> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Една „креслива жена“ обяснява защо протестира 15 години
- URL: https://www.toest.bg/edna-kresliva-zhena-obyasnyava-zashto-protestira-15-godini/
- Published: 2018-10-20T07:01:05.000Z
- Updated: 2018-10-26T08:37:47.000Z
- Author: Александър Детев
- Tags: избрано, общество, политика, България, Валери Симеонов, граждански права, здраве, интервю, протести, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

*Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея уж болни деца без грам майчинско чувство, грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестния начин като инструмент за постигане на техните чисто материални цели. Затова казвам, че законопроектът е заченат в грях.*

[Думите са на вицепремиера](https://www.mediapool.bg/valeri-simeonov-za-protestirashtite-maiki-grupa-kreslivi-zheni-s-uzh-bolni-detsa-news285186.html) на Република България Валери Симеонов. Годината е 2018-та. В първата ѝ половина страната председателстваше Съвета на Европейския съюз. Адресати са майките на деца с увреждания, които за пореден път протестират за институционална реформа и осигуряване на възможност за адекватно отглеждане и лечение на своите деца.

Коментарът е излишен.

Споделяме с вас разговора ни с една от тези майки – Красимира Обретенова. След 15 години борба със системата в България, през пролетта Красимира замина с дъщеря си за Холандия, „за да спаси живота ѝ“, както тя сама каза. Този разговор излъчихме на 15 септември в епизода [„За децата с увреждания и борбата със системата, която убива“](https://www.toest.bg/parallels-meridians-01-04/) в подкаста ни „Паралели и меридиани“.

---

**Александър Детев:** *Първо да попитам: как се чувствате в Холандия?*

**Красимира Обретенова:** Прекрасно. Дотолкова, доколкото намирам това, което съм търсила – човешко отношение към детето ми от страна на институциите. То веднага беше записано в училище. Училището е някаква неописуема мечта за нас, българските майки на деца с увреждания.

#### В Холандия целият мениджмънт на социална подкрепа за детето ми и за мен се организира от образователната система.

Социалният работник в училище се свързва със социалния отдел в Общината. Оттам ме посещава екип, който да направи анкета за потребностите и нуждите предвид състоянието на детето. Мога да декларирам \[пред тамошната Здравна каса – б.р.\] касовите бележки от лекарствата, които купувам – от приложение на телефона си.

#### За да получа един декубитален дюшек, пуснах само няколко имейла:

един до социалната работничка в училище, която писа на фирмата доставчик. Фирмата доставчик поиска становище на лекар, изпратих имейл до личния лекар. От рецепцията му ме попитаха имам ли нужда от преглед, аз отговорих: „Не.“ Те изпратиха становището до фирмата. Тя ми се обади да поиска размери и ми го достави. Аз само разписах една фактура.

**Александър Детев:** *Споменахте, че тя ходи на училище там. Посещавала ли е училище и в България?*

**Красимира Обретенова:** Разбира се, но само фиктивно. В първи и втори клас беше в масово училище в Добрич. Прекрасното беше, че успях да науча съучениците ѝ на отношение към дете с увреждане. Те бяха запомнили, че когато общуват с нея, трябва да я докоснат и да ѝ кажат: „Здравей, Песи, аз съм Диляна, твоята съученичка.“

#### Децата запомниха как се общува с незрящ човек.

В България е невъзможна интеграцията \[в образователната система и пазара на труда – б.р.\]. За да започне един човек с увреждане работа, той трябва да бъде лекуван, рехабилитиран и терапевтиран. Трябва да бъде образован и квалифициран. В България тези компоненти ги няма. Има ги разписани като нормативни текстове, но хората с увреждания нямат достъп до тези неща. Ако имат достъп, той е изключение, благодарение на много битки с държавата и с институциите.

#### Образованието е мястото, откъдето започва всичко в човешкия живот. А за децата с увреждания – най-вече.

В нейното училище в Холандия има всички възможни помощни средства. Детето се превозва от дома си до училище с адаптиран микробус. В училище децата разполагат с адаптирани инвалидни колички, вертикализатори – за да може детето да бъде държано изправено, проходилки. Същите помощни средства се предоставят на децата и вкъщи. Защото и вкъщи детето трябва да поддържа правилен стоеж и да има възможността да се движи с проходилка.

#### Другото нещо е, че специалистите са изключително позитивни. Аз не чух някой на някого да извика, да изкрещи.

Отидете инкогнито в едно помощно училище в България, застанете в коридора, за да чуете колко грубо повишаване на тон има за един час. Вика се, обижда се. Няма никакви условия за обучаване на деца.

В София дъщеря ми беше в помощно училище, в което преобладаваха децата със забавено или нестандартно умствено развитие. Малко бяха децата с детска церебрална парализа. След като дъщеря ми започна там, беше направен асансьор. Това училище е построено преди поне 20 години, а едва от две години има асансьор, за да могат децата с церебрална парализа да се качат на втория етаж.

**Александър Детев:** *Споменахте отношението, как си обяснявате неразбирането и агресията?*

**Красимира Обретенова:** Българският манталитет за мен е следният – българинът гледа какво прави началникът, този отгоре. Тоест ако институциите, които издържаме, имат адекватно отношение към хората с увреждания чрез собствената си дейност и работа, надолу по вертикала това отношение ще се изгради. Учителите не са виновни, те имат тези условия.

#### В блато теменужки няма как да растат.

Не достигат специалисти, не достига помощен персонал. Тези хора са на унизително ниски заплати.

В София дъщеря ми беше и в специализираното училище за слепи деца, там е още по-голям ужас. Хора, които са специализирали във Франция, се прибират и започват работа в някаква агресивна среда. Наблюдавах как хранят децата, които имат проблем с дъвкателните рефлекси. Ако е ориз с пилешко месо, пилето се отделя и се дроби малко хляб в ориза, с което се тъпче детето.

#### В училището не знаеха от какво помощно средство има нужда определено дете.

Ако родителят си занесе проходилката, те ще я ползват. Ако не я занесе и не ги накара да я ползват, няма кой. А по мое наблюдение имаше поне 7–8 деца с детска церебрална парализа.

**Александър Детев:** *Протестите продължават. Какви са очакванията, има ли индикации, че институциите ще се заемат с разрешаването на този въпрос?*

**Красимира Обретенова:** Не искам да съм песимист, но ми се струва, че ако това се случи, ще е много напред във времето. Аз продължавам да участвам в изработването на законовите текстове.

#### Администрацията ни е абсолютно неграмотна, заявявам го отговорно.

Могат да го потвърдят и другите майки, които участват в работните групи. Отказват да приемат философската рамка, която ние искаме. Отказват административната реформа – например хората с увреждания да излязат от прерогативите на Министерство на труда и социалната политика. Ние пишем едни текстове в закона, изпращаме ги, връщат ни ги и тези текстове не са включени.

Искаме да бъде преструктурирано Министерството на труда и социалната политика и кадрите, които са нормативно грамотни и са работили в сферата на уврежданията, да бъдат локализирани в Агенция за хора с уврежданията и нейният статут да бъде повишен. Да бъде първостепенен разпоредител и институцията, която ръководи политиките.

#### Агенцията за социално подпомагане да е подчинена на Агенцията за хора с увреждания, защото сега е обратното.

**Александър Детев:** *Нека повторим още веднъж основните искания.*

**Красимира Обретенова:** Структурна реформа, отмяна на национално представителните организации и техните субсидии, за да се освободи финансов ресурс – а и защото тяхното срастване с властта е доказано. Искаме закон за личната помощ, който да гарантирана достъпа – не правото, а достъпа на хората с увреждания до лична помощ във всички аспекти.

#### Закриване на ТЕЛК.

ТЕЛК да бъде реформиран под формата на механизъм за индивидуална оценка на потребностите. Създаване на законодателна възможност за индивидуална оценка на потребностите предвид уврежданията.

Другият важен аспект е електронното здравеопазване и електронната администрация. Най-големият тормоз за хората с увреждания в България е административният тормоз. Първото нещо, което с облекчение установих и преживях в Холандия. Чрез електронна здравна система ще се намали прахосването на средства за издръжка на негодна администрация.

#### С индивидуалната оценка на потребностите ще се спре корупцията в ТЕЛК, която в този момент се вихри.

Според новите условия за експертна оценка на уврежданията се отчита само един компонент от състоянието, едно увреждане – най-тежкото. Въпреки че няма критерий, по който да се определи кое е тежко и кое – не. Тази промяна води до това хората да получават малки проценти ТЕЛК, съответно никакъв достъп до социално подпомагане и малък или никакъв размер на социална пенсия. В момента се вихри изключителна корупция. За 2000 лв. можеш да получиш 80% увреждане с някакви фиктивни изследвания. Създава се възможност за още по-тежка корупция.

**Александър Детев:** *Началото на разговора беше белязано от смеха на дъщеря Ви. По-често ли я чувате да се смее, откакто е там, и Вие по-често ли се усмихвате?*

**Красимира Обретенова:** Тя се усмихва по-често, по-спокойна е. Тук средата е изключително достъпна. Хората ѝ се усмихват, закачат я и общуват с нея, когато се разхождаме. В училище се държат с нея изключително ласкаво и няма причина да не се смее почти непрекъснато.

#### Искам нещата, които преживявам тук, в Холандия, да ги направим в България. Посветила съм живота си на това.