> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Език свещен, почти узаконен
- URL: https://www.toest.bg/ezik-sveshten-pochti-uzakonen/
- Published: 2026-11-11T10:18:20.000Z
- Updated: 2026-11-11T10:18:20.000Z
- Description: Павлина Върбанова разглежда законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“, и обяснява защо той е не само неясен и неприложим, но и пълен с езикови грешки. Зад декларираната грижа за езика прозира неразбиране на неговата същност и опит за налагане на ограничения.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, законодателство, език, Как се пише?

Един законопроект за българския език, внесен от депутати от „Възраждане“, разбуни духовете миналата седмица и предизвика повече емоционални, отколкото рационални реакции. Когато става въпрос за насъщния ни език, е естествено да се чувстваме силно засегнати и да изригнем с подигравки и саркастични коментари. След като тази вълна поотмина, нека да погледнем малко по-хладнокръвно на законопроекта.

### Законопроект или декларация? 

Вероятно първо трябва да си зададем въпроса дали се нуждаем от закон за българския език. Как се изготвя нормативен акт за една толкова жива, многообразна и трудно контролируема материя, каквато е изобщо езикът? Вероятно точно хора, които не се занимават професионално с него, дръзват да го правят, без да си дават сметка, колко е сложно да вкараш употребата му в членове и алинеи.

Докато четях разпоредбите, не ме напускаше усещането, че авторите са сбъркали жанра и вместо закон са писали програмна декларация. Държавата „предприема всички необходими действия“, „насърчава доставчиците на медийни услуги“, „провежда целенасочена езикова политика“, „приема национални програми“, „създава необходимите условия“. Какво по-конкретно ще върши държавата обаче, така и не разбрах. Най-вече ще *насърчава* разни неща, включително и самия български книжовен език – поне на пет места срещнах тази дума в законопроекта и придружаващите го документи.

Всъщност има нещо по-конкретно и то е в глава четвърта, в която се регламентира създаването на „държавен стандарт за българска форма на кирилица“ и използването на български кирилски шрифтове в електронна среда. Според мен това е единственият светъл лъч в законопроекта. С разпоредбите се подкрепят дългогодишните усилия на [една общност](https://cyrillic.bgweb.bg/), която си поставя за цел да популяризира именно българския вариант на кирилицата. Текстовете обаче са общи и не става ясно поне кой орган ще изработи и въведе държавния стандарт.

### Разбират ли вносителите езика?

Когато се съставя закон в дадена област, е нужно много добре да се познават основните понятия в нея и да се използват внимателно. Законопроектът е за *българския език*, но в самия текст паралелно се употребява *български книжовен език* и *съвременен български книжовен език*. Още в чл. 2 пише: „Официалният език в Република България е българският книжовен език“, което най-малкото се различава от текста на Конституцията – според нея официален е „българският език“. Какво ще стане, ако един човек, който не е достатъчно образован, напише писмо до някоя институция и в него има правописни, пунктуационни и граматични грешки, тоест не е спазил книжовноезиковите норми, не е използвал книжовния език? Той ще бъде ли санкциониран?

Неразбирането на материята, върху която се упражняват вносителите, е отбелязано и в [становището на Института за български език при БАН](https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3810/standpoint/22853):

> Чл. 1, ал. 1, т. 2 и 3 не съответстват на същността на книжовния език като обществено явление. Езикът е естествено възникнала знакова система, която функционира в обществото. Той се развива и променя по свои закони, които могат да се анализират от специалистите, но не и да се регулират с административни мерки.

### Проблемът с транслитерацията, или голямото объркване

Обществената енергия и креативност в критиката към законопроекта се изляха в постове, изображения и коментари на чл. 4, ал. 3, според който се допуска транслитерация на латиница под текст на кирилица. За да се придържаме максимално близо до законопроекта, следва да прочетем по-внимателно текста. 

Транслитерация се допуска съгласно [едноименния закон](https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623667), а в него е указано, че правилата за транслитерация важат за „български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област“. Тоест няма как да бъдат транслитерирани имена на институции от типа на *Народно събрание* и *Министерство на културата*, както [разясни](https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch%5Fpermalink&v=1815346942995765) председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов, и те си остават в този вид – „само на български и само на кирилица“, без превод, без транслитерация. Не сме били разбрали правилно текста на разпоредбите, затова трябваше Костадинов да обяснява какво е искал да каже авторът. 

#### А защо всички вкупом не сме разбрали? Може би е трябвало някой да се потруди върху формулировките на текстовете. 

Вероятно тези алинеи ще претърпят някакви промени, защото в момента са доста неясни, а и Костадинов каза, че няма да налагат диктат, и заговори за по-дребен шрифт на текста, „когато говорим за надписи на други езици и други графични системи“.

Във вида, в който са в момента, разпоредбите нищо не уреждат, а напротив – объркват. Изглежда, сякаш са включени повече с пропагандна цел, отколкото с намерението реално да издигнат авторитета на българския език и на кирилицата. Да вземем за пример *Софийски университет „Св. Климент Охридски“*. Според Закона за транслитерация името на патрона може да се транслитерира, но първата част – не и следователно цялото име си остава на кирилица, така ли? Обаче пък според проекта за новия закон на табела в метрото съответната станция може да бъде обозначена и в превод на английски, защото градският транспорт се ползва от туристите, посещаващи София.

Защо изобщо са нужни подобни рестрикции в XXI век и как е възможно да се мисли по този начин – че като забраняваш превод на говорения по цялото земно кълбо английски език, създаваш благоприятни условия за утвърждаването на своя език и своята азбука? Защо се затваряме за света, който идва при нас, застава пред сградата с надпис *Народно събрание* и се чуди: какво ли е пък това голямо здание? Защо пречим на другите да ни разберат – кои сме, какви сме, кои са институциите в центъра на столицата и къде се помещават? Забраната на паралелни преводни надписи на английски е опит отново да се затворим в черупката си, за да се предпазим от чуждо „вредно“, разбирай западно влияние. 

### Още една безполезна комисия в държавата

В законопроекта се предвижда да се създаде 7-членен Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Основната му дейност ще се състои в получаване, обобщаване и изготвяне на доклади, предлагане на „препоръки относно правилата за ползване на книжовния български език“, даване на становища и др. Кому е нужен подобен съвет, след като вече има Институт за български език при БАН и той е в състояние да извършва почти същата работа? Но най-вече

#### какъв практически резултат ще има от тези доклади, становища и препоръки, които никой не е задължен да взема предвид? 

А, видяхме го този доклад, добре, има някои хубави изводи в него. Благодарим за становището, прочетохме го, но ще си караме, както си знаем.

Основателни по-подробни критики към замислената нова комисия в държавата са отправени и от ИБЕ при БАН, и от Министерството на образованието и науката. В [становището по законопроекта](https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3810/standpoint/22854), подписано от министъра на образованието проф. Георги Вълчев, се посочва, че уредбата на Консултативния съвет влиза в противоречие с няколко разпоредби от действащия в момента Закон за администрацията.

Направили ли са си труда авторите да съобразят законопроекта си със съществуващото законодателство? Явно не – по-важно е било да се „защити“ нашият език.

### Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря 

Предполагам, че това искат да ни внушат вносителите – колко много са загрижени за българския език, за неговото опазване, обогатяване, както и за „правилата за официална употреба \[...\] от публичните институции“, фигуриращи в чл. 1, ал. 1, т. 3 от потенциалния закон.

А дали самите вносители са спазили правилата на българския книжовен език? Не са – 

#### откриваме 57 грешки в текста на законопроекта и на придружаващите го документи. 

[![](https://www.toest.bg/content/images/2026/11/52-654-01-50-TOEST.jpg)](https://www.toest.bg/content/files/2026/11/52-654-01-50-TOEST.pdf)

Кликнете върху изображението, за да прегледате целия текст

Поне основното правило за употреба на пълния член да беше уважено, но не би! Няма научаване ни от ученици, ни от депутати. И така, един урок по граматика, който е лесен и върши работа вероятно в 99% от случаите: ако членуваната дума или словосъчетанието, в което е включена, може да се замести с *той*, тази дума се членува с пълен член; ако не може – с кратък член. *Консултативни*ят* съвет* \[той\] *избира от състава си заместник-председател*. Специално в този случай употребата е типична и няма нищо сложно – подлогът (предшестван от съгласувано определение) е в началото на изречението, където обичайно си стои.

Друг тип граматична грешка е допусната при съгласуването на определения, които са определения към едно съществително, но се отнасят за различни обекти или групи от обекти: *устни и писмени изрази* вместо правилното *устните и писмени*те* изрази*; *научните и образователни среди* вместо *научните и образователни*те* среди*.

На някои места има излишни запетаи. В придружаващото писмо например виждаме една често срещана грешка в езиковата практика – запетая след *моля*, когато следва *да-*изречение. В случаите, в които молим някого *да* направи нещо или някакво действие да се осъществи, не поставяме запетая: *Молим законопроектът да бъде поставен за разглеждане и гласуване...* 

Забелязват се и правописни грешки. Научната област *кирилометодиевистика* се пише с малка буква, но пък когато названието на *Института за български език* се свежда до една дума, главната буква се запазва – *Института*. Съюзът *и* не бива да се бърка с притежателното местоимение *ѝ* – *употребата *и* в администрацията* е грешно, когато става дума за употребата на кирилицата.

Няма как да подмина една лексикална грешка в самото название на документа – *Законопроект на Закон за българския език*. Ето ви пример за повторение. Редно е да бъде само *Проект на Закон за българския език*. Възможно е авторите да са се повлияли от много по-често внасяните законопроекти за изменение и допълнение на различни закони, но там употребата на думата е оправдана, защото, след като се одобри например *Законопроектът* \[тоест проектът на закон\] *за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване*, ще бъде приет *Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване*. 

Целта ми, разбира се, не е да правя пълен разбор на забелязаните грешки, а и няма особен смисъл от такава изчерпателност. По-важно е, че те показват немарливото отношение на вносителите към българския книжовен език и незачитането на неговите норми. И не, не ги обвинявам толкова в неграмотност, колкото в двойствено отношение към езика и неговите правила: загриженост на думи – пренебрежение на практика.

Както [заяви](https://nova.bg/news/view/2026/11/05/558296/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA/) проф. Владислав Миланов,

> добре е хората, които пишат законите *за* езика, да познават първо законите *на* езика.

Подсказвам на вносителите какво бих направила аз на тяхно място. Първо щях да си кажа, че този законопроект, щом е за българския език, трябва да бъде изпипан до последната запетая. И ако не съм нито професионален редактор, нито коректор, щях да потърся услугите на специалисти, за да редактират и коригират текста.

Да осъзнаваш доколко си компетентен в дадена област, е важно и бих казала, задължително умение за един съвременен човек. Ако пък един депутат не го притежава, липсата може да стане опасна. *Законопроектът на Закона за българския език* е нагледен пример за това. 

---

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*