си съгласна *г*? Сравнете: *диалог – диалози; анцуг – анцузи; подвиг – подвизи*. Промяната *г *\~* з* във формата за мн.ч. на съществителните от м.р. всъщност е много стара и е известна като [втора палатализация](https://kaksepishe.com/articles/monoblocite-i-vtorata-palatalizacia/). Думите, които завършват на *\-нг* обаче, са изключение. Освен *шезлонгите* актуални за лятото са и *къмпингите*, а ежесезонни са *паркингите, лозунгите* и *брифингит*е например.

Тук ще отбележа и една тенденция в заемането на думи от английския. Все по-малко са задръжките при употребата на съществителни с наставка *\-инг*. Не смеете да се пробвате в *сърфинга*, *дайвинга* или *рафтинга*? Ами пробвайте тогава *шнорхелинга* или пък си останете на сушата с *джогинга*. Колкото и да съм либерална към чуждите думи, понякога и за мен е прекалено. Малко по-яваш, ако може.

Явно не може, защото на водните забавления и средства за придвижване не успяваме да им измислим наши съответствия и ги вземаме наготово. Освен широко известните *джетове* и *сърфове* в морето се появиха *съпове/падълбордове, кайтбордове, уиндсърфове*. Има и други, но нека се ограничим със споменатите, защото на хора като мен би им се завило свят от толкова непознати уреди и спортове.

*Джет*, *сърф* и *съп* като едносрични съществителни имена от мъжки род очаквано получават окончание *\-ове* в мн.ч. Защо обаче повечето от нас биха предпочели *падълбордове* и *кайтбордове* пред *падълборди* и *кайтборди*, при положение че по правило многосричните съществителни от мъжки род имат окончание *\-и* в мн.ч.? Тук в съзнанието ни изпъква втората част на сложната дума, която представлява едносрично съществително и самостоятелно употребена, тя получава окончание *\-ове* в мн.ч.: *борд – бордове*. Ето защо ние пренасяме това окончание и в сложната дума. По същата причина за правилни се приемат и формите [*билбордове*](https://ibl.bas.bg/pishi%5Fpravilno/bilbordove-ili-bilbordi/)и [*уиндсърфове*](https://beron.mon.bg/leksema/edf9e46461db07914b9ef6e2297140fd), а не *билборди* и *уиндсърфи*.

Думата *съп* е малко по-особена, но това се отнася само за произхода ѝ – идва от английската абревиатура *SUP* (*Stand Up Paddle* – гребане в изправено положение), иначе граматически се държи като съществително име от мъжки род, подобно на *джиесем* например, което също идва от абревиатура – *GSM*. Този начин на словообразуване в българския език не е толкова нов, имаше го още по времето на социализма, *текезесетата* (от ТКЗС, трудово кооперативно земеделско стопанство) и *пуцовете* (от ПУЦ, професионален учебен център). Все пак в последните десетилетия е по-активен: *джипиес, джипи, пиар, айти*, та дори и *ейай* (от *AI*); срещала съм *ейая* и *ейаят*.

Към същата група думи се числи и *атеве*. Допреди да напиша тази статия, не знаех, че съкращението АТВ е транслитерация на *ATV*, което пък е абревиатура на *All-Terrain Vehicle*, тоест превозно средство за всякакъв терен. И по плажа може да се движи, и по улиците на курортите, но не бива, защото [последиците са жестоки](https://bntnews.bg/news/deloto-za-katastrofata-s-atv-v-slanchev-bryag-19-godishniyat-nikola-burgazliev-zastana-pred-sada-1396815news.html). Има достатъчно черни пътища и безлюдни местности.

### Олинклузив или ултраолинклузив?

Мнозина предпочитат хотелските удобства, когато са на почивка, затова да насочим погледа си към някои варианти за настаняване. Затруднения в правописа ще ви създадат най-вече *олинклузивът* и неговата хипер-мега-супер разновидност (това и аз не знам как се пише) – *ултраолинклузивът*. Прилагайки правилото за *бийчбара*, следва да пишем и тези думи слято, макар че в *ултраолинклузива* става твърде пренаселено с тези три пълнозначни съставни части. В българския език те може и да не съществуват като самостоятелни думи, но в английския си имат свое отделно значение, ние някак паралелно осъзнаваме това и по дяволите, иска ни се да ни е по-разчленено, та да го схванем по-бързо, моля, ако е възможно, защото не пишем по немски образец все пак – ето, излях си болката на един дъх. Та *ултраолинклузивът* като правопис е за суперпосветените на правилата, така да го кажем. Останалите може да кривнат от правия път с *ултра олинклузив*.

В хотел с такъв тип настаняване със сигурност има *пулбар*. И тази дума се пише слято, но няма да обяснявам защо, тъй като би било обидно за читателите. За *лобибара* обаче нещата стоят различно и леко проблемно. Със сигурност имаме самостоятелна дума *лоби* – свързваме я с настойчиви хора, оказващи влияние например при прокарването на закони в нечия изгода. Но употребяваме ли тази дума и за нещо друго? На практика да, може да кажем *Ще се видим в лобито на хотела*, когато срещата е във фоайето. Малкият проблем е, че не знаем (поне аз не знам) дали думата с това значение е призната за част от книжовния език. Ако имаше официална санкция, щяхме да можем да пишем и *лобибар*, и *лоби бар*. А големият проблем, който прозира тук, е следният: нерядко кодификаторът се бави да признае широко употребявани думи и ние трябва да чакаме неговото решение.

Преди да стигнете до лобибара в хотела, със сигурност ще минете покрай *рецепцията*. Все по-често тази дума се употребява нечленувана, когато всъщност означава определено място и следва да се членува. Със сигурност сте виждали предупреждения от типа *Всички доплащания се извършват на рецепция* или пък словосъчетанието *цени на рецепция* – аз досега не съм срещала *цени на рецепцията*. Случаят според мен е аналогичен на [*пленарна зала*](https://www.toest.bg/sto-godini-samota-v-plenarna-ta-zala/) и без да се впускам в обяснения, ще отбележа, че за езиковото съзнание е по-важно какво се прави на рецепцията – посрещат се и се изпращат гостите, дава им се информация, извършват се плащания и т.н., – отколкото това, че е конкретно място в хотела.

Е, време е вече да се настаним удобно в нашето конкретно място в хотела и да се насладим на онези няколко дни, в които заслужено се отдаваме на морето, плажа и слънцето. Желая ви отморяващо и прохладно лято! И не прекалявайте с джинфиза на бийчбара!

**1** Употребите на *плажен бар, бар на плажа* и *бийчбар* са проверени в [*CLASSLA*](https://www.clarin.si/ske/#concordance?corpname=classlaweb2%5Fbg).  
  
**2** Съотношението между употребите на *айрян* и *айран* в *CLASSLA* е показателно – 5996:3683\. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*