> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Европис за отличници
- URL: https://www.toest.bg/evropis-za-otlichnitsi/
- Published: 2026-01-06T09:33:14.000Z
- Updated: 2026-01-19T11:20:53.000Z
- Description: „В евро или в левА?“ – ще ви попитат в магазина и отговорът ще е лесен. Друго е обаче, когато новата валута стъпи здраво на страницата и нахлуе в изреченията ни, списъците ни, таблиците ни. Тогава, о, Боже на правописа, викаме на помощ твоя наместник на земята – Павлина Върбанова.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, лингвистика, езикознание, език, Как се пише?

Нова година – нова валута, казва народът. Поговорката, както знаем, е за деня и късмета, но защо да не погледнем малко по-ведро на промяната и ей така, за разнообразие да загърбим страховете, песимизма, инерцията, отгръщайки ненаписаната още страница на 2026 година.

Еврото вече е в портфейлите ни, в банковите сметки, монетите подрънкват в джоба ни – и да, все по-често ще присъства и в официалната, и в разговорната реч. Затова да видим на какви затруднения може да се натъкнем при употребата на тази, а и на други думи от финансовата сфера.

### Има ли *евро* форма за множествено число?

Дори и от филолози ще чуете, че няма такава форма. Това според мен е некоректен отговор и бих призовала колегите поне малко да се замислят, преди да кажат категорично „не“. Всеки, който владее добре български, веднага може да образува тази форма – *евра*. Тя обаче не е приета в книжовната реч и

#### **когато говорим или пишем публично, трябва да употребяваме формата за ед.ч. във всички случаи: *едно евро, шест евро, няколко евро, много евро*.**

Добре е да обясним и защо мнозина са склонни да грешат в тези случаи. Причината е в системността на езика. Повечето съществителни нарицателни имена имат количествено измерение и съответно форми за единствено и множествено число**¹**. Това се отнася и за названията на повечето валути: *лев – левове; долар – долари; паунд – паунди; крона – крони*. Ето защо е логично да имаме и *евро – евра* **²**.

В книжовната реч обаче сме ограничени и според мен е възможно за това решение да е повлиял и английският модел: *(one) euro – (many) euro*, макар логиката и в този език да предполага разлика във формите: *(one) euro – (many) euros.* Интересно е, че отделните европейски книжовни езици [се справят по различен начин](https://en.wikipedia.org/wiki/Language%5Fand%5Fthe%5Feuro) с приспособяването на думата към граматичната им система. Немският, италианският и полският например се държат като английския и българския – обща форма за двете числа, но френският, испанският и португалският в по-голяма степен са интегрирали съществителното и формите за ед. и мн.ч. се различават.

Докато сме все още на тази граматична тема, е добре да обърнем внимание на една грешка, за която мнозина дори не подозират, защото на практика е почти нормализирана. Изрази като *ресто в лева, плащам в лева, сметка в лева* [са неправилни](https://kaksepishe.com/v-levove/). Формата *лева* е бройна инай-общо се употребява след числително бройно име (по-просто казано, след число), както и след местоименията *колко,* н*яколко* и *николко*: *20 лева, колко лева, няколко лева, николко лева*. В останалите случаи се използва обикновената форма за мн.ч.: *ресто в левове, плащам в левове, сметка в левове*. Тези употреби – съответно и грешките – ще намалеят по естествен път, но в преходния месец януари със сигурност ще ги срещаме често.

### Символът €

Дори и онези българи, които не са пътували много-много из Европа, вече би трябвало да са свикнали с него и да го разпознават – от половин година е на етикетите с цените на стоките в магазините. Допреди няколко дни не бях проучвала символиката на знака € и го асоциирах с първата буква на *евро*, а допълнителната хоризонтална черта – с пресечната черта в символите на други валути: $, £, ¥ (юан, йена). [Оказва се](https://european-union.europa.eu/institutions-law-budget/euro/design%5Fbg), че в основата на € е гръцката буква *ε* (епсилон), а двете успоредни линии символизират стабилност.

При употребата на знака трябва да внимаваме за две неща.

#### Първо, поставяме € след, а не пред цифрите, с които означаваме сумата. Второ, оставяме интервал между цифрите и €.

Ето примери за правилна употреба: 25,73 €, 400 000 €. Вариантите €25,73, €400 000, 25,73€, 400 000€ са грешни.

С прилагането на тези две правила е лесно да се справим, но известни затруднения ще срещнем при самото изписване на знака. На мобилните си телефони би трябвало да имате € на клавиша за $, ако сте избрали като регион държава от еврозоната (вкл. България).

На компютрите няма универсален начин – налага се да се съобразите с операционната система. Ако сте под *Windows* и използвате клавиатурна подредба по БДС, комбинацията е *Shift* \+ . (клавиша за точка, намира се до *BackSpace*). За почитателите на фонетичната подредба – *Shift + 6*.**³**

Работещите под *MacOS* може да използват клавишната комбинация *Option + 1* (ако са на кирилица) или *Option + Shift + 2* (ако са на латиница).

### А как да съкращаваме *евро* и *евроцентове*?

Съкращенията *лв.* и *ст.* ни вършеха много добра работа, защото бяха общоприети, но по отношение на новата валута все още се чудим дали да пишем *евро,* €, *евроцент, цент,* или да съкращаваме думите.

Ето какви [начини за съкращаване](https://evroto.bg/bg/news/399-nasoki-za-izpisvane-na-sakrashteniyata-na-evro-i-evrotsent-) посочва Институтът за български език на БАН в отговор на запитване на Министерството на образованието и науката:

*евро – е.* 
*цент – ц.* 
*евроцент – е.ц.* 
*стотинка – ст.*

Не смея да прогнозирам как и доколко тези съкращения ще се установят в езиковата практика. Все пак ще отбележа, че това *е.* ми е доста странно – може би защото глаголната форма *е* се среща често в писмени текстове и поне в началото (ако изобщо съкращението *е.* започне да се употребява) би било озадачаващо да виждаме например *Блузата струва 34 е.* Всякак бих предпочела € пред *е.*, ако опрем до краткостта.

Ще наблюдавам установяването на съкращенията с интерес, също както и борбата между *центовете* и *стотинките* – кой кого? От една страна, възможно е да оставим подразделенията на лева в миналото поради неразривната им връзка с предишната валута, но от друга, кой знае, може я носталгията, я пуризмът да заговори у нас, а защо не и да се вгледаме в нашите евромонети и да си кажем: ама тук си пише *стотинки*! Препоръката на ИБЕ е за назоваване на монетите с номинал, по-малък от 1 евро, да се използва тъкмо тази дума, а не *(евро)центове*.

Няма да е излишна още една препоръка в раздела за означенията и съкращенията на евровалутата. Международно приетият код е *EUR* и наред с *USD, GBP, CHF, TRY* той ни е познат поне от таблата за курсовете „купува“ и „продава“ на обменните бюра. Добре е обаче употребата му да остане тъкмо във финансовата сфера и в съответните документи, специализирани текстове, таблици и т.н. В публикации, предназначени за широка публика, е препоръчително да се избягва.

### Правописни неволи с други „финансови“ думи

Ще се върнем отново към *евроцентовете*, но в по-различен план – [слятото и разделното писане на *евронещата*](https://kaksepishe.com/articles/razyasnenia-za-evropravopisa-izvan-evro-zonata/). По-голямата част от тези думи се пишат само слято – *еврофонд, европрограма, еврокомисар*, тъй като първата част е съкращение на прилагателното *европейски*. При *евроцент, евровалута, еврозона* ситуацията е друга – първата част представлява съществително име, което се употребява самостоятелно и пояснява втората част, също съществително име. В тези случаи е позволено думите да се пишат и слято, и разделно: *евроцент/евро цент*. В езиковата практика обаче по-често се среща слятото писане, вероятно под влияние на първия тип думи, които са по-многобройни и се пишат само по този начин. Ето защо ви препоръчвам да не се занимавате с тънки разграничения, а да пишете *евродумите* слято**⁴**.

Покрай *евровалутата* се сещам и за *криптовалутите*, които имат немалко почитатели, а самото съществително име се пише единствено слято. Използването на средства от *еврофондовете* пък често върви със *съфинансиране*. То може и да означава същото като *co-financing*, но английският правопис не бива да ни въвежда в заблуждение, защото в нашата дума *съ-* е представка и затова не се отделя с дефис (малко тире).

Рискувам да обидя четящите тази статия с бележката, че съществителното *финанси* се употребява само в тази форма и тя е за мн.ч. Да, редица думи, като *лекции, технологии* завършват на *\-ии* в мн.ч., но срещу тях стоят *лекция, технология* в ед.ч., а *финансия* категорично липсва в българския език, така че *финансиите* няма откъде да се вземат. Факт е също така, че в граматично отношение съществителното е „дефектно“ – липсва му форма за ед.ч., подобно на *еврото* в книжовния език, което си няма специфична форма за мн.ч. Изключенията предразполагат към грешки и с това далеч не оправдавам грешащите, а се опитвам да разбера причините.

Останаха не една и две „финансови“ думи с колебаещ се правопис, но е време да си пожелаем безпроблемно *обр*а*щение* (не *обр*ъ*щение*) на еврото в България, винаги да има какво да *пр*е*веждаме* (не да *пр*и*веждаме*) от своите сметки в други, тоест да сме *платежоспособни* (не *платеж*н*оспособни*), а най-малката *купюра* (не *купюр*) в портмонето ни да е от 100 евро!

**1** Изключение правят абстрактни съществителни *(доброта, егоизъм)*, названия на газове, метали, вещества *(кислород, калций)* и др., които имат само форма за ед.ч. Други съществителни се употребяват само с формата си за мн.ч., например названия на предмети от две части *(очила, гащи)*, на вещества и други същности, които се мислят само като множества *(въглища, джибри)*.  
  
**2** Факт е, че в момента в обращение е и друга парична единица, чието название е от среден род – *песо*, и книжовната форма за мн.ч. също е *песо*. От друга страна обаче, тази дума се среща рядко в нашата реч и съответно е трудно да се направи заключение доколко стабилна и безпроблемна е употребата на *песо* в мн.ч., още повече че в академичния тълковен речник са отбелязани формите [*песоси* и *песи*](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BE/).  
  
**3** Ако не се получава, пробвайте по следния начин: 1) уверете се, че сте на латиница; 2) активирайте нумлоковата част на клавиатурата (групата клавиши с цифри най-вдясно); 3) натиснете левия *Alt* и задръжте клавиша; 4) наберете 0128 на нумлоковата част; 5) пуснете *Alt*. Вече би трябвало на екрана да се е появил символът €.  
  
**4** Правописът на прилагателното [*евро-атлантически*](https://kaksepishe.com/evro-atlanticheski/) е изключение. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*