> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Авторско право срещу свободата на словото
- URL: https://www.toest.bg/eu-copyright/
- Published: 2018-03-14T08:00:12.000Z
- Updated: 2023-01-19T07:17:05.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: общество, Аз, киборгът, политика, аудио, граждански права, Европа, Европейски съюз, европредседателство, технологии, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Кариерата на [Гюнтер Йотингер](https://www.politico.eu/article/the-strange-successful-career-of-gunther-oettinger-european-commission/) като европейски комисар за цифровата икономика и общество може да бъде определена само с една дума – [недоразумение](https://www.politico.eu/article/gunther-oettingers-14-greatest-gaffes-filbinger-bohmermann-lawrence-kardashian-rihanna-net-neutrality/). Той е живо доказателство за това колко важно е човек да е истински потопен в проблемите, които се е захванал да решава. Достатъчно е да си припомним опитите му да счупи идеята за мрежова неутралност в Европа, докато изискваше от асистентите си да разпечатват документи на хартия, за да не му се налага да ползва таблет, а пред журналисти се хвалеше, че няма безжичен интернет в апартамента си в Брюксел, защото вкъщи предпочитал бутилка вино пред високоскоростна връзка. Междувременно наричаше активистите за мрежова неутралност *талибани*, а холивудските звезди, от чиито хакнати акаунти измъкнаха интимни снимки – *глупачки*.

По-важно е, че малко преди да поеме ролята на комисар по бюджета и човешките ресурси, която Кристалина Георгиева освободи, Гюнтер Йотингер успя да завещае на европейското информационно обществo един сериозен проблем – битката за адекватно и съвременно авторско право в ЕС, особено в контекста на все по-свързания дигитален свят.

[Новата законодателна рамка](http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52016PC0593&from=EN) трябваше да предложи общоевропейски норми за модерно авторско право в ЕС и да надскочи наследените исторически разминавания в правото на отделните държави. Колебливи са мненията, че това наистина е постигнато, а в добавка предложената чернова крие два ключови проблема, които будят опасения за бъдещето на интернет, какъвто го познаваме досега.

### Данъкът върху линковете

Първият проблем е свързан с член 11, който въвежда допълнителна закрила (*ново сродно право*) за издателите при цифровото използване на техни публикации. То изисква позволение за такова ползване на база договор, лицензиране и респективно заплащане. Това би засегнало и препратките и извадките, когато един сайт се позовава на друг материал в Мрежата. Същото важи и за автоматично извлеченото съдържание, което се генерира при споделяне на статия в социалните мрежи.

Предложението на Европейската комисия (ЕК) изисква всеки, който ползва *отрязък* (*snippet*) от журналистическо съдържание, публикувано онлайн, първо да получи лиценз от издателя му, като това право трябва да бъде валидно 20 години.

В тази връзка потърсихме за коментар [адв. Емил А. Георгиев](http://delibertate.info), специалист по международно право на интелектуалната собственост. Той намира за изключително странно желанието на ЕК да се съобрази с въжделенията на големите издателски бизнеси, като ги снабди с ново сродно право, което според него съвсем справедливо е подигравано като [„данък върху линковете“](https://www.communia-association.org/2016/05/12/ancillary-copyright-publishers-right-link-tax-bad-idea-name/). И допълва:

Идеята на това ново сродно право е да гарантира на медийните издатели получаването на част от рекламните приходи на търсачки, информационни портали или агрегатори на новини – затова че посочват на читателите пътя до линкнатото съдържание!? Но моделът, който ЕК следва, е вече приетото през 2013 г. в Германия законодателство, станало известно с пълния си неуспех. Там още преди влизането му в сила организацията за колективно управление на издателски права VG Media изненадващо сключи безвъзмезден лицензионен договор с Google, по силата на който прословутите *отрязъци* от линкнато в Google News медийно съдържание продължиха да бъдат видими за потребителите на услугата.

Не така обаче се развиха събитията за други доставчици, като GMX, WEB.DE или T-Online, които спряха да индексират представляваните от VG Media издатели в своите платформи. В резултат на това някои издания регистрираха силен спад в достъпа до своите сайтове и съответни загуби в приходите си от реклама. Извън дискусията за нарушение на конкуренцията поради факта, че с господстващото си положение Google ползва безвъзмездна лицензия, каквато възможност по-малките доставчици нямат, новото сродно право не доведе до никакво подобрение за издателите.

Според адв. Георгиев ЕК се оплита и препъва в странния си опит да защитава негодни за съвремието ни бизнес модели с неадекватни регулаторни средства, което личи и от публикацията на [възложената от самата Комисия студия](https://www.toest.bg/content/files/RegData/etudes/STUD/2017/596810/IPOL%5FSTU-2017-596810%5FEN.pdf). В нея съставителите ѝ подлагат предложението на силна критика заради липсващи доказателства, че търсачките и агрегаторите на новини са отговорни за намаляването на продажбите на вестници или за недостатъчния достъп до медийните сайтове. В резюме, авторите на студията отхвърлят предложението за член 11 от проекта като твърде широко и неточно дефинирано директивно законодателство.

Сходни законодателни промени вече бяха въведени локално и в Испания, отново с идея да бъде ограничено монополното положение на Google, и постигнаха същия обратен ефект. Очевидно подобна регулация лесно се изражда в инструмент за изнудване, от който големите медийни групи се възползват, за да притискат малките. Затрудняват се и медийни услуги като четци на новини по RSS, медиен мониторинг, проверка на валидност на фактите, анализатори на съдържание и много други. Показателен е случаят с испанския агрегатор [Menéame](https://www.meneame.net), към който има претенция за плащане на годишна сметка от над 2 милиона евро за 2016 г., която при годишен бюджет по-малък от 100 000 евро очевидно е непосилна за платформата.

Да се плаща за препратки в уеб е сходно с това да се плаща за позоваване или цитиране на друг автор в научен или художествен текст. Парадоксално е и заради това, че в интернет препратката реално води потенциални читатели към цитирания оригинал, тоест е форма на безплатна реклама. Препратките са и валиден начин да се проследяват източниците, което е изключително важно за журналистиката. Представете си този текст или която и да е публикация в друг сайт, в която всички препратки са изчистени? Та това би могло да счупи основния замисъл на уеб.

Освен опасенията, че подобни промени ще ударят пряко малките издатели или начинаещите медийни предприемачи и ще ограничат възможността на журналистите и блогърите да цитират и реферират свободно, има и сериозен риск да се увеличи разпространението на фалшиви новини, доколкото е по-малко вероятно създателите им да искат лиценз на фона на издателите на смислено новинарско съдържание.

Потърсихме също [проф. Нели Огнянова](https://nellyo.wordpress.com), преподавателка по медийно право в СУ „Св. Климент Охридски“, за експертното ѝ мнение:

Жизнеспособността на издателите е важен въпрос, но не съм уверена, че чл. 11 предлага добро решение. Въвеждането на ново сродно право би довело до правна несигурност, увеличаване на разходите и сложност в договорните отношения. Това означава риск за свободата на информацията и бъдещето на иновативни цифрови услуги. Но впечатлението ми е, че въвеждането на новото сродно право има известна подкрепа и обсъждането се съсредоточава върху конкретни параметри – за какво използване става дума, за какъв срок да бъде защитата.

### Голямото европейско филтриране

Според проф. Огнянова втората проблемна област е свързана с чл. 13, който предлага *контрол на входа* върху съдържанието от страна на платформите. Този член изисква преглед, включително с използване на автоматизирани системи, и при нужда премахване на всяко качвано от потребителите съдържание, което евентуално би нарушило нечии авторски права. Задължението се вменява на интернет платформи, приютяващи голямо количество потребителско съдържание. И докато формулировката за *голямо количество* не е конкретна, това може да означава, че дори администратор на популярен форум или сайт може да е задължен да внедри система за филтриране на съдържание, което в никакъв случай не е нито лесно, нито евтино начинание.

Възникват и последствия, които още повече влошават нещата. Евентуалното автоматизирано разпознаване и премахване на съдържание може да генерира проблеми, защото алгоритмите му не са съвършени и погрешно могат да сметнат напълно легално съдържание за нарушаващо нечии права и да го свалят. [Типични случаи](https://juliareda.eu/2017/09/когато-филтрите-се-провалят/) са записи на лекции, интервюта и предавания, в които част от друго съдържание е посочено като илюстративен пример. Или пък документи, свидетелстващи за политически терор или военни престъпления, да бъдат заглушени с аргументите, че разпространяват насилие или са чуждо съдържание, с което да се изкривяват общественият дебат и демократичният процес.

[Адвокат Емил Георгиев](http://reguligence.com) допълва:

Филтрите причиняват повече проблеми, отколкото разрешават. Те застрашават свободата на изразяване и достъпа до информация в мрежата. Това е така, защото тяхната употреба е равнозначна на автоматичен мониторинг на цялото съдържание, което интернет потребителите качват, а този мониторинг от своя страна е равнозначен на създаването на [цялостна инфраструктура за цензура](https://edri.org/in-the-making-the-largest-internet-filter-europe-has-ever-seen/).

Ръка за ръка с това върви и опасността от свръхблокиране (*overblocking*) на съдържание. В зависимост от предвидените санкции е много вероятно платформите да предпочетат да „играят на сигурно“ и да заличават, съответно да блокират повече съдържание, отколкото по-малко. Те също така ще се опитат да сведат регулаторния и правния риск до минимум, като по този начин ще разрешават споделянето само на предварително одитирано и одобрено от тях съдържание.

Споделяйки, че вече е работил по няколко случая на свои клиенти, пострадали от филтриране на съдържание, адв. Георгиев коментира:

Промяната спрямо сегашното положение не би могла да бъде по-драстична: ако сега спорим дали дадено съдържание да бъде свалено при доказване, че същото се ползва без нужното правно основание, то в бъдеще ще трябва да спорим дали дадено съдържание изобщо ще може да види бял свят. На този фон опасността от налагане на цензура чрез злоупотреба с авторско право е повече от реалистична. Това у нас не е абстракция, а тъжна реалност – телевизии са се позовавали нееднократно на сродните си права, за да постигнат свалянето на тяхно публицистично съдържание от платформи за видеосподеляне, защото същото се явява неудобно за политиците, участвали в съответния формат. Добавянето на задължение за внедряване на филтри само ще подпомогне упражняването на такава цензура и ще затрудни гражданите при достъпа им до информация въобще.

Такава регулация застрашава сериозно проекти като Уикипедия, хранилищата на свободен софтуер, фотографските онлайн общности, дори самата идея за софтуер с отворен код.

В тази връзка Нели Огнянова отбелязва:

В процес на обсъждане е евентуалният обхват на разпоредбата – за кои доставчици ще се отнася задължението да упражняват контрол на входа, каква ще е тяхната отговорност, като се има предвид ограничението на отговорността на посредниците в Директивата за електронната търговия и др.

Все още няма добро обяснение как според ЕК няма да има общо задължение за мониторинг на входа, но в същото време платформите ще трябва да предотвратяват качването на съдържание, нарушаващо авторските права, от техните потребители.

Моето мнение е нови права да не бъдат създавани, а чл. 13 в проекта да бъде заличен.

### Какво предстои?

Дискусията в Европа изглежда вяла, но лобитата на издателската и особено на музикалната и развлекателната индустрия са силни, а част от хората, които ще гласуват спорните текстове, не разбират добре как работи интернет. Иронично е, че опитът да бъде променено авторското право в ЕС така, че да отговаря на новата цифрова действителност, крие риск от [катастрофа](https://futurenotmade.eu), която да забави иновациите и технологичния прогрес в Европа.

Според проф. Огнянова Българското председателство вероятно ще направи всичко възможно да придвижи напред процеса на намиране на решение, който Естонското председателство не успя да завърши. Вече има [признаци](https://www.toest.bg/content/files/doc/document/ST-6767-2018-INIT/en/pdf.pdf), че България се е [амбицирала](https://edri.org/copyright-reform-the-bulgarian-presidency-strikes-back/) и [активизирала](https://juliareda.eu/2018/01/copyright-bulgarian-presidency/) да затвори темата в рамките на своето европредседателство. Затова от „Тоест“ изпратихме въпроси до новата еврокомисарка за цифровата икономика и общество [г-жа Мария Габриел](https://ec.europa.eu/commission/commissioners/2014-2019/gabriel%5Fbg), но не получихме никакъв отговор от нея, нито от екипа ѝ. В същото време [Българското председателство е предложило редакция](https://nellyo.wordpress.com/2018/03/10/copyright%5Fdraft%5F13/) на проблемните текстове, която, за съжаление, потвърждава досегашната посока в действията на ЕК.

Адвокат Георгиев добавя интересен факт – че вероятно гореизброените опасения са част от причините новата коалиция в Германия да разпише на стр. 49, редове 2212–2219 в коалиционното си споразумение, следното:

При преразглеждането на директивата за електронна търговия ще проучим дали в контекста на съдебната практика на Съда на Европейския съюз е необходимо разписването на по-обхватна отговорност на хостинг доставчиците и конкретизиране на процедурата за уведомяване и сваляне на съдържание (*notice and take down*).

Придържаме се към принципа на привилегирована отговорност на доставчиците до доказване на тяхната съпричастност към евентуални нарушения.

С оглед неговата непропорционалност отхвърляме задължението за платформите да използват ъплоуд филтри, за да „пресяват“ съдържанието, качено от техните потребители в нарушение на авторското право.

„Тоест“ ви съветва [да следите развитието по темата в блога на Юлия Реда](https://juliareda.eu/eu-copyright-reform/), която е евродепутатка от Пиратската партия на Германия и е силно ангажирана с проблема. Изключително полезен, особено от юридическа гледна точка, е [този анализ](https://www.toest.bg/content/files/files/copyright/copyright%5Fproposal%5Farticle13.pdf) на проблемния чл. 13, а на български има и [специален сайт](http://article13.bg), посветен на опасностите, които носи. Най-полезно би било да говорите с [българските евродепутати](http://www.europarl.europa.eu/meps/bg/search.html?country=BG) и да се опитате да ги убедите да се противопоставят на необмислените текстове на чл. 11 и чл. 13 от законопроекта. А ако сте този петък (23 март) в София, участвайте в [дискусията „Филтри и предразсъдъци“](https://www.facebook.com/events/1851068784924822), организирана от [Цифрова република](http://digrep.bg).

*Заглавна снимка: [Thom](https://unsplash.com/photos/XyNi3rUEReE?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText)*

[*Всичко от рубриката „Аз, киборгът“*](https://www.toest.bg/tag/i-cyborg/)