> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# ЕС е голям и дезинформация дебне отвсякъде
- URL: https://www.toest.bg/eu-disinformation-report/
- Published: 2019-07-06T05:25:21.000Z
- Updated: 2023-01-19T07:05:59.000Z
- Author: Иглика Иванова
- Tags: политика, общество, Проектът „Европа“, анализ, Европа, Европейски съюз, технологии, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

В края на май т.г. в 28-те държави членки на Европейския съюз се проведоха деветите избори за Европейски парламент. С рекордна за последните 20 години избирателна активност (почти 51%) бе определен съставът на единствената пряко избираема от гражданите институция на ЕС. Като едно от големите предизвикателства бе посочена

#### [опасността от манипулиране на информацията](https://www.toest.bg/izbori-po-vreme-na-informatsionna-kriza/) и респективно на обществения дебат, на чиято база имащите право на глас вземат решение кого да подкрепят.

Достатъчно е да се спомене [докладът на *Freedom House*](https://freedomhouse.org/report/freedom-net/freedom-net-2017) от 2017 г., според който над 30 държави си служат с различни техники за влияние чрез онлайн съдържание, в т.ч. дезинформация; или да се припомнят мащабите на случая *Facebook/Cambridge Analytica*, за да стане ясно защо това действително е една най-сериозните заплахи за демократичните процеси в ЕС и в частност за интегритета на проведените през май избори.

Дефинирана като „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да бъде подведена обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес“, дезинформацията се привежда в действие по много и най-различни начини. Превземането на акаунти в социалните медии, мащабното внедряване на ботове, „фермите“ за фалшиви новини, микропрофилирането в разпространението на съобщения, касаещи партии или отделни кандидати, чрез незаконна употреба на лични данни, са само част от тях.

#### Дезинформация се разпространява и чрез традиционните медии, но социалните мрежи са средата с най-ниска защита,

най-слаби правила, както и с предпоставки за усилване на ефекта на [информационния безпорядък](https://firstdraftnews.org/5-lessons-on-information-disorder-from-the-eu-elections/?fbclid=IwAR2-OcyDMzxMiaX9e5IZh7qNJAkEXdmI2szluV9NaoApFp5BdX8JjfIIC-U) поради „дефекти в дизайна“ и възприетия бизнес модел. По тази причина ограничаването на дезинформацията неминуемо минава през сътрудничеството с *Google, Facebook* и *Twitter*. Трите технологични гиганта едновременно станаха страни по Кодекса за добри практики от септември 2018 г., чрез който се ангажираха с проблема, и в периода януари–май 2019 г. всеки месец докладваха на ЕК за напредъка по предприетите мерки.

Този кодекс обаче е само един от компонентите на комплексната рамка за справяне с проблема, разработена от Европейската комисия и [върховния представител на Съюза](https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM%3Aai0009) в плана за действие срещу дезинформацията. Дезинформацията стана обект на засилени координирани мерки от страна на европейските институции и държавите членки през 12-те месеца преди изборите за ЕП, но ЕС припознава и адресира опасността от онлайн дезинформационни кампании, и по-конкретно тези, провеждани от Русия, още през 2015 г., когато е сформирана Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (*[East StratCom Task Force](https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage/2116/-questions-and-answers-about-the-east-stratcom-task-force%5Fbg)*).

Година по-късно е създадена и съвместна (на ЕК и върховния представител) рамка за борба с [хибридните заплахи](https://eeas.europa.eu/topics/economic-relations-connectivity-innovation/46393/europe-protects-countering-hybrid-threats%5Fen) и за укрепване на устойчивостта на ЕС, неговите държави членки и партньорските страни, както и за активизиране на сътрудничеството с НАТО за противодействие на тези заплахи. Оперативната група обаче получава специални ресурси едва през 2018 г., когато ѝ е отпуснат бюджет от 1,1 млн. евро за противодействие на руската дезинформация. (През 2019 г. бюджетът ѝ е утроен и насочен към осигуряването на професионален медиен мониторинг, анализ на дезинформацията и на данните с цел получаване на по-цялостна и по-точна картина на руските кампании.)

![Хронология на мерките за противодействие](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2019/07/disinformation_factsheet_bg.png)

Хронология на мерките за противодействие. Източник: [информационен фиш](https://www.toest.bg/content/files/sites/eeas/files/disinformation%5Ffactsheet%5Fmarch%5F2019%5F0.pdf) на Европейската служба за външна дейност

Както се вижда и от горната инфографика, най-много действия, съсредоточени върху проблема за дезинформацията онлайн, бяха предприети през 2018 г. и достигнаха своята кулминация в самия ѝ край с обявения план за действие срещу дезинформацията. През юни 2019 г. [ЕК публикува доклад](https://www.toest.bg/content/files/sites/eeas/files/joint%5Freport%5Fon%5Fdisinformation.pdf) във връзка с изпълнението на плана и ефективността на допълващия го пакет мерки за провеждане на свободни и честни избори за Европейски парламент. Въпреки че не са категорични и еднозначни, първоначалните изводи от доклада са, че предприетите мерки, включващи системни усилия за повишаване на осведомеността на журналисти, проверители на факти, платформи, национални органи, научни работници и членове на гражданското общество, са изиграли положителна роля.

В доклада се посочва, че макар да не е установена отделна трансгранична кампания за дезинформация от външни източници,

#### събраните доказателства свидетелстват за непрекъсната дезинформационна дейност от руски източници,

целяща популяризиране на крайни възгледи, поляризиране на дебатите на местно равнище, потискане на избирателната активност и повлияване върху предпочитанията на гласоподавателите.

Тя е била свързана с най-различни теми — от поставянето под въпрос на демократичната легитимност на Съюза до стимулирането на разединяващи обществени дебати по въпроси като миграцията и суверенитета. Злонамерени лица са използвали пожара в катедралата „Нотр Дам“ като илюстрация на предполагаемия залез на западните и християнските ценности в ЕС, а правителствената криза в Австрия е приписвана на „европейската държава в сянка“, на „германските и испанските служби за сигурност“ и на други лица, казва се още в доклада.

Анализаторите са установили, че вместо да провеждат широкомащабни операции, дезинформационните агенти се насочват към операции на местно равнище, които са по-трудни за откриване и разобличаване. Според *[FactCheckEU](https://factcheckeu.info/en/article/fceu-newsletter-7-good-news-and-bad-news-after-election-week-end)* в периода преди европейските избори е имало по-малко дезинформация от очакваното и тя не е преобладавала в обсъжданията, какъвто бе случаят при последните избори в Бразилия, Обединеното кралство и САЩ.

Въпреки това в доклади от изследователи, проверители на факти и гражданското общество са били идентифицирани

#### редица примери за широкомащабни опити за манипулиране на поведението на избирателите в поне девет държави членки.

Така например за над 600 *Facebook* групи и страници във Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Полша и Испания е съобщено, че разпространяват дезинформация и [реч на омразата](https://www.theguardian.com/world/2019/may/22/far-right-facebook-groups-spreading-hate-to-millions-in-europe) или че са използвали фалшиви профили, за да повишат изкуствено видимостта на съдържанието на партии или сайтове, които подкрепят.

Трудностите, свързани с достъпа на независими изследователи до данни от платформите, се изтъкват като едно от основните препятствия пред точното оценяване на обхвата и въздействието на кампаниите за дезинформация. В тази връзка ЕК призовава платформите да си сътрудничат с проверителите на факти във всички държави членки, да се погрижат потребителите да могат по-добре да [откриват дезинформация](https://euvsdisinfo.eu/disinformation-cases) и да предоставят реален достъп до данни на изследователската общност.

Както вече стана дума по-горе, през първите пет месеца от 2019 г. ЕК изиска отчетност и съвместно с Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги [анализира действията, предприети от *Facebook, Google* и *Twitter*](https://www.toest.bg/content/files/wp-content/uploads/2019/06/ERGA-2019-05%5FStatement%5FERGA%5Fwork%5Fon%5Fdisinformation-adopted1.pdf) въз основа на месечните доклади, предоставени от тези платформи. Налице е подобряване на прозрачността и контрола върху рекламното позициониране с цел ограничаване на злонамерените практики от типа [„кликбейт“](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B1%D0%B5%D0%B9%D1%82) и намаляване на приходите от реклами на лицата, публикуващи дезинформация, осуетено е манипулативното поведение, целящо повишаване на видимостта на съдържанието чрез координирани операции, както и злоупотребите с ботове и фалшиви профили.

#### Дезактивирани са 3,39 млн. *YouTube* канала и 2,19 млрд. фалшиви *Facebook* профила

*Google* докладва, че е премахнал над 3,39 млн. *YouTube* канала заради нарушения на неговите политики за спам и използването на чужда самоличност. *Facebook* е дезактивирал 2,19 млрд. фалшиви профила само през първото тримесечие на 2019 г. и е предприел специфични действия срещу над 1700 (едва 168 от които базирани в ЕС) страници, групи и профили с неавтентично поведение, насочено към държавите от ЕС. Фалшивите и разпространяващи спам профили, засечени от *Twitter*, са 77 млн. (в световен мащаб).

Това е равносметката от партньорството между ЕС и най-големите онлайн платформи, които заедно със софтуерни компании и органи, представляващи рекламната индустрия, приеха кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Неговата ефективност ще бъде оценена от ЕК наесен, 12 месеца след началото на изпълнението, а ако резултатите от оценката са незадоволителни, Комисията ще преразгледа саморегулаторния подход и би могла да предложи решения от регулаторен характер.

#### Специален акцент в доклада е поставен върху системата за ранно предупреждение,

внедрена най-късно от всички изброени по-горе мерки (вж. инфографиката). Създадена с по-дългосрочна цел от тази да допринесе за координацията между държавите членки в навечерието на изборите, когато се очакват [„масирани дезинформационни кампании“](https://www.svobodnaevropa.bg/a/29770680.html), тя заработи само месец преди провеждането им. Тогава еврокомисарят по цифровото общество Мария Габриел [разясни](http://bnr.bg/post/101105373/ek-sazdade-sistema-za-ranno-preduprejdenie-za-falshivi-novini-po-vreme-na-evrovota), че ЕК е решила да даде „свободата на всяка държава членка сама да избере националната си контактна точка в зависимост от това къде тя прецени, че е звеното, което би било най-адекватно за реакция“. Също така едва тогава бе потвърдено, че в България за въпросната контактна точка отговаря вицепремиерът Томислав Дончев.

Въпреки това в доклада на ЕК се изтъква, че системата за бързо предупреждение е доказала своята ефективност и се е превърнала в ключово средство за борба с дезинформацията, поради което и е планирано засилване на сътрудничеството в нейните рамки, включително чрез разработване на обща методология за анализ и изобличаване на кампаниите за дезинформация и по-силни партньорства с международни партньори като [Г-7](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93-7) и НАТО.

#### Противодействието на хибридните заплахи и киберсигурността са сред областите на сътрудничество между ЕС и НАТО,

а през юни 2018 г. в Шарлевоа, Канада, държавите от Г-7 приеха [декларация](https://www.toest.bg/content/files/files/000373846.pdf) за защита на демокрацията от чуждестранни заплахи, набелязвайки сходни на предприетите от Европейския съюз мерки, с които да се гарантират „свободата, независимостта и плурализмът на медиите, базираната на факти информация и свободата на изразяване“.

При толкова много планове, пътни карти, стратегии, кодекси, споразумения за сътрудничество и прочее е очевидно, че правовите държави, и в частност тези от ЕС, търсят решение на проблема с дезинформацията онлайн. Доколко работещо е това решение обаче, е много трудно да се изчисли, въпреки че щетите от дезинформацията почти винаги са и материални. Още по-трудно е да се изчисли

#### до каква степен потърпевша от мерките е свободата на изразяване.

Инструменти като *Google Analytics* и *Facebook Insights* измерват почти всичко друго, но не и това…

---

#### Добавено на 8 юли 2019 г.:

Доколко системата за ранно предупреждение действително е ефикасна (с уговорката, че тя заработи едва през април), е спорно, като се имат предвид многото неясноти, свързани с експлоатацията ѝ. Става дума за тънката граница между „дезинформация“ и „пропаганда“ например, както и за субективните интерпретации и преценки на толкова много играчи, върху които влияние оказва и специфичният политически климат в съответната държава.

В деня на публикуване на този материал [„Ню Йорк Таймс“ излезе със статия](https://www.nytimes.com/2019/07/06/world/europe/europe-russian-disinformation-propaganda-elections.html?smid=nytcore-ios-share), в която представя гледните точки на „повече от дузина настоящи и бивши европейски служители“. Според тях системата е по-скоро безполезна; цитиран е и конкретен пример за неподаден сигнал от страна на австрийските служби, свързан с циркулацията на подвеждащо съдържание в Twitter. Повечето държави членки не са допринесли по какъвто и да било начин, а голяма част от подадената информация не е била анализирана, твърди се в статията, позоваваща се на интервюта и вътрешни документи. По тази причина дори служители, които подкрепят внедряването на системата, имат резерви относно бъдещето ѝ, в случай че не бъдат направени необходимите промени. А мнозина изобщо не възприемат сериозно т.нар. система за ранно предупреждение.