> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Европа, кризата и новият нов световен ред
- URL: https://www.toest.bg/evropa-krizata-i-noviyat-svetoven-red/
- Published: 2020-05-08T21:05:12.000Z
- Updated: 2023-01-19T07:04:33.000Z
- Author: Йоанна Елми
- Tags: политика, общество, Проектът „Европа“, анализ, Европа, Европейски съюз, Китай, САЩ, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

„Китай смята Европа за отпуснатото шкембе на Запада“, [заяви](https://www.politico.eu/article/beijing-doubles-down-in-eu-propaganda-battle/) френски експерт пред *Politico* в края на април. Въпросът за китайското влияние на Стария континент дойде на дневен ред поради две причини: кризата с коронавируса и последвалия дипломатически скандал, че европейски доклад за дезинформацията е редактиран под натиск от Китай.

Проучването върху „дезинформационните наративи“ около пандемията е [публикувано](https://euvsdisinfo.eu/eeas-special-report-update-2-22-april/) със сериозни редакции в секциитe за координираните усилия на Китай да наложи своя версия за пандемията. Вместо това във финалната си версия докладът изважда на преден план Русия. В центъра на [скандала](https://www.ft.com/content/a2f66f6a-50cb-46fe-a160-3854e4702f1c) е Жозеп Борел – испански политик, заместник-председател на Европейската комисия и върховен представител по външните работи на Европейския съюз в Комисията на Урсула фон дер Лайен. В имейл той нарежда връщането на доклада, което води до коментари от страна на европейски политици, че „топдипломатите на ЕС си налагат автоцензура, за да се харесат на Китайската комунистическа партия“.

### Болен континент в болен свят

Европа си имаше достатъчно проблеми и преди коронавируса. Макар последните европейски избори да [донесоха](https://www.toest.bg/evropeyski-izbori-2019-krayat-na-nachaloto/) известна надежда, [Комисията](https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2019-07-03/choosing-ursula-von-der-leyen-weakens-the-european-parliament) на Фон дер Лайен извади на показ най-тежките недостатъци на Съюза: неговия елитарен и бюрократичен характер, както и последствията върху усещането на избирателите за близостта им до Европа.

Изборите [мобилизираха](https://www.toest.bg/content/files/at-your-service/files/be-heard/eurobarometer/2019/election2019/EB915%5FSP%5FEUROBAROMETER%5FPOSTEE19%5FFIRSTRESULTS%5FEN.pdf) млади гласоподаватели, сред чиито основни причини да гласуват бе убеждението, че изборният процес ще доведе до качествени промени в политическия пейзаж. Вместо това те станаха свидетели на донякъде пирова победа, която доведе до компромис в лидерството: ново име без кой знае какъв опит в европейските структури. Име, което бе избрано след открити и недотам открити [машинации](https://www.euractiv.com/section/future-eu/news/dissident-meps-admit-pressure-to-approve-von-der-leyens-commission/), хазартна игра на национални интереси и по-скоро с негласната уговорка статуквото да бъде запазено, а промяната – ако въобще дойде – да е бавна.

След неимоверните усилия всички да са доволни стана ясно, че всъщност никой не е, тъй като изборът бе [на косъм от отхвърляне](https://www.euractiv.com/section/future-eu/news/breaking-von-der-leyen-confirmed-as-new-commission-president-by-paper-thin-majority/). Междувременно бивши колеги на Фон дер Лайен в германските държавни структури изразиха задоволство пред медиите, че тя напуска националната власт.

Комисията „Фон дер Лайен“ не е в основата на гореизброените проблеми, а е по-скоро тяхно следствие. Тя няма как да има свобода на действието, при положение че държавите членки, [включително ядрото](https://www.ecfr.eu/article/commentary%5Fmerkron%5Fno%5Fmore) на ЕС – Германия и Франция, трудно постигат консенсус по ключови въпроси, от които зависи бъдещето на блока, тъй като са все по-оплетени в националните интереси на принципа „всеки сам за себе си“. Европейската идея се е превърнала по-скоро в обща касичка, отколкото в проект с перспектива и глобална визия. И докато Урсула фон дер Лайен има не едно и две положителни качества, остава под въпрос дали държавите членки ще дадат на Комисията възможността да работи конструктивно, или ще продължават да губят ценно време в безкрайни преговори с неясни резултати.

През 2017 г., няколко месеца след встъпването на Доналд Тръмп в длъжност, Си Дзинпин заяви началото на нова ера, в която Китай се обръща към света. Ходът е тълкуван като заявка за влизане в ролята, играна доскоро от САЩ на международната сцена. Като най-голям търговски партньор на Китай, Европа е неделима част от тази стратегия. ЕС внася най-много от Китай, на свой ред втори по големина пазар за европейски стоки, а дневните транзакции възлизат на над 1 млрд. евро дневно [по данни на Европейската комисия](https://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/china/). В допълнение китайската инициатива „17 +1“ се надпреварва с Брюксел за влияние в Централна и Източна Европа, което играе ролята на мотиватор за присъединяването на Западните Балкани. От 2016 г. насам към този контекст се прибавя и откритата враждебност между САЩ и Китай, както и отказът на американското правителство да уважава стари дипломатически съюзи.

### Коронавирусът като ускорител на кризи

Здравната криза тепърва ще разкрива разломите в политиката на национално, регионално и световно ниво. Добрата новина е, че Урсула фон дер Лайен не съветва европейците да пият или да си инжектират белина; лошата е, че коронавирусът се очертава като екстремно повторение на кризата отпреди десет години, която е в основата (и също изигра ролята на ускорител) на много от настоящите проблеми на Европа – от популизма до ерозията на европейските ценности.

Сред [ключовите теми](https://www.forbes.com/sites/daviddawkins/2020/04/07/what-are-coronabonds-and-why-is-nazi-war-debt-back-on-the-eurozones-table/) е формата на финансовата помощ за най-засегнатите страни, чийто ярък представител е Италия. Дебатът, който ще занимава европейците дълго време след като решението е взето, е дали помощта трябва да бъде във формата на заеми, които рискуват да утежнят положението в дългосрочен план, натоварвайки получателите с допълнителен дълг; или по-скоро да се помага чрез грантове. Отвъд очевидните икономически и политически проблеми, този въпрос ще постави на изпитание европейската солидарност и разделенията Север–Юг и Изток–Запад. Запознатите с [гръцката криза](https://op.europa.eu/webpub/eca/special-reports/greek-crisis-17-2017/bg/) – най-мащабната акция за спасяване на банкрутирала държава в историята – вероятно имат неприятно дежавю. Малцина помнят, че появата на „Алтернатива за Германия“ е свързана с икономически мерки в контекста на гръцката криза и в началото черпеше политическа енергия от недоволството на голяма част от германците по този въпрос.

Корупцията и върховенството на закона остават на дневен ред в този контекст. Как ще бъдат изразходвани средствата на Съюза и с каква ефективност, ако [продължават да потъват](https://www.nytimes.com/2019/11/03/world/europe/eu-farm-subsidy-hungary.html) в джобовете на политиците, станали представителни лица на източноевропейската псевдодемокрация? Същевременно наблюдаваме [уронване](https://www.transparency.org/news/feature/cpi2018-western-europe-eu-regional-analysis) на демократичните устои и на Запад, както и липса на воля за сериозни реформи в системи, неподготвени за предизвикателствата на утрешния ден. Всеобщото недоверие към демократичните структури отдавна не е запазена марка на бившите съветски сателити; именно това отхвърляне на демократичните механизми Китай цели да експлоатира, предлагайки своята алтернатива – високотехнологична автокрация.

Общественото недоверие към научно утвърдени практики като ваксинацията например [се дължи](https://www.sciencemag.org/news/2019/06/france-most-skeptical-about-science-and-vaccines-global-survey-finds) не само на дезинформация, но и на хронично недоверие в институциите. Потенциалната злоупотреба с финансова помощ от страна на европейските политици на национално, регионално и европейско ниво във времена на безпрецедентна криза, поради която мнозина ще загубят препитание, има потенциала да бъде фатална не само за европейския проект, но и за демократичната идея като цяло.

### Разделяй и владей

Ако до този момент антиевропейски популисти, руски тролове или просто групи с различни национални и европейски идеологии експлоатираха тези и други тежки проблеми на ЕС за своя политическа полза, коронавирусът драстично променя картината. От началото на кризата в Европа китайските власти [предприеха](https://www.axios.com/chinas-medical-diplomacy-is-empowering-euroskeptic-leaders-b5b7204d-5db4-4ea8-84c9-eda1db5b8be1.html) масирана информационна кампания, чиято цел е да изкара на преден план помощта, предложена от Китай на страни членки на ЕС. Китайските акции са масово отразявани от медиите и организирани с публична церемониалност.

Докато обсипваше китайския флаг с целувки, сръбският президент Александър Вучич нарече европейската солидарност „приказка“; унгарският премиер Виктор Орбан заяви на всеослушание, че няма да иска никаква помощ от ЕС, защото това не било възможно; а италианският външен министър Луиджи Ди Майо използва аргумента за китайската помощ, за да поощри присъединяването на Италия към китайската икономическа инициатива „Един пояс и един път“ – основен лост за влияние на китайската геополитическа стратегия. Евроскептиците с радост подемат наративите, разпространявани от Китай, въпреки огромната солидарност между страните членки и [координираната стратегия на Европа](https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/health/coronavirus-response/overview-commissions-response%5Fbg). Кампанията на ЕС закъсня и имаше по-скоро реактивен характер, което не спомогна за нейната убедителност.

Импровизационната външна политика на Доналд Тръмп не улеснява ситуацията. Докато американците и китайците си подхвърлят взаимни обвинения за това кой е пуснал болестта на територията на другия, Тръмп довършва каквото е останало от европейско-американските двустранни отношения: от [налагането](https://www.mediapool.bg/tramp-zabrani-na-evropeitsi-da-vlizat-v-sasht-zaradi-chuzhdiya-virus-news304502.html) на забрана за пътувания (без консултация с европейските си партньори) и обвинения към ЕС за заразата, през [дипломатически конфликти](https://btvnovinite.bg/svetut/naprezhenie-mezhdu-sasht-i-germanija-zaradi-konfiskacija-na-medicinski-maski.html) за маски, та чак до [опасенията](https://www.politico.eu/article/donald-trump-coronavirus-vaccine-fight-fears/), че човешкото здраве ще бъде обект на пазарна конкуренция поради действията на американския президент. Разривът на Запад, разбира се, е посрещан с усмивка на Изток.

### Трудният избор

Ако приемем, че човек се учи от историята, то настоящето дава на Европа огромен шанс. Европейската интеграция е реактивен процес в рамките на Студената война; отчасти този неин характер постави на изпитание съществуването ѝ във времена на просперитет, когато старите уроци бързо се забравят.

Смъртта на Сталин през 1953 г. и краят на войната в Корея дават самочувствие на французите да отхвърлят проекта за обща европейска отбрана поради страх за суверенитета на страната, което изстрелва Европа в орбитата на САЩ за десетилетия напред. Само три години по-късно кървавото нахлуване на съветските войски в Унгария и поредица дипломатически кризи водят до драстична промяна в политиката и до подписването на Римските договори, полагащи основите на единна Европа.

Огромният финансов стимул, който ще бъде инжектиран в идните месеци, може да постави основите на [устойчива икономика](https://www.politico.eu/article/climate-battle-shifts-to-once-in-a-generation-national-budgets/), да заяви ясна позиция срещу [данъчните убежища](https://www.politico.eu/article/if-you-want-a-bailout-in-europe-dont-use-tax-havens/) и да даде тласък на една Европа, която е център на иновациите, отстояването на човешките права и така прословутото „единство в многообразието“. Създаването и заздравяването на [дипломатически връзки](https://www.politico.eu/article/in-search-of-allies-eu-turns-to-africa-trade-african-union/) извън традиционната траектория също е възможно – [примерът](https://www.brookings.edu/blog/africa-in-focus/2019/10/09/figure-of-the-week-foreign-direct-investment-in-africa/) е Африка. Европа има [потенциала](https://www.politico.eu/article/von-der-leyen-backs-probe-into-how-coronavirus-emerged/) да запълни моралния вакуум, оставен от САЩ още от края на миналия век; вакуум, в който Китай – със своите концентрационни лагери и репресии над инакомислещите – просто не може да се впише.

Това е възможна реалност, далеч от „приказката“; защото всъщност е обратното – приказки и миражи продават онези, които отричат сложността на битието. Ако Европа успее да се справи със собствените си вътрешни проблеми, тя може да избегне повторно разкъсване между Изтока и Запада. Нужна е визия, политическа смелост и не на последно място – външен стимул, който да припомни на държавите членки защо европейската солидарност е по-добрият вариант.

Геополитическите игри няма да приключат скоро. И е по-добре европейците да са господари на собствената си съдба. Защото алтернативата е обезпокоителна, независимо в коя посока на света гледаме.

##### *Заглавна илюстрация: © Лина Кривошиева*